Дъщеря ми ме няма за нищо...

Не се ядосвай толкова,това е период  Даааааааааа има много такива моменти ,които те изваждат от контрол,но трябва да и говориш много ,залъжи я нещо,кажи и че отивате на другите люлки или че ще и купиш нещо ,или каквото обича най много и обещай При мен номера минава

Ню, аз дълго няма да пиша, защото сега ще започнат едни дълги постове, едни обяснения, едни излияния, едни мелодрами, темата ще стане хиляда страници, едни ще обвиняват теб, други друго, изобщо , абсолютно наясно съм с развитоето на темата, затова съвсем простичко ще го напиша, кратичко и ясничко.

Ню, седни и си помисли, без да ми отговаряш, и само на себе си си отговри, ама само на себе си - дали съвсем случайно не утрепваш малко повече време из форумите, което време можеш съвсем спокойно да отделиш за друго, дори не за детето.

това е, което исках да напиша.

а го написах, защото минах по този път - форуми нон стоп, форуми и пак форуми......нещата определено при мен се промениха значително, но спирам да пиша......

но пак подчертавам - не ми отговаряй на мен на по-горния въпрос

всичко останало ще ти напишат другите мами, сигурна съм, ще получиш много дълги и обстоятелствени постове, а понякога нещата са много прости, без да е необходимо да дълбаем и търсим на дълбоко.

поздрави  

Децата всички са такива на тази възраст. Номерът е да разбереш, че Гери няма твоите приоритети. Ти е трябвало да оправяш документи, за нея пързалката е била също толкова важна! Ако успееш да се овладееш нещата няма да ескалират дотам. Ти си човекът, който може да си овладее гнева. Тя - не! Твърде малка е! Още се учи! Не мога да ти дам съвет КАК да го направиш. Всяко дете си има разковниче, индивидуално. Аз мисля, че разбререш ли защо се държи така ще можеш да намериш решение. не си мисли, че тя ти прави напук, тя не разсъждава като възрастен човек. още повече, че в момента, в който реве и се тръшка е напълно блокирала, мозъка й блокира и толкоз... Спокойствие му е майката. не е лесно, но пък и кой е казал, че трябва да е лесно. Аз също си изпускам нервите! Изпадам в безсилие, но се старая тя да не разбевре това. Не плача от яд пред нея, защото това е победа над мен и тя много ясно го разбира. Да кажа, че нямаме сходни проблеми, ще излъжа, но се опитвам да се овладявам доколкто мога. Според мен много обстоятелства са те довели до това състояние... опитай се един ден да седнеш да помислиш трезво, без да влагаш емоции. Аз го правя постоянно, всяка свободна минута мисля, за това как да се владея. Анализирам ситуации, нейното поведение и т.н. Надявам се, че това ще реши и моите проблеми.
Успех!

Тук единствено не съм съгласна със залъгването!!! Полза няма от това. Аз НЕ ЛЪЖА детето си... Ако ми хрумне, веднага си прехапвам езика... Как да й каже, че отиват на други люлки и да не го изпълни. Виж ако има време може да й обясни, че след като свършат работата ще идат на другите люлки, но това трябва да стане... Мисля, че проблема при тях не е в конкретната случка, а е по-глобален! Това е кризата на третата година и не може дна случка да се изважда от целия проблем. Ако тя реши тази ситуация няма гаранция, че ще се справи със следващата. Затова по-цялостно трябва да се погледнат нещата...

Това я кара да ревнува ли? Отчуждава я от мен ли? Кажи де...
Аз не стоя все на компютъра, дори избягвам да сядам много през деня, когато тя не спи. Но и да не съм на него, не бих могла цял ден да играя на нейните игри, да я разхождам до безкрайност и да я люшкам с часове на някоя люлка. Просто и аз съм човек и имам нужда от мои интереси.
Заради това трябва ли да се държи така с мен? Не може да се каже в никакъв случай за нея, че е пренебрегвано дете.

Да ти кажа честно- мноооооооооооооого позната картинка!
Само че аз не съм почнала още да удрям, а само крещя за сега...
И при нас баща и е златния, а аз съм нещо като злата мащеха. Не ме признава за нищо, удря ме по лицето ако не и хареса това, което и казвам, а ако и се скарам отива директно да се оплаква на баща си. В градината си ака и пишка на гърнето, а у нас вече три пъти ми се нааква в гащите, а колко пъти се напикава не съм ги броила. Понякога си мился че нарочно го прави, за да ме дразни. Не може там 8 часа на ден да няма никакви проблеми с ходенето на гърне, а в къщи да ми се нааква в гащите.
Както и да е, разбирам те какво ти е и си представям каква картинка сте били на центъра.
Според мен обаче не е правилно да кажеш на едно 2 годишно дете, че не искаш да го виждаш. То още не разбира и едва ли ще си направи някакъв извод. На тази възраст приемат всичко буквално. Тя е мъничка и и е било интересно на пързалката. Ти си и развалила кефа като си я взела. Това я е раздразнило. Може би трябваше да я примамиш с нещо, за да дойде сама при тебе. Примерно, че ще отидите на някое интересно местенце(не е нужно някъде където трябва да харчиш куп пари) или че ще и купиш едно шоколадче или каквото и да е там. Е, то не е хубаво да се подкупва, разбира се, но в този случай го правиш само, защото нямаш време да седиш на пързалката. И друго нещо, което ми се вижда грешно е да седнеш и да ревеш пред нея. По този начин тя ще почувства, че те владее и че може да си прави каквото си иска. Все пак не е лошо дребосъците да знаят кой кара влака. Трябва да сме силни духом и да им покажем, че ние сме тези, които решават какво да става. Настоявай и бъди инат. Не се предавай, защото ако на 2 години успява да те разплаче какво ще стане след 10 години? Аз постоянно си задавам такива въпроси и се старая уж да я науча да има уважение към мен, но е трудно. Особенно защото  и татито ни е един добър и по този начин тя знае, че при него винаги ще намери утеха.
И все пак възрастта им е трудна в момента- 2-3 годишните са такива- ни се водят ни се карат.

Успех ти желая и пиши ако имаш нужда да споделиш.

Аз също не мога да й кажа, че ще я заведа на друга люлка, а да не я заведа. А и тя не забравя такива обещания и ще ми го напомня, дотогава, докато наистина я заведа.

За блокирането на мозъка в този момент съм абсолютно сигурна, защото нищо не чува, не предава и не приема. Няма изобщо смисъл от приказки в този момент, освен гръмогласни ревове, нищо друго не се чува.

Иначе, или твоята нервна система е по-здрава от моята или просто Александра не ти е правила такъв цирк, какъвто Гергана на мен ми изнесе. Сега като си чета първото мнение, думите са доста слаби, като разказвам... много е бледо разказано. Случката беше доста по-зле... Аз не мога да се сдържа, след дългото изчакване и изригвам като вулкан. Все нанякъде трябва да избие това напрежение, иначе ще получа инсулт. Е, при мен изби на сълзи. И още избива... Нервите са ми съсипани просто. И това за 1-2 месеца.

Ако положението наистина е толкова сериозно, по добре потърси лекарска помощ или пии някакви билки за успокояване. Не е хубаво така, особенно като си млад човек. И аз мога да ти дам един зверски пример с Оливия, когато бяхме в МакДоналдс и понеже аз посегнах да си взема едно картофче от нейните вдигна цялото заведение във въздуха! Не преувеличавам! ЗАпочна да хвърля всичкото ядене на земята и замери една жена с картофките! После легна на пода и с все сила започна да реве и да рита. Еми нищо. Дигнахме я и право в колата. И така. Остана си без МакДоналдс.
Кво, да рева зарад нея ли? Само незнам и аз как се сдържах да не и залепя един шамар. Така ме изложи пред хората...

Ако не беше на 2 и половина - може и да си струва дълги анализи, и т.н. Това просто е толкова КЛАСИЧЕСКИ бебешки пубертет! На английски е "terrible twos" - "ужасните две-годишни" - така правят, всички минават през този етап, тръшкат се, мрънкат.

Има много статии и какви ли не трикчета - ама факта е, че ще се случва, ще се тръшка на улицата, някой път ще успяваш да я "уловиш" преди да се 'размаже' - друг път няма.

- обичат да знаят какво ще се случва: казвай и предварително: т.е. ще се пуснеш на пързалката още 2 пъти, и след това си тръгваме. И точно след 2 пъти си тръгвате. Или я изнасяш.
- и не се ядосваш пред нея: никакви шамари, нерви, крещене, пълно спокойствие. След като се е разпаднала от тръшкане, аргументи не чува.

Тук има разкошни статии (ама всичко е на английски за съжаление)
http://parentcenter.babycenter.com/preschooler/pbehavior/index#pdisciplineBkmk

Според мен по някаква причина ти не си авторитетна фигура в очите на детето, щом се държи така с теб. Дали е от прекалено угаждане и задоволяване на прищевки или от непоследователно възпитание не знам, но такива крайни прояви от страна на детцата не могат да се обясняват само и единствено с кризите на растежа. Не си длъжна да се съгласяваш с мен, естествено, но смятам, че някъде бъркаш във възпитанието, аз лично бих преразгледала методите си на твое място.

