- Публикувана: 3 май 2022, 14:42 ч.
- Последно мнение: 7 окт. 2022, 12:21 ч.
Черпите ли в лечебни заведения
Напоследък се замислих за черпенето в лечебни заведения и ми стана интересно какво е разпространеното мнение.
Лично аз, за щастие, не лежа често по такива места, досега ми се е налагало само веднъж в зряла възраст и дано така си остане, но принципно съм против да се черпи, ако от отсрещната страна се очаква и е едва ли не някакво задължение, както обикновено се случва (съдя по разкази на близки). Ако аз съм много благодарна на лекаря и/или персонала, тогава бих почерпила с удоволствие, но много зависи каква е ситуацията.
Ще ми е интересно да чуя и други мнения.
Лично аз, за щастие, не лежа често по такива места, досега ми се е налагало само веднъж в зряла възраст и дано така си остане, но принципно съм против да се черпи, ако от отсрещната страна се очаква и е едва ли не някакво задължение, както обикновено се случва (съдя по разкази на близки). Ако аз съм много благодарна на лекаря и/или персонала, тогава бих почерпила с удоволствие, но много зависи каква е ситуацията.
Ще ми е интересно да чуя и други мнения.
Черпя всяка година на рождения ден на дъщеря ми екипа от отделението, който спаси живота ѝ. Не пропускам никога, не съм задължена, но го правя от благодарност и за здраве. Те ни помнят и много се радват на вниманието.
Миналата есен помолих ММ да мине и да вземе кексчета от тейк а кейк за сестрите преди да дойде да си ме прибере, нямаше време да търси друго. Слязох да ги взема, оставих им ги на рецепцията и докато си взимах нещата ги чувах как коментират, че не им се яде сладко и защо не съм била занесла баница 
Със съответния тон Ми, гадничко си беше Не съм фен на изкуствено прехвалване и превъзнасяне, не е като да са били от злато, ама можеше да изчакат да си тръгна поне
Със съответния тон Ми, гадничко си беше Не съм фен на изкуствено прехвалване и превъзнасяне, не е като да са били от злато, ама можеше да изчакат да си тръгна поне
Няма смисъл от черпене. Имам познат хирург. Казваше, че непрекъснато му оставят пиене, а той не пие и си го складира, чуди се какво да го прави.
Като ходя на свиждане - да, ако са ми похвалили пациенти сестрите в отделението. На лекари не, но сестрите получават често по нещо.
Като пациент тогава, когато съм видяла добро отношение, извън медицинските задължения. Например сутришна усмивка, донесено кафе, когато не съм могла да стана, смяна на вода на цветята ми.. Ей, такива дреболии.
Като пациент тогава, когато съм видяла добро отношение, извън медицинските задължения. Например сутришна усмивка, донесено кафе, когато не съм могла да стана, смяна на вода на цветята ми.. Ей, такива дреболии.
Няма смисъл от черпене. Имам познат хирург. Казваше, че непрекъснато му оставят пиене, а той не пие и си го складира, чуди се какво да го прави.
Твърдо не, по това дали си искат или не, различавам добрите лекари от печалбарите. Не го правя точно защото здравето няма цена и какво става ако отиде някой, който наистина, ама наистина не може да отдели пари за подарък? Става точно това, че него не го поглеждат и остава на късмет, но лекарите и сестрите са претръпнали, не могат да излекуват всеки, след този ще дойде друг с пари и статистиката с успешните случаи ще си е наред. Ако никой не даваше, щеше да лъсне кои са наистина мотивираните да спасяват животи.
Черпя с удоволствие доктори, които са ми обърнали внимание без да са очаквали каквато и да било материална облага. Подаръци също съм склонна да купя. Не живея в бг, но се възползвам от българското здравеопазване, не защото не мога да си позволя да отида на доктор в държавата, където живея, а защото опитът ми е показал, че имаме много добри и човечни специалисти, чието мнение е доста по-надеждно в много случаи. Много от лекарите, които посещавам са на разположение за консултация по телефона, която ми е била много ценна, и не са очаквали нищо в замяна.
