Още от ревюто на Хепи Мижжж за "Към езерото" ми се стори, че това прилича на нещо средно между "Глад" и "Станция 11", но сега, след коментара на Л.Пени, вече съм убедена, че е точно така. Засега тази книга ще я пропусна, може би след време бих я прочела все пак.
Като цяло, сюжетът е пълно безумие от тип "сам не придумаеш". Героите вземат абсурдни решения - при това не един или двама, а цялата група заедно:
Скрит текст:
След избухване на смъртоносна вирусна епидемия в Москва и по целия свят 11 човека бягат от заразата и пропътуват няколко хиляди километра. Но не на юг, където биха оцелели по-лесно. И не спират в някоя изоставена военна база, луксозна вила или почивна станция, оборудвана с всичко необходимо за няколко месеца или години приличен изолиран живот. А упорито продължават на север в настъпващата зима към полусрутена хижа от две стаи, намираща се в езеро на границата с Финландия, запасени с едно ремарке консерви и три ловни пушки. След като достигат заветната цел, дори не им минава през ум да разпределят хранителните си запаси до пролетта. Когато единият от тях се разболява, за по-сигурно запалват цялата хижа, без да се сетят да извадят от нея акумулаторите на джиповете си, които са прибрали там. И чак напролет внезапно се сещат, че всъщност на няма и 20 километра от хижата има няколко селища и туристически бази, от които с 2-3 дни ходене могат да се запасят с всичко необходимо...
Единственото, което ме накара да дочета и втората част, беше умението на авторката да изгражда пълноценни и убедителни образи на героите си, включвайки тяхната история, взаимоотношения с родителите им и начин на формиране на характера им. В това отношение е доста по-добра например от Луиз Пени. А като добавим и факта, че в произведенията и (както и в романите на почти всички руски писатели) липсват... да кажем, афро-американци, индо-европейци и индивиди с алтернативна сексуална ориентация, четенето им става достатъчно приятно занимание. На любителите на психологически трилъри бих препоръчал и третата книга на Яна Вагнер - "Който не се е скрил. Историята на една компания" - псевдо-детективска история, въртяща се около едно убийство, в който действието се развива още по-бавно, но пък всеки от персонажите е описан в ретроспекция и читателят наистина започва да се чувства като част от компанията приятели, поддържащи връзки от над 20 години.
