Какви промени направихте или правите със себе си в момента?

Да, разбирам за какво говориш и нямам претенции да съм постигнала окончателно промяна за важните неща. При мен е много трудно да си променя нагласата и мисленето по някои въпроси. Например да не се страхувам. Скорошен пример: бизнесът ми върви добре, разбира се, нямам грижи и смятам, че съм се променила и не се тревожа за нищо вече, защото и преди е имало трудности но с Божията помощ съм ги преодоляла. Само че, отново скорошен пример, бизнесът ми не върви толкова добре и започвам да потъвам в дупка с мисли за това, че може и да фалирам, какво бих правила и тн. И в подобни моменти, понякога осъзнавам, че всъщност все още не мога да се доверя, че това е нормално временно състояние предвид обстановката и не трябва да си мисля най-лошото, а просто да избутам периода. Имам подобни върхове и спадове и по отношение на здравето ми, което е дори още по-трудното в целия процес. 

В този смисъл много зависи в какво вярваш и какво те мотивира. Мен - вярата ми в Бог, затова и гледам, чета, слушам и се заобикалям с това, което ме насърчава да имам повече вяра в Неговия план, а не да оставям съзнанието ми да блуждае в отчаяние и негативни мисли, които ме подтикват към неправилни решения и състояния, Молитвата много ми помага също. Честно казано, сама не мога да се променя без да има ситуации, които да го изискват и без да бъда "сръчкана" свише така да се каже. Но пък я искам тази промяна, затова и не се изненадвам, че ми се случва това, което ми се случва.

За да бъда по темата, днес започнах сериозно да си обновявам гардероба. Много е приятно да си купиш няколко нови неща и да изкараш по-леки летни дрехи! Пък дано скоро и да ги облека! Част от промяната, която искам тази година е да сменя малко стила си.

Пепи, много дълбок въпрос. Зо себе си съм открила, че промяната тръгва от сърцето.  След това идват дела. 
Днес имам разтоварващ  ден като хранителен режим- чай и плодове.

Аз в момента се пренастройвам от вълна отдаден работохолик в посока офисен планктон. Както казва една колежка Маргарита "дреме ми на маргаритката".
Трудно е, от друга страна е наложително да си запазя разсъдъка. Ще успея и вече не го приемам за (чак толкова голяма) драма.

Моята със сигурност е такава - счетоводител. Но на мен си ми е супер. Още повече, че от 1 година и 1 месец съм на нова работа и ходя с голямо удоволствие.

Иначе сега мога да кажа, че вече над месец тренирам редовно. Дори бих казала, че въпреки че не тренирам понякога по график, винаги си правя всички тренировки за седмицата. Та си бях казала, че почвам и няма да се откажа. То пък взе, че супер много ми хареса да тренирам с Памела Райф. И с други съм се пробвала, но поне засега удържам фронта.
Това по въпроса на съфорумката.

Днес нищо не съм направила за мен си.

Днес за себе си имах голям късмет .Нямаше да се справя без него.По късно получих и абсолютно изненадващи подаръци,които много обичам.

От няколко месеца карам една програма за личностно развитие. Усещам промяна, харесва ми. Но и съм далече още от генералната промяна, за която мечтая.

От около октомври миналата година тече огромна промяна в мисленето ми. Отначало си помислих, че всичко е разрушено, но вече виждам новите неща в себе си и продължавам напред. Не знам къде ще стигна, но пътуването започна да ми харесва.

Добре дошла, Роки! ♥

Промяната при мен е, че съм на път да прекратя отношения с токсични хора в живота ми, които се опитват да ме дърпат назад. След това мисля, че ще ми бъде много по-лесно да постигна целите и мечтите си.

