Психичен проблем с дете на 11 г

  • 1 824
  • 20
  •   1
Отговори
  • Пловдив
  • Мнения: 2 493
Здравейте,

Като родители имаме нужда от съвет от психолог как да се справим с един проблем. Детето ни на 11 години - момче, прекара някакъв вирус с разстройство, което му докарваше особен дискомфорт през нощта. Това отмина, но му остана травма, че ще се повтори, че ще има диария и страх, ще нещо не му е наред.

Вече месец и половина всяка вечер детето изпитва тревожност, събужда се през нощта и трудно заспива (спи в една стая с нас, защото го е страх отделно). Понякога изглежда като паник атака, плаче, моли "Направи нещо!" Не помагат логическите аргументи, че щом вече отдавна няма разстройство, няма страшно, че дори и да се случи, не е кой знае какво.

Записали сме час за детски психолог след 2 седмици, просто нямаше свободни часове. Личният педиатър му изписа Атаракс - половин сутрин и половин вечер, но ние изчакахме да минат матурите в 4 клас, за да не го успива, и му даваме само третинка вечер, страх ме е повече, за да не привиква.

Моля, помогнете със съвети - ако не мога да въздействам чрез разума, логиката, как да го направя?

# 1
  • Варна
  • Мнения: 36 605
Имам дъщеря на 10 и наблюденията ми са, че логиката я разбират, но не им пасва някак. Малки са все още. Гушкай го в такива моменти и му казвай твърдо, че мама и татко са тук и ако нещо се случи, те ще оправят положението, защото са големи, защото са родители, защото го обичат и в крайна сметка, защото работа на родителите е да се грижат за децата си. Не отричай възможно повторение на случката, защото ако наистина се случи, ще го приеме съвсем зле. Аз така бих направила.

# 2
  • Пловдив
  • Мнения: 2 493
Да, опитваме се всеки ден, повтаряме - ти си здрав, ако се съмнявахме за нещо, щяхме да те водим на лекар;  до теб сме; и да се случи, няма нищо страшно, всеки човек понякога има разстройство. Дали не трябва да го водим на психиатър, но ме е страх, защото знаем, че психиатрите лекуват с хапчета. Най ме боли като каже "Аз разбирам какво искаш да ми кажеш, искам да повярвам, но не мога".

Като попитам: И какво е най-страшното нещо, което може да ти се случи при разстройство?? Айде да го помислим, кое може да се обърка? Няма отговор. Само едни големи пълни очи и "Не знам, много се притеснявам".

Аз съм пила години наред антидепресанти за тревожно разстройство и изпитвам ужасен страх, ако детето ми го е наследило от мен.

# 3
  • Мнения: 40 924
Измисли някакво "вълшебно хапче" уж предписано от нам кой доктор, което пречи да получи пак разстройство. И намери някой по-шарен витамин да изиграе ролята. Или направо пробиотик, така ще има и истински ефект. Добър за разстройство е "Ентерол", но и не само, а също регулира флората в червата.

# 4
  • Мнения: 526
Разказвайте му примери от личния си опит, как не ви е страх, защото са нормални неща. Дори полезни неща са да ти се пречисти организма.

# 5
  • Пловдив
  • Мнения: 2 493
Измисли някакво "вълшебно хапче" уж предписано от нам кой доктор, което пречи да получи пак разстройство. И намери някой по-шарен витамин да изиграе ролята. Или направо пробиотик, така ще има и истински ефект. Добър за разстройство е "Ентерол", но и не само, а също регулира флората в червата.

Пробиотик той вземаше като беше с вируса, и след това също. Знае го какво е и защо е. Но и не искам да го лъжа, че никога няма да има пак диария, на всеки се случва, голям е все пак. Не разбирам защо това е проблем обаче, защо има толкова силен страх, че стана и "страх от страха", който се повтаря всяка вечер.

# 6
  • София
  • Мнения: 38 513
Още един глас за хапче.
Синът ми имаше подобен проблем - ставаше вечер да пишка по 5 пъти преди да заспи. Не знам защо бях купила Тонзилотрен. Аз лично смятам, че хомеопатията е чиста измама. Но започнах да му го давам като "въшебно хапче" и взе, че подейства!

# 7
  • Мнения: 18 504
Присъединявам се към съвета да пробвате с внушението, че лекар ви е изписал вълшебно хапче или прахче, докато дойде деня с час при психолог. Поне пробвайте, не е казано, че ще стане, но все пак ще сте пробвали. Успех.