Да, оставяла съм почерпки и пак бих. Не винаги и не на всяка цена, зависи от момента от усещането. Но след като се оставят бакшиши на сервитьори, таксиметрови шофьори, в салона за красота, автосервиза др.,защо да не се оставя и в болницата по нещо? С какво повече са заслужили останалите от лекари, сестри, санитари?!Просто в болницата не бих оставила пари, защото така има вероятност да отидат в нечий джоб. Или бих го дала така ,че да се знае ,че е за екипа да си вземат нещо за обяд, вечеря или каквото преценят. А ако се държи на лична почерпка , винаги им начин. Носила съм цвете в саксия на служител в библиотека, който си "вършеше работата", но това не беше причина да не оценя труда и отношението. Черпила съм пощальонкатан по същата причина. Понякога и едно "благодаря", усмивка, добра дума, смучещ бонбон стигат. На всеки би му станало приятно ако се чувства оценен. Но почерпката е като помощта. Не всеки може да я предложи и не всеки би я приел. А и всеки ги приема различно.
Бих занесла.
На изписването като родих нашите донесоха домашна питка, безалкохолни и бонбони. Жената, с която бях в стая- нейните донесоха две големи пици. Зарадваха се персонала. Не мисля, че е нещо фрапантно.
На село лекарката ходи в нас да прегледа баба, ако има нужда. Баба знае какви сладки обича и й купува от сладкарницата. Отделно, по десет домашни яйца от години й дава като ходеше до лечебницата. Така е свикнала жената, така прави.
Във ВМА като ме изписваха занесох торба с дози кафета и сладки неща. Дадох ги на главната сестра, като казах, че са за всички, ама тя май си ги прибра за нея, с такова впечатление останах.
На изписването като родих нашите донесоха домашна питка, безалкохолни и бонбони. Жената, с която бях в стая- нейните донесоха две големи пици. Зарадваха се персонала. Не мисля, че е нещо фрапантно.
На село лекарката ходи в нас да прегледа баба, ако има нужда. Баба знае какви сладки обича и й купува от сладкарницата. Отделно, по десет домашни яйца от години й дава като ходеше до лечебницата. Така е свикнала жената, така прави.
Във ВМА като ме изписваха занесох торба с дози кафета и сладки неща. Дадох ги на главната сестра, като казах, че са за всички, ама тя май си ги прибра за нея, с такова впечатление останах.
Черпила съм, но не го правя всеки път. Преценявам според ситуацията и вътрешното ми усещане. Също и според състоянието на семейния бюджет в момента.
Била съм свидетел на думите на лекарка, която коментира кутия бонбони, подарена й от благодарна пациентка в пенсионна възраст: " тази баба как пък можа от най-простите бонбони да ми подари?". Много грозно! Толкова е могла старицата да си позволи. Дала ги е от сърце. Всъщност познавах лично въпросната лекарка и я познавах в съвсем различна светлина от тази, в която ми се представи с това си изказване. Бях изумена, че от нейните уста излизат подобни думи.
И друга ситуация си спомням. Чаках ред пред кабинета на ОПЛ и в МЦ влезе един старец. Отправи се към регистратурата да си даде направлението за регистиране. На регистратурата имаше оставена отворена кутия бонбони. Той си взе бонбон и служителката го нахока, че тези бонбони не били за пациентите. В тази ситуация кой крив - кой прав няма да коментирам, но пък с един изяден бонбон този старец не е извършил кой знае какво зло.
Била съм свидетел на думите на лекарка, която коментира кутия бонбони, подарена й от благодарна пациентка в пенсионна възраст: " тази баба как пък можа от най-простите бонбони да ми подари?". Много грозно! Толкова е могла старицата да си позволи. Дала ги е от сърце. Всъщност познавах лично въпросната лекарка и я познавах в съвсем различна светлина от тази, в която ми се представи с това си изказване. Бях изумена, че от нейните уста излизат подобни думи.
