Психичен проблем с дете на 11 г

# 15 3 юни 2022, 07:49 ч.

София
Мнения: 62 595

Те са свободни да направят каквото решат, щом искат. Родители са - това е тяхно право

Моето виждане е, че с времето ще отшуми тази тревожност вечерно време. Детето е казало на родителите - родителите знаят. Могат да го успокояват, ако се събуди. Ако мен ме влачват всяка седмица на психолог, за да си говоря за страха да не ми се случи пак, със сигурност няма да спра да мисля за това, защото всяка седмица ще се повдига наново този въпрос и вместо да го забравя ще продължавам да го превъртам. Децата имат свойството да си пренасочват вниманието. В пубертета всички имат страхове. Родителите също имат страхове, че може да не направят необходимото. Въпросът е чий страх тук има по-голяма тежест. Ако родителите са по-спокойни и реагират по-спокойно, детето също ще е спокойно. Колкото повече родителите поддържат у себе си тревожността, тя се предава и на детето - ето, щом ме водят някъде, дават ми някакви неща, значи има проблем.

Решението винаги е на родителите - както те решат, така постъпват.

# 16 3 юни 2022, 07:55 ч.

Мнения: 8 286

Направо се изненадвам колко хора са заспали в миналият век. Как ако има проблем той трябва да се скрие, да не се разгласява, да премине от себе си. Как е ужасно ползването на психолог и психиатър, щото си луд.
И после срещаме в обществото подтиснати, стресирани и психично лабилни хора....що ли?
Ако си счупиш главата ходиш на хирург, ако си счупиш психиката ходиш на психолог. За мен адекватната работа е решение, не потулването на проблема и чакането да мине от само себе си. Сигурно ще мине, ама раните в душата няма.
Успех!

# 17 3 юни 2022, 08:10 ч.

Варна
Мнения: 36 708

Анди, ти отрече работата на всички психолози и психиатри значи.

# 18 3 юни 2022, 08:21 ч.

Мнения: 18 600

Явно личният лекар е видял проблем, който не може да бъде преодолян с простото успокоение, иначе нямаше да изпише Атаракс. За мен това е знак, че нещата не са просто "чувствително дете в предпубертет".

# 19 3 юни 2022, 08:26 ч.

София
Мнения: 62 595

Нищо не съм отрекла. Не винаги е нужно всичко да се раздухва и да се чопли. И както казах - в момента чий страх и чия тревожност взема връх - тази на детето или тази на родителя? Има голям риск от зацикляне.
Поставете се на мястото на това дете - тръгва едно влачене по психолози и вечно чоплене. Дори да иска няма как да забрави за инцидента.
Съвсем спокойно може да се обясни на детето - да, беше болен, да случило се е, но е от болестта, сега вече е минало, вече си здрав и всичко е наред.

Ако има физиологичен проблем, органичен проблем - тук са лекарите. Ако толкова искат да посетят психиатър - ок. Но все пак да разделим малко органичното от останалото.

# 20 3 юни 2022, 15:53 ч.

Пловдив
Мнения: 2 494

Цитат на: demetra_ в пт, 03 юни 2022, 07:37

А защо родителите да не направят консултация с психолог,сами, точно да не се притеснява детето, че такова лично нещо се разказва пред непознат. Може да им предложи стратегия как да се държат и дали е удачно в случая и детето да посети психолог.

Той самият показва желание да говори с психолог. Заведох го на психолог веднъж, опознавателно (имаме час за същия, но така се случи, че чак за след 1 месец след това получихме възможност за друг час). При първия "сеанс" жената попита и двамата с него заедно да обясним проблема, после него го кара да рисува, а накрая говори с мен. Каза ми, че детето има много задържан гняв, не разпознава тази емоция, бърка я с други емоции и трябва да демонстрираме, че и ние го изпитваме, нормално е и не е грешно. Но това беше само веднъж, а от един път не може да се открехне завесата на проблема, ще ходим и още.

Гледам на атаракс като нож с две остриета, защото знам, колко ужасно е трудно човек, започнал да разчита на лекарства, да ги спре после. Същевременно дали джипито не е права, защото в някои състояния си трябва хапчето и колкото по-дълго е продължило нещо, толкова време трябва и да се лекува после.

При нас се случи и друго лошо нещо, загубихме бебе. И преди ни се е случвало, но този път не успяхме да скрием от детето болката, той ме виждаше, че не бях добре, ходих по болници и оттогава всеки ден ме пита - Мамо, добре ли си?

Причина:

Причина: