Дъщеря ми ме няма за нищо...

Ню, ние сме идентичен случай    Само дето мен не ме избива на рев, а си го натрупвам в мен, което е още по-зле.....
Само ще кажа, че след като тръгна на детска (от 2месеца ходи) започнах дори да й липсвам, стига да не се сети за баща си.... Той й се кара за същите неща, като мен, та дори и повече и по-"страшно" й се кара, но тя все за него си мечтае. Мен ме има за даденост, но знам че е по-добре да съм даденост, отколкото копнеж... колкото и да ми е тежко сега, за нея е по-добре. В най-трудните моменти дори съм се чудила дали не е урочасана  , просто имах чувството, че това съвсем не е тя, когато изпадне в такива истерии, все едно е обладана       
Та както всичко в този свят и това поведение ще свърши. А ако ти е дошло в повече, я остави на някой да я гледа.... Емпатията мужду майка и дете винаги е силна и детето много или малко се влияе от майчиното настроение/душевно състояние.
Ще се научите да преодолявате кризите. И тя, защото Аз-а й се развива всекидневно и се учи да се  владее и да изговаря това, което иска, и ти защото ще й хващаш все по-добре цаката(само дето цаките се сменят редовно...)     

ню, според мен си се изморила от гледането на гери и имаш нужда от почивка
звучиш адски изнервена, а пък при такива циркови кризи си трябват здрави нерви и спокойствие
ти си имаш интереси, тя си има нейни, иска от теб да се съобразиш с тях, а ти искаш от нея да се съобрази с твоите
да, но тя е малка и няма как да очакваш нито съчувствие, нито разбиране
за мен има две решения - или стисваш зъби и си подтискаш нервите (определено ако всеки път изригвате и двете, нищо няма да се получи), или намираш някой друг да я гледа
аз поне така бих постъпила

Че нали точно чрез авторитета децата изпитват докъде са границите? Може границите им да са по-различни от вашите, но това не значи, че тя не авторитет! На кого да се тръшка, за да разбере дали ще стане нейната?

това което писах е с цел да се избегнат такива състояния на улицата,според мен не е мястото да се възпитават точно там,а и не мисля ,че на 2 г след 5 мин.ще се сеща какво и е обещано.Затова и я съветвам много да си говорят,да и обяснява къде отиват, след това какво ще правят и т.н. да знае ,че  имат още'' работа''

Стига се притеснява ,детето минава и през такъв период,разбира се се че те обича и то много .Не й показвай слабостите си като започваш да плачеш,защото тя вече ще знае в дадени моменти как да изнудва......
Аз това го съдя по себе си ,моя син може да се каже че някои мои слаби места ги знае и ме използва в зависимост от случая...

Ако не е на детска градина или ясла -записвай я .
Ти ще имаш повече време да си вършиш работите ,а на детенце време да и стане мъчно за теб.....

А това с тръшкането по земята -мисля ,че твоето не е единственото дете което го прави......

ъъ , само да попитам по въпроса за яслата дали се чела темата на Ню по този въпрос май си я пропуснала

За децата на тази възраст всичко е игра.
А намерих изход от подобни ситуации, като представям на Алиша всичко като игра и забавление. В повечето случаи има ефект. Като сме на пързалката и след като се е набесняла достатъчно, и се казва че се пуска един път за последно и след това мама си тръгва. Тръшкане и рев си имаше в началото, но само като ме види че и обръщам гръб и си тръгвам /независимо какво ми струва това на мен/, става веднага от земята и хуква след мен. Сега си знае какво ще стане и започна да се пазари -"още един път" да се пусне, но тръшканията значително оредяха.
Нужно ти е спокойствие и много търпение,и още повече любов.

Възпитават се навсякъде еднакво!!! и На улицата и вкъши. Хич не робувам на това какво ще кажат хората. на улицата действам както и вкъщи. Тръшка се и на улицата и вкъщи. А се сещат какво им е обещано.. поне моята си се сеща...

Да, това и при нас върви.. казвам "Не си ми хич интересна" и тръгвам... Малко ми е трудно да го правя на улици дето минават коли, щото не я знам накъде ще хукне зад гърба ми, но го прилагам и това...