И друга ситуация си спомням. Чаках ред пред кабинета на ОПЛ и в МЦ влезе един старец. Отправи се към регистратурата да си даде направлението за регистиране. На регистратурата имаше оставена отворена кутия бонбони. Той си взе бонбон и служителката го нахока, че тези бонбони не били за пациентите. В тази ситуация кой крив - кой прав няма да коментирам, но пък с един изяден бонбон този старец не е извършил кой знае какво зло.
Като родих малкия занесох на три места(в трите различни отделения,където лежах) по кутия бонбони и една хубава баница(баница точно защото отлично знаех,че на всички им е омръзнало от сладко,даже им видях стаичката,където трупаха всичките сладки неща).На АГ ,който ме изражда също занесох почерпка-кафе,бонбони и хубаво вино.И веднъж като лежах в севлиевската болница с голямото дете също носех почерпка, защото бяха много мили с нас.
Изразяването на благодарност към лекар с пари, алкохол, бонбони и други трябва да е като оставянето на бакшиш по заведенията за хранене-на изцяло доброволен принцип. И ако отсрещната страна има претенции към това, което пациентите са оставили и занесли, аз лично не бих останала с добро впечатление от този лекар и колкото и голям специалист да е, ако няма човещина, не струва изобщо.
За лекаря не, за персонала през престоя ми-да. Бяха изключително внимателни, съобразителни и ме обгрижваха доста добре. Еднократен случай е било да попадам в тази ситуация де. Лекаря беше доста нехаен. Това беше моя начин, да им благодаря. Не е било от задължение, така го усетих.
В чужбина подарявам малки неща на лекарката ми, като цветя, бонбони, чаша за кафе. Всичко останало би се счело за подкуп. В БГ освен тези неща и картичка с пари, но това веднъж при спешен случай, където беше въпрос на живот и смърт и лекарят реагира много адекватно без да ми иска нищо. Знам, че печелят малко и бонбоните не им трябват.
Не харесвам този обичай, не защото не заслужавата, а защото повечето го очакват, като че ли си длъжен. Иначе бих почерпила в отделението с банички или други закуски, защото често не им остава време и цял ден карат на една закуска.
Не харесвам този обичай, не защото не заслужавата, а защото повечето го очакват, като че ли си длъжен. Иначе бих почерпила в отделението с банички или други закуски, защото често не им остава време и цял ден карат на една закуска.
Така се случи, че в последния месец баща ми беше в болница, а след изписването се наложи да мине на преглед при различни специалисти. Близки и познати ми помогнаха това да се случи по най-бързия начин, съответно с платен прием. Платихме си прегледите и отделно навсякъде се отблагодарих и с почерпка. Виждам, че не се оценява, приемат го като нещо което им дължиш. Грозно е да не кажеш дори "благодаря". Така са свикнали, за което ние пациентите имаме вина. Аз докато си върша работата никой не ме черпи, но проблемът е мой, както се казва "кой за каквото е учИл".
А на мен ми е странно и друго. Някои хора, които са били на косъм от смъртта дори "благодаря" не казват( изобщо не говоря за пари, храна , алкохол ...)на бърза помощ, на пожарникари, на спешно отделение, а в същото време са благодарни само на последната инстанцията, като ги изпишат от някое отделение. ( Или само на Господ)
Вярно ,че кой за каквото е учил, но някак си ми е странно, когато някой ми носи супа да се очаква да оставя бакшиш и е нещо нормално . А пък да почерпя някой , който ми е спасил живота, или някой , който дни ме е лекувал, обгрижвал, давал ми е кураж и т.н. да не покажа благодарност , защото "това му е работата". На всички им е някаква работата.
Хората не обичат да "плащат " за здраве, но обичат да харчат за удоволствия.
Колкото пъти съм черпила, винаги са били приятно изненадани, дори им е ставало неудобно да приемат. Всяко стадо си има мърши, но генерални заключения и хвърляне на обиди е несериозно .
А на който си му идва отвътре може да направи жест на всеки, независимо дали ще е в банка, библиотека, в магазина.....и винаги може да намери начин да го направи елегантно, без да в обидно или в нарушение на някакво правила.