# 8
  • Мнения: X
Аз бих пробвала друго. По някакъв начин индикирайте, че ето точно и на вас ви се случва това и то без да се всява паника. С една усмивка. Детето да усети, че не само на него може да се случи. Изиграйте тази роля подобаващо и най вече спокойно. Много пъти съм действала така за различни ситуации. Синът ми се усещаше, че го манипулирам и дори ми го казваше и въпреки това успявах да му въздействам когато трябва.
Разбира се, че всички сме имали тези премеждия и тичешком сме посещавали тоалетната. Не бих му казвала, че повече няма да се случи. Това ще има негативни последствия.
Може и да греша.

# 9
  • Мнения: 7 274
Не психолог, а детски психиатър му е нужен. И после спазване на лечението, което той ще назначи.

# 10
  • Мнения: 3 488
Дете на 11 не бих залъгвала с 'вълшебно хапче", не е на 5.
Давайте пробиотик така или иначе.
Ако Вие сте тревожна е напълно възможно и детето да "попива" тревогата Ви и да не може да приеме доводите, че този страх е ирационален, безмислен. Заложете на това, че имаме контрол над тялото си - по отношение на физиологичните ни нужди, но свинктерът при тежка диария е неконтролируем, но това се случва изключително рядко (както се е случило).
Страхът е някъде по-дълбоко и не е само към наакването (страх от липса на контрол има детето). Психологът ще помогне, но помагайте и Вие - с любов и без страх/тревога.

# 11
  • Мнения: 1 031
Още един глас за лекар и хапчета. След като Вие сте имали проблеми с тревожността, не бих подценила състоянието с детето, не бих го залъгвала с вълшебни хапчета защото е нож с две остриета.
Имах подобен случай с малкия си син. След два месеца с алергична кашлица в един момент започна всяка нощ да се буди и да не може да си поеме дъх, буквално умираше в ръцете ми. Слава Богу имаме прекрасен ЛЛ, като обясних какво се случва тя беше категорична, че това не е астма (брат му имаше), а е от силна уплаха. Изписа му хапчета, каза да не чета листовката, че ще се уплаша, дозата беше много минимална, по спомени някъде четвъртинка. След 2-3 дена това отшумя и повече не се повтори. Като мислех какво може да го е уплашило си спомних, че гледа някакъв филм, в който хората се заразяваха с непозната болест и се постепенно се вкаменяваха. Той беше заинтригуван, но кой можеше да предположи, че ще се уплаши толкова, с нищо не го показа тогава.
Аз също имам проблеми с тревожност и следя като орлица децата си, особено по-малкия, нищо, че вече са пораснали.

# 12
  • София
  • Мнения: 2 569
В никакъв случай не бих почнала с психиатрите още на 11 години. Така вече го правите да изглежда като сериозен проблем, върху който се работи активно. Детето се е уплашило. И да, на 11 могат все още да бъдат деца. Аз  бях изключително плашливо и чувствително дете, и до ден днешен съм страхлива, но се научих да го преодолявам с времето. Децата с по-богато въображение и по-изострена чувствителност си разиграват страхотни сценарии в главите. Благодарна съм, че не са ме мъкнали по “специалисти”. Мисля, че това е временно състояние, уплах, нелогичен и необясним страх, който ще премине. Да, месец и половина не е малко време. Но представете си следното - засега случката е само между семейството. В един момент вече ако се изнесе  и навън проблема ( търсене на психиатър и терапия) и самият той ще види, че това е нещо по-сериозно и може да се задълбочи. В този смисъл, още един глас за “вълшебно хапче”. Аз бих пробвала и примерно с разкази за някакви комедийни ситуации, в които хора са попадали в същото положение. Разказани пресилено и нарочно да се наблегне на комичния ефект - ахахах, някой си щял да свърши работата и прибягва до тоалетната. Да, глупаво е и т.н., но може би ще има ефект да се покаже, че абсолютно всички попадаме в такива ситуации.

Последна редакция: пт, 03 юни 2022, 08:29 от vondito

# 13
  • София
  • Мнения: 62 595
В общи линии нищо не можете да направите, където и да го водите. Започнете ли с консултации, психолози, психиатри, само ще чоплите нещата и те винаги ще са на ниво актуалност. Преставате да коментирате въпроса. С времето тревожността ще намалее, вниманието ще се отвлече към други неща. Понякога най-доброто, което човек може да направи е да не прави нищо.
Ако се събуди през нощта - успокоявате детето, че всичко е наред.

# 14
  • Мнения: 174
А защо родителите да не направят консултация с психолог,сами, точно да не се притеснява детето, че такова лично нещо се разказва пред непознат. Може да им предложи стратегия как да се държат и дали е удачно в случая и детето да посети психолог.

Общи условия

Активация на акаунт