Ох, момичета, много съм объркана. Пиша анонимно, защото още никой не знае. Бременна съм за втори път, а дъщеричката ми е само на годинка. Станало е случайно. Но за жалост не съм сигурна, че искам второ дете от мъжът ми - имаме много проблеми, не ми помага изобщо за детето и не иска да работи допълнително. Аз още кърмя и съм доста изтощена физически - малката вече прохожда, няма изгледи да си почивам, а ще имам нужда. Не знам какво да правя! Няма с кого да споделя и да искам съвет.
- Публикувана: 30 окт. 2006, 13:14 ч.
- Последно мнение: 1 ноем. 2006, 22:58 ч.
Бременна съм, а не съм сигурна, че ще се справя!
Кураж мила. Аз мисля, че трябва да поговориш с мъжа си - да ти обещае, че ще помага, че те отменя в част от домакинските задължения. Ако не се съгласи ... махни го.Като му дойде времето ще имате второ детенце.
Да поотрасне малката.
Знам, че тук повечето мислят, че бебе се гледа с любов, а не с пари - но не е вярно.
Успех, успех. Каквото и да решиш.
Сигурна съм, че много майки ще ти дадат съвет, но аз не мога. Все пак изпитах нужда да ти кажа-Горе главата!!! Каквото и да решиш ( а аз мисля че ще го задържиш, щом си пуснала въобще темата) ти пожелавам успех и повече спокойствие. Обсъди положението с таткото и вземете едно обмислено решение 
Съвет не мога да ти дам,в крайна сметка става въпрос за твоя живот.
Решението трябва да вземете заедно със съпруга ти,защото още едно дете е голяма отговорност.
Мога само да ти кажа,че човек се научава да оцелява при всякакви условия и че каквото и решение да вземете ,трябва да си сигурна в него.
Пожелавам ти успех .
Решението трябва да вземете заедно със съпруга ти,защото още едно дете е голяма отговорност.
Мога само да ти кажа,че човек се научава да оцелява при всякакви условия и че каквото и решение да вземете ,трябва да си сигурна в него.
Пожелавам ти успех .
И аз не бих те съветвала какво да правиш,но от опит знам че за толкова време ,щом не е почнал таткото да помага,едва сега ще се засили.И още нещо ако досега не си правила аборт се приготви за нещо адкси травмиращо-поне за мен беше така,а вече минаха 4 години.
Желая ти смелост.
Желая ти смелост.
С таткото ще говоря, но той си е егоист - разбрах го доста късно, за жалост. Дори и да обещае да помага, няма да го направи! Колкото ми помогна с дъщеричката. 
Не знам... Мисля, че ако го родя и двете ще ги направя нещастни, защото аз няма да имам възможност да ги гледам сама и да им осигуря всичко необходимо.
Не знам... Мисля, че ако го родя и двете ще ги направя нещастни, защото аз няма да имам възможност да ги гледам сама и да им осигуря всичко необходимо. 
Съвет за аборт не бих ти дала,защото самата аз искам с цялата си душа още едно дете,макар,че все още не се получава...Мъжът ми помага,но не на сто процента,дори и никак да не взема участие,аз пак искам!!!
В случай,че нямате други проблеми в семейно отношение,не мисля,че бащината помощ трябва да е причина за дилемата ти.Ако не помага и сега и след 5г пак няма...Не само твоя мъж е такъв.Въпреки,че сме в 21 век,съзнанието им е още пра-историческо и се смятат за ловци и леж-промци!
Така,че ако истински искате и двамата детето дай Му шанс да се развие и роди,ако ли не - то ти си знаеш!!!Не искам да го казвам
В случай,че нямате други проблеми в семейно отношение,не мисля,че бащината помощ трябва да е причина за дилемата ти.Ако не помага и сега и след 5г пак няма...Не само твоя мъж е такъв.Въпреки,че сме в 21 век,съзнанието им е още пра-историческо и се смятат за ловци и леж-промци!
Така,че ако истински искате и двамата детето дай Му шанс да се развие и роди,ако ли не - то ти си знаеш!!!Не искам да го казвам
По принцип може да си по-чувствителна по отношение на мъжа си заради скорошното раждане, недоспиване, преумора и изнервеност. Имам предвид да не го отписваш толкова бързо.
Никак няма да ти е леко да вземеш това решение, сигурна съм. Най-добре наистина по реакцията му да прецениш.
Има жени, за които абортът е едно няма нищо, но има такива, които цял живот не могат да го преживеят. Помисли си ти от кои си.
Пожелавам ти успех и да вземеш най-доброто решение. Кураж!
Никак няма да ти е леко да вземеш това решение, сигурна съм. Най-добре наистина по реакцията му да прецениш.
Има жени, за които абортът е едно няма нищо, но има такива, които цял живот не могат да го преживеят. Помисли си ти от кои си.
Пожелавам ти успех и да вземеш най-доброто решение. Кураж!
