Потресена съм!!!

Jackass си е много готин:)
Просто не е за малки деца.

Не е толкова трудно да НЕ пускаш телевизора, ако знаеш че там има нещо притеснително.

Не е трудно, докато децата са малки и ти контролираш телевизионния приемник. После обаче - как да стане? Децата все някога започват да стоят сами вкъщи, да ходят на гости, да разучават съдържанието на Интернет... Изобщо няма да споменавам тези, които пък имат телевизор в детската си стая от най-ранна възраст. Аз съм виден антифен на телевизията и личното ми мнение е, че тя до голяма степен провокира изблиците на насилие у децата. Другите и отрицателни влияния няма да коментирам, че е встрани от темата.

Колкото до Jackass - Реза, не ми се сърди, но за мен това е апогея на телевизионната тъпота. Дебилно изглеждащ младеж си завира метална количка в косматия задник, а аз се заливам от смях на дивана - тц, не кефи 

Аз пък смятам, че  май сме забравили, как е било, когато и ние сме били ученици и сме се биели, замеряли с разни неща  ... Не мисля, че агресията е нещо, което е възникнало сега или преди няколко години. Това е част от човешката природа.

Въпросът е децата ни сами да могат да се оправят в неприятни ситуации, когато ние не сме с тях. Мисля, че това е един от най-важните уроци, на които като родители трябва да ги научим.

И само това ли? Иса, имаш едно дете, доколкото виждам, и то момиче. Не си приписвай заслугите. Извинявай , ако звуча остро, ама побеснявам като чуя някой да се хвали с възпитанието на и без това кроткото си дете. Какво ще кажеш за : опити за включване на сешоар, бебефон, или какъвто и друг попаднал му електроуред в контакта; въртене на копчетата на пералнята и фурната /така че вече не излизам, без да съм я проверила/; натискане на копчетата на съдомиялната докато работи; люлеене на вертикалното шкафче за бутилки; удряне с телефона по масата /лакирана МДФ/, местене на столове и докопване на всичко, дори и по горните рафтове, и ... падане от столове, системно; вадене на всичко от шкафове и чекмеджета /тези, които е невъзможно да се вържат едно за друго/, така че вкъщи половината мебели а неизползваеми;отваряне на кутийки всякакви  и ядене на кремове, бъркане в червила с пръстче, хвърляне на гримове и пудри на земята, за да се отворят, при което стават на прах.... това са заниманията му примерно за една сутрин, не принципно белите, които прави. За физическия тормоз да не говорим... ще взема да извикам БТВ да ме снимат  - в момента съм ухапана на 3 места, скубане, мачкане... И това го живея за втори път. Ясно ми е, че единственият начин да спре да прави нещо е да го проучи достатъчно, че да загуби интерес към него, но от опита с големия си син се убедих, че понякога за това трябва да се чака прекалено дълго. За някои неща човек просто трябва да бъде твърд и да не ги позволява. В моя случай доста често ми се налага да казвам "не". А всъщност  позволявам много неща, които виждам, че другите майки забраняват.

За проблемите в училищата мисля, че основните причини са липсата на респект към авторитети - родители, учители, и институции - училището,което е следствие от прекалено либералното съвременно възпитание. Друга важна причина е неспособността на децата да изпитват състрадание - плод на съвременната култура, която утвърждава силата и успеха като най-висши ценности. Това отдавна го гледаме по американските филми - делението на популярни и смотаняци, показността, лицемерието, манипулирането. И не на последно място, родителите, които смятат, че винаги трябва да "покриват" детето си, вместо да го оставят да изпие горчивата чаша и да се поучи от грешките си, докато са все още малки и лесно преодолими.

И все пак аз имам надежда. Мисля,че след години нещата ще се подобрят. Мисля, че обществото все повече  обръща внимание на тези проблеми. Години наред децата бяха жертви на инерцията от социализма, когато училището възпитаваше, а държавата надзираваше. Изведнъж институциите  абдикираха от тази си роля, а родителите не осъзнаха, че отговорността остава у тях. Мисля, че сме свидетели на такова осъзнаване и промяна ще има. От нас зависи.

Едно съседско дете удари дъщеря ми, а тя стоеше, гледаше го и искаше да го прегърне и целуне.

На сина си винаги повтарям, че на агресията не трябва да отвръща с агресия. Дали съм права?
Отвсякъде ни заливат какви ли не простотии. Всеки може да си купи гнусни вестници за жълти стотинки. Уж по телевизията щяха да слагат червени точки и т.н., а дават убийства и какви ли не гадости посред бял ден. За интернет и компютърните игри да не говорим.
Как да спрем децата си да се впечатляват от тези неща?

Мда... явно имам късмет с кротко дете.   Както казва Деметра /майка на три деца все момчета/: "Тихо, да не ми прогониш късмета и четвъртото да е диво."  

Иначе за всички изброени от теб случаи имам решение. Съжалявам ако ти се струвам нагло самоуверена, но да - имам. Само не виждам защо да ги изброявам тук?  Дадох просто три произволни примера - за да излюстрирам тезата си. Ако искаш обаче бих могла да ти ги кажа на лична. Сигурна съм обаче, че ти не би последвала съветите ми. Моето дете е кротко, при това момиче... а твоите са момчета и диви.  

Иса, и аз прилагам твоите методи на възпитание. Права си и за това, че не трябва да се прекалява с не-то.

