Случва се, но рядко.
- Публикувана: 16 ноем. 2006, 22:01 ч.
- Последно мнение: 18 ноем. 2006, 17:45 ч.
за излизането по сами
Мерси за всички отговори,. По принцип и аз го смятам за глупаво , аз самата никога не бих казал така на човека до мен, но явно по този жъпрос с него се разминаваме. И аз отвреме на време си мисля, че може да е от това че е по-улегнал, защото ми е разправял, че преди много е излизал, пък сега не е така даи му да си стои в къщи-все изморен. Снощи като говорихме каза, че наистина било глупаво да мисли така но това му било първата реакция. Все пак си мисля,че винаги ще му става неприятно, когато му кажа ,че съм излизала. Някои беше питал по-горе каква националност е- румънец е, но не живее там
Мъж ми излиза сам, аз самата дори го карам да се вижда с приятели.
Това, че аз не мога да изляза вечер заради детето, не значи, че и той трябва да си седи нон - стоп вкъщи.
Аз излизам много по - рядко сама, просто се притеснявам да оставям малката.
Но като отида при майка ми /тя живее в друг град/, има кой да гледа детето и наваксвам, така да се каже
Това, че аз не мога да изляза вечер заради детето, не значи, че и той трябва да си седи нон - стоп вкъщи.
Аз излизам много по - рядко сама, просто се притеснявам да оставям малката.
Но като отида при майка ми /тя живее в друг град/, има кой да гледа детето и наваксвам, така да се каже
Излизали сме, излизаме и ще излизаме 'по сами' 
Като се вземе предвид, че първите две години от връзката ни учехме в различни градове, ако не си "разрешавахме" взаимно да си ходим където и с който си искаме щяхме да станем отшелници 
Вместо това го приехме като напълно нормално нещо - все пак имаме различни компании и нито той е длъжен да спре да се вижда с неговите приятели заради мен, нито аз... Имало е кофти моменти, които са отминавали бързо - примерно на мен ми става кофти, когато съм му се обадила да го чуя и той е на бира с приятели, докато аз съм в квартирата си и уча... че и на доста голямо разстояние.. човек се чувства прецакан малко. Но винаги съм гледала да не му го показвам. На него също му е ставало криво понякога и той също е внимавал да не го разбера аз, за да не се чувствам виновна, че се забавлявам. Тази връзка нямаше да оцелее, ако не беше доверието един в друг, което преодоля стотици километри разстояние. Сега, когато вече живеем заедно, сме по същия начин - аз искам да отида на дискотека или някъде другаде с приятели - просто му казвам и точка. Разбира се и той е поканен да дойде. Ако не иска - негова работа, аз си излизам. Същото важи и за него. И никой не прави големи драми от това
Като се вземе предвид, че първите две години от връзката ни учехме в различни градове, ако не си "разрешавахме" взаимно да си ходим където и с който си искаме щяхме да станем отшелници Вместо това го приехме като напълно нормално нещо - все пак имаме различни компании и нито той е длъжен да спре да се вижда с неговите приятели заради мен, нито аз... Имало е кофти моменти, които са отминавали бързо - примерно на мен ми става кофти, когато съм му се обадила да го чуя и той е на бира с приятели, докато аз съм в квартирата си и уча... че и на доста голямо разстояние.. човек се чувства прецакан малко. Но винаги съм гледала да не му го показвам. На него също му е ставало криво понякога и той също е внимавал да не го разбера аз, за да не се чувствам виновна, че се забавлявам. Тази връзка нямаше да оцелее, ако не беше доверието един в друг, което преодоля стотици километри разстояние. Сега, когато вече живеем заедно, сме по същия начин - аз искам да отида на дискотека или някъде другаде с приятели - просто му казвам и точка. Разбира се и той е поканен да дойде. Ако не иска - негова работа, аз си излизам. Същото важи и за него. И никой не прави големи драми от това 
,но ти му обясни,че би се чуствала много самотна ако не излизаш,разбира се не трябва да прекаляваш