Аз започнах да правя промяна в начина си на живот през 2020, вече година и половина. Започнах да тренирам редовно, вече всеки ден. Започнах да ям здравословно. Постигнах резултати, които никога не съм си мислила, че мога да постигна. Промених си нагласата за света и започнах да се боря и с други страхове, преди не бих се и замислила да се уча да карам ски например, понеже ме е страх, но ето че и това промених и започнах да се уча и на това. За сега съм доволна и продължавам напред с нови предизвикателства

Oоох! Ще ми се да си сменя фамилното име, ама е свързано с толкова административни проблеми. Искам да си върна бащиното фамилно име.От ден на ден не мога все повече да му понасям скапаната фамилия, която нося...Кой ме би по главата като се омъжвах да си сменям името! Те ти сега след като се разведох, как не мога да го понасям, а в Канада трябва минимум 1 месец да се обаждам по служби след промяната, от мисълта за което направо се изприщвам.
Радостното е, че вече съм наясно с чувствата си и това мекотело няма никакъв шанс да се върна назад, т.е. може да се каже, че окончателно излязох от след-разводен траур и сега съм веселата вдовица. Само да можеше една фея с магическа пръчица да му изчегърта омразната фамилия, че не ми се занимава.

Опитвам се да бъда по смирена 🙏🍀🧘‍♀️

През февруари предприех важна стъпка в живота си. Мъжът ми се бори за тази стъпка по- отривисто от мен, но се опитвам да му бъда и аз рамо на него. Оттогава се опитвам да преодолея страховете си, несигурността си, плахостта си и да си набивам в главата, че успехът зависи от мен самата. Дълъг път е, но съм го поела.

Не съм спряла да се развивам и променям. Стагнацията и инертността са смърт.
За да не съм голословна- уча се на повече търпение и тичане на пътека когато вали проливен дъжд. Тичането на пътека е потресаващо монотонно, но не мога да променя туземния климат. Остава да се нагодя.

Преди година започнах и нов език. Продължавам с него.

Опитвам се да хапвам здравословно и по малко

След няколко изморителни и тежки години, обърнах гръб на негативните мисли и страхът.
Започнах да поставям себе си на първо място. Отделям време за хобитата ми, старая се да тренирам. Приемам разни витамини и добавки.
Постигнах целта си, качих някое  друго килце, сега трябва да си ги поддържам.
Чувствам се добре, разбира се не всеки ден е цветя и рози, но толкова спокойна не съм била от няколко години насам.

Върнах се назад след уж лек Ковид и контузия. Тичам значително по-бавно, за нормалното ми темпо и дума не може да става засега. Продължавам да тренирам, и си модифицирах целите. Вместо квалификация за Бостън, да завърша маратон без контузия. Хоби ми е, за щастие не съм професионален атлет, няма да си загубя работата и хляба.

Никоя промяна не е от ден до пладне, има плата, връщания, и животът продължава.

Вече гледам на себе си повече като на жена, отколкото на майка. Т.е. преоткривам женствеността си, експериментирам с външния си вид, уча се да бъда красива. Осъзнавам колко осакатена от родителите ми съм била в тези си възприятия.

КАК го правиш!? Как се мотивира?? Аз например винаги съм била подканвана повече да се "гледам" от майка ми, но съм си tom boy. Нямам нерви да си правя косата 100 часа, обичам да си купувам дрехи и обувки дори елегантни и женствени такива, но всяка сутрин съм.. naah, ще си сложа нещо удобно и обувам кецове с дънки и блуза/риза. Не мога добре да се гримирам цялостно. И така, имам гардероб пълен с хубави дрехи и всеки ден си казвам утре. Просто считам времето, което трябва да се отдели за това - загубено!

Един от големите ми страхове е да родя момиченце и да съм му лош пример в това, а по принцип се възхищавам на красиво поддържани, кокетни жени. Аз самата не съм и забележителна красавица да кажеш, че може да ми се размине всякак Можех да бъда де, ако наистина полагах усилията, които някои жени и по-семпло изглеждащи полагат.

Ами, то става постепенно. Започва се с възхищението към поддържаните жени и гардероба с хубавите дрехи. После ще почнеш да се издокарваш повечко за някакви малки поводи.
Никога до сега не ми е било приятно да се мажа с крем, какво остава пък за грим. Сега тези кратки минути в грижа за лицето са "моето време" за релакс.
Нещо много важно научих от дъщеря ми (5 год.) - Носи си хубавите дрехи! Когато получи нещо ново, тя го облича веднага. Не й пречи да играе на площадката издокарана "като за прием", както казва баба й.
Аз като си взема нещо, го кътам в гардероба за "повод". А животът е сега, днес, не утре или догодина.

