Потресена съм!!!

Тези камери вероятно са снимали виновника....родителите му би трябвало да платят за щетите

момичета, поправете ме ако греша, но не съм имала щаститето да живея дълго по комунистическо, защо имам странното чувство, че някои родители, все чакат държавата да се погрижи и за тях и за децата им, а те да си висят по кръчмите, и като им се каже нещо и да кажат- то при нас не беше така, ама въпроса не е само да кажеш, ами и да осъзнаеш, че вече да си пратиш детето на училище, не значи само да му вързеш връзката, да му оправиш униформата, кърпички в джоба и изрязани нокти! В днешно време децата трябва да се учат да уважават самата личност и да осъзнаят, че света не се върти около тях, ами около оста си! Много е гадно, че хората живеят със спомена за въпросното време и смятат, че в училище детето е добре..., а те нещата така няма да се оправят, докато някой не се сети, че не е прав да обвинява държавата и другите за всичко, защото държавата сме ние, а другите не са виновни за нашите грешки

може, аз казах че не съм живяла тогава много и незнам кое как е било, но незнам защо нещата толкова излизат от контрол, няма нито страх и респект към учителите, нито към родителите? Това смятам че тогава със сигурност го е нямало, поне от това което съм чула, за насилието, тогава я е намала тази свобода на словото и е разбираемо, че няма как да се знае, и все пак си мисля, че е по- добре да дадеш промер на децата си с друго, освен оплакване от всичко, висене по кръчмите и неспазване на елементарни правила, това си е мое мнение

Точно от неспазването на правилата тръгва всичко. Та ние ежедневно не ги спазваме, а очакваме от децата ни да го правят. Ами всеки поне веднъж на ден пресича не на обозначеното за това място, почти няма човек, който да спазва ограничението на скоростта и какви ли не още на вид дребни неща, които обаче децата ни ги виждат и после. В същото време за неспазването на правила няма санкция. И така. То като задълбаем по на дълбока става страшно. 

Аз застъпвам малко по-различно и сигурна съм непопулярно мнение.

Смятам, че на децата се налагат прекалено много безсмислени и излишни правила и ограничения, за сметка на важни и основни такива. Какво имам предвид: Като се започне още от бебета - детето трябва да не пие мляко нощем или не трябва да пипа това. После се продължава с "не пипай контактите", "Не пипай ТВ" "Не ходи там", "Тази играчка не е твоя", "не сядай по пода" и т.н. Сред толкова много 'важни' забрани децата не могат да отличат кое всъщност е важното и кое не. Изискваме от тях да бъдат малки възрастни - да си подреждат играчките, да не късат книжките, да си играят сами, да не мрънкат, да не истеричат, да не се ровят в пясъка, да стоят кротки и мирни... Накрая те се превръщат действително в това - малки възрастни и ние сме недоволни, че в лошотията си ни надхвърлят дори.

Смятам, че децата са преди всичко деца, че трябва да се съобразяваме с желанието им да изследват света, с това да изразяват свободно чувствата си, че няма как от ден 1-ви да спазват всички правила. Че трябва да избираме кои правила могат да спазят на този етап от живота си и кой не. Налагайки им повече отколкото те могат да приемат, децата трябва да освободят от някъде негативната натрупана енергия. Как го правят? Като на свои ред 'се налагат' над по-малките, по-слабите, вещите.

Имам племенници родени и израстнали извън БГ и сестра, на възраст м/у тях двамата отгледана в БГ - разликата е ужасно голяма. И за мен тя идва главно от различния вид възпитание, което им е дадено и от различната среда. За повечето българи племеницата ми е ужасно лигаво дете. Но за сметка на това агресията й е равна на 0, за сметка на това като яде бонбони и няма кош си слага хартийките в джоба, за сметка на това не разполага с пари и почти не обръща внимание на това какви дрехи има или няма, не чупи, не удря, не къса... За това и се опитвам да държа дъщеря си в "детска възраст", а винаги, когато реша да кажа за нещо 'не',  'не бива" или "ти трябва" се замислям - наистина ли е толкова наложително? Какви ще са последиците ако не наложа въпросното правило и дали тя ще приеме и ще може да спазва това, което й налагам.

аз смятам, че децата трябва от малки да бъдат учени кое трябва или не трябва да се прави или не. На децата колкото и да се обяснява, те пак си правят бели, важното е наистина да им се обясни кое е важното и кое е просто пакост

За мен този подход е изключително правилен!
Възгледите ми относно детското възпитание се промениха коренно последните 2 години!Ние постоянно поставяме лимити на децата си за щяло и нещяло, а това неминуемо ги ограничава в преценката им и ги обърква. Не е чак толкова лошо детето да е "лигаво"-  какво от това, ако не вреди на околните или себе си.
Лошото е, че децата се възпитават най-вече с личен пример и много любов!Не може да пресичаш на червено и да обясняваш в същото време, че не е правилно .

d.ivanova , аз точно това имам предвид, докато ние стоим и чакаме да светне зелено, вече всички хора са пресекли и когато тръгнем да пресичаме на зелено, едвам успяваме, защото завиващите коли не ни дават предимство, макар че аз винаги съм и с количка и голямо дете хванато за ръка.  , междувременно се случва вече да светне червено и тогава какво става в главата на моята прекалено мислеща дъщеря? Между другото аз винаги си слагам хартийката в джоба или чантата, разрешавам на дъщеря си да си прави манджи от кал, много рядко съм употребявала "не пипай" и т.н., но въпреки това тя е доста своенравна и когато й кажа, че трябва да свърши нещо по определен начин, тя започва "ама аз",  "да обаче" и тем подобни. Непрекъснато се опитва да ми се противопостави и после идва да се извинява. Вчера й купих нови ботушки и дънки, днес не е с тях на градина, защото удари братчето си по главата. Уж беше послушна, за да й ги купя, а после веднага я свършва някаква.

