Какви промени направихте или правите със себе си в момента?

Angel_wing поздравления!

На мен лятото винаги ми е много натоварено, а зимата понякога ми е притеснено. Опитвам да се променя като намеря баланса и вярата, която малко да ме заземи в момента и да не мисля за неща извън моя контрол.

Есента винаги ми действа много рестартиращо и приятно. Обичам да правя промени със себе си точно тогава. Предстои ми промяна на прическата, както и искам да вмъкна малко нови полезни навици, да сменя и НАМАЛЯ леко работното си време, за да имам повече време за себе си, да се върна към четенето и малко повече физическа активност.

пазя диета, свалих 4-5 кг., искам да сваля още 4 кг. поставила съм си цел, но и често прегрешавам и темпото е бавно.
Записах курс по английски, готвя се за изпит в Британския съвет през пролетта. Самостоятелно  се обучавам за борсови инвестиции. Това е. Резултатът ще се види - пролетта. Да видим, дано!

Аз тази седмица съм на минимизиране на пазаруването. Т.е. от понеделник насам не съм влизала в магазин , освен в хлебарницата Опитвам да не претрупвам хладилника . Тази седмица ми е за минималистично пазаруване.

Оф, и аз се опитвам....Вманиачена съм на тема кирейска козметика и прекалих....

много е трудно .

Аз съм минималист по душа, обаче и вкуса ми помага да го следвам фанатично.Както писах и преди малко в една друга тема-вкуса ми върви с около 10 -15 заплати на съпруга ми напред, съответно аз не мога да си позволявам тези придобвки и предпочитам да не купя нищо, ако не е това, което искам.По този повод в гардероба ми има малко дрехи, които, обаче ми харесват много и нося с кеф.Чанти пак 6-7 от една марка, които нося с години.Обувки, сникърси, боти по 1 чифт.Домът ни е изцяло в скандинавски стил и нищо ненужно няма, нямаме дори завеси, килим един в на едното дете стаята.
Парите си харча за здраве и образование на децата.
Така щастливо и спокойно си живея!

Боже, мислех, че пиша в темата за минимализма.....подведох се по пазаруването, личи, че съм руса!

Иначе то тази тема-искам да си обръщам повече внимание, искам да спра да бързам, искам да се поставя поне веднъж на първо място.
Онзи ден засякох време-излязох от нас в 05.47, отидох до залата пеш, направих едно кардио 35 минути, минах да купя закуски, минах и през хранителния магазин и заковах у нас в 07.01 за да изпратя колежанката на училище, да направя първото кафе на съпруга ми и да започвам да оправям.На работа ходя в 14.00 часа.Не искам живота ми да  минава по график, хората с мен могат да си сверяват часовниците.Искам примерно без да съм го планирала 2 месеца напред да изляза ей така с приятели без значение от пола.Не, че някой ме държи в окови, обаче толкова съм свикнала всичко да ми е по план и да знам какво ще правя поне 5 месеца напред.Та в тази посока искам промяна!

Аз пък искам точно по план да живея, пак. Да имам фиксирано работно време, време за мен, време за семейството. Не всичко да е само работа. Ама, казват, и това ще мине.

Тарталета, това е живота със собствен бизнес.

Бих те посъветвала да се консултираш с бизнес консултант и ако не носи приходи, да продавате.
Животът е твърде кратък за да се губи в непроспериращи мечти.

Ако не носи приходи, кой ще го купи?

Иначе и аз като Тарти - си мечтая за фикс работно време и заплата, ама не. И това на Сиска не мога да си го причиня..)

Имахме прекъсване от 1 седмица на гимнастиката, защото докараха нови уреди в залата. Днес за пръв час след прекъсването с кеф се огледах в огледалата и се харесах .
Друго което правя е да разчиствам гардероби и омалелите дрехи да ги подарявам .