Разбирам те напълно! И ние сме в подобна ситуация - старая се да се владея, броя на ум, опитвам се да остана спокойна, но....  в един момент просто ми идва в повече и обикновено започвам да крещя, а по-рядко и плясвам по дупето, след което се започва рев, тръшкане и "мама е лоша".
Просто трябва да се научим да сме по-търпеливи и толерантни и да успяваме някакси да се владеем / колкото и тривиално и невъзможно да звучи/.

Ще споделя как беше при мен. Идентична картинка, умножена по две, която и на мен се е случвала често доста в родното  Хасково . На тази възраст те са още малки, своеволни и поведението им е още съвсем първично. Изпадне ли така дълбоко в истерия според мен най-добрия вариант е да запазиш самообладание, да я хванеш за ръка или да я гушнеш и да тръгнете, без да палиш и да се ядосваш. Позволиш ли си да дадеш воля на чувствата, ще изригнат като вулкан и става грозна картинка (повярвай ми, щото съм го изпитвала доста пъти ). И после коментари по твой адрес от странични наблюдатели, които си нямат и най-малка представа за какво иде реч  . Грешно е според мен да купуваш лакомства или играчки и да я съблазняваш, ако следващия път нямаш възможност , а тя се затръшка и иска, какво ще направиш? Нов автогол!!! Така че спокойствие, и търпение, и твърдост.

Заради това трябва ли да се държи така с мен? Не може да се каже в никакъв случай за нея, че е пренебрегвано дете

Ето това е абсолютно погрешно!!!!!
Тя не се държи така с теб. Тя просто иска да играе на пързалката. Това имах предвид, като казах, че трябва да я рзбереш.. Успокой се и ще погледнеш нещата отстрани.
Александра е правила по-големи циркове даже. Проблема не е в цирка на Гери, а в ескалацията на наорежение. Колкото повече ти се нервираш и изпадаш в бяс, толкова по-голям ти се вижда цирка.. и наистина става много голям...
Има и момента, че си седите вкъщи. Аз за себе си намерих решението и тръгнах на работа преди да изтрещя... не че съм по-спокойна, може би просто по-добре успявам да си овладея емоциите.

Мойта е на 3 и половина, ама още я държи...

Ню, ние сме идентичен случай    Само дето мен не ме избива на рев, а си го натрупвам в мен, което е още по-зле.....
Само ще кажа, че след като тръгна на детска (от 2месеца ходи) започнах дори да й липсвам, стига да не се сети за баща си.... Той й се кара за същите неща, като мен, та дори и повече и по-"страшно" й се кара, но тя все за него си мечтае. Мен ме има за даденост, но знам че е по-добре да съм даденост, отколкото копнеж... колкото и да ми е тежко сега, за нея е по-добре. В най-трудните моменти дори съм се чудила дали не е урочасана  , просто имах чувството, че това съвсем не е тя, когато изпадне в такива истерии, все едно е обладана       
Та както всичко в този свят и това поведение ще свърши. А ако ти е дошло в повече, я остави на някой да я гледа.... Емпатията мужду майка и дете винаги е силна и детето много или малко се влияе от майчиното настроение/душевно състояние.
Ще се научите да преодолявате кризите. И тя, защото Аз-а й се развива всекидневно и се учи да се  владее и да изговаря това, което иска, и ти защото ще й хващаш все по-добре цаката(само дето цаките се сменят редовно...)     

ню, според мен си се изморила от гледането на гери и имаш нужда от почивка
звучиш адски изнервена, а пък при такива циркови кризи си трябват здрави нерви и спокойствие
ти си имаш интереси, тя си има нейни, иска от теб да се съобразиш с тях, а ти искаш от нея да се съобрази с твоите
да, но тя е малка и няма как да очакваш нито съчувствие, нито разбиране
за мен има две решения - или стисваш зъби и си подтискаш нервите (определено ако всеки път изригвате и двете, нищо няма да се получи), или намираш някой друг да я гледа
аз поне така бих постъпила

Че нали точно чрез авторитета децата изпитват докъде са границите? Може границите им да са по-различни от вашите, но това не значи, че тя не авторитет! На кого да се тръшка, за да разбере дали ще стане нейната?

това което писах е с цел да се избегнат такива състояния на улицата,според мен не е мястото да се възпитават точно там,а и не мисля ,че на 2 г след 5 мин.ще се сеща какво и е обещано.Затова и я съветвам много да си говорят,да и обяснява къде отиват, след това какво ще правят и т.н. да знае ,че  имат още'' работа''

Стига се притеснява ,детето минава и през такъв период,разбира се се че те обича и то много .Не й показвай слабостите си като започваш да плачеш,защото тя вече ще знае в дадени моменти как да изнудва......
Аз това го съдя по себе си ,моя син може да се каже че някои мои слаби места ги знае и ме използва в зависимост от случая...

Ако не е на детска градина или ясла -записвай я .
Ти ще имаш повече време да си вършиш работите ,а на детенце време да и стане мъчно за теб.....

А това с тръшкането по земята -мисля ,че твоето не е единственото дете което го прави......

ъъ , само да попитам по въпроса за яслата дали се чела темата на Ню по този въпрос май си я пропуснала

За децата на тази възраст всичко е игра.
А намерих изход от подобни ситуации, като представям на Алиша всичко като игра и забавление. В повечето случаи има ефект. Като сме на пързалката и след като се е набесняла достатъчно, и се казва че се пуска един път за последно и след това мама си тръгва. Тръшкане и рев си имаше в началото, но само като ме види че и обръщам гръб и си тръгвам /независимо какво ми струва това на мен/, става веднага от земята и хуква след мен. Сега си знае какво ще стане и започна да се пазари -"още един път" да се пусне, но тръшканията значително оредяха.
Нужно ти е спокойствие и много търпение,и още повече любов.

Възпитават се навсякъде еднакво!!! и На улицата и вкъши. Хич не робувам на това какво ще кажат хората. на улицата действам както и вкъщи. Тръшка се и на улицата и вкъщи. А се сещат какво им е обещано.. поне моята си се сеща...

Да, това и при нас върви.. казвам "Не си ми хич интересна" и тръгвам... Малко ми е трудно да го правя на улици дето минават коли, щото не я знам накъде ще хукне зад гърба ми, но го прилагам и това...

Бистра, колкото до последния ти пост, лъжеше се. ПОмнят , малките дребосъци, и то как... БЯх детегледачка в Германия преди да се омъжа, едното хлапе беше на 2 години и половина, другото на 5 и половина. Та тая малката беше нон стоп с мене , от сутрин до вечер, и мога да ти гарантирам че помнеше всичко до най малката подробност какво си каzал и какво си обещал.Например като ходехме да паzаруваме двете уговорката беше чЕ ако не пипа нещта по рафтовете ще идем да нахраним патетата в Парка.. И само да посмеех да криволича от обещаното .. .
Не мисля чЕ тактиката zа "Мир да има като сме на улицата " е много подходяща..  Правилата трябва да са едни навсяклъде иначе детето се обърква. ИначЕ ще важи същото и като имаме гости и т.н. ... По тоя начин постепенно се губи контрол.. А иzлъжеш ли детето, с каквато и да е цел, то губи доверие.. А и  нали го въzпитаваме да не лъже..
КОлкото до авторката на постинга, как реагира мъжът ти, коагто малката се държи така с тебе?Време е според мен да се впрегне малко в ситуацията и да спре да се прави на "zлатен".. Вие двамата като родитzели трябва да си давате гръб,не може малката да се държи недопустимо с тебе , а таткото да я гушка и целува. В такъв случай се каzва "Така ли трябва да се държиш с мама?Докато не се иzвиниш на мама няма да се гушкаш и във тате."
И най важното,никога не бива единия родител пред детето да отменя накаzание, налож3но от другия...или да утешава, ако  другия се кара. Винаги дръжте един zа друг, иначе  и въzпитанието отива на кино...

Да чела съм темата на НЮ просто така съм го написала .Ако това имаш предвид..... .
 

Ама аз съм казала точно обратното....

Ето това е много вярно, казано от моя опит. И аз гледам Ева сама, не съм я пуснала още на ясла или градина. Има го момента с омръзването и от мен  и тя ми вика "Бегай Мамо" и"Чао, чао" само ако някой и обърне внимание, готова е веднага да ме зареже и да се заиграе  . Нормално е, общителни деца са в което аз не виждам нищо лошо. не е по-добър варианта да ти е непрекъснато залепена за крачола и да и се молиш да отиде при децете да играе (имам няколко такива примера около мен). Просто има такива и такива деца.
Моята дъщеря чак такива изпълнения не е правила, да се тръшка или въргаля по земята. Но се опитвам винаги, когато трябва да тръгнем от някъде, където знам че и е интересно, да я забаламосам с нещо (не да я лъжа че ще я водя някъде, където нямам такова намерение), ами нещо, което знам че ще я заинтересува, като например да видим леличката от магазина до нас дали е още на работа (много я харесва), или да видим тати дали е донесъл храната от кухнята или той я е изял  , или да минем покрай другата площадка да видим дали Марти, пепи или който и да е  са там, изобщо неща, които знам че на нея ще са и интересни и ще тушират бурята. Тя много обича да и пея или да и казвам стихчета, та почти винаги я вземам на ръце и и предлагам да каже "Чао" на пързалките, люлките и т.н и започваме да пеем двете . Почти веднага е забравила че трябва да се опъва и всичко минава тихо и кротко. е, разбира се не винаги е така, но неприятните моменти са сведени до минимум. Факт е, че винаги когато съм влагала нерви във конкретна ситуация, положението е ставало още по-зле, затова се стремя да и привлека интереса с нещо, с което ще тръгне доброволно.
Само да не си помислиш, че моето е кротко като агънце  , няма такова нещо. Пубертета е друсна на 2г и 3м., преди това не и се чуваше гласчето. Но понеже сама съм стигнала до заключението, че на този етап нещата стават добре само с добро, се старая да не показвам изтънели нерви.
И да, и тя ме е наричала "Лоша мама", ама аз се направих на глуха 5-6 пъти и вече го забрави  .

Моята не ми казва така.. но изсъсква "Не те обичам вече!"... Аз веднага й отговарям.. "Аз пък те обичам колкото и да съм ти ядосана и каквото и да направиш... Пък ти ако искаш ме обичай.."  Веднага сменя песента...

На първо време - добре дошли в първия пубертет. Хвърли едно око на темите за ужасните две и ще се убедиш, че твоето диване има достойна конкуренция .
 На следващо място - детето не прави нищо целенасочено против теб - би изиграла същата сценка на всеки, който прекарва повече време с нея и за който знае, че колкото и да му се качва на главата пак ще я обича и ще дава мило и драго за нея, било и държанието и свръх непоносимо - иначе няма да си го позволи.
 Съветът ми е предсказуем, но няма как - с крясъци и нерви нищо няма да стане - и двете изпадате в състояние, в което не мислите, реагирате първосигнално, не се контролирате и най-важното - не си взимате поука, да не говорим, че и двете се чувствате зле. Ти си големият и разумен човек и ще се трябва да си наложиш търпение (аз съм си захапвала ръкавите само и само да се въздържа да не кресна и да го напердаша). Измислете начин за успокоение - при Мартин действаше следното - изпаднеше ли в истерия го взимах, отнасях на по-спокойно място и му казвах да плаче и да пищи колкото има нужда, щом се наплаче ще се прегърнем и ще тръгнем. Вече сам идва и казва "Мамо, успокой ме." Просто совен себе си трябва да покажеш и на нея начин да се справя с гнева си.
 

Ню , признавам че не прочетох друго , освен първия ти пост , ама само да питам , ти защо спря малката от яслата ?
Искам да ти кажа , че Поли ми прави същите изпълнения , всеки път реагирам различно . Признавам че съм я удряла , правила съм се , че не я виждам и си седя кротко отстрани , влачила съм я след мен ... Тия номера при нас са редовни , въпреки че ходи на ясла , така че всъщност първия ми въпрос  е излишен ...
Много като искам да кажа - нищо не казвам ... всъщност обичкай детето си и го оставяй да те побърква , т`ва е явно орисията на всички майки  

не се тревожи, и моето "мирно и кротко" дете има такива периоди, последният път ми пищя на автогарата, налиташе да ме бие и крещеше, че ще ми извади костите и ще ги хвърли, че ще ми разлее кръвта и ще ме хвърли през прозореца да ме стъпчат колите. Избеснях.
Обичайно в такива случаи я нарамвам и я прибирам по най-бързия начин, но нямаше как - трябваше да чакаме конкретен човек. Ей богу, треперех. И шамари отнесе, никаква полза;ако беше пуснала този пост преди няколко месеца, щях да ти кажа "направи така, направи онака"; ама да ти кажа - всичко съм пробвала, и "дяволчета" съм вадила от ушите в началото на тръшканицата (през лятото вършеше работа), и водичка съм давала да пие, и съм пробвала просто да я оставя да се накряка... абе всичко, което се сетих.
Напоследък практикувах наказания... ама и това не върши работа, мамка му, като ми направи тръшканицата на автогарата, още не й беше изтекло последното наказание! И всичко това за едно списание "Мечо Пух".
толкова се вбесих, вкъщи й напъхах всички кукли в един чувал и прибрах нависоко. През следващата седмица беше една кротичка-миличка... не мож я позна. Оттогава се опитвам да съм по-строга, то пък пусто се разболя, как да си строг с дете на антибиотик...
май не ти помогнах много, исках само да ти кажа, че не си сама в бедата.

за препоръчващите бейбисентър - чела съм го най-подробно, също и още двама-трима популярни детски психолози... с ужасните две горе-долу се справихме, ама да нарамиш крещящо и ритащо дете на 3г 10м е много по-трудно, отколкото с двегодишно...
а през 99% от времето е слънчице.

Влязох във форума с желанието да пусна подобна тема. Моята е на 2г.1м , но не мога да кажа ,че е влязла в периода на "ужасните две". Имаше някакви наченки преди два месеца , но успях да ги прекъсна.Не си позволява да ляга и да ми се тръшка , което прави нещата да ми изглеждат още по-трагични. Всички около мен повтарят колко ми е добро и послушно детето, какво съкровище е , колко е кротко и т.н.В повечето случаи наистина е така.Но напоследък поне през вечер си лягаме с рев и пляскане.Вкисва се, започва да мрънка за разни работи, да реве и аз не издържам.Крещя, пляскам я , после съм гузна , днес не издържах и аз ревнах.През това време тя естествено вика :"тааатиииии, елаааа таааатиииии". С мъжа ми винаги сме като едно пред нея, но той в повечето случаи е по-търпелив от мен и тя го усеща. Днес ме направи на маймуна с ено сокче-ще го пия, няма да го пия, ака ми се, не ми се ака -два часа.Преди това и варя кус-кус-а , а тя ми виснала на крака и реве:"оскам кус-кууууус".Много е в час за възрастта си и пределно ясно разбира какво значи :"когато стане готов ще ти дам", но....
В крайна сметка не издържах и докато я миех а тя се дереше започнах да крещя и я плеснах по дупето.ПОсле продължихме и в стаята.Всичко това на фона на :таааатиииии", а тати е в отсрещния апартамент при техните. Държах се много грозно, като истеричка. Всеки път си обещавам да не я пляскам никога вече, аз самата никога не съм била удряна , но не знам как да се справя.Броя до 10.Не помага.Това много ме плаши. Освен това съм педагог по професия, до сега мислех че и по призвание.Навсякъде където съм работела съм се справяла перфектно-децата ме обожаваха, също и родителите, винаги съм намирала правилния подход и при това ми е идвало отвътре.А с моето собствено не мога Наистина се надявам това да е период и да се дължи на бременността.Но пък тогава ме плаши мисълта какво ще се случи , когато имам и бебе, което реве денонощно....Това ми е другият проблем- недостига на сън ме превръща в друг човек- в някакъв изрод.
Всъщност бях така , когато се роди- чак докато започна да спи по цяла нощ.После станах такава каквато се познавах- търпелива, слънчева, намирах подхода.Сега като че ли откакто забременях станах същия идиот като в периода след раждането. Най-страшно ми е от това ,че период или не, всичко се отпечатва по някакъв начин в съзнанието и и рефлектира върху формирането и като човек.Не мога просто да го изтрия А детето наистина е добро...Като спре да реве започва да повтаря:"мами аз вече не плача".И на мен ми става още по-тъпо.
А освен това ходи и на ясла - не е като да ми е на ръцете по цял ден, по няколко часа имам да се справям с нея...

общо взето генералният извод, който си извадих, беше да бъда по-строга за малките неща (режим, учтивост при разговор, дребни правила за поведение), за да е ясно, че има граници и че държа да се спазват.
Опитвам се да си спомня как са се държали родителите ни, че да е било немислимо да правим такива неща.

Ами покажи й де, че и ти си човек и си имаш твоите задачи и приоритети! Тропни с крак, като имаш да правиш нещо друго, как така ще играеш само с нея, че на тази възраст, трябва и сама да се заиграва! Как да не разбира в тази възраст, разбират естествено, не могат да те чакат с часове, но 2-3 минути докато довършиш нещо трябва! Че това си е стандартна ситуация в тази възраст. Но не си мерете силите навънка с дъщеря ти! Тя да не е зодия скорпион! . Като е навънка и се тръшка, на агне я мяташ на рамо и без крясъци и шамари й покажи кой има думата у вас! Не може това да е твоето дете нали! Децата имат нужда от граници и на тази възраст с удоволствие ги тестват!
Татито сигурно е на дневен ред, защото само си играе с нея и не я наказва и го вижда по-рядко! Ти сигурно си така да се каже обслужващ персонал. И за моята дъщеря бях дълго време лошата (пък и за роднините - много си строга с детето, виж колко е добричко, как плаче, навън от чужди хора - коментари - защо плачеш миличко, мама лоша ли е с тебе). Ама сега двете колко сме си добре, много ме слуша, а всички баби, дядовци пък и тати на малкия пръст върти и са дигнали ръце от нея и все питат, леле ама ти как се справяш, нас изобщо не ни слуша!) Ами как ще ги слуша като тяхната стратегия е - ако четеш всички желания от очите на детето, то е доволно и не плаче  . Нека сега си събират урожая!