Да живота е днес,затова грабя с пълни шепи от малките неща.За големите бачкам бясно и дъх не мога да си поема.Днес беше един от тези дни.Утре една идея по лежерно.

Изобщо не го мисли! Примерът момиченцата си вземат отвсякъде. Аз пък напротив, благодарна съм, че дъщерите ми не залитат по кифлеене, тонове грим, маникюри и пр. Сигурно и аз съм им дала пример, но за мен това е ок.
Мразя да ходя на фризьор, грим не ползвам никакъв, тотално никакъв, ноктите ми са нелакирани и късо изрязани, висока съм и токове през живота си не съм носила. И съм в мир със себе си, обичана и харесвана от мъжа до мен, повече не ми е необходимо.

Hомерът е точно в това да си в мир със себе си. Кифлата си има кифленски настройки по рождение, освен че не е еталон за женственост.
А ако се занимаваш с часове с косата си,  или си безработен, или е нужна смяна на фризьора.

Днес най после се подстригах и боядисах, не бях ходила на фризьор от есента! Иначе съм се занемарила яко...

Опитвам се отново да шофирам, не съм карала от 10 г.
Като ученик съм...

За съжаление не усещам никакво желание за какви ли не са промени. Сякаш вече ми е късно. Надявам се това да е временно.
Не, все пак има и нещо ново От няколко седмици в форуми и социални мрежи аз пиша на белоруски език и се старая да го исползва на живо поне от време навреме.

Започвам шофорски курс. На 39 съм и досега винаги ме е било страх. Реших го изведнъж, точно за един ден.

Опитвам се на не бъда толкова близка  с една " приятелка "

Опитвам се да съм по-малко емоционална, като обръщам внимание повече на разума Така спирам емоциите преди да се развихрят в мен хехе също пия топла вода с куркума и мед. Прекрасно се чувствам от нея. Искам да намаля сладкото, но нямам толкова силна воля

Фитнес! За съжаление обаче почвам минават месец два и все нещо се случва и си намирам оправдание. Следват обикновено дълги паузи докато не се стегна от отново. Резулатите трудно забалежими, колкото повече работя за корем да речем и става все по голям, наопаки.
Сега почвам отново (за пореден път) с балансирано хранене с превес на протеина.

И аз се опитвам да спортувам, но се иска постоянство.
Има дни, когато ми се мързелува, но се обличам и отивам.
За себе си го правя

Успех!
Аз също реших за ден, взех си книжката на 35 г. и вече 3 години шофирам ежедневно. Чак се чудя защо толкова късно ми дойде акъла.


Иначе съм се заела да се стегна и отслабна - за сега върви добре, като основно съм на IF (периодично гладуване) и скачам на въже на любимата ми музика ♥️

Ох, това с отслабването редовно го започвам Там ми е много трудна мотивацията. Успех и на теб

Аз съм свалила 1 кг , но истински , не от дехидратация или гладуване за ден два
от 10 дни го свалям ) с бягане почти всяка вечер и по малко храна

При мен са много промените, които желая да направя!

Искам да отделям повече време за четене, водене на дневник, слушане на аудио книги, като цяло време за други неща, а не стоене на телефона.

Да ставам по-рано.

Искам да изградя добри навици съобразени със здравословното ми състояние в момента - стречинг, леки упражнения, подходящо хранене.

В момента най-доброто, което правя за себе си и ме удовлетворява, е в насока за придобиване на квалификация зв нова професия, която искам да практикувам в бъдеще.

Фитнес - от човек, който нищо не знаеше за спорта от февруари месец след тежко прекаран ковид си наложих на волята 4 пъти в седмица да тренирам с треньор.

Хранене - промених изцяло виждането ми относно храненето. Започнах да планувам седмично меню и да пазарувам с възнамерение, а не на посоки и хаотично.