Аз също мисля, че трябва да се наблегне и на извън класната дейност. Да има повече "кръжоци", или клубове по интереси (ако звучи по-добре), да има училищни отбори по баскетбол, футбол и каквото още се сетите. В нашето училище навремето имаше отбор по шах, футбол, волейбол. Мисля, че спорта освен да учи на дисциплина, позволява на агресията да излезе. Конкуренцията, пък поражда амбиция и ред други положителни неща. Освен всичко останало, когато децата са достатъчно изморени, по-малко мислят за глупости.

Аз също се надявам и искрено вярвам, че нещата ще се оправят. Но докато държавата не се намеси това няма да стане.

Промяната ще трябва да е много комплексна-държавата да обърне сериозно внимание на училищата,родители-контрол,дисциплина и много любов към децата си,а на учителите заплата 800 -1000лв. и ще бъдат мно-о-о-ого повече"в час"!!!А дано да стане!!!

Мой познат скоро е говорил с негов познат - учител от 20г. в началния курс - от 1-4 кл. и е казал следното - От година на година ученициет стават все по агресивни и агресивни! От 20г. съм учител - но такова чудо за първи път виждам!

Оставям думите без коментар.
Според мен има върху какво да се замислят всички - от политици и министри - до учители, ученици и родители. Всеки има своята роля и отговорнтост за случващото се! И за съжаление според мен агресията няма да намалява и дано съм лош пророк - но че дори и ще се увеличава!

Да се изкажа и аз по темата.  Аз съм завършила училище 89 г. така че съм учила точно по времето на комунистите. Моя съученичка се опита да се самоубие защото беше доста грозновата и свита а няколко красавици всеки ден я докарваха до полудяване с подигравки и издеваталства. Горе-долу по същото време съученичка на мъжа ми се е самоубила защото е била с успех под 4.50 в НПМГ а там за такъв успех гонят. Побоища е имало винаги. Аз лично набих един нахал който ме пипаше по циците или по задника всеки път като минех покрай него. Намалиха ми поведението защото директора ме видя с червило на улицата след училище. Всички бяхме равни. Живеехме в спокойна среда без много ТВ и изобщо без компютри. Това не ни пречеше да се бием и да стигаме до издевателства ( на моя съученичка й направиха панаир - демек изредиха й се 14 момчета, посред бял ден докато се прибираше от училище). Някои от съучениците ми станаха бизнесмени, други се борят честно за хляба, трети са престъпници. Сега 17 години по-късно аз имам син на 14. Учи в елитна държавна гимназия макар че мога да си позволя да го пратя в частно. Има компютър, телевизор и сравнително модерен телефон. Не е престъпник, отличник е, не се бие и досега не ми е мирисал на алкохол, трева и цигари. Гледа каквото си поиска, няма час за прибиране нито за лягане. Не му държа сметка кога и какво яде и как се облича. Не го наказвам сурово ако направи простотия защото не искам да започне да се крие и да ме лъже. И много дълго и често говоря с него за всичко. Без да му се карам и без да се правя на ощипана по задника ако каже цинизъм или напсува. Не смятам че на децата трябва постоянно да им се казва "НЕ". Предпочитам да преглътна малките му прегрешения, но да запазя доверието му за да разбера навреме ако реши да направи голяма поразия и ще се опитам да го спра кротко а не с агресия. Ако аз съм агресивна и детето ми ще е агресивно. Децата се учат от нас. Точно както като проговарят се учат от нас на думички така и след това ако ние с мъжа си крещим и се бием или пък бием него естествено е и той да приеме такъв начин на поведение. Ако ние парадираме с пари и той ще парадира. Ако аз днес кажа че "няма да пия кафе с оная бедна смотла от втория етаж" той утре ще каже в училище че" няма да играе с онзи от третия чин щото няма модерен телефон". ЗА ПОВЕДЕНИЕТО НА ДЕЦАТА НИ СМЕ ВИНОВНИ НИЕ! Ако аз нарека вечерта учителката смотана и проста и детето ми ще я мисли за смотана и проста и няма да изпитва никакво уважение към нея. Ако направи беля а аз отида да се карам с учителката той ще знае че може да прави бели безнаказано. Това е моето мнение. ЗА ДЕЦАТА СИ ОТГОВАРЯМЕ НИЕ! НИКОЕ ДЕТЕ НЕ ИДВА НА ТОЗИ СВЯТ С ЯСНА ЦЕЛ ДА СТАНЕ ПРЕСТЪПНИК! И НЕ Е РЕДНО ДА СЕ ОПРАВДАВАМЕ С ДЪРЖАВАТА И С ГОСПОЖАТА В УЧИЛИЩЕ ЗА ТОВА ЧЕ СМЕ ПРЕКАЛЕНО ЗАЕТИ ИЛИ НИ МЪРЗИ ДА ОБЪРНЕМ ВНИМАНИЕ НА ДЕЦАТА СИ!

  Това последното с големите букви е много правилно , наистина май повечето  родители  търсят  оправдания за поведението на собствените  си деца.Все някой друг им е виновен .Общо взето ми се струва че повечето родители много малко познават децата си какво преставляват в действителност.Вкъщи са света вода ненапита , а навън ...ако има скрита камера и родителите ги запишат мисля че повечето ще останат меко казано шокирани .А аз най мразя деца които в къщи са кротки като агънца , ама като отидат на чуждо място или са на улицата са като зверове..незнам защо се получава тази разлика в поведението при някой ?