Тинка, много внимателно прочетох разказа ти и мисля, че нямаш основание да се измъчваш!
Майка ти ти внушава, че детето обича нея повече, но това не е така. Явно тя има нужда нещо да си докаже и играе "добрата", за да спечели малкия, а теб да дразни.
Казваш, че нея вижда веднъж седмично и му угажда за всичко - ето ти разковничето малкия да се гушка и да я търси. Ти си с него постоянно, а бабата е рядко, което я прави по-интересна и по-търпелива. За един ден може да позволяваш всичко, но за ежедневна практика е невъзможно. Децата са като кученцата - радват се на новото и отиват при този, който предлага повече глезене и по-малко дисциплина.
Ако имаш проблем, той не е с детето, а с майка си.
Не е нужно двете да се надпреварвате за вниманието на малкия. ОСтави я да му се порадва, нали затова отивате, ти с и почивай в това време. Като не се връзваш на провокациите й, ще спре! По отношение на възпитанието трябва да поставиш граници - крайната дума е твоята, щом си забранила нещо, тя не бива да ти руши авторитета пред детето, позволявайки му го.
Децата не са глупави - не бъркат възпитанието с лошотия, а просто опитват да ни манипулират така! Пробват колко са разтегливи границите.
Тинка, напълно съм съгласна с мнението на Карен! Вгледай се по-добре в отношенията с бабата, а не с детето ти! Ти си прекрасна майка, детето ти те обича много! Не си внушавай неверни неща.
Знам, че сте прави, но все пак понякога ми тежи, особено като и видя самодоволната усмивка, когато малкия не иска да дойде при мен за да си ходим и я гушка. Проблем с авторитета няма, тя се пробва, но аз не и се дадох и и стана ясно, че аз решавам, дори и да се цупи; и се примири поне за това. Мъжа ми предложи да говоря с нея, но какво да и кажа...., тя ще отрече. Може дори и подсъзнателно да го прави, като бях малка и с мен постъпваше така (опитваше се да ме настрои срещу определени хора, дори и сега се пробва, без успех, научила съм се да разпознавам манипулациите и и да не се връзвам, но като бях малка съм се поддавала), но разликата е, че аз и бях дете.