Опитвам се да си развия и езиците - започнах курс по италиански

Опитвам се да си намеря нова работа - тази от вкъщи вече ми е скучна но засега не успявам, най-вече защото Ее слагат по-малко парички, отколкото вземам сега и това много ме напряга, защото дори сега не ми стигат, искам да се развия професионално повече но или аз не попадам на свястна работа или не знам какъв е проблема точно..

Общо взето се усещам по-стабилна психически и смятам да продължавам с тези направления и още повече знания е областите.

Поздравления!

Започнах да осъзнавам колко съм контрол фрийк и че на тази планета има хора, които не правят нещата по този начин. Така че насочвам контрола навътре, към себе си и го отпускам навън към другите.

Имах големи проблеми с контрола преди години.Малко по-малко се научих да отпускам и сега вече съм оставила всичко на самотек.Много по-добре е! Да бях се усетила по-рано щях да запазя много нерви ама...

Един от многото ми проблеми беше "Какво ще си мислят, кажат хората" Едно ми стана ясно през годините "Хората" никога няма да са доволни каквото и да правиш и винаги ще искат повече"ама вече няма 😉.Най големия ми успех е,че станах глуха за това "какво ще си мисли и каже този,онзи" за "това и онова"

Преди си мълчах за много неща,които ми причиняваха някои хора и се самоизяждах,затварях се в себе си,и ревях като глупачка всеки път!-Сега си казвам каквото ми е на сърце (хубаво,лошо,защо съм се обидила,на какво съм се обидила,раздразнила и т.н)и ми минава бързо!Другите да му мислят за другия път.

Това,което ще кажа също е промяна,но не моя.ММ беше изключително,свит и пестелив на емоции...Години наред му казвах,че ако има нещо,което го радва,нервира,обижда,мъчи и т.н да го каже.Хората не можем да гадаем какво му е на човека отсреща и мисли.Мълчейки не можем да разрешим проблема.Комуникация му е майката!Исках да се научи да споделя всичко,негативно,положително,каквото е.Не исках да изживява всичко сам..И той се отпусна и си говорим като приятели.

В момента се опитвам да променя начина си на мислене и приемане за някои неща,ситуации,хора..Само с един човек не мога да се справя и това е..!! Абсолютно нищо не помага..Само като я видя..брррр,нещо в мен се надига..Не ми е приятна и не мога да променя мнението си за нея.Не мога да толерирам някой, който си служи с "дребни номерца" и маймунджилъци за да се изкара "добрата фея"

Аз се разделих с токсични “приятели”, спря да ми пука какво мислят хората за мен. Започнах да живея за себе си и семейството си. Осъзнах, че имам всичко и всички от които имам нужда, за да съм спокойна и щастлива. Определено съм станала по-смирена.

Никога не съм се вълнувала какво мислят хората за мен.Те не могат да живеят моя живот.

Опитвам нова поредна диета. Имам да свалям 15 кг. С досегашните диети ВЕЧЕ не успявам. Нямам време за ежедневно спортуване, но се старая да ходя повече. От известно време насам отново си слагам лек грим след  почти  7-годишно прекъсване и  всеки ден си правя лек масаж на лицето.  Изхвърлих много от  дрехите си  и започнах да купувам нови. Това относно външен вид.  Има какво да се желае относно емоционално  ми състояние. За няколко години загубих  най-близките си хора, в т.ч. съпруга ми, което ме срина за дълго време.

Браво КАГ. Само така.

Благодаря!  Дано успея с промените!
Успех и на всички!

Това с контролът ми е много голям проблем и на мен. Особено с децата, имам си някакви сценарии в главата как трябва да се случват нещата, а те никога не се случват така и се самоизяждам после. Също и да приема, че те са различни личности от това, което съм очаквала. работя и по двата въпроса.
И аз се опитвам да ходя повече пеша, свалила съм си крачкомер. Нямам време (по-скоро воля) за спорт и диети, но поне ходя малко повече от преди.
Опитвам се и да се преквал;ифицирам  (уча), но е много трудно. Усещам как младите са с няколко гърди пред мен. Но не се отказвам.

