Дъщеря ми ме няма за нищо...

Ню, знам, че ти е тежко. И при нас се е случвало неведнъж. Пробвала съм всичко, но в крайна сметка просто отмина. /за сега! Не смея да се радвам./
Ще чуеш много мнения, но аз поне за себе си съм забелязала, че постъпвам както се чувствам на момента. Да, давам си сметка, че може би правя грешка, но не мога да превъзмогна себе си.
Само идейка - защо не пробвате на някаква полудневна забавачка? Има разни за около 3 часа сутрин, от 9 до 12 например. Така хем няма да е като на градина, хем ще се забавлява, а и ти ще имаш малко свободно време.

Аз също съм й давала примери с такива деца по улиците, че не трябва така да се държи, защото са грозни като плачат и се тръшкат, смеем им се отстрани и дълго разказваме на тати вечер в къщи, какво непослушно дете сме видяли днес. Ама сега си мисля, че май като съм й обръщала внимание на тези сценки, съм й давала идеи .

Много съм съгласна. синът ми е от тази група, сега е на 5.5 г и постепенно започвам да виждам плодовете на годините усилия от страна на мен и баща му. Много пъти съм давала книгата "Raising your spirited kid" и вечно ще съм благодарна на моя приятелка, която ми е препоръча. Родих се с нея! Просто едва тогава видях някой, който говори за моето дете, другите книги изхвърлих в края на първият месец след като се роди, не ставаха за него. В тази книга казваха, че при подходящ подход нещата започват постепенно да се наместват около 10-тата година. Така че действаме на принципа "напредък, а не съвършенство" и това е. Определено ми помогна много. Първите дни ревях и четях, защото най-после намерих някой, който ме разбира и познава детето ми.

NikiFin, не че съм специалист, но ако искаш можем да обеним опит за тези деца, подозирам, че е сходен темперамент 

Хайде сега да не намесваме мъжа ми . Мъжът ми е много свестен човек и изобщо не искам да го одумвам с непознати. Ако някой има такъв добър мъж, като моя, моля да ми подсвирне. Вчера писа за него, отговорих ти без да проявявам негодуванието си..., но днес не мога да се сдържа и ще ти кажа - Хайде стига толкова за него?! .... Темата е за детето ми, а като тръгнем да одумваме мъжа ми, ще пусна нова тема:) .

Ню,искрено се надявам и се моля да оправиш здравословните проблеми на детенцето си.
Знай ,че детенцето ти те обича и то повече от всичко на света .
Мисля си ,че това го правят (тръшкат се,стачкуват .....),защото искат да бъдат чути ,а това е най лесния начин да ни се наложат.....

Ню,не си сама! Всички сме в кюпа!

Всеки ден се чудя да пусна ли тема, да не пускам ли и хоп, някоя мама пусне тема със сходен проблем и аз се отказвам! А днес ти ме изпревари. До възраст си е!

Разбира се,че Гери те обича, но в момента ти си й била виновна  и това е бил начина й на реагиране. Дени пък ми казва, че съм лоша и не ме иска - все тая!

И аз съм си изпускала нервите и съм шляпала по дупето и съм викала! После съм се чувствала виновна и гузна, но .... Последния път беше в петък. Баща й я заведе на театър, аз останах в къщи, че ми беше лошо с малката. Е, връщат се те след 30мин., баща й бесен а тя сърдита сяда на пода и почва да вика и да сумти. Естествено не са гледали постановката, стигнали до тоалетната, там тя направила сцена и след като 10мин. стояла със свалени панталони и се разправяла с баща си / няма да влизам в подробности/, той не издържал грабнал я в колата и вкъщи. Наказахме я да си ходи в стаята - тя не, пищи и замахва да бие който се приближи до нея. Говорих, говорих, то не вдява бе, накрая я грабнах ступах я по дупето, пижамата и в леглото. Тя пищи от другата сая а ние в това време гледаме новинитв за насилието в/у децата, как може да не е прибиване, а само обиди и т.нт. т.нт. Е, почувствах се като най-лошия родител на земята

Чакам да мине с нетърпение този период и дано да е преди да сме полудели напълно!

Чета и аз книги, прилагам написаното, говоря, говоря ама ефект засега никакъв!

Съвет не ти дадох, но поне взаимно се успокоихме, че не сме сами!

