Бременна съм, а не съм сигурна, че ще се справя!

  • 3 713
  • 27
  •   1
Отговори
# 15
  • София
  • Мнения: 1 352
Ние жените сме много държеливо племе, справяме се с всички трудности и то добре. Аз съм сигурна че можеш да се справиш.
Ако сте материално осигурени винаги можеш да наемеш домашна помощница за по 2-3 часа. Можеш да дадеш голямото дете на ясла. Или да го оставиш за няколко дни при баба и дядо. Варианти има.
Каквото и да решиш, ще бъде правилно, защото е твоето решение. Бъди силна и смела, защото за всяко от решенията се иска много смелост. Hug

Последна редакция: пн, 30 окт 2006, 16:03 от Gercho

# 16
  • Мнения: 6 461
Трябва да си много силна в момента и да вземете със съпруга ти много важно решение. Peace
Успех ,каквото и да решиш. Simple Smile

# 17
  • София
  • Мнения: 344
В подобна ситуация (плюс много сериозно заболяване на милата ми майчица,която много ми помага за дъщеря ми) преди около месец, аз направих аборт.Беше ми за пръв път,мъчно ми е, но размислих си реших, че нямам сили- нито физически,нито психически за още една бременност,раждане и отглеждане на дете.Желая ти успех и спокойствие.

# 18
  • Мнения: 1 629
Тъй, ти си жена, следователно си по-умната и по-можещата. Знаеш, че има начин да се справиш с мъжа ти. Ти си знаеш как. Децата се изглеждат, няма накъде, ама вкарвай мъжът си в пътя, защото сама ще ти е много трудно.

# 19
  • София
  • Мнения: 6 363
аз да попитам, защо не се ползват предпазни средства, ако не си сигурна, че искаш деца от този мъж? тогава не би стояла такава дилема...

# 20
  • Мнения: 8 917
Само ти си знаеш положението, мила, но от мен - успех Hug

# 21
  • Мнения: 1 986
 И аз не мога да ти дам съвет/може би не звучат успокоително думите ми Confused/,защото наистина най-добре е ТИ да се вслушаш в сърцето си и да вземеш решение-каквото и да е то,ще е правилно.Не сме ние тези,които ще ти кажем"хайде,раждай го,ще го изгледаш-няма накъде",защото само ти си наясно дали има кой да ти помага-финансово включително,отстрани винаги е по-лесно.... SadОт друга страна,не можем и с лека ръка да те посъветваме-"абортирай",защото това е решение,което ти сама ще вземеш! Каквото и да решиш,успех занапред и много щастие ти пожелавам Hug

# 22
  • Емаесесаесесапипиа
  • Мнения: 488
Сега ти идва много нанагорно и ми  е пределно ясно това. Помни обаче, че само след три-четри месеца ще се почувстваш доста по-добре физически, хормоните ще си дойдат на мястото, вече няма да ти се гади и спи непрекъснато. Освен това детето ще ходи уверено и дори да прави много бели, няма да се налага да ти е непрекъснато в ръцете. С две думи, положението ще се подобри в краткосрочен план. Поне за теб, за мъжа ти нищо не мога да кажа, макар е много вероятно да стане по-чувствителен и грижовен (поне при моя беше така).
Аз забременях отново, когато дъщеря ми беше на 9 месеца. Това беше желано бебе и от двамата, но особено първите 2-3 месеца ми беше много, много трудно. Дъщеря ми беше непрекъснато в ръцете ми, гадеше ми се, физически не издържах (още я кърмя), никой не ме признаваше за бременна (сигурно защото не ми личеше) и не ме жалеше за грам. След като проходи, а и сега тя вече си е самостоятелно човече (дори стълбите може да изкачва сама, а не на ръце). Още имам грижи по нея, но колкото по-голяма става толкова по-облекчена се чувствам. Вече ми тежи от всякъде, но явно будя съжаление, защото мъжът ми прави много неща, за които преди само мрънкаше като го помоля. Подозирам, че като родя ще има няколко месеца на адаптация, които ще са много трудни, но вярвам, че ще си намерят нещата мястото, а със сигурност усилията накрая си струват за малкото човече.

# 23
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
такива теми ми действат много крейзи  Crazy
Искаш, па не можеш, можеш, па не искаш... Гаден и грозен кръговрат  Confused

анонимна - не мога да ти помогна с нищо.  Tired

# 24
  • Някъде на път....
  • Мнения: 10 351
Само ти си знаеш положението, мила, но от мен - успех Hug
И от мен! Много е трудно, но каквото и да решиш - КЪСМЕТ!  newsm10

# 25
Знам, че не можете да вземете решение вместо мен. Исках да споделя и донякъде да получа подкрепа! За което благодаря! Поставянето на спирала беше на дневен ред, но все не намирах време. Сега, за жалост, ще намеря, но така ли трябваше да стане. С мъжът ми проблемите не са само битови. Няма на кого да разчитам - със свекървата не сме в добти отношения, майка ми е болна...Финансово не сме зле, но малко допълнително трябва да се поработи, а мъжът ми няма желание. Поговорихме днес и взехме решение. И той не беше ентусиазиран от идеята за второ дете - ще трябва да си наруши спокойствието още повече! Обмислях да го напусна, когато има къде да отида. и знам, че ще ми е много трудно с две деца и без пари, защото няма да можа да работя. Е, това е! Някои ще питат защо съм с него. Защото обстоятелствата са ме поставили в "шах".

# 26
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
Много често се задава тук такъв въпрос......."Защо тогава си с него ?"........а той защо е с теб.........

# 27
  • Мнения: 236
Радвам се, че вече си взела решение.
И чувствам какво е решението, макар и да не го казваш експлицитно.
За да те подкрепя мога само да кажа, че за децата най-важно е да имат щастливи родители. Погрижи се на първо място за себе си, а и за детето, което вече имаш.
Погрешно е да се смята, че още едно бебе скрепявало връзката и други подобни.
Не съм съгласна и с мнението, че дори и с цената на хиляди лишения (физически и от друго естество), децата се отглеждали. Ами то гледането няма нужда да се превръща в самоубийствена мисия.
Деца човек трябва да има, когато се чувства готов за тях, а не защото са станали по погрешка.
Знам, че ще ти е трудно и ти жалая късмет!

Общи условия

Активация на акаунт