Бистра, колкото до последния ти пост, лъжеше се. ПОмнят , малките дребосъци, и то как... БЯх детегледачка в Германия преди да се омъжа, едното хлапе беше на 2 години и половина, другото на 5 и половина. Та тая малката беше нон стоп с мене , от сутрин до вечер, и мога да ти гарантирам че помнеше всичко до най малката подробност какво си каzал и какво си обещал.Например като ходехме да паzаруваме двете уговорката беше чЕ ако не пипа нещта по рафтовете ще идем да нахраним патетата в Парка.. И само да посмеех да криволича от обещаното .. .
Не мисля чЕ тактиката zа "Мир да има като сме на улицата " е много подходяща..  Правилата трябва да са едни навсяклъде иначе детето се обърква. ИначЕ ще важи същото и като имаме гости и т.н. ... По тоя начин постепенно се губи контрол.. А иzлъжеш ли детето, с каквато и да е цел, то губи доверие.. А и  нали го въzпитаваме да не лъже..
КОлкото до авторката на постинга, как реагира мъжът ти, коагто малката се държи така с тебе?Време е според мен да се впрегне малко в ситуацията и да спре да се прави на "zлатен".. Вие двамата като родитzели трябва да си давате гръб,не може малката да се държи недопустимо с тебе , а таткото да я гушка и целува. В такъв случай се каzва "Така ли трябва да се държиш с мама?Докато не се иzвиниш на мама няма да се гушкаш и във тате."
И най важното,никога не бива единия родител пред детето да отменя накаzание, налож3но от другия...или да утешава, ако  другия се кара. Винаги дръжте един zа друг, иначе  и въzпитанието отива на кино...

Да чела съм темата на НЮ просто така съм го написала .Ако това имаш предвид..... .
 

Ама аз съм казала точно обратното....

Ето това е много вярно, казано от моя опит. И аз гледам Ева сама, не съм я пуснала още на ясла или градина. Има го момента с омръзването и от мен  и тя ми вика "Бегай Мамо" и"Чао, чао" само ако някой и обърне внимание, готова е веднага да ме зареже и да се заиграе  . Нормално е, общителни деца са в което аз не виждам нищо лошо. не е по-добър варианта да ти е непрекъснато залепена за крачола и да и се молиш да отиде при децете да играе (имам няколко такива примера около мен). Просто има такива и такива деца.
Моята дъщеря чак такива изпълнения не е правила, да се тръшка или въргаля по земята. Но се опитвам винаги, когато трябва да тръгнем от някъде, където знам че и е интересно, да я забаламосам с нещо (не да я лъжа че ще я водя някъде, където нямам такова намерение), ами нещо, което знам че ще я заинтересува, като например да видим леличката от магазина до нас дали е още на работа (много я харесва), или да видим тати дали е донесъл храната от кухнята или той я е изял  , или да минем покрай другата площадка да видим дали Марти, пепи или който и да е  са там, изобщо неща, които знам че на нея ще са и интересни и ще тушират бурята. Тя много обича да и пея или да и казвам стихчета, та почти винаги я вземам на ръце и и предлагам да каже "Чао" на пързалките, люлките и т.н и започваме да пеем двете . Почти веднага е забравила че трябва да се опъва и всичко минава тихо и кротко. е, разбира се не винаги е така, но неприятните моменти са сведени до минимум. Факт е, че винаги когато съм влагала нерви във конкретна ситуация, положението е ставало още по-зле, затова се стремя да и привлека интереса с нещо, с което ще тръгне доброволно.
Само да не си помислиш, че моето е кротко като агънце  , няма такова нещо. Пубертета е друсна на 2г и 3м., преди това не и се чуваше гласчето. Но понеже сама съм стигнала до заключението, че на този етап нещата стават добре само с добро, се старая да не показвам изтънели нерви.
И да, и тя ме е наричала "Лоша мама", ама аз се направих на глуха 5-6 пъти и вече го забрави  .

Моята не ми казва така.. но изсъсква "Не те обичам вече!"... Аз веднага й отговарям.. "Аз пък те обичам колкото и да съм ти ядосана и каквото и да направиш... Пък ти ако искаш ме обичай.."  Веднага сменя песента...

На първо време - добре дошли в първия пубертет. Хвърли едно око на темите за ужасните две и ще се убедиш, че твоето диване има достойна конкуренция .
 На следващо място - детето не прави нищо целенасочено против теб - би изиграла същата сценка на всеки, който прекарва повече време с нея и за който знае, че колкото и да му се качва на главата пак ще я обича и ще дава мило и драго за нея, било и държанието и свръх непоносимо - иначе няма да си го позволи.
 Съветът ми е предсказуем, но няма как - с крясъци и нерви нищо няма да стане - и двете изпадате в състояние, в което не мислите, реагирате първосигнално, не се контролирате и най-важното - не си взимате поука, да не говорим, че и двете се чувствате зле. Ти си големият и разумен човек и ще се трябва да си наложиш търпение (аз съм си захапвала ръкавите само и само да се въздържа да не кресна и да го напердаша). Измислете начин за успокоение - при Мартин действаше следното - изпаднеше ли в истерия го взимах, отнасях на по-спокойно място и му казвах да плаче и да пищи колкото има нужда, щом се наплаче ще се прегърнем и ще тръгнем. Вече сам идва и казва "Мамо, успокой ме." Просто совен себе си трябва да покажеш и на нея начин да се справя с гнева си.