Здравейте, мили мами!
От доста време ми се иска да споделя моя тревога относно майка ми, но чак сега намерих сили. Притеснявам се за нейното бъдеще и за себе си покрай нея.
От скоро работя в чужбина, самостоятелна съм. Работата ми е тежка, но съм приела, че съм дошла да спестя някой друг лев, за да уча спокойно в България. Защо казвам спокойно?
Защото майка ми ако дори и един лев да даде-после го натяква с години.
Тя е прекалено властна, контролираща нищо, че от години не живея под един покрив с нея.
Направо започвам с това, което ме притеснява... Не желае да работи. От години е така. Тя е на 46 години и има само 1 година трудов стаж и то разпокъсан,не е на едно работно място. Аз откакто завърших 12 клас си работя. Да речем, че отдавна и минах нейният трудов стаж. Откакто аз съм се появила на този свят тя е работила на едно работно място за 3 месеца и това беше. Издържаха ни дядо и баба. Много пъти е имало скандали за това, че не работи. Винаги сме и казвали, че така ще създаде и нови контакти,ще си спести пари или ще ги прави каквото тя си реши, но поне ще прави нещо с живота си. Тя живее като дете... Никакви ангажименти към никого.
Имам няколко здравословни проблема доста сериозни, но съм тук и работя адски много. Искам след време да си имам дете и да мога да му осигуря бъдеще, затова сега действам. А тя за мен никога не го е правила. Преди седмица отказа и последната работа, която и предложиха. Била и тежка, условията не били хубави, цял ден била на крак... Попитах я"Мислиш ли, че на мен ми е лесно? Или на всеки друг човек, който работи? Това е работа!" след което тя се разгневи и ми каза:"Да работиш в чужбина е друго. Парите са други". Казах и че ако в България и се струва работата тежка, тука няма да изкара и един ден. Няма висше образование така че няма право да избира работа. Притеснявам се, като остарее ще е на моят гръб. И тогава ще трябва са се боря със съвестта си, защото най-вероятно ще я съжаля, че няма да има какво да яде... Защото няма да има никаква пенсия. Само че не е справедливо, защото докато аз съм се блъскала, тя е била по кафета, някъде навън... Вие как бихте постъпили?
Няма човек на света, който да я накара да работи. Всички близки и говорят, но...
Няма доказани психични заболявания, защото не иска да иде на психолог,но аз си мисля, че има... Прекалено е нервна, винаги си мисли, че някой нещо говори за нея, прави и нещо зад гърба или нещо крие от нея. Винаги създава конфликти където и да иде дори до магазина. Напоследък само за мъже говори. Сякаш майка ми не ми е майка, а е някакво изтървано дете. Няма мъж. Имам баща, но.. Може би е избягал заради нея.
Не ми се мисли какво ще става....
От доста време ми се иска да споделя моя тревога относно майка ми, но чак сега намерих сили. Притеснявам се за нейното бъдеще и за себе си покрай нея.
От скоро работя в чужбина, самостоятелна съм. Работата ми е тежка, но съм приела, че съм дошла да спестя някой друг лев, за да уча спокойно в България. Защо казвам спокойно?
Защото майка ми ако дори и един лев да даде-после го натяква с години.
Тя е прекалено властна, контролираща нищо, че от години не живея под един покрив с нея.
Направо започвам с това, което ме притеснява... Не желае да работи. От години е така. Тя е на 46 години и има само 1 година трудов стаж и то разпокъсан,не е на едно работно място. Аз откакто завърших 12 клас си работя. Да речем, че отдавна и минах нейният трудов стаж. Откакто аз съм се появила на този свят тя е работила на едно работно място за 3 месеца и това беше. Издържаха ни дядо и баба. Много пъти е имало скандали за това, че не работи. Винаги сме и казвали, че така ще създаде и нови контакти,ще си спести пари или ще ги прави каквото тя си реши, но поне ще прави нещо с живота си. Тя живее като дете... Никакви ангажименти към никого.
Имам няколко здравословни проблема доста сериозни, но съм тук и работя адски много. Искам след време да си имам дете и да мога да му осигуря бъдеще, затова сега действам. А тя за мен никога не го е правила. Преди седмица отказа и последната работа, която и предложиха. Била и тежка, условията не били хубави, цял ден била на крак... Попитах я"Мислиш ли, че на мен ми е лесно? Или на всеки друг човек, който работи? Това е работа!" след което тя се разгневи и ми каза:"Да работиш в чужбина е друго. Парите са други". Казах и че ако в България и се струва работата тежка, тука няма да изкара и един ден. Няма висше образование така че няма право да избира работа. Притеснявам се, като остарее ще е на моят гръб. И тогава ще трябва са се боря със съвестта си, защото най-вероятно ще я съжаля, че няма да има какво да яде... Защото няма да има никаква пенсия. Само че не е справедливо, защото докато аз съм се блъскала, тя е била по кафета, някъде навън... Вие как бихте постъпили?
Няма човек на света, който да я накара да работи. Всички близки и говорят, но...
Няма доказани психични заболявания, защото не иска да иде на психолог,но аз си мисля, че има... Прекалено е нервна, винаги си мисли, че някой нещо говори за нея, прави и нещо зад гърба или нещо крие от нея. Винаги създава конфликти където и да иде дори до магазина. Напоследък само за мъже говори. Сякаш майка ми не ми е майка, а е някакво изтървано дете. Няма мъж. Имам баща, но.. Може би е избягал заради нея.
Не ми се мисли какво ще става....
Хубав ден! 