Аз мисля,че първо трябва наистина да прецениш ще живееш ли с този човек и занапред и виждаш ли бъдещето си с него.
Без съмнение с две деца би ти било изключително трудно на по-късен етап да взимаш подобно решение, затова се налага да помислиш СЕГА по този въпрос. От поста ти не мога да преценя, дали просто си изморена или наистина си разочарована от мъжа си, има ли и други аргументи против, освен липсата на помощ?
Тук със сигурност има момичета раждали породени деца, дано се включат... разбира се, че ако в семейството всичко е ОК, дори да ти е трудно, ще се справиш, но ако усещаш че нещата не са по реда си.... аз съм последния човек дето ще произнесе думата аборт, но ако не си сигурна не раждай, все пак сме в 21 век и жената макар и болезнен има право на този избор.
Без съмнение с две деца би ти било изключително трудно на по-късен етап да взимаш подобно решение, затова се налага да помислиш СЕГА по този въпрос. От поста ти не мога да преценя, дали просто си изморена или наистина си разочарована от мъжа си, има ли и други аргументи против, освен липсата на помощ?
Тук със сигурност има момичета раждали породени деца, дано се включат... разбира се, че ако в семейството всичко е ОК, дори да ти е трудно, ще се справиш, но ако усещаш че нещата не са по реда си.... аз съм последния човек дето ще произнесе думата аборт, но ако не си сигурна не раждай, все пак сме в 21 век и жената макар и болезнен има право на този избор.
Каквото и да си говорим...няма да намериш решението тук 
Вслушай се в сърцето си. Ако искаш това дете, нищо няма да те спре да го отгледаш, трудно-лесно, това е...Ако чувстваш, че сега не е моментът, наистина по-добре да не се нагърбваш с повече тежест, отколкото можеш да понесеш.
Каквото и да решиш - успех
Вслушай се в сърцето си. Ако искаш това дете, нищо няма да те спре да го отгледаш, трудно-лесно, това е...Ако чувстваш, че сега не е моментът, наистина по-добре да не се нагърбваш с повече тежест, отколкото можеш да понесеш.Каквото и да решиш - успех
Белинда е права.Тук решение няма да намериш,а само утеха.Решението го вземи ти и незабравяй ,че може да дойде ден ,в който да съжалиш.Почети теми като"ПРОБЛЕМНО ЗАБРЕМЕНЯВАНЕ" И ЩЕ ВИДИШ МОЖЕ БИ ОТГОВОР НА ЧАСТ ОТ ВЪПРОСА СИ.
Успех и мое лично мнение,РОДИ СИ ГО.Няма да съжаляваш след време.Децата са смисъла на живота ни все пак.Колкото и да ти е трудно,ще се справиш.Усещам че си силен човек.
Успех и мое лично мнение,РОДИ СИ ГО.Няма да съжаляваш след време.Децата са смисъла на живота ни все пак.Колкото и да ти е трудно,ще се справиш.Усещам че си силен човек.
Ние жените сме много държеливо племе, справяме се с всички трудности и то добре. Аз съм сигурна че можеш да се справиш.
Ако сте материално осигурени винаги можеш да наемеш домашна помощница за по 2-3 часа. Можеш да дадеш голямото дете на ясла. Или да го оставиш за няколко дни при баба и дядо. Варианти има.
Каквото и да решиш, ще бъде правилно, защото е твоето решение. Бъди силна и смела, защото за всяко от решенията се иска много смелост.
Ако сте материално осигурени винаги можеш да наемеш домашна помощница за по 2-3 часа. Можеш да дадеш голямото дете на ясла. Или да го оставиш за няколко дни при баба и дядо. Варианти има.
Каквото и да решиш, ще бъде правилно, защото е твоето решение. Бъди силна и смела, защото за всяко от решенията се иска много смелост.
В подобна ситуация (плюс много сериозно заболяване на милата ми майчица,която много ми помага за дъщеря ми) преди около месец, аз направих аборт.Беше ми за пръв път,мъчно ми е, но размислих си реших, че нямам сили- нито физически,нито психически за още една бременност,раждане и отглеждане на дете.Желая ти успех и спокойствие.
И аз не мога да ти дам съвет/може би не звучат успокоително думите ми 
/,защото наистина най-добре е ТИ да се вслушаш в сърцето си и да вземеш решение-каквото и да е то,ще е правилно.Не сме ние тези,които ще ти кажем"хайде,раждай го,ще го изгледаш-няма накъде",защото само ти си наясно дали има кой да ти помага-финансово включително,отстрани винаги е по-лесно.... 
