Нетърпимо отношение на колега

Уточнението е, че тя не му открива настоящи грешки. Написа, че му открива същите (като нейните сега), които е допускал в миналото на стари документи. Т.е. той е установил тези грешки и ги е коригирал от опит. Сега ги показва на нея, за да не ги повтаря.

Може наистина тонът му да не е ок, но тя самата оценява намесата му като помощ. Да загърби тона и да се усъвършенства. Тогава и другаде да отиде, и тук да остане, ще е перфектна. Нали това е целта.
Ето, и той се е учил и се е научил.
Освен ако не пишат есета, оценяването на работата и грешките е нещо обективно. Правя връзка с моята работа. Има правила, трябва да се спазват.

Не оставам с впечатление да става дума само за стари негови грешки. И след като ги е правил същите, би следвало да знае, че се случва човек да допусне такива грешки, и да й даде шанс да се научи. Абсолютно видно е, че става дума за чисто заяждане. Това си е токсично отношение и не допринася особено тя да се научи или дори да си върши работата по-добре. Допринася да бъде мачкана. Не виждам какво общо има цялата работа с фирмените правила. Авторката не се оплаква, че не й е разрешено да бърка както си реши.

Бих отговорила "а искаш ли да минем ред по ред" само ако отсреща ми кажат "абе, супер съм си и не си признават грешките и увъртат и спорят, пък аз виждам, че има нужда от подобрения".
Тук чуваме само едната гледна точка. Но е възможно (на мен така ми звучи питащата) да е различна динамиката.

Към авторката, ако още е на тази работа и още чете - трябва да "се хване бика за рогата" - да говори с висшестоящите и да спомене уж между другото отношението на "компетентния" колега. Защото насаме с шефовете едва ли е бил ласкав.
Пък дори това да й струва работата. Ходи ли се всеки ден в стрес и с топка в стомаха?! Заради надут и сърдит мачо.

Това съм го пропуснала. Видях, че първоначално пише за стари грешки.

Много дребнава ми изглежда цялата история. Като за хора, които си нямат друга работи и други проблеми.
Оправи го, като ти е казал, и си тикай нататък.
Това вглеждане и педантичност и дребнавност на авторката...то ми е токсично.

Това е субективното мнение на едната страна, така че и коментарите няма как да са обективни.

Попадала съм на такива колеги понякога, и също така съм виждала/слушала такива ситуации. Един колега, който наскоро имаше подобен проблем (на един мийтинг зададе спокойно въпрос и старши нали отговаря, помага но крещи и говори неприлично, на повечето ни стана неприятно от ситуацията и им беше странно защо старши се държи така само от един въпрос как е най-добре да се запише специфичен файл). Та този колега си реши проблема няколко седмици след случката - постоянно говореше със старшия, разчупваше положението, сближаваше се и т.н. докато старшия вече му говореше без да крещи.
Аз като попадна на такъв колега, просто един вид игнорирам лошото поведение - нищо не казвам, нищо не правя (ама вкъщи рева естествено или някъде скришно на работа ако ми дойде в повече). Както ти казваш, човека пред мен ще е там от повече време и шефовете при спор винаги ще са на негова страна именно поради тази причина.
Има си просто и такива хора, заядливи, повишават и тон още като те видят за първи път и т.н. Не ги разбирам изобщо, но сигурно и те не разбират хората като мен, които не говорят много, не си изразяват емоциите пред колеги, повтарящи по няколко пъти едно и също нещо когато аз се налага да обучавам.
Успех ти желая, не е лесно.
Не забравяй, работата е важна, но е работа и не го приемай лично никога! Колегата ти кой знае какво му е в ума, може и нарочно да иска да те злепоставя за да излезе само той бял пред шефовете, може да просто да не иска да обучава никого и какво ли още не.
След като ти свърши работното време забравяй какво ти е наговорил и вкъщи fresh mind
След време като натрупаш стаж и опит вече ще решиш как да постъпиш - да му кажеш нещо например