Дидка, за учене никога не е късно! Последният си сертификт  за допълнителни възможности в моята професия , взех 1 година преди да се пенсионирам. Шофьорска книжка- на 55 г. Не карам, но доказах на себе си, че мога.
За себе си днес още нищо не съм променила, но се каня да си направя прическа сама. Спазвам си и диетичния режим.

След като се подложих на смяна на импланта на гърдата и повдигане на здравата гърда съм се захванала с реставрация имам няколко бенки, които ще махна. Говорих с лекар за абдоминопластика ( и най- вероятно корекция на пъпна херния и диастаза ) , но той каза , че ще го направи ако смъкна 10 кг. Затова в събота съм на диетолог за изготвяне на режим. Каквото мога ще направя... Само воля ми трябва

Аз само ей така да споделя, че откакто започнах шофьорския курс се чувствам много добре. Нямам търпение до всеки следващ час кормуване, а това да се решават листовки било голям кеф😃 А до преди месец не си и помислях, че някога ще реша да ставам шофьор. Сега по- малко мисля за проблемите с мъжа ми, а нямам и време да изпадам в депресия. Намалих тъпкането със сладко от нерви, движа се повече и съм свалила 2 кг. Та мисълта ми е , че понякога човек правейки една промяна, и други неща леко си идват  а мястото от само себе си
Успех на всички с новото и промяната🤗

Аз имам книжка от бая години стана вече, но не съм активна. Хем искам да стана шофьор, хем ужасно ме е страх. Дано се променя.

Доволна съм от себе си- уча два чужди езика, които са ми тръпка, курс, който ми е нужен, за професията.Най- после се реших и ходим на танци с ММ.От време на време рисувам.Всичко това ме поддържа в тонус, въпреки многото здрав.проблеми.Поне психически да се чувствам добре🤗

Започнах да обичам себе си.

От снощи се чувствам много емоционално нестабилна,
Вчера като се прибрах от пазарчето, купих си зеленчуци и плодчета, затворих входната врата и се разплаках, едвам успях да заключа и рухнат, взех си душ да ми мине и плаках и под душа...
Да, видях нещо което може би отключи това, но според мен е и дълго набирало вмоционално претоварване в мен...
Днес пак ми се случи...
Опитвам се да бъда силна, но съм човек.
Радвам се, че като се прибрах се случи, а не някой да ме види
Сега хапвам от голям буркан домашен шоколадов крем
Ще се справя с всичко

Все повече се оценявам, обичам и глезя.

Научих се да казвам "не" 😊

Аз съм малко по посока грижа за себе си и спорт. Знам че е много тривиално, но за мен е от значение  .
eleaa браво.

По отношение на външния вид - всеки понеделник съм на пилатес. Ако успея и някой друг ден - успея, но понеделник е задължително.
Направих се по-руса и направих малко тен.

Това го успях аз отдавна си имам планирани гимнастика и плуване. На мен проблема ми беше, че ги правих заради самите гимнастики. Т.е. някак без ентусиазъм . Сега ми е по-интересно. Но моите деца попорастнаха и започнах все по-рядко да ги разкарвам с колата насам-натам и да чакам. Имам повече време сега.

Тен придобих и аз

Опитвам се да го карам по лежерно, да не се напрягам излишно за неща, които не мога да променя.

Опитавам се да поддържам апартамента по-подреден и да спортувам редовно. И все пак с 5-годишно у дома е много трудно. Често проблема не ми е в липса на време, колкото в идеята, че ако си дам целия ресурс за чистене и спорт няма да ми остане за детето след това. Това пък ме вкарва в лека дупка и развалям диетата.
Смятам, че целия този мисловен модел е нещото, което има нужда от промяна и работя по въпроса. Понякога е по-лесно, понякога не толкова. Гледам клипчета на хора , които от 300 кг стават фитнес модели. Представям си пътя по който са минали. Защото повечето е в главата на човек и там е най-тежката работа.
Но откакто съм се заела със себе си осъзнах колко малко значение имат околните хора. Колко малко могат да ни наранят те и колко много се нараняваме сами.

