Какво да правя?

  • 9 219
  • 147
  •   1
Отговори
# 135
  • Мнения: 4 972
Емилия,  има родители, които са паразити и даже вредят на децата си. Има такива, които залитат, пристрастяват се или страдат от психични заболявания. Как ще реагират децата им и какъв избор ще направят, избора си е в тях и според усещанията им.
Пример мога да дам с близки роднини..
В единият случай дъщеря уреди само погребението на баща си, но той беше причинил само злини в живота им и никга не беше я потърсил след развода с майка и.
Във втория случай братовчед, въпреки че от ранно детство родителите му са разведени, а баща му алкохолик в ремисия. Благодарение на него баща му е трезвен и учства пълноценно в живота като дядо и баща.
Не знам как да го кажа.. На сила нищо не става..
От това, което усетих в думите ти.Събрала си гняв..

# 136
  • Мнения: 5 118
Стига с оправданията ,,психично  болни".Всички мързеливи,всички престъпници и др. психично болни.Като са болни защо не вредят на себе си,а на другите.Всичко в техен интерес.Болния не може да си прецени интереса.

# 137
  • Далечният изток
  • Мнения: 15 151
Явно не сте запознати. Не става въпрос за психично болни, а за хора с личностни разстройства. Разлика от земята до слънцето. Тия последните точно побъркват близките си и всеки, който им е наоколо.

# 138
  • Мнения: 2 004
И защо го нападате момичето? Тя родител на майка си няма да стане. Не е и редно. За това трупа гняв - защото е поставена в позицията да учи майка си на дисциплина.
 Прочетете в темата на Людмил Стефанов - психолог. Много добре го е казал човекът. Имаше и нещо за разстоянието, на което да стоиш, за да си съхраниш психиката и да не се превръщаш в родител на своите родители.

# 139
  • Сф
  • Мнения: 10 739
И защо го нападате момичето? Тя родител на майка си няма да стане. Не е и редно. За това трупа гняв - защото е поставена в позицията да учи майка си на дисциплина.
 Прочетете в темата на Людмил Стефанов - психолог. Много добре го е казал човекът. Имаше и нещо за разстоянието, на което да стоиш, за да си съхраниш психиката и да не се превръщаш в родител на своите родители.
Момичето, към момента може да съхрани себе си, да се усъвършенства , да е самостоятелно и успешно. Какво ще стане след 5,10 , 20 години с близките и - "я камилата, я камиларя."
няма нужда да се обременява отсега и да реди нещата. Ако се чувства нестабилна , гневна, същото важи и за нея- да посети психолог.

# 140
  • Мнения: 12 888
Когато майка ти е била малка, не се е ходело така на психолози, както сега. Така че баба ти не е могла да се справи. А и да беше завела майка ти на психолог, пак можеше да не помогне.
Както и да е - минало. Сега важното е ти, Емилия, доколкото е възможно, да се дистанцираш и да си гледаш живота и здравето. При майка ти мачът вече е свирен, каквото - такова. Ще мислиш какво да я правиш, ако и когато се наложи.
Докато пред теб е цял един живот.

# 141
  • София
  • Мнения: 1 631
Аз доколкото разбирам на Емилия й е трудно там където живее и обвинява майка си, за това че е принудена да живее така. Тя още от сега се приготвя за най-лошия сценарий, че един ден ще бъде принудена да се грижи и за майка си. Така събира повече гняв, товари себе си и определено не й става по-добре.  Все пак никой не знае какво го очаква в бъдеще. Възможно е майката да си намери половинка на чиито врат да висне и да се окаже, че Емилия се е притеснявала напразно. Възможно е Емилия да си намери работа за много пари и парите които е принудена да дава на майка си, да не се отразяват сериозно на бюджета й и всичките тези терзания и негативни мисли да са били напразни.  

# 142
  • Мнения: 76
Абе, хора, защо не вярвате, че безработен паразит може и на спа да ходи?! Аз години наред съм била в ролята на половинка на човек с такава майка. И моят телефон се запалваше, когато нямаше кой да откликне на поредната нужда. И, ако семейството й бе в период на съпротива, а аз също не вдигах, все се намираха разни глупави приятели и познати, които да й дадат нещичко. Те си мислеха, че всички умираме и се лекуваме, та парите са я за лечение, я за някой неотложен кредит. И как все успяваше да намери нови и нови балами не знам. А всичко отиваше за хазарт и цигарки, уви! Тази жена проигра пари за половин апартамент, само докато аз я познавах! Пък вие за едно спа сте се хванали.

Ми не мога, или не искам.
Единия мързел, другите глупаци.
Не се обиждайте.
Няма за какво да се обиждам. Който е видял такъв паразит и манипулатор отблизо, знае какво е. Аз се доближих до това семейство с най- топли чувства, поседях, потърпях и отново с топли чувства се оттеглих. И аз, както авторката, си представих тази свекърва на моите ръце след години. Но имах избор. С майка е по- сложно.

# 143
  • Мнения: 25 846
Като се спомине бабата, този паразит ще се обърне към дъщеря си за издръжка.
Права е авторката да се тревожи. Тази "майка"дето не е работила ще хлопа като стар галош дълго време и ще търси кой да и пълни хладилника.
Нямам съвет, само съжаление.

