Грижа за възрастни родители и близки роднини

За съжаление е точно така.

Наскоро си говорих с една клиентка от Швеция. Там имат цели блокове предназначени за възрастни хора. Не са домове, хосписи и т.н. а нормални жилища но в тях са само възрастни. Пригодени предполагам с рампи и т.н. удобства. Те живеели точно срещу такъв блок... от държавата се осигуряват май... та с две думи помислено е за хоррата на тази възраст и живота е пригоден за специфичните им нужди... Колко по-лесно е някаква структура държавна или частна да обслужи 50 апартамента на едно място.... да занесе храна, да смени памперс... съвсем различно е...Дейности може да организираш за тези които могат... абе мислено е когато е правено ....Тук всеки се спасява и мисленето е непонятна дейност на тия дето взимат решения...

Naneto имам позната , която разчита на подобна грижа един ден ... като се подсигуррява за да може да си я осигури... като си продаде къщата край Париж и пр. Това не са неща без пари и от държавата само. Има част от държавата, но ако искаш самостоятелно жилище в подобен комплекс според което разбрах си го купуваш не много евтино. И да, имат всичко в такъв комплекс от самостоятелни жилища. И храна и грижа и лекар и пр. ...

Да, сигурно не е без пари, но важното е, че има възможност и ако прецениш може да го направиш. Тук манталитета едва ли ще позволи да продадеш собственото жилище и да купиш в такъв блок, но пък защо не, после наследниците ще го продадат и ще се завърти колелото пак... не знам, това е живота и трябва гъвкавост, сигурно аз на 80 няма да мисля така обаче, хаха... Някакси ми се струва много гадно да свършиш така, както обикновено в бг се приключва,  не че ще те боли по-малко или ще ти изчезне деменцията примерно, ама по-достоен край ми се струва когато имаш адекватна грижа около себе си. Ние с брат ми май взехме решение за 24 часа. Ако не можем да се справяме ще откажем, но сега искам глътка въздух.
Момичета , кажете, всеки път като нещо се влоши и си казвам и това ще го оправим и ще се справим и явно в един момент трезвата преценка е избягала и всъщност това моето не е справяне , а рискуване всеки ден - в моя случай да падне и да се потроши отново... Чудя се дали не бъркам и дали не може още да поемем ние... всичко заради парите , че не са малко имам предвид... дали не може още малко да се задържи...  някакси няма градация при нас, веднага на 24 часа взимаме,  тоест нямам период за 2 - 3 часа да е идвал някой. И аз не знам какво точно ви питам... опитвам се да уцеля точния момент за помощ... но опита показва, че те по-добре не стават, ами напротив влошават се....

не съм сигурна, че оства нещо за наследници. по-скоро каквото им се разпредели преди това.
не е евтина тази работа. затова май не е за в бг. доколкото знам за бг е важно да оставим каквото сме направили на децата ...

Поне засега не сме готови да плащаме на някой, който просто да стои край майка 24 ч т.к. реално работата е  за не повече от 5-6 часа. Бихме могли да си го позволим за кратко, но не знаем колко ще се проточи и предпочитам да пестим . А и този човек не е гаранция, че нищо лошо няма да се случи. Майка си счупи бедрото сядайки на стол в мое присъствие - готвехме се за разходка.
Ако тя не се възстанови до предишното си състояние /при необходимост да може да се оправя сама с едно посещение дневно за няколко часа/ не знам какво ще комбинираме, когато пътуваме или когато ни дойде съвсем нанагорно. 3 посещения дневно на наети хора ще го докарат като цена почти до целодневно нает гледач.

Може да поискате социален асистент.Вие нищо няма да плащате,ще идва за 2-3 часа на ден в работните дни.Сутрин като си я оправите,на обед асистента да и помогне за храна и тоалетна и вечер пак вие ще си я оправяте.Много е трудно работещи хора да гледат болен.

Две близки бяха  " наели" жени срещу квартира. Едната жена си работеше някъде, сутрин и вечер обслужваше възрастната жена и спеше през нощта в апартамента с дъщеря си. В другия случай жената беше пенсионерка и не ходеше на работа, освен квартира й даваха и някаква минимална сума. Но, трябва да са читави хора.

Да. И панциента трябва да е търпелив към чужди хора в къщата си и да не се дразни ... защото не всеки го може , колкото и да има нужда

Моята майка капризничеше при мене, а беше внимателна с момичето, което идваше да помага за памперса сутрин и вечер. Даже  й беше приятно да си приказват двете.

Значи са си паснали. Баба ми успя само с 2 жени да се спогоди и когато те напускаха беше някакъв ад.

ох, момичета, не знам, и аз се притеснявам затова споделям тук... Освен таксата трябва да поемам и храната...., сметките за ток ще се вдигнат.... Пенсията му не е малка, но ще се додава от събрани пари. Негови са си в крайна сметка и има нужда от тях в момента, защо да не ги дадем... безумие е да изчисляваш за колко месеца ще стигнат......

Готовите пари свършват много бързо,направо не усещаш как се изпаряват.Може да потрябват и за някакво следващо лечение.Опитайте и за личен или социален асистент.