May Ling, така като го написа и мен ме замисли. Май трябва и аз да спра да приемам коментарите относно малкото ми кг.   Наскоро бях на маникюр и маникюристаката, която ме вижда за първи път, ми каза, че изобщо не съм прекалено слаба, а просто слаба. По принцип и аз го твърдя и винаги съм го мислила, знам, че е така, но има моменти, в които ако често слушам обратното и почвам да се съмнявам в собствената си преценка за начина, по който изглеждам.... Тъпо звучи, но е така.

Харесвам се, но винаги има моменти, в които съм неуверена. Та май трябва да поработя повечко в тази насока.

Мен редовно ме питат дали съм бременна. Тумбака ми е все надут. Ходих веднъж на фризьор и ѝ казвам, че ми предстои да вляза в болница и затова искам да направи косата ми да в по- издръжлива без къпане малко по- дълго. И тя ме пита забраждане ли влизам в болницата. Срам ме е от себе си. Не се харесвам в огледалото , но правя каквото мога , за да не съм такъв плондер.

Честно казано, и аз така хвърлях всичкия си ресурс да в чисто и подредено. Ми, няма как. Особено след второто ми дете, което се клепа и с геврек дори. Цапа много, разхвърля. Нямам сили.

PeacockLove виж дали не се дължи по-скоро на стойката , основно гръбни мускули. Опитай да изправиш главата и да източиш шия нагоре и да вдигнеш раменете , при което корема се прибира ... кръста се изправя и не е вече вдлубнат. Но за да държиш тази стойка се иска много физиотерапия и гимнастика и гръбни мускули. Пробвай и с плуване. Т.е. според мен не си плондир, според мен имаш нужда да си оправиш стойката.

Аз съм си казала, че ще имам цветя в къщи. Даже често ми е повод за хубави разходки да си набера. Друг път улучвам оферти и си купувам хубави цветя и си ги нареждам. В момента имам 4 вази с цветя в къщи - 3 в хола и 1 в коридора. В коридора имам далии , в хола бели рози и цветни гладиоли Пред входа в 2 вази командировам цветя, които заменям с нови вътре.

Та и аз зимата преди март само чаках някой да ме пита в кой месец съм, че често бях подута. Почнах да тренирам и се оправиха нещата. Е, ако изям повече храна ставам така.



Та трябват тренировки, аз с Памела Райф тренирам. Има и безплатно нейно приложение с различни план тренировки.

Аз така се подувам от кисело мляко в по-големи количества. А тренировки - Down Dog, излиза ми по 2.50 лв на месец и имам и йога и HIIT тренировки, отделно и медитация е включена, ама не я позлвам често нея. Много добро и евтино приложение.

Аз съвсем не по български се подувам така от печени червени чушки.
Сетих се за стойката и че не само е добре да се учиш да стоиш изправена, но и да ходиш така. Най-важно е погледа не в земята , раменете назад и обикалчш из къщи като начало.

В случая са 2 порции мусака с малко кисело домашно мляко без хляб. За стойката сте прави, имам книга с упражнения за подобряване, но все не ми остава време, та и тях трябва да вместя в графика с физическите упражнения.

важно е.

Някои хора изобщо не се усещат.. Как може да ти зададе такъв въпрос? Аз не бих отишла повече при тази фризьорка.

Това все едно аз съм го написала.

rose_33, а ти пък. На мен една бивша съученичка ми каза "не с лошо" 2020 след като се оправили нещата с ковид да помисля за дете... Вече е и бивша приятелка!

Мега прост народ! Без извинение!

Аз това съм го чувала вече от доста хора. Част от тях съм ги поставяла на мястото им, на други съм отговаряла по-деликатно, защото са били например колеги и да не се скараме, но това за мен е изключително груба намеса в личния живот на някого.
Наскоро бях на рожден ден на една приятелка и една нейна приятелка, която не бях виждала от сто години, ме пита кога ще имам деца, защото била разбрала, че съм се омъжила.
Това момиче първо е по-голямо от мен, второ - омъжи се преди 7-8 години и трето - тя все още няма деца.. Аз бях изумена от въпроса й.
Никога в моя живот не съм задавала такъв въпрос на никого, дори и на най-близките ми приятели, но те на мен са ми го задавали, което е безумие в моите очи.