Хайде, избърши сълзите и се стегни малко, никакви удряния, но си отстоявай своето, няма да се даваш я на едно 2,5 годишно бонбонче я! Детска градина е супер идея! Трябва ти време и за себе си!

ооооооооооо мнооооооого е трудно ,а с две още повече .С големия вече няма проблеми знае,че не винаги се купуват играчки и каквото и да е което не бива да се взима в момента.Беше много сладък преди година ми казваше ''хайде да влезем в детския магазин ,само ще гледам не искам да ми купуваш играчка''Всичко това се постига с мноооооого говорене С малкия действам пак така като се тръшне му казвам ''бързо бързо виж котенцето там'' или нещо друго измислям и веднага става и пита къде,къде и аз''ами ето там след завоя'' и така нещо друго подхващам и всичко е ок

Ню, разбирам те, чела съм всичките ти теми за проблемите с яслата, знам през какво минахте, няма да ти давам съвети, защото не познавам Гери лично, а всяко дете си е различно. Ще ти кажа при нас как се справихме.

Моето диване, като че върви три-четири месеца напред. Време разделно за нас настъпи, когато беше на година и половина. Хем бях по цял ден с нея, угаждах и, разнообразвах и живота, абе старание от всякъде, хем усетих, че на детето му идваше един вид до гуша от мен. Много ни се обтегнаха отношенията и я пратих на ясла - имаше подобрение, но истински нещата се оправиха, когато тръгнах и аз на работа. О, чудо! Да видиш как почнах да и липсвам, как почна да ме следи, да ме гушка, гали, да ме търси. Освен, че ме вижда за два-три часа вечер, петък вечер е при баба си. Просто умира за мен. А преди това ми спукваше сърцето от подобни излияния - сега, като видя, че не съм и в кърпа вързана, да видиш как смени плочата. Естествено и при нас има малки и големи циркове, но се ограничават по-лесно и никога не ме е отблъсквала.

Ню, преди два месеца минахме през подобен критичен период. Беше ужасно. Изобщо не можех да общувам с детето си. Той беше решил да ни пробва до дупка и постоянно изпадаше в подобни състояния. Започнах и аз да се изнервям, да крещя, започнах дори да пляскам по дупето без никакъв ефект. Кризата се разви до там, че аз за всяко нещо пристъпях със страх, да не би пак да назрее конфликт, който аз да не мога да реша. Ревях нощем, жалвах се на мъжа ми , търсих съвети...и най-накрая просто си взех две книги за четене "Целувка, прегръдка и ритник по панталонките" и "Детето със силна воля". Ами да ти кажа, четенето ми помогна най-много. Така че послушай Лиорена и забрави за малко форума и се отдай на четене.
Ужасно те разбирам какво ти е. Знам, че и цялото това принудително седене у дома е достатъчно депресиращо, но си припомняй в такива ситуации, че за това дете би направила всичко. 

Децата ни попиват собствените ни нерви и тревоги - ако ти си толкова изнервена напоследък, както казваш, тя откликва на това и се държи адекватно. Ако ти си позволяваш изблици на неконтролируем гняв (както в описания случай), то и тя ще го прави все повече. Намери начин да се успокоиш самата ти и да реагираш по различен начин на нейните истерии. На нея може да са й позволени заради възрастта, но на теб не. Не знам дали ти е хрумвало, но има и хомепатични лекарства, които помагат за промяна на поведението - и на децата, и на родителите.

Една приятелка скоро ходи в Америка на гости на своя леля - психолог и ми разказваше именно за това. Лелята и вуйчото имат две деца, едното на 2 и нещо, другото на около 5г. В семейството никога, ам никога не се повишавал тон, царяла хармония и разбирателство, но тръшканиятя на малкото се приемали като абсолютно нормални и тя самата е била свидетел на такива сцени. Казва, че родителите просто взимат детето, оставят го на безопасно място /далече от коли и други деца/ , обръщат му гръб и чакали.....Траело няколко минути шоуто - викове, крясъци, търкаляне по земята, през което време никой дори не го поглежда . После детето ставало и идвало само

Останах крайно изненадана не толкова от реакция и методиката на възпитание, а от проявеното търпение....още не ми се е случвала чак такава сценка, но не знам как бих си овладяла нервния изблик

Pick your battles, дето вика народа, подбирай си битките  . Трябва да си сигурна вече че нейната воля е много по-силна от твоята, и нито възпитанието, нито образованието и пречат да ти спретне грандиозна сцена на открито, не и създавай идеални условия  .
Ти си лошата, защото налагаш ред, който не съвпада с нейните виждания. Ти казваш какво, кога и как да се прави, какво да не се прави, забраняваш. Няма как да се избегне известно бунтарсво, освен ако не се научиш никога да не забраняваш, да избягваш поводи за конфронтация и да я откъсваш от нежелани занимания само като веднага я примамваш с нещо по-желано. Не е много лесно това  . Но опитваме, опитваме ...
В конкретния случай, преуморена си о очакваш много от нея, да те разбере. Не ходи на площадката ако след това имаш важна работа . Ако нямаме време покрай площадки минаваме с най-малко 40 км в час  .  Ако ще вършим работа, само в усмирителна риза на колела ... Нямам нито време нито желание да му се налагам ... Говорим си, отвличам му внимането, показвам му неща покрай нас ... Така работа много не се върши  , по-добре е без него ... След това ако съм обещала - играем, караме колички, отиваме да гледаме кученцата, играем тенис  ...
 

Не знам хора как става този номер. И моето дете е лигня и се тръшка. И на сестра ми точно 2 и половина годишен син е същата лигня. Като ходехме на детската площадка където е пълно с деца на всякаква възраст, само нашите правеха циркове когато трябва да си ходим. Моя син двете със сестра ми едва го удържаме, да го закопчаем в количката. Нейния се тръшка ама се залъгва та тя така го работи. Е мамка му, другите деца само като каже мама или тати Деца тръгваме, и те тръгват ама на момента. Няма караници, няма повишаване на тон, за бой да не говорим. Родителите се държат толкова кротко с децата си, обръщат се до един към тях със съкровище, говорят толкова тихо, че едва ги чувам. Но децата им ги чуват и послушно тръгват. Това на много от вас може да взучи невероятно. Сестра ми специално сравнява с България и не вярва на очите си как е възможно толкова прекрасни и безпроблемни да са отношенията деца родители тук. Аз не успявам, не знам как става. Мисля си вече, че си е до ген. Гледам и други майки англичанки, американки покрай мен - те просто нямат никакви проблеми с децата си. Като се събираме на детски рождени дни моето е все най-непослушното и е център на внимание. Оня ден една мама на момиченце като гледа как синът ми вършее ми вика, Верно имало разлика между момчета и момичета. Но не знам как не забеляза, че другите момчета бяха много послушни. Всъщност сигурно затова и не ги е забелязала -  те просто не се проявиха по никакъв начин, че да ги забележиш. Хванала съм се в чудо и не виждам решение на проблема. Ако това те успокоява 

Не знам, на тази възраст, дали въобще осъзнават, какво е авторитет и прочие..., защото това с реването и тръшкането, може да го направи на всеки. ПРосто с мен е повечето време и за това и, разбира се , все на мен се случва.

дими, бях записала Гери на ясла, но от честите боледувания, отключи астма и за това я спрях от май месец. Ще изчакам още 2-3 месеца и ще я пробвам отново. Може би й липсва и това, да е сред деца... тя обича да си играе с деца.

Ето, днес беше толкова кротка и разбрана, че не може да се допусне, как би могла да се държи. Един ден добра, един ден - оле-мале...
Успокоява ме единствено това, което пишат някои, че имало криза при 3 годишните.

Преди да стане целия панаир, също се бяхме разбрали, че се пуска за последен път по пързалката. Тя за всичко казва : Добре! Да!... много е сговорчива . Но като се пусна уж последен път, хукна веднага да се качва пак и вика - Още веднъж!... Аз също тръгнах, но тя не дойде. Влязох в един ксерокс, да ми преснимат едни документи..., гледам я през вратата, но тя мен не ме вижда. Изобщо не й пукаше, че е сама... Дори не се оглеждаше, къде съм. Катереше си се по пързалката и това е. 
И аз се надявах, че като се обърна и си "тръгна", ще дойде след мен, но неее... заплахата ми отиде на кино.

Пиша без да съм чела подробно другите мнения.

Не разбирам защо се разстройваш толкова. Дъщеря ти е само на 2,6 м. и вече успява да те изманипулира с това, че не те обича. Представи си като захитрее още къде ще стигнете.   М/у другото и аз днес чух за първи път от устата на моето диване, че "Няма бичам те вече, ааааа" - От къде го е чула идея нямам, но ми стана смешно, а не тъжно.

Всичко, което си описала Дариа го прави също и изобщо не се чувствам толкова зле. Може би съм свикнала знам ли...

