С приятеля ми сме заедно от 2 години някъде, но в момента ни делят много километри. В смисъл такъв че той е в чужбина, а аз трябваше да се върна за няколко месеца в България, защото документите ми не са оправени още. През това време реших да се хвана на работа да не стоя така безполена по цял ден. Вчера реших да отида на караоке с колегите и колежките , все пак съм нова и без това се чувствам много изолирана на работа. Обаждах му преди да тръгна, за да го предопредя просто да знае, но тои не ми вдигна телефона и както и очаквах е звънял по-късно, но аз не съм го чула. На другия ден като му казах и ми се разсърди че съм излизала. Доводите му бяха, че така сериозни работи не се създавали, как искал да ме чуе вечерта и бил сам, а пък аз през това време съм се забавлявала. Много го обичам, но имаме различни гледни точки за това и не мога да го разбера. Някъде две седмици преди това ходих пак на дискотека на рожденния ден на приятелката на брат ми, той тоогава по се въздържа,но пак не му стана приятно. Не мога да разбера защо ми няма доверие и защо толкова го е страх.
Вие излизате ли сами и приятелите или мъжете ви го как го приемат? Само аз ли мисля че няма нищо лошо в това и как да му го обясня
Вие излизате ли сами и приятелите или мъжете ви го как го приемат? Само аз ли мисля че няма нищо лошо в това и как да му го обясня
В твоят случай-вие сте още приятели и най-вече ви делят хиляди километри 
и едва ли има нещо лошо да се излезе с компания!Ако си имате доверие-няма да има проблеми.Една връзка се крепи на уважението и доверието в другия!Ако от сега ти няма доверие и се карате за щяло и нещяло...какво бъдеще имате вие двамата 
,трябва да ви е приятно заедно,а не във въздуха да виси угризението,че единият е направил нещо дето не се харесва на другият 
Сега чета ,че е по-голям от тебе и може би по-улегнал,а може би това раздразнение и ревност идват от националната му принадлежност 
И аз да съм на хиляди километри от любимото си, да ми е тъжно и пусто и да знам, че той/тя врътка дупе под такта на готина музика, и на мене ще ми е тъпо 
който не е живял разделен с половинката си месеци наред, няма как да разбере за що иде реч! 
,държа си на свободата.Ако той ми направи проблем,значи не ме уважава 
Ако си позволи да направи нещо без разрешение я чака - 
Не мисля, че някой иска такъв живот, всичко е както си тръгне от самото начало.За това не му позволявай да реагира по този начин и следващия път да ти се излиза, а ти да не мръднеш заради него, защото той ще види, че това действа и всеки път ще те манипулира.Необоснованата ревност и собственическо чувство са лоши неща, не ги толерирай, не им давай зелен светофар. 
Не знам - учудвам се... 
Че как ще се видя с приятелки по женски, ако и мъжът ми е там 
Като се вземе предвид, че първите две години от връзката ни учехме в различни градове, ако не си "разрешавахме" взаимно да си ходим където и с който си искаме щяхме да станем отшелници 
Вместо това го приехме като напълно нормално нещо - все пак имаме различни компании и нито той е длъжен да спре да се вижда с неговите приятели заради мен, нито аз... Имало е кофти моменти, които са отминавали бързо - примерно на мен ми става кофти, когато съм му се обадила да го чуя и той е на бира с приятели, докато аз съм в квартирата си и уча... че и на доста голямо разстояние.. човек се чувства прецакан малко. Но винаги съм гледала да не му го показвам. На него също му е ставало криво понякога и той също е внимавал да не го разбера аз, за да не се чувствам виновна, че се забавлявам. Тази връзка нямаше да оцелее, ако не беше доверието един в друг, което преодоля стотици километри разстояние. Сега, когато вече живеем заедно, сме по същия начин - аз искам да отида на дискотека или някъде другаде с приятели - просто му казвам и точка. Разбира се и той е поканен да дойде. Ако не иска - негова работа, аз си излизам. Същото важи и за него. И никой не прави големи драми от това 