Много неприятна случка наистина. Звучи ми мъъъъничко познато. Само не мога да приема, че се е случило ей така изведнъж, в градинката с люлките. А може би това просто е била последната капка, която е преляла чашата на детето? Не одобрявам децата да се налагат, много е грозно да се въргалят по земята също, но според мен тук не само детето носи отговорност за такова поведение. Сигурно имаш трески за дялане, то кой няма. Но има нещо друго, което прави впечатление в постинга ти: ти много си се засегнала от това, че дъщеря ти е казала, че си лоша. А защо това те е обидило? Пробвай да си отговориш на този въпрос. Защото ако наистина те обижда, значи действително има неща, които кардинално трябва да промениш в отношенията си с детето (да станеш по-внимателна и по-добра, имам предвид). А ако го приемеш за истина, каквото е всъщност, това няма да те ядоса, няма да те разстрои, няма да те кара да избухваш. Ми да, това е простата истина - лоша си. Ама това ти е работата в тази ти роля. Трябва да има и един лош, за да стане всичко по най-добрия начин. Аз в подобни случаи казвах на дъщеря ми следното: "Не, аз не съм лоша мама. Аз съм най-лошата мама!!!" И ефектът е, че след като се поуспокои тя идва и започва да ме уверява, че аз не съм най-лошата мама, напротив.
Повече търпимост, повече уважение към малкия човек. Ако я смачкаш сега, няма да можеш да й оправиш самочувствието в бъдеще.
Стискам ти палци!
 

То и това е успокоително. Че не съм сама на света с такова чудо   .

Това не е вярно. Засегна ме цялото й държание, търкалянето и канското реване..., иначе думите... 
А че бях лоша, спор няма. Но станах лоша, а не съм била преди да почне да се търкаля и държи като добиче...

Ню, не мога да повярвам, че е телец детенцето! Големият ми син е телец и винаги е бил най-разсъдливото, спокойно и уравновесено дете . При него само с последователност и разумни доводи за всяко мое поведение всичко се нареждаше спокойно и леко. Май и аз съм малко по-строга като майка, но с малкия всичко е малко по-трудно - той е овен. не че вярвам особено в зодиите, но има разлика между децата.

Сина ми също има периоди на тръшкане. Ляга на земята и като запищи, като се замята.... Аз затавам отстрани и го изчаквам да дойде при мен. Аз си знам откъде имам нерви за запазя самообладание. Случва се да му крещя  Старая се да се владея и да му викам колкото се може по-малко.

Ню сама казваш, че не искаш да биеш дъщеря си и да и крещиш така. Ако не можеш да се владееш сама потърси помощ - отиди на специалист (психолог според мен).

Ню, наистина ли си я ритнала....... това е много лошо отношение .....следващият път като вземеш да се ядосваш на детето , сритай себе си..........и стой настрана 

Виж, не съм с намерение да одумвам мъжа ти, на мнение съм че просто ако имате какъвто и да било проблем с детенцето ви , е проблем и на ДВАМА ВИ.Ню,.раzбери,т ова е ВАШЕТО дете, ВИЕ двамата като двойка трябва да се справите с проблема, ти искаш подкрепа и съвет от нас, а от него трябва най напред да я поискаш.ПрочЕтох ти постинга zа него,и че те гали по главата ако тя те обиди и й каzва"Виж това е товята хубава мама", всичко това е прекрасно. Но той трябва да раzбере че трябва да е там zа нея не само zа да си играе с нея и да е добър и прекрасен.ЗяЩото по тоя начин ти винаги ще си лошата, а той добрия, тъй като премахва границите пред детвето,които ти си поставила.Зная,че е несъzнателно, но е така. С това чЕ по думите ти си играе с нея докато на нея й омръzне,той се нагажда на прищевките  на малката ви кукла , и това е вредно като въzпитанието й раzбираш ли какво се опитвам да кажа?Никой не се е родил научен, но това е просто моето наблюдение , макар и скромно.Нека не само ти говориш с нея, нека и той си постави zа цел да говори с малката, ако се е държала неприлично а не да е там само zа играта .
А иначе нека си е прекрасен съпруг и баща,това не го прави по малко прекрасен.Радвам се zуа теб, Щом го тв.рдиш така категорично.
НАдявам се тоя път да си раzбрала към какво те насочвам.
И наистина не раzбрах откъде идва негодуванието ти, в постингите ми няма нито една обидна дума.

Жорето беше същия, изкарваше ме извън нерви, но не съм си позволявала да го удрям навън. Просто го хващах и тръгвахме, риташе, хапеше тръшкаше се, едвам издържах, но не му угаждах да го оставя да си доиграе. Колкото и нервна да бях се мобилизирах и му говорех с нежен тон и стисках здраво. Премина това и сега като кажа, че тръгваме значи тръгваме без уговорки и обещания.

Ню, бъди твърда и не се връзвай на думи като: Не те обичам, махай се  и т.н, не й отвръщай със същото.

Жори като каже: Не те обичам, аз пък му казвам, че много го обичам , но в момента ме дразни и ядосва и че няма да го допусна. Не ,че винаги действа, ама с децата трябва да се подхожда с повече търпение.

УСПЕХ 

 изобщо не съм пророк