Най-важното - дъщеря ти е човек и има своите желания - ако може да играе на пързалката 2 часа - позволи й, не я насилвай. Ако обаче не става и имаш работа: Предупреждаваш, че след 10 мин. тръгвате, след 5 мин. тръгвате, тръгвате. Ако реве и рита /поне 1 път в седмицата ми се случваше/ я вземаш и без церемонии я носиш. Реве, тръшка се, рита... няма значение. Важното е да разбере, че става каквото ти решиш ВЪПРЕКИ ВСИЧКО. След известно време ще усвоиш методи да я носиш максимално ефективно и безопасно за теб.   Какво ще се случи ли? Детето ти ще разбере, че си държиш на думата и че има неща, за които си сериозна. След време ще се научи да уважава твоите нужди като обаче ти следва да уважаваш нейните. Не прекалявай с това да й се налагаш, но почнеш ли веднъж - дръж до край каквото и да ти струва това - иначе я объркваш.

Не знам дали съм права, но при нас действа. Веднъж или два пъти ми се е налагало да й режа ноктите стиснала тялото й м/у краката си и ръката й в едната ми ръка, но стана каквото аз казах. Не се извинявам за това си поведение, обяснявам защо следва да стане така и действам.

При нас също го има "Маш, мами" /махай се/ "Икам тати, не икам теб." и "Тати каза няма къпам се/реша косата" и с оглед на това, че сме разделени още по-кофти трябва да ми е... Но не ми е. Моята и твоята дъщеря имат само една майка и съм сигурна, че те обича точно колкото ти нея. Това е нейния начин да ти каже, че е сърдита, да те засегне, да те надвие, да те изманипулира. Не се връзвай.

Мъжът ми никак не може да реагира, защото го няма в тези ситуации с нас. А когато е с нас, тя не се държи така..., защото той я люшка на люлката с часове, обикаля парзалката с нея, докато й писне, играе някакви игри с нея, кара я да се чувства особено значима и е винаги уж възхитен от нея. Просто му идва от вътре.
За възпитанието, никога не ми е противоречал пред нея, за да ми оронва авторитета или нещо такова. Напротив, той се държи добре и с мен и с нея, когато тя "го пази" и ме гони от него, защото го ревнува особено много, той й казва, да не се държи така с мен, гали ме по главата и й говори, че това е нейната хубава мама... и т.н. Да не разказвам целия си живот, но мисля, че живеем доста спокойно и никой никого не унижава..., освен малкото мен, разбира се.

Забравих две неща: Първото е да отчиташ кога е изморена, гладна, спи й се... тези прояви зачестяват, опитай се да разбереш, че са от това и максимално бързо я превеждай в нормален вид.   Само 15 мин. по-късно да тръгне към банята Дариа примерно и всичко свършва с рев.

Другото - не показвай слабост - в такива моменти сте противници и тъй като ти трябва да си авторитетът никаква слабост. Може да ти се реве и всичко - но бъди силна. Ако винаги си силна, можеш при нещо, което те е засегнало лично да й го покажеш - един вид и ти си човек. Това ще бъде най-голямото й наказание, вярвай ми.

Мъжът ми още има респект, че май и страх от родителите си от детските години. Казва, че били много строги с него, наказвали го да си ходи в стаята, държали го на масата докато си изяде всичко (което сам си е сипал. Тук не се слагат порции по чиниите,а се редят тенджерите на масата и всеки си сипва квото и колкото си иска. Но трябва после да си го изяде) и не знам кво още, но непрекъснато повтаря колко строги били и колко положителен ефект имало това и нашето дете трябва по същия начин да се дресира. Само дето сега не му се удава, щото синът ни не е като баща си, а по-скоро като майка си, която от край време е неконтролируема  . Та българската жилчица им обърна на всички тук възпитателната философия и понеже не си позволяват да бият деца, камо ли чужди и всички седят и гледат безпомощно как синът ми си прави квото си иска. Аз правя същото само дето не седя, а тичам след него да му пазя живота и нещата от унищожение. Та исках да ти кажа, че няма значение как са се държали родителите ни щото при всеки работи различно. Всъщност все повече си мисля, че с добро може да се постигне по-голям ефект отколкото с лошо.

То и това е помощ... голяма дори... Успокоително е да знаеш, че не само твоето дете е такова... магаре   .

radmila, не е скорпион, а телец...

Не знам дали си права за това...обаче аз съм много подреден човек и държа на режима ужасно много. На практика всичко ни е под режим в живота с Дари и виждам, че й се отразява много добре. Дребните правила също.  

И волята й, и особено ината й е изключително силен пред моя.

За обещаването на пързалката... Обещах й, защото седяхме при един нотариус 15 мин. Отсреща през прозореца се виждаше прословутата пързалка и тя постоянно ме агитираше: "Аз ида там, ти дойдеш после".. .и тръгваше. Казах й, че като свършим работата си при нотариуса, ще идем на пързалката. И така отидохме. Но стояхме там, стояхме, сума ти време според мен и трябваше да тръгваме...

Но това не е първия такъв случай. Казваш, да не я изкарвам пред публика... Два дена преди това, отидохме на гости на един дядо и една баба. У тях някакви играчки на тяхното внуче, което го нямаше в момента. Дадоха й всичките играчки да си играе с тях. Идва време да си тръгваме, а тя нарамила всичките играчки в ръце и застанала на вратата. Гери, остави играчките!, Няма!, Гери, остави играчките! , Няма!... и готова да реве и вдига пушилка... то й личи на физиономията. Хората й казват, да вземе една играчка, която й харесва най-много, но всичките не може да ги вземе. Взе тя една, излизаме в коридора и като ревна . Същата история, но в малко по-скромни размери. Рев, търкаляне и канско виене. Хората стоят и ни гледат на вратата и се чудят, какво да направят... Питах ги, дали тяхните внучета така са се тръшкали... те казаха, че такова чудо не са виждали..., което ме разстрои повече, отколкото магарето търкалящо се на земята.
Като се прибрахме у нас, вече успокоена, я питам, защо така се е държала. А тя ми вика: "Аз иска всичките играчки тука в къщи  да си играя"...
Но ако на нея така й вземат играчкитеееее.... ще последва нещо страшно.
И като се ядоса, трепери цялата от ярост, направо се тресе от яд.

Иса, колко много искам да не се връзвам... . Дано успея да надмина себе си, защото аз паля много бързо, кибрит съм си от малка и сега да се променя..., но защо пък не, дано.
Благодаря ви за съветите, повечето съм ги прилагала или поне съм се опитвала. Ако не друго, поне ми мина малко мъката. Днес като пуснах темата, направо ревях, а сега вече съм спокойна, но пък и хлапето не ме е ядосвало изобщо днес .

О, иzвинявай,сменила съм ви имената, ама нали zнаеш zа бърzата кучка как слепи ги ражда.. 
Значи, имах Бистра впредвид и поправих постинга си.
А на тебе    и моите иzвинения.. 

Няма страшно! Случва се... !!! 

NikiFin , чета с огромно любопитство постовете ти. (Извини ме, Ню, но това има връзка и с твоя проблем, макар и съвсем косвена!  ).
Задаваш си сама въпроса защо тамошните деца са така добре възпитани, а твоето и на сестра ти не. Същевременно сама си отговаряш на въпроса, като същевременно отхвърляш отговора и едва ли не се гордееш с невъзпитаното си дете! 
Мъжът ти много добре ти е показал пътя - ежедневното, ежечасовото възпитание у дома се вижда навън като резултат. След като детето знае как да се държи вкъщи, то ще се държи така и навън. И недей така презрително да сравняваш възпитанието с дресурата. Да, може да се каже, че е едно и също. Методите са същите - всяко постижение се поощрява и възнаграждава, всяко провинение се наказва и порицава. Не го ли осъзнаеш това, все така ще завиждаш на добре възпитаните чужди деца. 
Не се заяждам, просто това ми се наби в очите, още повече ти сама характеризираш детето си като невъзпитано.  Замисли се, то не се е родило такова... 

Ню, сега прочетох последния ти пост. Струва ми се, че проблемът идва от презадоволяване. Просто не сте научили детето какво значи НЕ и отказ на желанията му.  Струва ми се, че винаги й задоволявате прищевките веднага, без да й поставяте някакви условия и ограничения. Така ли е или само така ми се струва? Ако е така, започвайте малко по малко да я ограничавате, да свиква, че не всичко се върти около нея, да й задоволява капризите. Иначе може да има проблеми в ДГ или училище. Също и при евентуално второ дете... 

Ooo, Ню, и вие ли Добре дошла в отбора
Успокой се бе, жена, ревало, тръшкало се - праз голям Въобще не се впечатлявам вече...
Само едно гледай - да не я биеш, не е хубаво, сама знаеш. Освен това, честолюбивите деца много тежко понасят шамарите. Аз много рядко се изпускам да го перна през дупето и после като ми се обиди По половин час ми вика - мах, маме, лоша мама
Ако устискаш на кризата без да се вбесяваш, минава по-леко и по-бързо, повярвай ми!

За мене пък въпросното тръшкане е много голям праз и изключително грозна гледка! 
Може би затова моят син никога не ми се е тръшкал, нито пък аз съм го правела като малка.
Което не е пречело обаче да моля баща ми да изгони майка ми и да ми вземе за майка Лили Иванова! 

С това , което съм подчертала , мисля че сама си отговаряш на въпросите. Мисля , че много ти се насъбра. Спомням си , че я спря от ясла , защото боледуваше. Ако искаш пусни я за известен период от време , например 1м. и прави неща , които ти харесват.

