- Публикувана: 3 май 2022, 14:42 ч.
- Последно мнение: 7 окт. 2022, 12:21 ч.
Черпите ли в лечебни заведения
Черпя с удоволствие доктори, които са ми обърнали внимание без да са очаквали каквато и да било материална облага. Подаръци също съм склонна да купя. Не живея в бг, но се възползвам от българското здравеопазване, не защото не мога да си позволя да отида на доктор в държавата, където живея, а защото опитът ми е показал, че имаме много добри и човечни специалисти, чието мнение е доста по-надеждно в много случаи. Много от лекарите, които посещавам са на разположение за консултация по телефона, която ми е била много ценна, и не са очаквали нищо в замяна.
Да, оставяла съм почерпки и пак бих. Не винаги и не на всяка цена, зависи от момента от усещането. Но след като се оставят бакшиши на сервитьори, таксиметрови шофьори, в салона за красота, автосервиза др.,защо да не се оставя и в болницата по нещо? С какво повече са заслужили останалите от лекари, сестри, санитари?!Просто в болницата не бих оставила пари, защото така има вероятност да отидат в нечий джоб. Или бих го дала така ,че да се знае ,че е за екипа да си вземат нещо за обяд, вечеря или каквото преценят. А ако се държи на лична почерпка , винаги им начин. Носила съм цвете в саксия на служител в библиотека, който си "вършеше работата", но това не беше причина да не оценя труда и отношението. Черпила съм пощальонкатан по същата причина. Понякога и едно "благодаря", усмивка, добра дума, смучещ бонбон стигат. На всеки би му станало приятно ако се чувства оценен. Но почерпката е като помощта. Не всеки може да я предложи и не всеки би я приел. А и всеки ги приема различно.
Бих занесла.
На изписването като родих нашите донесоха домашна питка, безалкохолни и бонбони. Жената, с която бях в стая- нейните донесоха две големи пици. Зарадваха се персонала. Не мисля, че е нещо фрапантно.
На село лекарката ходи в нас да прегледа баба, ако има нужда. Баба знае какви сладки обича и й купува от сладкарницата. Отделно, по десет домашни яйца от години й дава като ходеше до лечебницата. Така е свикнала жената, така прави.
Във ВМА като ме изписваха занесох торба с дози кафета и сладки неща. Дадох ги на главната сестра, като казах, че са за всички, ама тя май си ги прибра за нея, с такова впечатление останах.
На изписването като родих нашите донесоха домашна питка, безалкохолни и бонбони. Жената, с която бях в стая- нейните донесоха две големи пици. Зарадваха се персонала. Не мисля, че е нещо фрапантно.
На село лекарката ходи в нас да прегледа баба, ако има нужда. Баба знае какви сладки обича и й купува от сладкарницата. Отделно, по десет домашни яйца от години й дава като ходеше до лечебницата. Така е свикнала жената, така прави.
Във ВМА като ме изписваха занесох торба с дози кафета и сладки неща. Дадох ги на главната сестра, като казах, че са за всички, ама тя май си ги прибра за нея, с такова впечатление останах.
Черпила съм, но не го правя всеки път. Преценявам според ситуацията и вътрешното ми усещане. Също и според състоянието на семейния бюджет в момента.
Била съм свидетел на думите на лекарка, която коментира кутия бонбони, подарена й от благодарна пациентка в пенсионна възраст: " тази баба как пък можа от най-простите бонбони да ми подари?". Много грозно! Толкова е могла старицата да си позволи. Дала ги е от сърце. Всъщност познавах лично въпросната лекарка и я познавах в съвсем различна светлина от тази, в която ми се представи с това си изказване. Бях изумена, че от нейните уста излизат подобни думи.
И друга ситуация си спомням. Чаках ред пред кабинета на ОПЛ и в МЦ влезе един старец. Отправи се към регистратурата да си даде направлението за регистиране. На регистратурата имаше оставена отворена кутия бонбони. Той си взе бонбон и служителката го нахока, че тези бонбони не били за пациентите. В тази ситуация кой крив - кой прав няма да коментирам, но пък с един изяден бонбон този старец не е извършил кой знае какво зло.
Била съм свидетел на думите на лекарка, която коментира кутия бонбони, подарена й от благодарна пациентка в пенсионна възраст: " тази баба как пък можа от най-простите бонбони да ми подари?". Много грозно! Толкова е могла старицата да си позволи. Дала ги е от сърце. Всъщност познавах лично въпросната лекарка и я познавах в съвсем различна светлина от тази, в която ми се представи с това си изказване. Бях изумена, че от нейните уста излизат подобни думи.
И друга ситуация си спомням. Чаках ред пред кабинета на ОПЛ и в МЦ влезе един старец. Отправи се към регистратурата да си даде направлението за регистиране. На регистратурата имаше оставена отворена кутия бонбони. Той си взе бонбон и служителката го нахока, че тези бонбони не били за пациентите. В тази ситуация кой крив - кой прав няма да коментирам, но пък с един изяден бонбон този старец не е извършил кой знае какво зло.
Като родих малкия занесох на три места(в трите различни отделения,където лежах) по кутия бонбони и една хубава баница(баница точно защото отлично знаех,че на всички им е омръзнало от сладко,даже им видях стаичката,където трупаха всичките сладки неща).На АГ ,който ме изражда също занесох почерпка-кафе,бонбони и хубаво вино.И веднъж като лежах в севлиевската болница с голямото дете също носех почерпка, защото бяха много мили с нас.
Изразяването на благодарност към лекар с пари, алкохол, бонбони и други трябва да е като оставянето на бакшиш по заведенията за хранене-на изцяло доброволен принцип. И ако отсрещната страна има претенции към това, което пациентите са оставили и занесли, аз лично не бих останала с добро впечатление от този лекар и колкото и голям специалист да е, ако няма човещина, не струва изобщо.
Препоръчани теми