По принцип това, което първоначално мислех, е следното: ако има правна разпоредба, която ни дава право на повече от едно майчинство, и тя не се прилага или се прилага неправилно - то тогава трябва да съдим органа (НОИ), които грешно я интерпретира. В другия случй (при липса на каквато и да било правна уредба на въпроса), то тогава вече може да се съди държавата, че не е регулирала този въпрос и е поставила в по-неблагоприятно положение майките с две и повече деца от една бременност. Въпросът обаче е, че обезщетението за майчинство се дължи, защото майката, неходейки на работа е загубила трудовото си възнаграждение и това е компенсацията за това. По същия начин, както се дължи обезщетение за болест, независимо дали е обикновен грип или счупен крак. Един вид майката е осигурена срещу този риск, и когато той настъпи и тя загуби заплатата си, се намесва НОИ и я компенсира, но самата причина в детайли (извинявам се, защото не смятам, че две деца са незначителна подробност, но мисля, че логиката на закона е такава) за загуба на трудовото възнаграждение не е основание за по-голямо или по-малко майчинство.
И си мисля, че май трябва да тръгнем по пътя на непряката дискриминация, като се концентрираме повече върху продължителността на майчинството при многоплодна бременност, възможността майката да излезе в майчинство по-рано (защото колко дочакват 40 г.с.), по-сериозни детски надбавки, такива неща. Не мисля, че обезщетението за майчинство би могло да се увеличи. Май Биби беше задала подобен въпрос към социалното министврство и отговорът звучеше доста логично.
Друг е въпросът, че не е справедливо.