 Ню и моят мъж само това повтаря - другите деца не правят така, само нашите.
 Не е вярно - много деца в тази възраст капризничат и стигат до такива състояния, просто гледайки твоето ревящо и друго дете ревящо чувствата са различни. Все ти се струва, че твоето реве най-силно, че рита най-силно, че те излага и т.н. А точно тези ни чувства ни правят неадекватни понякога в реакциите ни
 Моят малчуган е на 3 и половина и все още го тресе детският пубертет. Истериите започнаха някъде на 2 и половина и бяха затихнали и имах най-кроткото дете. Обаче тръгването на детска сякаш отново отприщи тези му проблеми. Вярно не ми се е търкалял, но все пак...
 Най-редовно вечер се тръшка и реве с цяло гърло да го нося до 4 -тият етаж, нямаме асансьор(разбира се заедно с друг багаж). Целият блок вече ни знае   И го прави нарочно там, защото знае, че няма да го оставя на стълбите, а и усеща, че се притеснявам от данданията която правим на стълбите. В къщи не му обръщам внимание и за 5-10 минути е спряла истерията и рева и идва при нас. Обаче на вън не мога да го оставя
 Последно се тръшка за играчките от машината във Фантастико. Обаче баща му щом усети накъде отива работата и го взе и натъпка в колата и човека престана веднага. Ама баща му го носи с една ръка, перпендикулярно, подпрян на кръста му и той рита, маха, но не може да удари никой и не може да легне на земята. Аз като го взема и той ме удря, рита и ми се изплъзва от ръцете и сяда на земята.
  Някой каза за книгите - да чела съм и сега чета, но точно в такъв "обществен" момент всичко ми се изпарява от главата и със сигурност не реагирам най-правилно. Децата го усещат и злоупотребяват.
 Пак говорих с баща ми - ние не сме им правили такива проблеми, питах го какво аджеба по-различно са правили(хем знам отговора). Баща ми никога не ни е повишавал тон и поне аз не помня да ме е удрял. Аз пробвам с добро, търпя, но до едно време. Като видя, че не става и виквам. А това е грешка, защото ако сега викам, то за в бъдеще трябва да крещя и полза никаква.
 Трябва повече търпение и спокойствие.

 Ню, ще се оправят нещата, но трябва да мине този период(знам, че звучи клиширано, но точно в твоят случай няма какво друго да е).

А стига бе.. нали не мислиш, че ще ти е лесно с неконтролируемо дете....  И не виждам нищо лошо това дето го пишеш за мъжа си.. Много ясно, че след като сам си е сипал в чинията ще го изяде.. какъв е проблема? Това дори ми се струва много по-възпитателно.. да се научиш сам да преценяваш... Сега като се насилиш да ядеш после ще си помислиш колко да си сипеш.. Абсолютно погрешно е да се смята, че детето трябва да прави каквото си поиска. Има норми и ако не го научиш да ги спазва какво става после? Ти спазваш ли някакви норми? А това как се държат родителите има огроооомно значение!

Хмммм "възпитателна философия" казваш.... това изобщо не е нито възпитателно, нито философия...

Не, не става въпрос за хармония. Става въпрос, че когато не харесвам нещо, работя по въпроса да го избегна. Не съм чакала синът ми да се тръшне, за да реша, че имам проблем. Имало е някаква превенция. Като например винаги да му обръщам внимание колко е грозно и смешно, когато видим някое дете да го прави. Като непрекъснато сме разговаряли по този и други въпроси за поведението ни навън. (Винаги е знаел много добре кое считам за приемливо и кое не.)  Като съм се съобразявала с възможностите и навиците му и никога не съм си позволявала да го лиша от следобедния му сън например, или да го влача по улиците до каталясване. Като съм му обещавала неща, които знам, че мога да изпълня и съм го правила. Като съм се стремяла да му отвличам вниманието, когато усетя, че назрява конфликт (Боже, децата са толкова лесно манипулируеми!). За мен една близалка или дъвка в устата е била по-малката беда, отколкото търкаляне по земята, където плюят, храчат какви ли не, както и пикаят и серат всякакви животни. И, да, подкупване - ако се държиш като възпитано дете и не ми създаваш проблеми, на връщане ще минем през магазина и ще ти купя 1 (едно!) нещо, по твой избор. Даже и да е било шоколад... Или - ако потраеш още малко, на връщане ще минем през онази градинка, за да си събереш кестени.. Такива неща.
Но никога, никога не съм си позволявала да се държа с детето си, все едно не съм с него, да му показвам, че не ми пука как се държи или да го оставя да прави каквото си иска. Напротив, винаги съм му показвала по всякакъв начин, когато поведението му ме притеснява.
Не твърдя, че съм права. Просто това беше моят начин.  

Точно такова се роди. От край време в нашата mother group , която се състои от американка, тайландка и англичанки само аз се оплаквам от рев, после неядене, непослушание и от край време детето ми е най-своеволно от всичките. Наблюдавам всички дребни реакции на другите деца и търся отговор. Затова и стигнах до извода, че си е генетично. Казвала съм и преди, че аз като бебе съм била същата, всички казвали на майка ми, че такова чудо не са виждали. Сестра ми, с която сме породени и е възпитавана по същия начин е тотално различна - никога не е имала претенции за нищо, седяла е само и се е усмихвала. Даже от глад не е ревала, а се е примирявала с вода. Гледам тук по ТВ дават предавания за проблемни деца в семейства. Има много случаи на 2 или многодетни семейства, които прекрасно се разбират с децата си с изключение на едно, което е неконтролируемо и хората търсят помощ от специалисти педагози. Показват как се работи е отделните случаи и резултата. Следвайки съветите уж се пооправят нещата. Уж... Но не бива да отричаш, че възпитанието има много малка роля и генът в крайна сметка се налага. Ако не се съгласиш, ще си живееш просто с грешни представи за нещата докато не понесеш някой и друг удар от живота. Не ти го пожелавам разбира се

Ню, със теб много сме си писали и много неща сме си казвали.Моето скромно мнение е,че просто Гери е във такъв период, през който повечето деца минават.
Пример Боби:
Тръшкал се е до припадък на центъра,пред магазина,по-пътя...и т.н.Какво правя ли?
Моментално пирключваме разходката и се прибираме в къщи.Казвам,че съм сърдита от постъпката му,лишавам го за деня от всекидневните лакомства.
След като се прибере баща му,пред Боби разказвам,какво е направил,получава порицание от баща си следователно.Случвало се е във яда си да замахне ида ме удари.Баща му,който Боби боготвори,взема нещата в свои ръце и бива наказан,малко по-късно идва извинява се и ме гушва.
Тогава в него период,бях вдигнала ръце,мислех,че съм се провалила като майка,мислех,че не мога да се справя със детето си по-правилният начин.Плакала съм да,но никога пред Боби,защото,както каза една мама по-горе,ако заплача пред него,това означава,че съм загубила битката и той това го разбира.
Малко по-малко нещата започнаха сами да се подреждат.Не ме питай как...Просто стана.Дали от това,че посещава детската градина и е във контакт със деца по-цял ден,дали заради това,че през деня ни няма и му липсваме,дали заради това,че порастна....не знам и аз.
Факт е обаче,че от около месец,месец и половина някъде,Боби коренно се промени.
Стана по-сдържан,стана по-спокоен,не е толкова инатлив като магаре,както преди.
Не казвам,че в момента всичко ни е песен,въобще няма такова нещо,пак се случва да затропа с крак за някоя глупост,но го прави рядко.
Надявам се със Преслава да не се налага да минавам през тези периоди,като със Боби,но май това е неизбежно.

Малко е дразнещо да се даваш за пример и да си мислиш, че това, което ти правиш другите майки не го правят. Имаш късмет с разбрано дете. Освен това е дразанещо да се изказваш за деца, които не познаваш лично. За моето специално всички са единодушни че е МНОГО палаво и трудно за гледане. Това че и аз и другите така мислят не те ли кара все пак малко да повярваш че на тоа свет има деца различни от твоето? Пречупваш всичко през личния си опит и сравняваш всички деца със своето. Затова и не можеш да разбереш реално проблемите на другите майки и съответно не можеш да помогнеш. Даваш съвети, писани във всяка книга и всяка от нас ги е чела и ги прилага, но с различен резултат очевидно

Грешиш, NikiFin . Давам за пример как съм постъпвала с моето дете, защото споделям личния си опит.  Изобщо не твърдя, че е бил много послушен или много кротък, нито, че аз съм идеалната майка или че друга на мое място не би се справила по-добре. Просто споделям моите методи. 
Съжалявам, че обидих детето ти, когато го нарекох "невъзпитано", просто ти самата го наричаш така. Искрено се надявам, да те е заболяло, когато и чужд човек използва това определение! И да направиш нещо по въпроса... 
Да има деца и деца. Ако, както твърдиш, твоето е прекалено буйно, сама знаеш, че има специалисти, които могат да ти помогнат в случая. Защо не ги потърсиш?
И накрая, по професия съм педагог, работила съм и с чужди деца. Естествено, изучавала съм детска психология (продължавам да чета и да се интересувам от материята) и имам някаква представа доколко един човек се формира от генетиката и доколко от възпитанието. Надценяването на първото може да доведе само до проблеми! Твърдият камък може да иска повече сили и умения, но все пак подлежи на обработка. Погрешно ще е да се захвърли, само защото някой не знае как да го обработи! 