Вярно ,че кой за каквото е учил, но някак си ми е странно, когато някой ми носи супа да се очаква да оставя бакшиш и е нещо нормално . А пък да почерпя някой , който ми е спасил живота, или някой , който дни ме е лекувал, обгрижвал, давал ми е кураж и т.н. да не покажа благодарност , защото "това му е работата". На всички им е някаква работата.
Хората не обичат да "плащат " за здраве, но обичат да харчат за удоволствия.
Колкото пъти съм черпила, винаги са били приятно изненадани, дори им е ставало неудобно да приемат. Всяко стадо си има мърши, но генерални заключения и хвърляне на обиди е несериозно .
А на който си му идва отвътре може да направи жест на всеки, независимо дали ще е в банка, библиотека, в магазина.....и винаги може да намери начин да го направи елегантно, без да в обидно или в нарушение на някакво правила.
Мислех, че носенето на торби вече е отживелица, а не се оказва така.
Горкият мед.персонал. С толкова бонбони и тесто трудно се пази здравословен режим. Дано поне има къде да връщат бонбоните срещу кеш.
Аз ако съм лекар, ще се радвам повече на домашни марули и торба с краставици.
Горкият мед.персонал. С толкова бонбони и тесто трудно се пази здравословен режим. Дано поне има къде да връщат бонбоните срещу кеш.
Аз ако съм лекар, ще се радвам повече на домашни марули и торба с краставици.
Досега ходя все на платен прием. При положение, че за няколко минути плащам между 50 и 120 лв., не виждам защо да нося почерпки и да ме гледат странно. С това, което плащам, могат да си купят каквото искат.
Последните години често сме били по болници по различни причини. Много рядко (2-3 пъти) се е случвало да занесем някаква почерпка. Бонбони не съм давала. Имам една позната, работи в дадено отделение и от нея знам, че лекарите си имат цял шкаф с бонбони. Затова сме носили хубаво вино и баница/питка.
Четейки коментарите се сетих за един случай от преди години. Тогава синът ми бе малък , но се наложи да лекуваме зъби под пълна анестезия . Посетихме клиниката и останахме доста очаровани от отношението . Беше около Коледа и съвсем импулсивно реших да им пратя картичка с най-добри пожелания. Разбира се написах и името на синът ми. Не очаквах нищо , но след няколко дни ми се обади стоматоложката която го лекува за да ми благодари за жеста. Каза , че за първи път някой прави нещо такова за тях.Не бях направила нищо особено,но успях да ги зарадвам. Получих и картичка от тях за Коледа. Иначе и ние сме купували неща макар и дребни на лекари. Особено когато се е налагало лечение на сина.
Не харесвам този обичай, не защото не заслужавата, а защото повечето го очакват, като че ли си длъжен. Иначе бих почерпила в отделението с банички или други закуски, защото често не им остава време и цял ден карат на една закуска.
За сравнение там където работя е забранено да взимаме дори един ключодържател като подарък.
И напоследък здравеопазването е на такова дередже, че по-добре да не ги свикваме на нашите баници и пици, а да получават достойни пари когато ни лекуват.
Черпя, когато съм доволна от лечението и отношението на лекуващия ми лекар и от отношението на персонала. Иначе ако не съм доволна, изобщо не черпя.
И аз съм против оставянето на пари на лекар. Наистина така те свикват да получават парична сума, а не почерпка в материални неща - като бонбони, алколох и т.н. А после те отказват тези материални неща и направо искат определена сума пари.
И аз съм против оставянето на пари на лекар. Наистина така те свикват да получават парична сума, а не почерпка в материални неща - като бонбони, алколох и т.н. А после те отказват тези материални неща и направо искат определена сума пари.
Не. Достатъчно пари смъкват от пациента за избор на екип, за престой, за каквото се сетят ( дори такса битови отпадъци 
) , че да се прави и друг разход от болния/близките му. Да не говорим че отношението почти навсякъде е като към добитък. Има някои изключения, които те карат да си мислиш едва ли не че те са нещо невероятно, въпреки че би трябвало да са всеобща норма.