Темата е чудесна.
И ми е много насърце.
Поздравявам ви за промените, които успявате да направите момичета!
И ви се възхищавам.
Иска ми се и аз да се похваля с нещо, но няма много с какво, а имам много да работя над сесбе си в много направления.
Все пак има и някои неща, които правя с малки стъпки.
Започнах да шофирам малко по малко.
От 10 години имам книжка.
Не съм активна заради страх и, защото съм смотана, страхлива, разсеяна, неопитна.
Обаче си казах край. И просто тръгнах.
От няколко дни сама ходя с колата на кратки разстояния, малко на страх, но колкото повече карам, толкова повече се отпускам.
Доста е смело от моя страна осъзнавам.
Просто ми писна да не мога, да съм зависима, като завали да се чудя с какво да ходим до градината, да се моля на баща ми, на мъжа ми.
Знаете ли колко ми е добре и спокойно като няма никой друг в колата.
Мъжете само ме напрягат.
Винаги съм притеснена и напрегната с тях, защото само се карат и дават акъл.
Заявих им, че повече няма да карам с тях.
Директно без да питам понякога си взимам ключа, паля колата и тръгвам докато ММ спи от нощна.
Като ми се скара, казвам, че е на мое име, той кола няма (факт) и това е😆
Така сама не се притеснявам,съсредоточавам се, гледам, внимавам, разчитам само на мен си, полека лека става по-добре.
Имам още много да уча-паркирам като арабин в пустиня, не мога да карам назад. Не съм уверена. Съзнавам, че донякъде рискувам. Но разбрах, че изобщо не съм толкова зле, колкото съм си мислила.
Радвам се на малките успехи, на нещо толкова елементарно да отида до магазина с колата. Нещо, което за хората е ежедневие.
Знаех, че не тръгна ли сега ще се оставя и така ще си я карам.
Майка ми ми помогна много.
Тя е виновницата да го реша.
Жената на 57 години рече и отсече, че ще кара кола, поднови си книжката, купи кола и сега кара всеки ден. Направо ни скри шапката.
Тя от 30 години не шофира.
Мен ме хвана яд, възхитих й се и си казах, че няма пък само тя да кара, и аз ще мога.
Та покрай нея и аз се реших. Караме заедно, много сме смешни.
Така ни е спокойно и се учим.
Така, че за тези, които споделиха за шофирането - ето ви пресен пример.
В цялата ни фамилия жените са такива - смотани шофьори, не карат, книжките събират прах. Но, ето, че може.
И никога не е късно.
Няма да се отказвате!

Сега остава да започна по другите направления:
отново(за кой ли път),
-да стана от това легло
-да ходя по 10 хил крачки на ден
-да запиша сладкарски курс
-да намаля стоенето в нета
-да започна да медитирам
-да си подновя тренировките с Памела Рийф
-да стана по-социална
-да сваля 5 кг и да спра да ям въглехидрати
-да се движа повече и да си намеря нова работа, призвание
-да си обновя гардероба

И с издаването на книгата напредвам, чак да не повярва човек.
Просто си казах край, до Коледа ще я издам и точка. Нямам време за губене и страхове.
Имам вече корица.
И започнах работа с редактор.
Чаках 2 години и се лутах и се страхувах.
Като го реших отведнъж и предприех действия и да видите каква дързост се отключи в мен. И желание. Та вече и за втора си мисля.
Иначе щях цял живот да съжалявам.
Сега малко по малко се надявам да успея да го осъществя.
Има работа още много.

Браво! Чудесен, вдъхновяващ пост! Успех ти желая!
Разсмя ме с паркирането на арабин в пустиня.

Аз продължавам със същите си промени- нов език следващо ниво, нов тренировъчен цикъл.

Браво Каролин! 🍀
Прекрасна си! 🌸
Поздравления!🌸🍀
Толкова ми хареса поста ти.
Емоционален и борбен.
Браво момиче!🍀🍀
Пожелавам ти много успехи, усмивки, повече самочувствие и късмет.🌸🌺🍀🍀🍀

Много ти благодаря!
Борбена не съм и никога не съм била.
Истината е, че последните две години са ми много трудни.
Бях започнала полека лека да се измъквам от дупката, но наскоро преживяхме голяма трагедия  в семейството. Внезапна загуба, като гръм от ясно небе.
И това ме върна в изходна позиция, а вече бях дори започнала да мисля, че виждам светлина в тунела, и ето, ще стане-ще се променя, всичко ще се оправи постепенно.
Шокът е голям за нас и още не го съзнавам.
Знам, че трябва да си дам време. Но съм ядосана, обезверена и тъжна,точно в този момент. И всичко започва отначало.
Dez, благодаря и на теб!

Силни прегръдки Каролин.🤗
Трудно и много тежко е излизането от дупката.
Пожелавам ти здраве,  щастие и късмета да върви с теб ръка за ръка.
И не се отказвай момиче!💖