# 144
  • Мнения: 2 579
Ох, не ти е лесно, Еми.
Да, майка ти не се държи като зрял човек, но...майката си е майка и винаги ще те е грижа за нея.
Братовчед ми ця живот имаше проблеми с чичо ми. Той беше с малко по-различни проблеми от майка ти, да не кажа - още по-непростими. Направо да те е срам да кажеш, че ти е роднина. Прибираше разни отрепки у тях, оргии, насилие, смрад. Винаги повече го е спъвал, отколкото да му помага.
Братовчеда избяга в чужбина и се беше зарекъл изобщо да не го погледне повече. Ама все си питаше за него и пари му пращаше, защото чичо / бог да го прости/ не го мързеше чак да работи, но неразумно харчеше и често и за неплатени ток и вода го търсеха.
Като почина, стана ясно, че е теглил бързи кредити и не спираха да го търсят - от умрял човек пари, дето има една приказка. Започнаха и братовчед ми да издирват да му ги бил плащал, защото като единствен син му е и наследник на апартамента. Че даже и мен се опитваха да сплашват, защото съм била роднина.
Е, вече му плати всички сметки, които няма как да остави така, а кредитите май си останаха за кредиторите, дето дават пари на неблагонадеждни хора.
Но мисълта ми е, че дори и след смъртта си му тежеше като камък на шията. И при всички причини да го мрази, все се усещаше макар и сянка на синовна любов и загриженост.
Та и ти дано да нямаш много дертове с това непораснало дете в бъдеще, но няма да можеш да я игнорираш напълно, дори и да ти се иска.

# 145
  • Мнения: 100
Ох, не ти е лесно, Еми.
Да, майка ти не се държи като зрял човек, но...майката си е майка и винаги ще те е грижа за нея.
Братовчед ми ця живот имаше проблеми с чичо ми. Той беше с малко по-различни проблеми от майка ти, да не кажа - още по-непростими. Направо да те е срам да кажеш, че ти е роднина. Прибираше разни отрепки у тях, оргии, насилие, смрад. Винаги повече го е спъвал, отколкото да му помага.
Братовчеда избяга в чужбина и се беше зарекъл изобщо да не го погледне повече. Ама все си питаше за него и пари му пращаше, защото чичо / бог да го прости/ не го мързеше чак да работи, но неразумно харчеше и често и за неплатени ток и вода го търсеха.
Като почина, стана ясно, че е теглил бързи кредити и не спираха да го търсят - от умрял човек пари, дето има една приказка. Започнаха и братовчед ми да издирват да му ги бил плащал, защото като единствен син му е и наследник на апартамента. Че даже и мен се опитваха да сплашват, защото съм била роднина.
Е, вече му плати всички сметки, които няма как да остави така, а кредитите май си останаха за кредиторите, дето дават пари на неблагонадеждни хора.
Но мисълта ми е, че дори и след смъртта си му тежеше като камък на шията. И при всички причини да го мрази, все се усещаше макар и сянка на синовна любов и загриженост.
Та и ти дано да нямаш много дертове с това непораснало дете в бъдеще, но няма да можеш да я игнорираш напълно, дори и да ти се иска.
Така е,осъзнавам го. Вчера докато се карахме с нея ми каза"Ти не ми даваш пари". Останах като гръмната. Нарече ме егоист и че съжалява,че има такава дъщеря като мен. Мъчно ми стана. В това време аз работя болна тъй като нямам право на болничен. Тази жена се държи като изрод с мен,все едно за нищо не заслужавам. Кара ме да се чувствам адски маловажна. Така се чувствам от малка и виждам,че ми дава отражение на самочувствието сега вече.

# 146
  • Мнения: 6 247
И според тебе егоист ли си, че не и даваш трудно изкараните си пари, докато тя си лежи пред телевизора на сериалите и ходи по кафенца с приятелки? Длъжна ли си да го правиш, мислиш ли, че така е правилно? След като осъзнаеш всичко напълно, просто спира да ти пука от приказките, все едно ти говори телевизора, някъв фонов шум. Тва го осъзнах някъде на 19 с моята майка, след поредния скандал за няква глупост, псувни и блъскане от моя страна. От там нататък след като осъзнах, че цялото и поведение не е нормално, реакциите ми бяха съвсем различни, от типа говори си, не ми пречиш и скандалите намаляха чувствително. Тва е пътят за теб, тя няма да се промени, нито ще си промени начина на живот, просто трябва да осъзнаеш, че нямаш отговорности и ангажименити към нея на този етап. Ако се държи добре, комуникирате, ако се държи лошо- натискаш червената слушалка, или изчезваш ако контакта е на живо.

# 147
  • Мнения: 2 004
В някоя от другите теми в Семейни отношения имаше съвет авторката да се върне в спомените си и да намери началото, когато се е чувствала зле. И, че е застинала емоционално на тази възраст.
   Еми, при теб е същото - застинала си в емоциите на 1 - 2 - 3 годишната Еми и очакваш мама да се промени и да ти каже, че си добро момиче. Естествено това няма да се случи - за това съветът е пораснИ.
  Спомни си как си се чувствала като малка, изживей болката от това, че нямаш нормална майка, и продължи напред.
  Не очаквай от майка си разбиране - че си болна или че си пратила пари. Не очаквай благодарност, всяко вдигане на телефона се подготвяй за помията, която ще те залее.  И я пренебрегвай. Отговаряш с: Това си е твое мнение, но то не е вярно.
  И не се впускай в битки да доказваш твоята истина. Винаги ще губиш.
   Ако още не си прочела книгата за отровните родители - прочетИ я. На края има доста съвети - как да преодолеем зависимостта си от тях, как да пораснем и станем независими.

Общи условия

Активация на акаунт