) , че да се прави и друг разход от болния/близките му. Да не говорим че отношението почти навсякъде е като към добитък. Има някои изключения, които те карат да си мислиш едва ли не че те са нещо невероятно, въпреки че би трябвало да са всеобща норма. 
Парите са за главния доктор (професор, специалист и т.н. - те сами си казваха колко искат, за да ти обърнат внимание) Почерпката при изписване за сестрите.
Черпила съм, когато съм била доволна. Но е жалко другото - че вече се радваме, ако ни обърнат нужното внимание, което всъщност си е задължение. А ми се е случвало и директно да си искат точно такива, които най не заслужават. Като цяло имам доста добро мнение за българските лекари. Не смятам почерпката за подкуп, а за благодарност. Не го правя по задължение, а защото така ми е било приятно да направя. Но пари под масата не съм давала и не бих. Макар, че никога не казвай никога.
Пари никога не са ми искали под масата и никога не съм оставяла, но почерпка - винаги, когато аз или мои близки сме лежали по болниците. Не защото ми е задължение, а за здраве и от благодарност. Хубави бонбони, вино или среден клас уиски, цветя, банички, пици или торта, според случая. Пари - против кеша съм, защото би ми било неудобно, но другото лично за мен показва уважение. Става дума за здравето и живота ни все пак. Да, това им е работата, но това не е работа като всяка друга. Да те оперират и да ти спасят живота или да доведат детето ти на бял свят например не е като да ти направят маникюр или фризура, с цялото ми уважение и към тези професии, а дори и там често оставяме по 5 лв отгоре бакшиш. Затова най-много за себе си го правя, за да се чувствам аз комфортно, че съм ги почерпила за здраве и да кажа едно скромно "благодаря за грижите, оценявам усилията ви". Мое мнение.
Мое мнение.
Не съм запозната, но има ли някой с впечатление в чужбина така ли носят баници и пици на лекарите след като са им ползвали услугите? За кеша под масата ясно, не е регламентирано, но уиски и кебапчета, аз поне не съм видяла и чула да се дава. Вярно че там сигурно застрахователят ти реже главата като ти покрива разходите, но в натура? Пък и там услугите са същите, че и често по-добри. Ще ми е интересно някой да сподели.
То и бакшиш в Швейцария се смята за обида, а в Турция се смята за голяма благодарност, дори минимална сума от стотинки, в Италия 1-2 евро е обичайно, ако оставиш 5 е мега уау. За мен това да оставиш бонбони или баничка опира до културна особеност. И не е като кабинетите на част от лекарите на запад и в щатите да не са отрупани с подаръци за спомен и благодарност. Поне тези, които съм посещавала и не се делят с други.
В чужбина лекарите в болниците не взимат 800-1200 лв основна заплата (да, имам приятели лекари в София и извън София и в общинските болници е истинска мизерия), така че всякакви сравнения с чужбина не са уместни. Просто българският народ е измислил начин поне скромно да "компенсира" тези хора. Който иска, разбира се, нищо не е задължително. Явно болшинството хора не смятат за нужно да изразят благодарност с някакъв жест, било то и малък, така че всеки си знае за себе си.
В чужбина лекарите в болниците не взимат 800-1200 лв основна заплата (да, имам приятели лекари в София и извън София и в общинските болници е истинска мизерия), така че всякакви сравнения с чужбина не са уместни. Просто българският народ е измислил начин поне скромно да "компенсира" тези хора. Който иска, разбира се, нищо не е задължително. Явно болшинството хора не смятат за нужно да изразят благодарност с някакъв жест, било то и малък, така че всеки си знае за себе си.
Да компенсира??? Все едно зорлем са се набутали в това! Айде да си говорим с истинските имена на нещата - само малка част са по призвание, всички други са с идеята че от това се печели.
И бг народа не е измислил начин за това - от комунизма знае ( а знам ли, може и преди него) че тук по тая територия не те бръснат за .. ако не бутнеш и че гледат на теб като човек само ако се отплатиш предварително, а защо не и след-варително отново. Пък ако имаш късмета да ходиш втори път на същото място, в случай че не е харесано предишното компенсиране, пак си "половин" човек.