Защо в прав текст не и каза,че задава безумни въпроси ?

Аз понеже от едно 5-6 години вече си ходя с половин паднало перде барабар с курниза, бих я попитала не кога, а защо тя още няма деца! Да, кофти е, но фактът, че мен са ме попитали, ми дава свобода аз да им отговоря. Иначе нямаше да питам.

Никога, никога, никога никого не съм питала нито за сватба, нито за дете! НИКОГА!!!!

А тази моя бивша ми каза, че между много близки няма проблем. Аз й отговорих, че може да нямам деца, но да научи нейното, че за някои неща не се пита!

Честно казано ми идеше да я попитам, но се сдържах, защото е доста грозно в моите очи да се задават такива въпроси.
Една моя много близка приятелка пък ми даваше зор едва ли не да побързам да имам деца, че времето минавало. Това е, защото тя вече има дете на 3-4 години и това значи, че и другите трябва да имат на тези години. Последния път обаче я поставих на мястото й и повече не е повдигала темата (засега).

Грозно, негрозно, като не се усещат, проблемът не е мой! Аз вече с тази приятелка не поддържам връзка. Честитих й във фейсбук второто дете наскоро и това е.

[quote/] 
Това момиче първо е по-голямо от мен, второ - омъжи се преди 7-8 години и трето - тя все още няма деца.. Аз бях изумена от въпроса й.
[/quote] 

Не им обръщайте внимание, те проектират техните си проблеми.
Много хора (от разни  държави и  етноси) обичат да си завират носа , където не им е работата.
Особено по темата кой кога се жени и кога ще ражда...
Нека всеки има детенце в подходящо време с подходящия баща.

Наскоро започнах  ащанга йога у дома, лелеее, голямо дръвце съм била станала...
Тялото ми се радва  да се раздвижи.

Вечер  се стремя да правя спортно ходене няколко километра.

Мен за всичко са ме питали и намеци са ми правили и явни и тънки - за сватби, деца. Приемам и отговарям с голяма доза чувство за хумор и нагласата че хората ми желаят доброто и питат с добро. Не смятам, че е голяма работа, не ме бърка, не правя драми, пък камо ли да се карам с близките си.

Станах много по-лежерен и по-спокоен човек в последните няколко години. Не знам дали тази промяна я "направих" със себе си, или просто на този етап от живота тя естествено си се случва. Но все по-малко неща искам на всяка цена, не премислям чак толкова, престанах да бъда перфекционист, не държа всичко да се случва по план. Усещането е хубаво.

В по-конкретен аспект - освободих се от много излишни вещи вкъщи. Изхвърлих/ подарих/ дарих дрехи, които не нося, съдове за готвене, които не ползвам, както и стари и ненужни мебели.

Страхотна фигура имаш, много си изящна, супер си . Не се впрягай и не обръщай внимание. Много хора само могат да мечтаят за такава фигура.(видях снимки в друга тема, от сватбата)
И на мен ми е писнало цял живот да ме питат защо не ям повече или да ми казват: "оо, колко си слаба", "ще се счупиш" и подобни простотии   (а хората, от които съм го чувала, определено имат нужда от отслабване) . Спрях да ги отразявам и да се дразня. Като твоята структура съм,  с няколко кг повече. А ям много, но не ми лепи (за щастие). И не съм много слаба или болезнено слаба. Сега успях да кача 3 кг, които се лепнаха основно на д-то и корема и на село бабите рекоха: "Ааа, поправила си се"  . Бях се оплакала на една приятелка и тя тогава ми каза: "Така си супер и много ти отива - фина мадама. А ако качиш повече кг, понеже си висока, ще станеш едра."
Не мога да ги разбера хората какво ги бърка. Никога не съм казала и не ми е идвало наум да кажа на някой: "Я какъв задник или корем си отпрала, що не ядеш по-малко или защо не спортуваш?" Всеки си решава какъв да е и си е негова работа. Има и хора със заболявания, не всичко зависи от тях. А и ако всички са еднакви, няма да е интересно. На един му отива да е слаб, на друг - да е по-закръглен.

