Мисля си постоянно за бебе

Явно съм забравила, че е студентка и кара стаж. Това поне е добре. Да поизчака още 2 години поне, да завърши. Тъкмо ще се опознаят повече. След това може пак да повдигне въпроса.

Авторке, не прави глупости, че ще го изгониш най-накрая. Две от моя близък кръг така "вързаха" мъже. Единият се разболя и спря да може да вади големите пари, другия остана без работа и сигурни доходи - и двете една през друга почнаха да ме питат за пари назаем. Ама беше супер важно да родят преди 30 щото хората кво ще кажат! И двете нямаха образование, смятаха че мъжете им всичко ще правят. Живеят в провинцията и идея си нямам как се оправят - не ме и интересува.
Днес свекърва ми каза, ако мислим за деца да се подсигурим финансово защото от тях пари няма да видим - и жената си е права. Нито някой е длъжен да ти гледа детето, нито пари да ти дава. И двамата с приятеля ми учим, живеем в малко жилище непригодно за дете и се добиваме от работа.Такива филми като свекървите да помагат и да дават пари май само в България вървят.
Не ми харесва и как правиш финансови разчети на парите на мъжа си, който май и брак не ще да ти предлага.
Седни си на четирибуквието и се хвани да учиш, да искаш да връзваш някой с бебе е супер тъпо и долно. И с бебе пак може да те остави... и с брак също... особено ако не си образована и не искаш да се развиваш.

Мъчно ти е за него и е нормално.
Аз съм традационалист - първо брак, после бебе.
Запиши се да учиш език.

Авторката не пише, щото тропа с краче, че няма да стане на нейното. Децата не са кукли за развлечение.
Относно това, дето й е скучно, предлагам да си намери хоби. Децата не са и хоби. Изискват да вложиш нещо в тях, не само да им се усмихваш и да си представяш как се разхождаш по центъра с количката.
Мелодрамата в постовете на авторката ми идва в повече. И аз съм живяла разделена с мъжа си, да, тежко е, да всички сме много емоционални. Ама когато детето те следи как реагираш отстрани, се стягаш и проявяваш сила, защото твоите силзи се умножават по 2 в неговото съзнание.
Предлагам да се съсредоточи да учи в "унито", да си намери приятелки за по кафе и хоби и да послуша мъжа, който явно разсъждава по-трезво в ситуацията.

Абе бебе не знам дали иска авторката, по- скоро иска да си осигури достъп до доходите на приятеля си. Че за нещо друго трябва напъване, а с бебето й се вижда най- просто.

Смисъл родила си бебе и си го дала на бабите да го гледат, а дядовците са го издържали, така ли? И бебето и майката и таткото на бебето? Ми много ясно, че е чудно и лесно и го препоръчваш. То ако грижата и финансите не са твоя отговорност кое да му е трудното.

Защо трябва да е трудно?Сега аз гледам внуче и помагаме финансово,не ми тежи.Когато има разбирателство нищо не е трудно.

Аз не можах да изчета всички мнения, но много искам да споделя историята на една от най-добрите си приятелки, защото ако някой я беше посъветвал или й разказал тази история преди 20 години, сега тя можеше да е по-щастлива.
Тя срещна съпруга си на 19, когато беше първа година в университета. Без да планират, скоро забременя. Роди си детето, но трябваше да спре обучението си, защото бабите бяха още млади и далече от пенсия, та нямаше кой да помага. Детето стана на 3-4 годинки, и тя реши да не се връща към ученето, защото мъжа й вече беше завършил и имаше добра работа и заплата, достатъчна и за тримата. Роди още едно детенце и така лека полека, без да планира, си остана вкъщи. Преъвртаме 20 години напред, тя вече е почти на 40, научава, че любимият се  е завъртял с някаква млада колежка. Не може да го преживее и го напуска. В момента работи на някаква ниско-платена работа и учи задочно, но колкото да може да си намери по-добра работа след това, а не защото много й се учи. Да, беше много щастлива и безгрижна в младостта си, но повярвай ми, сега горчиво си плаща за това. Децата вече са големи, единият отлетя да учи в чужбина, а другият е на път да го последва. С една дума, започват си техния живот и за майка си не мислят особено.
Знам че звуча като досадна свекърва, но много искам младите момичета да чуят тази история, защото в живота нищо не е гарантирано, освен собствените ти умения и възможности. Старайте се, момичета, да не ставате на 100% зависими от мъжете си. Колкото и да са идеални, никога не знаеш кога ще ги удари критическата, или нещо друго.
Има и много по-зле от мойта приятелка. Примерно такива, с агресивни мъже, които започват и да ги бият. Но жените са зависими от тях и се чувстват с вързани ръце. Страдат и те, и децата. На никого не го пожелавам, но за съжаление има много подобни истории.

Като млада не е можела да разчита на родителите си,явно сега също не може да разчита нито на родители,нито на деца.Кофти семейство,но не всички са такива.Затова всеки да си прави сметката.

Буболина, грешно е 20 и кусур годишни хора да подхождат към “ искам бебенце” по същия начин както 5 годишно дете към “ искам кученце”.

От дете до куче има разлика.
Да пробват,ако стане.Ама и двамата да искат.

Bubolina мечтата на повечето свекъри и тъстове не е да се метнат втора смяна да гледат внуци след като ще им се налага да работят до почти 70. Това, че има изключения не е правило. Момичето звучи незряло и иска бебе, за да не изостава от приятелките си и щото мъжа й печели добре, а не защото много иска бебе. Поне това лъха от постовете й.

Ама защо раждате, щом чакате друг да ви гледа децата? Значи така - раждаш и бабите ти гледат децата, после децата гледат теб. А ти какво, цял живот щракаш с пръсти? Егати и егоистичното мислене, направо не вярвам, че някой може да разсъждава по този начин.

Ама като са си постлали, да си легнат, проблем няма. Само че историята на майката, дето родила, пък после се оказало, че трябва да учи, за да си намери по-добра работа, е подходяща в ситуацията. Но, както казах, както си постелиш.
Никой не разполага с бъдещето. Животът се променя.
Важно е крачето да тропа по "гайдата" на 20 годишните.

Майка ми още преди време ми е казала, който си има деца да си ги гледа, моето вече е изгледано, сега ми е времето аз да се погледна. Тая жена даде мило и драго да ме изгледа и изучи, работеше години наред 7 дни в седмицата по 15 часа, без почивен ден. Изгледа ме, направи ме човек и направи така, че да хвана хляба си в ръце. Сега вече й е ред да почива, не да й давам внуци да гледа. Много е грешен манталитета бабите да гледат децата си, тея деца си имат родители, те трябва да си ги възпитат. Всеки човек е готов за деца на различен етап, но най-важното е да може наистина да им се отдаде, не да гледа при първа възможност на коя баба да ги даде.