Тежка раздяла

Време.

Време ... А междувременно се разсейвай с приятели, с хобита, с работа, учене и т.н.

Време и рев. Не се насилвай да излизаш, ако ти се реве. Само ще те питат добре ли си, какво ти има, защо пак мислиш за тоя и т.н. Дай си време да потъгуваш, да свикнеш с мисълта, че не сте заедно вече. И все пак да не вземеш да се потопиш в море от сълзи и да не можеш да си вдигнеш главата. Мисли и за себе си. Разсейване с филми също помага. И го блокирай навсякъде, най-добре не мисли за събиране пак, че става много измъчено. Успех!

Сега ще започнат предложенията за танци, спорт, приятели и тнт но това изобщо не е вариант ако отвътре си тъжна. Първо си дай време да потъгуваш и да премислиш.. може да е имало положителни неща от раздялата. След малко време може да опиташ с приложенията в интернет. Може само да си чатиш с някого ако не целиш друго, но без да подвеждаш никого. По този начин може да се разсееш и да видиш че и други съществуват. Доста често хората страдат от раздялата защото имат чувството че са отхвърлени.

От личен опит казвам, че и това ще мине. Изтрийте всички негови контакти. Ако Ви се обади, не вдигайте телефона. Ако приемете обаждането му, отново ще се върнете в изходна точка.

При всеки е различно, при едни танци, манци, забавления, излизания, при други- рев и сополи, при трети някакви други занимания- работа, хобита и т.н. При жените не знам кое би било най-добре, при мен алкохолът свърши тая работа. Първата ми раздяла беше много тежка, много трудно го приех и просто гледах да се направя мармалад всяка вечер. Още от следобед се подкарвах много пъти, винаги си намирах с кой, дали на кръчма, бар или в домашна обстановка, гледах трезвен да не се прибирам вкъщи. Наливането сам в домашни условия не ми беше хава, рядко съм го практикувал. За другите не знам, при мен с градуса ми идваше и настроението, мохабета ми върви и забравях за раздялата.
 Най-криво е вечер, денем имаш някакви занимания- лекции тогава, работа, нещо навън, но вечер е смазващо, за тва му намерих лекарството. След месец в тази схема срещнах друго момиче в една компания, и се изкарах от филма.
Като универсално решение, нужно е време. Докато мине това време просто си запълвай времето така че да не ти остава много да мислиш.

Времето, но колко зависи от чувствата ти - колко са силни и объркани. Знам само,че поддържате ли контакт нещата се удължават и усложняват.Ако няма деца да ви свързват, и си решила че този път наистина е край, не си търси поводи да го чуеш или видиш,колкото и да ти се иска,става по-лошо.Ако ти се плаче-плачи,крещи,изкарай си ядът и всички чувства в теб, не ги подтискай-трябва да си ги изживееш, а междувременно ако има нещо което да те кара да се чувстваш малко по-добре или за момент те откъсва от тъгата - възползвай се от всяка трохичка.Много е гадно,трудно,дори и невъзможно да ти се струва, човек намира начин да се справи с това,при някои по-малко време при други повече,но отнема време и накрая някак си започва да избледнява лека полека.

Ще Ви дам пример. Не знам дали вашата е любов такава, каквато беше при мене. Аз обичах изпепеляващо, но вглъбена в проблеми и тревоги и времето минаваше, споменът за него постепенно започна да избледнява, а си мислих, че никога нямаше да го изкарам от сърцето си и главата си. На този етап от живота си, ме интересува само себе си и никой друг. Покрай тази пандемия от коронавирус, за доста неща си дадох сметка и не се струва да си похабявам нервите за хора, които въобще не мислят за мене. Дори не си спомнят коя съм аз. Защо да си измъчвам себе си за такива хора?! Целта ми е да оцелея в този жесток свят.

Какво ми е помогнало на мен: сядам и гледам Приятели от първи до последен епизод (според мен тоя сериал лекува всякакви депресии). Или други от тоя тип, каквито човек обича, разглобващ смях трябва.

Друг мъж.

Купи си нещо!

Допълнителна работа, курс чужд език, натоварване и вечер много малко време за мисли и самосъжаления.

Ако имаш дълбока рана как ще заздравее? Като се грижиш за себе си и оставиш времето да я заздравее.
В началото е ужасно - може да ти се струва, че живота ти свършва, че повече няма да си щастлива и да обичаш, че не можеш да дишаш, да се храниш, да излезеш. Помни - и това ще мине. Първите 2 месеца са най-трудни, после започва да олеква.
Изживей си болката, не я затваряй, не я отпращай потапяйки се в нещо - изживей я за да приключиш с това.
Плачи докато ти писне да плачеш.
Пиши - в тетрадка, в твой си мейл без да му ги пращаш - пиши на него, на себе си, кажи си всичко открито, нападай, обиждай, упреквай, моли ... Излей си всичко! Чети си написаното.
Въобще не се потапяй в мисли как той е Човека - единствения и неповторимия, Голямата любов, Истинската. След като сте стигнали до тук не е бил твоя Човек.
Грижи се за себе си - къпи се, храни се, излизай, спортувай, дори и да не ти се иска да го правиш. Просто се грижи за себе си.
Говори - с приятели, с непознати по форуми и чатове, ако искаш тук, психотерапевт. Когато го изговориш олеква и го виждаш по друг начин.
Не контактувай с него - правилно са ти написали - контактуваш ли всеки път почваш наново, разчопляш коричката на раната.
Ако ти допада и можеш да го приемеш - намери си мъж само за секс. Няма да се влюбиш в него, не го подвеждай и наранявай.
Ходи - ако имаш криза излез и ходи. Час - два прото ходи, докато се избистри и главата ти и мозъка. Отделят се енфорфини и ще ти е по-леко.
Спортувай ако обичаш - пак се отделят ендорфини.
Яж шоколад. Яж банани. Пий леки успокоителни преди сън - например билкови.
Ще мине, обещавам ти - пак ще си щастлива. Няма да си същата, но ще си щастлива!

Прегръщам те тъжно момиче!

Спортуваш, ревеш, препиваш и чакаш да ти мине.
Междувременно живееш, доколкото ти е възможно и се натоварваш на макс, с това, с което се занимаваш - и физически, и психически.