Изчетох всички коментари... виждам, че ме смятате за изтривалка и т. н, но няма как да знаете моите доводи, нито какво прави мъжа ми по въпроса и как се държи, за да продължим напред. Публикацията направих седмица след като разбрах, затова е обрана откъм емоции. Това, че поемам част от вината е в следствие на задълбочено самоанализиране на моето пиведение и отношение към него. С мъжа ми си говорим много напоследък, разнищваме проблемите и от къде е тръгнало всичко. Проблема е че по - рано не намерихме път един към друг, а до пуснахме, да се отдалечим, приемахме се за даденост.Човек като започне или изгуби нещо/някого тогава започва да го цени. Виждам го, че се старае да поправим счупеното,аз също опитвам. Не само заради децата, но и заради нас и миналото което имахме заедно и беше прекрасно, но не се грижихме за връзката си пълноценно в последната година. Вече прекъсна отношенията с другата, не го питам за подробности към момента. Наистина нямам идея дали ще успеем, но го искаме заради нас и децата, да видим дали ще се получи. Дано, но и да го запазим и ценим...ми се струва по трудно
Като се замисля, точно такива хора не познавам - при които с гръм и трясък да се е разкрила изневяра и после да е оцеляла или не оцеляла връзката. Но познавам доста хора с тайни връзки, или псевдо тайни - където другият знае, но си трае. И едни познавам с отворена връзка.
Според мен преспокойно може да се запази връзката на авторката, защото тя е много мотивирана да я запази - тя обясни причините толкова подробно в двата си поста, че не ми се вярва да не я запази.