Изобщо не ми се налага да мисля, дали с неконтролируемо дете е лесно или не, щото си имам такова вече и изпитвам резултата на гърба си.
И не си ме разбрала - защо реши, че искам да кажа, че възпитанието на мъжа ми е лошо. Напротив, много си добро и правилно. Интересното е, че той го има за голяма строгост - за мен си е съвсем нормално. Проблемът който не казах директно мислейки, че се подразбира е следния: Не мога да си представя как тези методи ще работят на сина ми. Аз лесно ще му кажа да седи на масата примерно докато не си изяде всичко. Само дето не знам как ще го убедя да седи там. Мисля, че той просто ще се тръшне и ще си стане сам. С ремъци ли трябва да го връзвам. Не знам. И пак е лесно да му кажа Иди си в стаята. Ама ако не си иде какво правя?  Това е проблемът -  не да измисля добро наказание, а да го реализирам, щото мъжът ми все пак имал респект и е изпълявал, а синът ми като го гледам от сега никога няма да изпълнява квото му се говори. Дано разбра този път идеята ми

Не си ме обидила по никакъв начин. Може и да се наложи да потърся специалисти. Затова искам да го пратя малко на ясла, да видя как там ще го приемат. Ако ме пратят при специалист ще го заведа с голямо удоволствие. Освен това съм сигурна, че за всяко дете си има подход, който трябва да се нацели и който понякога е много трудно да се нацели. За такива случаи иде реч в темата. И със сигурност в учебници, които си чела не са описани всички възможни характери и правилните подходи към тях. Искам да кажа, че колкото и да си учил, ако не ти е даден усет, или мъдрост или както искаш го наречи, няма да можеш да се справиш. Работата с деца си е призвание, всеки си усеща има ли дарбата или не. Аз не мисля, че я имам. Освен това пак от личен опит мога да кажа, че с чужди деца се работи по-лесно отколкото със свои. Не знам защо - може би защото с чуждите е по-лесно да си обективен. Освен това си чужд за тях и не си позволяват волностите, които си позволяват с мама. Възпитанието никой не го пренебрегва. Има хора, които обичат да се държат както е прието и както се очаква от тях и при тях възпитанието носи отлични резултати. Има и такива, които винаги искат да изпъкнат с магария или квото и да е, да са различни. Има и инати, които напук правят обратното. При последните 2 типа възпитанието може даже да е противопоказно, щото нарочно ще гледат да правят обратното, сещаш ли се? Познавам лично такива хора. Не казвай, че ти не познаваш

Бцилютно съгласна с кака ни Сийка.Мисля, чЕ в старанието си да дадат всичко от себе си zа детето, Ню и мъжът й са допуснали грешката на много родители(ние точно в това отношение много внимаваме, и мене ме страх да не се "zабравя ") , а именно преzадоволяване . ПО тоя начин малката пакостница си мисли чЕ мама и тате са там zа да я zабавляват по всяко време на денонощието когато на нея като й хрумне.И не го ли получи, следва терор. ПАК съм на мнение Че мъжът ти трябва да се впрегне , това чЕ не присъства на случките с истериите няма абсолютно никакво zначЕние.Ти му раzкаzваш със сигурност какво се случва и след като той е вкъщи вместо да я люшка и играе докато на нея й писне може да говоро с нея (тук си zадава въпроса, кога ли й писва, тоя човек други интереси няма ли???Как така чЕ играят всеки ден докато на нея й писне???чЕ тя ли определя какво да правите вкъщи???)Той е тоя който трябва да й каже" ще си играем с тебе но когато тати каже "стига"  е наистина "стига."ТАм, се раzминавате във въzьпитанието , именно там.Ти слагаш граници, той ги маха. Ти искаш с нея да играете до определен период, той си играе с нея докато на нея й омръzне, тоест , докато тя иска.НЕ може така.Единни трябва да сте. Нищо не пречи на таткото да дръпне малката и да й каже " А ти zнаеш ли едно врабчЕ днес какво ми раzкаzа(например)?чЕ на пърzалката си се държала лошо с мама. След като се държиш така с мама, днес няма да си играеш и с тате. "Това е просто груб пример, zа това , чЕ даже и да не става свидетел на такива случки таткото трябва да е 100 процентово zад това което ти се опитващ да наложиш като начин на въzпитание.Друг е въпроса че е въzможно понякога да имате раzногласия именно zа начина на въzпитание, но zа това има семейни раzговори, и най важното, никога пред детето....Никога не бива да се случва ако не си съгласна с половинката по повод някоя zабележка към малката да му го кажеш в нейно присъствие.Зсщото по тоя начин в нейните очи винаги единия че е лошия , а другия ще е глупака.
Желая на Ню да се справи с проблема. И още веднъж съм на мнение, чЕ това е нещо,с което трябва да zанимаеш съпруга си, най вечЕ него..

НикиФен, имате ли в Дания нещо подобно на това което ние тука в Германия имаме, тоест "Супернени?" Това са ония въzпитателки които биват поканени от родители на проблемни деца zа да им помогнат и да ги напътят във въzпитанието.ПОсле ги покаzват по телевиzията.Обикновено в  сряда по Про 7 .или РТЛ, не пропускам предаване. ако zанете на какво неща се нагледах, Божке, на какви деца , ама и на майки....
Последния случай беше от ХАмбург, а ние живеем в околността...Детето иамш? проблеми в училище а тя му вика " не ми пукаш , писна ми от тебе. Или ставай ученик или ми се раzкарай" Малкия беше на 7... Това което той имаш? беше по скоро проблеми с концентрацията,реzултат от една наистина меко каzано неzдрава обстановка вкъщи (няма да описвам всичко , но аz си ревах zа тия деца, трички бяха... )Както и много бройните циниzми които майката употребяваше относно децата , а ако те ги повтореха следваше седене в ъгъла...Тая жена ми идеше да я престегна преz екрана ако можех....
та, да не се отклонявам просто те подсетих ако имате и вие подобно нещо в Дания, не е нужно да идват такивеа хора при тебе, просто би могла да се обадиш zа съвет.Аz ако имам проблеми с малката не бих се поколебала да го направя.НО тя ми е като бубенце zа сега.. Е, рано е да с екаже , де... 

И мен да ме шамарят и ритат, заради това, че искам да си играя на пързалката, и аз ще искам тати 

NikiFin,

1. По-голяма глупост от това не бях чела...

Извинявай, че съм толкова остра... обаче слез на земята...

2. От позицията на родител с дете над 2 и половина ли ги казваш всички тия неща... Подчертавам родител, защото децата се държат различно с майка си и детеглдачката примерно...
От лентичката ти виждам, че детето ти е малко над годинка. Нещата, които пишем в темата на Ню не могат да се съотнесат към тази възраст... Хубаво, всички мнения ще са й от полза, но я си представи аз да давам съвети на майки на 6 г. деца... нито ще бъдат адекватни, нито полезни, не за друго ами щото не съм минала по този път....
 Ако имаш нужда пусни тема "Детето ми е много палаво за възрастта си" и тогава ще видиш какво мислят майките за съответната възраст. като гледам, обаче май нямаш нужда щото генетичната информация все още не може да се променя.. или поне не от нас...

Сега забелязах, че използваш определението "невъзпитано" за детето ми. Всъщност не мисля, че някъде съм го наричала такова. Казвам "непослушно", но не и невъзпитано
Но пак не се засягам де. Претръпнала съм към всякакви епитети по мой адрес

Не знам дали има такива. Предаванията са основно американски за проблемните деца.
А за майката, която описа виждам веднага проблема и. Тя е неграмотна. Не знае, че има деца с проблеми с концентрацията по всевъзможни причини, но това е мозъчен проблем, има обяснение на какво се дължи в дебелите книги и определено не е нормално състояние, дори и често срещано. Това не значи, че може да се лекува, но може да се подобри с медикаменти и с промяна на начина на живот и хранене. Жената не знае, затова тормози детето.
Самата аз съм била винаги добра ученичка и никой не ме е карал да уча, щото не се е налагало. Но съм решила, че ако детето ми не иска да учи или не се справя добре в училище в никакъв случай няма да го насилвам. Ако ще да е двойкаря на класа. Ще намеря това което може и иска да прави и ще го подкрепя в тази насока. Нямам нереализирани амбиции, които да прехвърлям на детето си както правят някои.

И аз мисля, че децата трябва да започнат да свикват с определени норми, както и с това, че понякога може да получат НЕ като отговор на желанията си от съвсем ранна възраст, за да не бъдем безкрайно изненадани, когато ссе стигне до подобни опити за "налагане".
Знам, че сега всички ще скокнат да ме убеждават, че не познавам конкретните деца и майки и да, аз ще се съглася с това. Но аз познавам други такива "неконтролируеми" деца (определение, в което вярвам с само някои уговорки), а също и техните майки и затова си позволявам обобщението, което направих с първото си изречение.
Моля написаното да се коментира само от хора, способни да прочетат, разберат и запомнят повече от едно изречение без помощта на удебелени, уголемени и оцветени букви и огромни количества емотикони!