И бг народа не е измислил начин за това - от комунизма знае ( а знам ли, може и преди него) че тук по тая територия не те бръснат за .. ако не бутнеш и че гледат на теб като човек само ако се отплатиш предварително, а защо не и след-варително отново. Пък ако имаш късмета да ходиш втори път на същото място, в случай че не е харесано предишното компенсиране, пак си "половин" човек.
Не се носят софри в Германия. Нито на изписване на бебе се правят такива суетни като нашите.
Понякога се подарява картичка или рисунка от дете.
Тук при нас тази практика остана от соца. Тогава се носеха оранжерийни краставици зимата, защото бяха кът, и всякакви подобни продоволствия, които се намираха трудно.
Понякога се подарява картичка или рисунка от дете.
Тук при нас тази практика остана от соца. Тогава се носеха оранжерийни краставици зимата, защото бяха кът, и всякакви подобни продоволствия, които се намираха трудно.
Ох, бях сигурна, че ще скочите. Ама никой не ви кара да носите почерпка, бе хора. И не става дума професорът "да чака" и изисква, а ти да изпитваш необходимост да оставиш нещо, нали за това говорим? Поне аз говоря за себе си. Никой никога не ме е карал. И лично за себе си съм преценила, че няма да обеднея, ако почерпя с 20 лв за здраве - кутия бонбони или да оставя една красива орхидея на някой прекрасен лекар. Вие, ако нямате желание/възможност, недейте. И да ви кажа, не знам с какви представи живеете, но тези с петцифрените суми са само директори на болници и супер известни професори. Редовите доктори получават мизерно възнаграждение.
И не съм съгласна, че повечето са печалбари, защото има стотици по-лесни начини да забогатееш в днешно време, отколкото да учиш като грешен дявол 15 години общо с взимането на специалност, та такива обобщения са много обидни. Поне аз познавам много добри и всеотдайни лекари, иначе има всякакви хора във всички професии.
Със здраве!
И не съм съгласна, че повечето са печалбари, защото има стотици по-лесни начини да забогатееш в днешно време, отколкото да учиш като грешен дявол 15 години общо с взимането на специалност, та такива обобщения са много обидни. Поне аз познавам много добри и всеотдайни лекари, иначе има всякакви хора във всички професии.
Със здраве!
Щастлива съм, че в страната на чудесата, в която пребивавам, благодарност към лекар и друг медицински персонал се изказва устно или писмено - посредствам картички, писма и детски рисунки. Всякакви материални жестове на благодарност се приемат като проява на лош вкус и лошо възпитание.
Тъжно ми е, че в страната на чудесата, в която са моите родители, лекарите те гледат в джоба и протягат ръце под масата, независимо от сериозната сума пари, които си платил на каса, преди още да благоволят да погледнат същите тези родители.
Тъжно ми е, че в страната на чудесата, в която са моите родители, лекарите те гледат в джоба и протягат ръце под масата, независимо от сериозната сума пари, които си платил на каса, преди още да благоволят да погледнат същите тези родители.
Писах и по-нагоре, имам близък лекар в голяма болница, който много ми помогна за майка ми. Исках да му направя подарък и се чудех какво. Децата на ММ ми предлагаха да ми намерят някакво изключително скъпо и рядко уиски. Нещо не ми хареса идеята и взех друг подарък, дано го е харесал. След време бях отишла на гости у тях и той казваше, че непрекъснато му подаряват алкохол, а той не пие.
Алиса, проблемът е, че като десетима му подарят уискито и орхидеята, единадесетият който просто му благодари изглежда като прошляк. Преди време така ме претупа една прекрасна иначе лекарка, обаче случайно разбрах, че моя позната при нея оставя 50 лв кеш допълнително. Ми няма какво да се учудваме като сами ги учим и те си чакат. И да, много вероятно е да подаряваме уиски на хора, които не пият и торти на диабетици, просто защото не ги познаваме добре и изглежда нелепо това. А за ниските заплати пациентите са последните, които имат вина и нямат задача да ги компенсират. Най-малкото защото не могат.