От друга страна,не можем и с лека ръка да те посъветваме-"абортирай",защото това е решение,което ти сама ще вземеш! Каквото и да решиш,успех занапред и много щастие ти пожелавам
/,защото наистина най-добре е ТИ да се вслушаш в сърцето си и да вземеш решение-каквото и да е то,ще е правилно.Не сме ние тези,които ще ти кажем"хайде,раждай го,ще го изгледаш-няма накъде",защото само ти си наясно дали има кой да ти помага-финансово включително,отстрани винаги е по-лесно.... От друга страна,не можем и с лека ръка да те посъветваме-"абортирай",защото това е решение,което ти сама ще вземеш! Каквото и да решиш,успех занапред и много щастие ти пожелавам 
Сега ти идва много нанагорно и ми е пределно ясно това. Помни обаче, че само след три-четри месеца ще се почувстваш доста по-добре физически, хормоните ще си дойдат на мястото, вече няма да ти се гади и спи непрекъснато. Освен това детето ще ходи уверено и дори да прави много бели, няма да се налага да ти е непрекъснато в ръцете. С две думи, положението ще се подобри в краткосрочен план. Поне за теб, за мъжа ти нищо не мога да кажа, макар е много вероятно да стане по-чувствителен и грижовен (поне при моя беше така).
Аз забременях отново, когато дъщеря ми беше на 9 месеца. Това беше желано бебе и от двамата, но особено първите 2-3 месеца ми беше много, много трудно. Дъщеря ми беше непрекъснато в ръцете ми, гадеше ми се, физически не издържах (още я кърмя), никой не ме признаваше за бременна (сигурно защото не ми личеше) и не ме жалеше за грам. След като проходи, а и сега тя вече си е самостоятелно човече (дори стълбите може да изкачва сама, а не на ръце). Още имам грижи по нея, но колкото по-голяма става толкова по-облекчена се чувствам. Вече ми тежи от всякъде, но явно будя съжаление, защото мъжът ми прави много неща, за които преди само мрънкаше като го помоля. Подозирам, че като родя ще има няколко месеца на адаптация, които ще са много трудни, но вярвам, че ще си намерят нещата мястото, а със сигурност усилията накрая си струват за малкото човече.
Аз забременях отново, когато дъщеря ми беше на 9 месеца. Това беше желано бебе и от двамата, но особено първите 2-3 месеца ми беше много, много трудно. Дъщеря ми беше непрекъснато в ръцете ми, гадеше ми се, физически не издържах (още я кърмя), никой не ме признаваше за бременна (сигурно защото не ми личеше) и не ме жалеше за грам. След като проходи, а и сега тя вече си е самостоятелно човече (дори стълбите може да изкачва сама, а не на ръце). Още имам грижи по нея, но колкото по-голяма става толкова по-облекчена се чувствам. Вече ми тежи от всякъде, но явно будя съжаление, защото мъжът ми прави много неща, за които преди само мрънкаше като го помоля. Подозирам, че като родя ще има няколко месеца на адаптация, които ще са много трудни, но вярвам, че ще си намерят нещата мястото, а със сигурност усилията накрая си струват за малкото човече.
Само ти си знаеш положението, мила, но от мен - успех
Знам, че не можете да вземете решение вместо мен. Исках да споделя и донякъде да получа подкрепа! За което благодаря! Поставянето на спирала беше на дневен ред, но все не намирах време. Сега, за жалост, ще намеря, но така ли трябваше да стане. С мъжът ми проблемите не са само битови. Няма на кого да разчитам - със свекървата не сме в добти отношения, майка ми е болна...Финансово не сме зле, но малко допълнително трябва да се поработи, а мъжът ми няма желание. Поговорихме днес и взехме решение. И той не беше ентусиазиран от идеята за второ дете - ще трябва да си наруши спокойствието още повече! Обмислях да го напусна, когато има къде да отида. и знам, че ще ми е много трудно с две деца и без пари, защото няма да можа да работя. Е, това е! Някои ще питат защо съм с него. Защото обстоятелствата са ме поставили в "шах".
Радвам се, че вече си взела решение.
И чувствам какво е решението, макар и да не го казваш експлицитно.
За да те подкрепя мога само да кажа, че за децата най-важно е да имат щастливи родители. Погрижи се на първо място за себе си, а и за детето, което вече имаш.
Погрешно е да се смята, че още едно бебе скрепявало връзката и други подобни.
Не съм съгласна и с мнението, че дори и с цената на хиляди лишения (физически и от друго естество), децата се отглеждали. Ами то гледането няма нужда да се превръща в самоубийствена мисия.
Деца човек трябва да има, когато се чувства готов за тях, а не защото са станали по погрешка.
Знам, че ще ти е трудно и ти жалая късмет!
И чувствам какво е решението, макар и да не го казваш експлицитно.
За да те подкрепя мога само да кажа, че за децата най-важно е да имат щастливи родители. Погрижи се на първо място за себе си, а и за детето, което вече имаш.
Погрешно е да се смята, че още едно бебе скрепявало връзката и други подобни.
Не съм съгласна и с мнението, че дори и с цената на хиляди лишения (физически и от друго естество), децата се отглеждали. Ами то гледането няма нужда да се превръща в самоубийствена мисия.
Деца човек трябва да има, когато се чувства готов за тях, а не защото са станали по погрешка.
Знам, че ще ти е трудно и ти жалая късмет!