Животът ни е прекалено объркан, държавата ни никаква я няма, информацията от всякъде ни залива, колко е подходяща или не, докато се усетиш да смениш канала на ТВ-то, тя вече е достигнала до ушите на децата. Непрекъсната имаме примери, за това колко "успели" хора има именно заради това, че нарушават правилата. Колкото повече мисля толкова повече се обърквам, какво остава за децата ни. 

Много добре казано, подкрепям напълно и се надявам с времето това да стане ПОПУЛЯРНОТО мнение 

Ето това е нещо, напълно в разрез с моя начин на възпитание 

Няма лошо в това да е своенравна - каква искаш да е - примеренец ли? Защо смяташ, че твоя начин на вършене на нещата е правилния, а нейния не е? А дори да приемем, че твоя е, защо не я оставиш сама да стигне до твоя извод, а й се налагаш? Защо да не ти се противопоставя? Тя има същото право на мнение, каквото и ти. Защо да ти се извинява, че има собствено виждане по въпросите?

А ако ти като по-голям държиш тя да не ти се противопоставя, защо се учудваш, че тя удря брат си, който най-вероятно й се противопостая за нещо си...

Проста логика 

Мога да илюстрирам подхода си с нещо съвсем просто: Дъщеря ми както всички малки деца в момента, в който започна да ходи започна и да иска и съответно да пипа навсякъде из вкъщи. Ето как реших три проблема, вместо да казвам нон-стоп "Не" и "не пипай":

Дадох й да пипне горещата ми чаша с чай - вярно пари, но не е фатално и казах "уффф". Заболя я и тя го запомни. Когато се приближеше до печка или котлон казвах "Уффф" - запомни го само с едно опарване.

Оставих я да си прищипе пръстите на всички чекмеджета у дома - нищо фатално не се случи, освен че се научи как правилно да ги отваря и затваря. Контактите пък ни са фабрично обезопасени и изобщо не съм казвала нищо.

Реших, че е много малка, за да й обясня и няма как да ми пипа книгите без да ги къса. За това всеки път като започваше да ги пипа казвах "Не" и я отмествах от там. Нямам нито една скъсана от нея книга. Нещо повече - тя няма нито една скъсана собствена книга - което лично  мен ме учуди.

Така си спестих безброй "не" - та и оплаквания колко е палава и непослушна. Когато забраните са ограничени по брой - детето може да ги запомни, не се изнервя от тях, не се дразни, не трупа негативна енергия.

Другото е, че много често децата просто искат внимание, или са изморени, гладни, жадни, спи им се... Те не са в състояние да кажат и да преценят защо са кисели, а ние като възрастни следва да отгатваме това и да не ги 'възпитаваме' точно в този момент.

Може да ви изглежда отвлечено и нямащо връзка с агресията, но за мен точно това има. Налагането на правила в неподходящ момент, по неподходящ начин или неподходящи такива ... има един и то предизвестен финал.

След това изказване нямам думи просто. Иса, надявам се, че ни си забелязала възрастта на сина ми и затова си се изказала по този начин. Когато и ако, имаш други деца ще разбереш, че и най-кротките такива, проявяват ревност при появата на новия член на семейството. Ревността, от своя страна има различни форми. Някои деца стават агресивни, други се затварят в себе си и т.н. (това е тема на друг разговор)

Според твоят метод на възпитание, явно аз трябва да позволя на малкия си син, да пипне горящата камина вместо да включа климатика, както направих с голямата си дъщеря. С нея когато стана на година и девет месеца едва си позволихме да се отопляваме с камината, защото преценихме, че риска от нараняване е много голям, и е по-добре да ни се увеличат разходите. И едва когато детенце е достатъчно голямо, за да разбере, че камината е опасна, да я запалим.
 
 Далеч съм от мисълта, че моите методи на възпитаване са най-верни, когато дъщеря ми беше на 1,9г, майка ми се разболя тежко и в последствие почина, мир на праха й. Тогава направих някои основни грешки във възпитанието на дето си, които и до ден днешен не мога да си простя. За разлика от някои хора тук, аз много се вълнувам от поведението си и от това как то рефлектира върху дъщеря ми. И съм в непрекъснат процес на търсене на решение.

Съжалявам, че темата така се пречупи през личната призма на някои потребители и не можа да се получи желаната от мен дискусия. Забелязвам, че доста хора са прегледали темата, а малко са писали, може би това е основната причина.

Не е нужно да пипа горящата камина.
Достатъчно е да му покажеш, че огъня причинява болка.
Има начини това да стане без опастност за живота му.

Цялата тази гадост е в резултат на тъпите предавания по чуждите ТВ.

MTV успяха да наложат модата за мазохистични забавления през последните години. Предавания, в които се събират група момчета, замерящи се с фекалии и се млатят по генеталиите, станаха изключително популярни.

Предаването "Джакас", което даде старта, достигна такава популярност, че дори бе заснет негов киновариант. Той беше толкова успешен, че наскоро приключиха снимките на втората му част, която има всичко шансове да повтори успеха на първата.