Ню, знам, че ти е тежко. И при нас се е случвало неведнъж. Пробвала съм всичко, но в крайна сметка просто отмина. /за сега! Не смея да се радвам./
Ще чуеш много мнения, но аз поне за себе си съм забелязала, че постъпвам както се чувствам на момента. Да, давам си сметка, че може би правя грешка, но не мога да превъзмогна себе си.
Само идейка - защо не пробвате на някаква полудневна забавачка? Има разни за около 3 часа сутрин, от 9 до 12 например. Така хем няма да е като на градина, хем ще се забавлява, а и ти ще имаш малко свободно време.

Аз също съм й давала примери с такива деца по улиците, че не трябва така да се държи, защото са грозни като плачат и се тръшкат, смеем им се отстрани и дълго разказваме на тати вечер в къщи, какво непослушно дете сме видяли днес. Ама сега си мисля, че май като съм й обръщала внимание на тези сценки, съм й давала идеи .

Много съм съгласна. синът ми е от тази група, сега е на 5.5 г и постепенно започвам да виждам плодовете на годините усилия от страна на мен и баща му. Много пъти съм давала книгата "Raising your spirited kid" и вечно ще съм благодарна на моя приятелка, която ми е препоръча. Родих се с нея! Просто едва тогава видях някой, който говори за моето дете, другите книги изхвърлих в края на първият месец след като се роди, не ставаха за него. В тази книга казваха, че при подходящ подход нещата започват постепенно да се наместват около 10-тата година. Така че действаме на принципа "напредък, а не съвършенство" и това е. Определено ми помогна много. Първите дни ревях и четях, защото най-после намерих някой, който ме разбира и познава детето ми.

NikiFin, не че съм специалист, но ако искаш можем да обеним опит за тези деца, подозирам, че е сходен темперамент 

Хайде сега да не намесваме мъжа ми . Мъжът ми е много свестен човек и изобщо не искам да го одумвам с непознати. Ако някой има такъв добър мъж, като моя, моля да ми подсвирне. Вчера писа за него, отговорих ти без да проявявам негодуванието си..., но днес не мога да се сдържа и ще ти кажа - Хайде стига толкова за него?! .... Темата е за детето ми, а като тръгнем да одумваме мъжа ми, ще пусна нова тема:) .

Ню,искрено се надявам и се моля да оправиш здравословните проблеми на детенцето си.
Знай ,че детенцето ти те обича и то повече от всичко на света .
Мисля си ,че това го правят (тръшкат се,стачкуват .....),защото искат да бъдат чути ,а това е най лесния начин да ни се наложат.....

Ню,не си сама! Всички сме в кюпа!

Всеки ден се чудя да пусна ли тема, да не пускам ли и хоп, някоя мама пусне тема със сходен проблем и аз се отказвам! А днес ти ме изпревари. До възраст си е!

Разбира се,че Гери те обича, но в момента ти си й била виновна  и това е бил начина й на реагиране. Дени пък ми казва, че съм лоша и не ме иска - все тая!

И аз съм си изпускала нервите и съм шляпала по дупето и съм викала! После съм се чувствала виновна и гузна, но .... Последния път беше в петък. Баща й я заведе на театър, аз останах в къщи, че ми беше лошо с малката. Е, връщат се те след 30мин., баща й бесен а тя сърдита сяда на пода и почва да вика и да сумти. Естествено не са гледали постановката, стигнали до тоалетната, там тя направила сцена и след като 10мин. стояла със свалени панталони и се разправяла с баща си / няма да влизам в подробности/, той не издържал грабнал я в колата и вкъщи. Наказахме я да си ходи в стаята - тя не, пищи и замахва да бие който се приближи до нея. Говорих, говорих, то не вдява бе, накрая я грабнах ступах я по дупето, пижамата и в леглото. Тя пищи от другата сая а ние в това време гледаме новинитв за насилието в/у децата, как може да не е прибиване, а само обиди и т.нт. т.нт. Е, почувствах се като най-лошия родител на земята

Чакам да мине с нетърпение този период и дано да е преди да сме полудели напълно!

Чета и аз книги, прилагам написаното, говоря, говоря ама ефект засега никакъв!

Съвет не ти дадох, но поне взаимно се успокоихме, че не сме сами!

Много неприятна случка наистина. Звучи ми мъъъъничко познато. Само не мога да приема, че се е случило ей така изведнъж, в градинката с люлките. А може би това просто е била последната капка, която е преляла чашата на детето? Не одобрявам децата да се налагат, много е грозно да се въргалят по земята също, но според мен тук не само детето носи отговорност за такова поведение. Сигурно имаш трески за дялане, то кой няма. Но има нещо друго, което прави впечатление в постинга ти: ти много си се засегнала от това, че дъщеря ти е казала, че си лоша. А защо това те е обидило? Пробвай да си отговориш на този въпрос. Защото ако наистина те обижда, значи действително има неща, които кардинално трябва да промениш в отношенията си с детето (да станеш по-внимателна и по-добра, имам предвид). А ако го приемеш за истина, каквото е всъщност, това няма да те ядоса, няма да те разстрои, няма да те кара да избухваш. Ми да, това е простата истина - лоша си. Ама това ти е работата в тази ти роля. Трябва да има и един лош, за да стане всичко по най-добрия начин. Аз в подобни случаи казвах на дъщеря ми следното: "Не, аз не съм лоша мама. Аз съм най-лошата мама!!!" И ефектът е, че след като се поуспокои тя идва и започва да ме уверява, че аз не съм най-лошата мама, напротив.
Повече търпимост, повече уважение към малкия човек. Ако я смачкаш сега, няма да можеш да й оправиш самочувствието в бъдеще.
Стискам ти палци!
 

То и това е успокоително. Че не съм сама на света с такова чудо   .

Това не е вярно. Засегна ме цялото й държание, търкалянето и канското реване..., иначе думите... 
А че бях лоша, спор няма. Но станах лоша, а не съм била преди да почне да се търкаля и държи като добиче...

Ню, не мога да повярвам, че е телец детенцето! Големият ми син е телец и винаги е бил най-разсъдливото, спокойно и уравновесено дете . При него само с последователност и разумни доводи за всяко мое поведение всичко се нареждаше спокойно и леко. Май и аз съм малко по-строга като майка, но с малкия всичко е малко по-трудно - той е овен. не че вярвам особено в зодиите, но има разлика между децата.

Сина ми също има периоди на тръшкане. Ляга на земята и като запищи, като се замята.... Аз затавам отстрани и го изчаквам да дойде при мен. Аз си знам откъде имам нерви за запазя самообладание. Случва се да му крещя  Старая се да се владея и да му викам колкото се може по-малко.

Ню сама казваш, че не искаш да биеш дъщеря си и да и крещиш така. Ако не можеш да се владееш сама потърси помощ - отиди на специалист (психолог според мен).

Ню, наистина ли си я ритнала....... това е много лошо отношение .....следващият път като вземеш да се ядосваш на детето , сритай себе си..........и стой настрана 

Виж, не съм с намерение да одумвам мъжа ти, на мнение съм че просто ако имате какъвто и да било проблем с детенцето ви , е проблем и на ДВАМА ВИ.Ню,.раzбери,т ова е ВАШЕТО дете, ВИЕ двамата като двойка трябва да се справите с проблема, ти искаш подкрепа и съвет от нас, а от него трябва най напред да я поискаш.ПрочЕтох ти постинга zа него,и че те гали по главата ако тя те обиди и й каzва"Виж това е товята хубава мама", всичко това е прекрасно. Но той трябва да раzбере че трябва да е там zа нея не само zа да си играе с нея и да е добър и прекрасен.ЗяЩото по тоя начин ти винаги ще си лошата, а той добрия, тъй като премахва границите пред детвето,които ти си поставила.Зная,че е несъzнателно, но е така. С това чЕ по думите ти си играе с нея докато на нея й омръzне,той се нагажда на прищевките  на малката ви кукла , и това е вредно като въzпитанието й раzбираш ли какво се опитвам да кажа?Никой не се е родил научен, но това е просто моето наблюдение , макар и скромно.Нека не само ти говориш с нея, нека и той си постави zа цел да говори с малката, ако се е държала неприлично а не да е там само zа играта .
А иначе нека си е прекрасен съпруг и баща,това не го прави по малко прекрасен.Радвам се zуа теб, Щом го тв.рдиш така категорично.
НАдявам се тоя път да си раzбрала към какво те насочвам.
И наистина не раzбрах откъде идва негодуванието ти, в постингите ми няма нито една обидна дума.

Жорето беше същия, изкарваше ме извън нерви, но не съм си позволявала да го удрям навън. Просто го хващах и тръгвахме, риташе, хапеше тръшкаше се, едвам издържах, но не му угаждах да го оставя да си доиграе. Колкото и нервна да бях се мобилизирах и му говорех с нежен тон и стисках здраво. Премина това и сега като кажа, че тръгваме значи тръгваме без уговорки и обещания.

Ню, бъди твърда и не се връзвай на думи като: Не те обичам, махай се  и т.н, не й отвръщай със същото.

Жори като каже: Не те обичам, аз пък му казвам, че много го обичам , но в момента ме дразни и ядосва и че няма да го допусна. Не ,че винаги действа, ама с децата трябва да се подхожда с повече търпение.

УСПЕХ 

 изобщо не съм пророк