Ох, бях сигурна, че ще скочите. Ама никой не ви кара да носите почерпка, бе хора. И не става дума професорът "да чака" и изисква, а ти да изпитваш необходимост да оставиш нещо, нали за това говорим? Поне аз говоря за себе си. Никой никога не ме е карал. И лично за себе си съм преценила, че няма да обеднея, ако почерпя с 20 лв за здраве - кутия бонбони или да оставя една красива орхидея на някой прекрасен лекар. Вие, ако нямате желание/възможност, недейте. И да ви кажа, не знам с какви представи живеете, но тези с петцифрените суми са само директори на болници и супер известни професори. Редовите доктори получават мизерно възнаграждение.
И не съм съгласна, че повечето са печалбари, защото има стотици по-лесни начини да забогатееш в днешно време, отколкото да учиш като грешен дявол 15 години общо с взимането на специалност, та такива обобщения са много обидни. Поне аз познавам много добри и всеотдайни лекари, иначе има всякакви хора във всички професии.
Със здраве!
И не съм съгласна, че повечето са печалбари, защото има стотици по-лесни начини да забогатееш в днешно време, отколкото да учиш като грешен дявол 15 години общо с взимането на специалност, та такива обобщения са много обидни. Поне аз познавам много добри и всеотдайни лекари, иначе има всякакви хора във всички професии.
Със здраве!
Именно заради това е обидно да им даваш бакшиш, защото ги приравняваш с обслужващ персонал. А това, че български лекари получават мизерно възнаграждение трябва да се реши на друго ниво, а не на ниво бакшиши. На мен масажистката ми отказва бакшиш, защото има професионална гордост и не се смята за обслужващ персонал.
В Швейцария бакшиши се дават и още как. Нормално е 10% от сметката. Обслужващите професии са толкова зле платени, че без бакшишите не могат да се издържат хората. Аз като работих такава работа, взимах 400-500 франка бакшиши на месец.
А на лекар се носи нещо малко по празници, само ако искаш. Домашно сладко, салата от градината, мед. Аз на моята лекарка й подарих чаша за кафе, цветя и шоколади за децата й. На другата ми лекарка редовно подарявам домашна лютеница и кисели краставички, тя е българка и се радва. Пари или скъпи подаръци не се дават, счита се за подкуп. Лекарят би се обидил и може и да откаже да си му пациент занапред. В болница нищо не се подарява. Но навсякъде много се радват на картички с благодарност. Слагат си ги в кабинета на видно място.
А на лекар се носи нещо малко по празници, само ако искаш. Домашно сладко, салата от градината, мед. Аз на моята лекарка й подарих чаша за кафе, цветя и шоколади за децата й. На другата ми лекарка редовно подарявам домашна лютеница и кисели краставички, тя е българка и се радва. Пари или скъпи подаръци не се дават, счита се за подкуп. Лекарят би се обидил и може и да откаже да си му пациент занапред. В болница нищо не се подарява. Но навсякъде много се радват на картички с благодарност. Слагат си ги в кабинета на видно място.
Много интересно. Всичките ми познати, които живеят там, споделят, че не се оставя. Даже сервитьорката при трети отказ да задържи рестото на познат му е казала троснато да си задържи парите, защото изкарва повече от него. Разбира се, може да са ме слъгали Когато бях там оставях по навик и доста се надявах после да не са ми се обидили, защото наистина има страни, в които не е прието.