Vesika, много ти благодаря! Права си, аз по принцип си харесвам много тялото, височината, но на моменти такива коментари почват да ме съмняват. А и ако спра да съм слаба само мога да си представям какъв скучен животец ще водя без тъпи въпроси и коментари за 49-50-те ми кг. Ужас..

Бях казала на колега, който каза, че не виждал аз как ще кача кг. :Не знам ти дали ще ме видиш, но аз със сигурност не искам да се видя.


При мен е ген от баба ми лека й пръст и майка ми, че се оказах и с хиперфункция на щитовидната, но е повече ген. Цял живот съм така буквално.

Тепърва започвам с промените по себе си. Последните години бях отдадена на децата си и семейството. Време е да се погрижа за себе си. Планувам да спра цигарите и да подновя ходенето на пилатес (йога).

От този месец започнах да бюджетирам парите си с ново приложение - YNAB ( You need a budget ). Честно казано преди съм позвала и други, но това е доста различно. При него първо се разпределят парите по пера, за да може преди да похарчиш за нещо да си помислиш дали ги имаш и ако не - откъде можеш да пренасочиш. Например отделила съм 300 за дрехи, искам да похарча 400, взимам 100 от перото за козметика.

Предните приложения, които ползвах просто записваха какво и кога съм получила и похарчила, но не ме караха да се замислям имам ли ги въобще. Надявам се да пожъна успех този път.

Има неща, които искам да променя, но за толкова години не съм успяла. Все пак продължавам да опитвам. Исками се да съм по - уверена, да отстоявам позиция най - вече на работното си място.  Понякога успявам, но в повечето случаи не. Е, може би някой ден.....

Прецених си , че премислям прекалено много разни неща. Сега тренировката ми е да  не премислям. Да имам време в което просто гледам около себе си.

Сподели колко мед и колко куркума , моля !

Чувствам се добре в кожата си .За годините си(45)не мисля какво мога повече да желая.

Почнах да спортувам- засега йога, а после ще почвам и танци.Чувствам се добре.

Разделих се преди 2 месеца с бившия ми приятел и реших да променя живота си коренно. Беше много трудна и токсична връзка. Започнах да спортувам, да се храня по-здравословно, отслабла съм с 3,5 кг за момента, да се грижа повече за кожата си, започнах шофьорски курс. Планирала съм и още промени, но има време за тях. Единствено, което ми куца е комуникацията, много съм притеснителна, трудно се запознавам с нови хора, винаги съм била такава, а искам това да се промени, там нещата са в застой.

Ако мен питаш изключвай мисленето. Колкото повече мислиш, толкова повече не знаеш какво да кажеш ... защото то и без това във всеки нормален smalltalk се приказват само общи неща и глупости. Според мен ако някой много мисли какво да каже и как да го каже и на кой да го каже и не може нищо да каже, но тогава не би трябвало общата комуниказия да му е цел.

Започнах да си купувам всичко, което поискам, в рамките на разумното. Дрехи, парфюми, други неща. Трябва да започна да спортувам, и все го отлагам, а не бива.

Опитвам се да съм по-организирана в ежедневието и мисля ,че се справям. До скоро бях много отнесена и разхвърляна. Няма лошо ,но се харесвам така повече.

Прави ми впечатление, че все се отлага спортуването. Започнах да спортувам от вчера пак и да видя дали пак няма да прекратя спортуването си. Имам мускулна треска в момента. Днес по-малко спортувах.

За спортуването то при мен е според сезона и програмата. Лятната ваканция се състои в плуване в море и в разходки из планини и екопътеки. В работен сезон се състои в обичайната програма и там няма как да се спре , освен ако се смени програмата.
Аз се опитвам да не бързам. Опитвам така да правя нещата, че да ми е спокойно и да не бързам.