Темата е ценна, много сме тези, които се грижим за възрастни и болни родители и близки. Двигателен дефицит, сензорен дефицит, ментален дефицит, характеропатия.... Всеки със своята комбинация от проблеми, комбинирани с проблемите на обгрижващите.
След 10 месечно боледуване и отглеждане баща ми почина в края на август на 87г. Започна се от болки в кръста, неповлияващи се от лечение, скенер, на който се оказаха 2 счупени прешлена. Къде и как е падал, не се разбра. Беше изпаднал в делир от болка и вариантът беше операция, на която той склони. След нея се залежа, направи пневмония, сатурация 40% на атмосферен въздух, беше син посинял, извади си катетъра, направи задръжка на урина и в резултат остра бъбречна недостатъчност, излезе от ритъм. Върнах го в болница, започна една мъчителна битка със здравословните му проблеми  и с тежкото му нежелание да се движи. От гроба излезе, може да се каже, беше на монитор, всеки ден пускахме изследвания, всеки ден четене на дълги справки и консултации, назначаване на терапия според резултатите. От антибиотика завъди чревни клостридии, направи диселектролитемия, хипопротеинемия. И всеки ден насила и срещу съпротива хранене, смяна на памперси, опит за изправяне поне до седеж. Отказваше да се храни, да се изправя, при опит да го изправя до седнало положение се опитваше да ме бие, щипе, рита. Имаше халюцинации, после се оказа, че няма спомен от второто лежане във болница, а също и месец вкъщи след това. Постепенно още по време на престоя там го придумахме да започне да се изправя и да пристъпва с проходилка. Възстанови бъбречната функция, дишането се подобри много, остана да лекуваме клостридии с месеци, но и с това се справихме. През цялото време сме се борили с него да става, да не се залежава в леглото, да се храни сам- неща, които можеше, но не искаше. Атмосферата вкъщи стана непоносима. Вечно недоволен, мрънкащ, оплакващ се и не желаещ да прави усилия в посока раздвижване. От май месец отидохме в провинцията, където те живеят постоянно. редувахме се да стоим при тях със седмици, беше се възстановил до степен да ходи сам до магазина с две канадки. пропуши отново, и то сериозно. През юни започна да вдига температура, започнахме венозен антибиотик, но нещата не вървяха, отново започна с дихателни проблеми и на снимка се видя плеврален излив. И обратно в София, в болница. Този път нещата не се получиха, влоши се, дихателната недостатъчност  се задълбочи, беше интубиран и нещата завършиха за близо 2 месеца. Вложих много сили и нерви и накрая пак същото. Спечели 6 месеца сравнително самостоятелен живот в относително добро състояние.
И майка ми. На 89 години. Преди 2 години счупи бедрена кост, оперираха я. Гледала съм я до раздвижване, отначало в болница, после и вкъщи. Тя се опъваше, отказваше да става, да се движи, да се изправя на проходилката. Не трябваше да стъпва на крака с цяла тежест 3 мес, докато се научи с проходилка беше много трудно. Стига до масата, сяда, всичко е пред нея, сервирано. И тя иска да й начупя филийката на залци. Започнах да отказвам да върша неща, които може и сама- какъв е проблемът да си откъсне залък хляб? С ръцете няма никакви проблеми. И тогава получих титлата "зла жена". "Ти си една зла жена, защото не искаш да ми начупиш хляба". Злата жена обаче я изправи на крака и като дойде рехабилитатор на 20-я ден ми каза, че съм я раздвижила като за 2 месец след операция. На тая възраст или-или. Трети вариант няма.
Възстанови се до самостоятелно придвижване и самообслужване в дома. След като баща ми почина, стоя сама там около месец, пазаруваха й съседи. После паднала и беше зле натъртена, но слава на Бога, без счупено. Отидох да я гледам, първоначално отново на легло, впоследствие с проходилка в стаята, но вече без възможност да ходи сама до тоалетната. Купих тоалетен стол. След това без да знам, че съм в инкубационен период я заразих с ковид, изкарахме го и двете там, размина се. по едно време беше с влошено дишане, падаща сатурация. Започнах кортикостероид и антибиотик и се получи добър ефект за 1 ден. И на фона на това ми обясняваше, че се чувства зле от моите лекарства, с които я тровя. Налагаше се да я дебна прием за прием на лекарствата, защото отлагаше и отлагаше с часове с идеята ако може да не ги пие. При пропускане на една доза отново сатурацията й започна да пада, но не го отчете. И започна да изпада в едни истерични състояния. Тя не чува от години, пишем бележки, опитвахме се да я научим да работи с вайбър, ако не сме до нея. Не и не. Досега не е имала прояви на деменция, но и трудно е да бъде проверено при тая глухота и трудна подвижност. 
Вкъщи сме 4 човека на 45 м2, в т.ч. онкоболен, студент и седмокласничка. За момента племенницата й се съгласи да я вземе при себе си, но и там има търкания и предполагам, скоро ще се наложи да търся друг вариант.
Стана дълго, но и  проблемите са дълги. С една дума, нямам полезен ход. Не мога да плащам цитираните по-горе суми за гледач и дом за възрастни, те надвишават заплатата ми.

По повод на написаното от ra2 ще кажа какво мисля.Повече от 2 месеца майка ми беше на легло абсолютно неподвижна, без да е хапнала и един залък, само пиеше вода / и то със спринцовка на  глътки/. В този период лежа и 9 дена в болница. След като почина си дадох сметка, че безсмислено удължих живота й. Тя страдаше, въпреки че изпитваше голям страх от смъртта, аз също. Идва един момент, в който дали тялото или друго иска да умре и може би е по-добре да приемем това, вместо да полагаме усилия да удължим живота.