Ще споделя обаче друго по темата. Чичо ми беше на терапия в Берлин няколко пъти в рамките на годината. Не знае език, намериха му преводач, българин, от Лекари без граници. Не лев, не кафе, даже шише вода беше отказал човека, защото им е такава практиката и условията, при които работят. Та пак психология - някои не са свикнали да не правят дори абсолютно минимален жест (не коментирам дали защото така се чувстват добре, или защото е по тукашен навик) и подобен сблъсък на възприятия е доста интересен
Когато бях там оставях по навик и доста се надявах после да не са ми се обидили, защото наистина има страни, в които не е прието.Ще споделя обаче друго по темата. Чичо ми беше на терапия в Берлин няколко пъти в рамките на годината. Не знае език, намериха му преводач, българин, от Лекари без граници. Не лев, не кафе, даже шише вода беше отказал човека, защото им е такава практиката и условията, при които работят. Та пак психология - някои не са свикнали да не правят дори абсолютно минимален жест (не коментирам дали защото така се чувстват добре, или защото е по тукашен навик) и подобен сблъсък на възприятия е доста интересен
Инферия,
Скрит текст:
Не ми се е случвало аз или някой мой колега да откажем бакшиш. Даже сме се борили за клиентите, които оставят големи суми, ние си ги знаем кои са. Заплатите са толкова ниски, именно защото се знае, че се получават бакшиши. И сега работя вкъщи на частно и винаги ми оставят 10 франка отгоре. Нормално оставят 2-5 франка в ресторант. Вашите познати или са попаднали на някой нов в бранша, който е чужденец и не знае правилата, или послъгват.
Много учтиво ми отказаха кутия бонбони, за раждане на дете.
Преди това още по учтиво ми казаха, че работят и получават заплати да лекуват и това им стига, да забравя за тези изконни традиции, които пишете.
Лежала съм поне в 7 различни болници, нито пари, нито нещо друго съм оставяла и съм супер доволна от отношението.
Да "черпим" и учителите и полицаите, че и на тях не стигат.
И продавачките също.
Преди това още по учтиво ми казаха, че работят и получават заплати да лекуват и това им стига, да забравя за тези изконни традиции, които пишете.
Лежала съм поне в 7 различни болници, нито пари, нито нещо друго съм оставяла и съм супер доволна от отношението.
Да "черпим" и учителите и полицаите, че и на тях не стигат.
И продавачките също.
Я сега си признайте полицаите за какво ги черпите.
Аз виждам малка разлика между това, да дадеш рушвет на продавачка, за да ти запази дефицитна стока, тоест за да си наруши срещу облага задълженията (и добре, че отминаха онези "прекрасни", "справедливи" и "богати" времена, дано никога не се връщат), и това, да си принуден да даваш рушвет, за да свършат в болницата онова, което им е работа да вършат. Ще дадеш, къде ще ходиш, здравето не е нови обувки, но е отвратително.
Никога не съм "черпила" полицай, нито продавачка, за да си свършат или за да не си свършат точно работата. И смятам, че никога не бих.
При учителите, дори там, където подаръкът е с много натягане от част от мамите на ученици или пък е полуизпросен от получаващия го учител, не става дума за "черпене" пряко срещу услуга. Може даващият да се надява на добро отношение и високи оценки, но е различно от новите обувки и парите под масата в болницата. Нали не говорим за традиционните подаръци (цвете, книга) в началото или в края на годината?
Аз виждам малка разлика между това, да дадеш рушвет на продавачка, за да ти запази дефицитна стока, тоест за да си наруши срещу облага задълженията (и добре, че отминаха онези "прекрасни", "справедливи" и "богати" времена, дано никога не се връщат), и това, да си принуден да даваш рушвет, за да свършат в болницата онова, което им е работа да вършат. Ще дадеш, къде ще ходиш, здравето не е нови обувки, но е отвратително.
Никога не съм "черпила" полицай, нито продавачка, за да си свършат или за да не си свършат точно работата. И смятам, че никога не бих.
При учителите, дори там, където подаръкът е с много натягане от част от мамите на ученици или пък е полуизпросен от получаващия го учител, не става дума за "черпене" пряко срещу услуга. Може даващият да се надява на добро отношение и високи оценки, но е различно от новите обувки и парите под масата в болницата. Нали не говорим за традиционните подаръци (цвете, книга) в началото или в края на годината?
Не, директно говоря че познавам майки които пращаха кошници с подбрани продукти за ИМЕН ден на класен ръководител. За какво ли може да е? Подмазване без причина? Мне.. задоволство от добре свършена работа? Съмнявам се. Единствено получаване на покровителствено отношение към детето.
Аз на полицай не съм давала, ако има нарушение предпочитам да си платя явно на каса.
Аз на полицай не съм давала, ако има нарушение предпочитам да си платя явно на каса.