Мисля си постоянно за бебе

Мерси Буболина.
И за какво време във всяко място?

Права си, извън темата за бебето е и е абсолютно невярно изказване, от което личи точно колко представа имаш от цените в големия град и какво има в моловете, а именно - николко. По-добре замълчи, излагаш се брутално.

"Щастливите 20 годишни мами" около мен сега са нещастни и уморени жени на по 40, които се чудят на колко работи да се хванат за да могат децата им да завършат и влязат в университет. "Бащите" не присъстват в живота им от години, а за други мъже вече нямат време, желание и нерви. Някои са още семейни, но и тяхното не е лесно. Търпят заради финанси. Средностатистически българки.
Ако искаш грижи - котета, кучета, рибки, змии, папагали. Но с условието, че няма да бъдат изхвърлени при първия проблем.

Двама 20 годишни, са напълно незрели за дете и семейство. Нищо не сте видели от живота, нито можете да се оправяте сами. Учи, работи, формирай опит и самочувствие, като жена  смени няколко гаджета, имай база за сравнение, тогава ще направиш по - добре своя избор.

Ще се промени, дори да наследи доста неща. Готови пари много лесно се харчат.

Стандартът ми в София е в образованието, здравеопазването, опциите за работа и заплата, каквито много рядко се намират в провинцията. Стандартът ми е да изпия едно питие в "Гринуич" (гугълни го, за да разбереш защо точно там). Стандартът ми е да отида на концерт на Рамщайн или Васко Василев, а не най-много на Николина Чакардъкова. Да изброявам ли още?
[/quote]

Гаджето е на 22 и поне той е с правилно наредени приоритети.

Всъщност ако гаджето беше с някаква друга професия и и двамата живееха постоянно във Варна, по бих одобрила да се множат. Не, че някой ме пита, де   Но поне щяха да имат някаква установеност и да си гледат детето заедно, с помощ от родителите.

А то какво е на практика? Момичето при всеки възможен момент си стяга куфарчето и се прибира в детската си стая при мама и тати, защото нямала какво да прави сама във Варна ?!?!? То зрялост, то чудо! Или може би няма кой да ѝ плаща съществуването. Тъпче се с успокоителни от сега (пише го в нейни постове), представям си ако трябва да гледа ревящо бебе сама, ще се гръмне сигурно....  Момчето пътува и все по-дълги ще му стават рейсовете, съответно ще отсъства от бащинство едно 50% от времето и всички грижи ще се струпат върху момичето. Което по всичко изписано до тук в темата за моряшките съпруги, личи, че не е от най-стабилните и че никак не понася добре самотността. Не може още на първи рейс да вдигаш скандали от разстояние на мъжа си да слиза по-бързо, още повече, че го няма едва от 2 - 3 месеца. Тя замисля ли се изобщо как се чувства той? Хем да слиза по-бързо, хем пари за бебета да има. Е, как да стане?

И аз съм моряшко гадже, но такива драми и сополи при мен няма. И на мен ми беше супер мъчно, трудно, страшно от неизвестното по време на първият му (за мен) рейс (7 месеца) , но не съм хленцала така. И на мен някъде дълбоко в мен ми се иска бебенце, но не защото приятелките ми имат. Напротив - наблюдавам ги колко им е трудно и от части пък се радвам, че аз все още имам свобода. Просто си мисля, че двамата с приятеля ми споделями еднакви ценности и бихме могли да възпитаме едни стойностни човеци като дойде време. При това сме на по 29 и 33, но все още имаме други важни планове на дневен ред, които няма как да изпълним, ако сме родители. И двамата сме отдавна завършили, с работа и стаж.

Диди, поправи Одобрила. Иначе казаното олеква с това Удобрила.
Иначе поддържам казаното.

Хах, ужас... благодаря ти.

Само не забравяйте, че има и достатъчно желаещи жени да станат баби, дори да са относително млади. Нито си обичат работата (тя често и не е за обичане), нито имат някакви особени културни интереси, а да седнат с книга и чаша вино и през ум не им идва.
Та не всички потенциални баби са принудени от децата си.
Аз също бих се радвала на внуче, но не веднага и на всяка цена. Силно се надявам да е резултат от щастлива връзка.