Грижа за възрастни родители и близки роднини

Няма много достъпни възможности за гледане на такива болни. Докато майка ми можеше сама да ходи до тоалетната, сложихме една дръжка на стената срещу клекалото, за да се хваща за нея и да става по-лесно. След като вече й беше трудно да ходи до тоалетната, пък и начесто й се ходеше, купих тоалетен стол. Ако купувате, може би е по-добре стол на колелца, с който и да го водите до банята. Памперсите гащи аз й ги слагах докато можеше да става от леглото.Като се залежа, вече използвах обикновен памперс.За да се обслужва по-лесно, леглото трябва да може да се обхожда от двете страни. За да не пада е добре да се сложат подвижни рамки към леглото.
Има програми за асистенти към социалните служби.

Освен да ви пожелая кураж и да излезете с възможно най-малко поражения върху физиката и психиката. Тоя филм беше при нас и с нашите, и с родителите на мъжа ми. Излязохме тотално съсипани.

Здравейте, майка ми беше на 77 години, когато коленните й стави бяха в изключително тежко състояние, напълно износени - напреднала гонартроза. Не можеше да се движи, с табуретка се придвиждаше до тоалетната. Тогава се решихме. Смяна на коленни стави, и двете. Има прекаран инфаркт, бъбречно заболяване, куп болести. Сменихме първо едната става. Още в болницата миличката тръгна в тоалетната. След 6 месеца и втората, но оперирахме първо по-лошата става. Не можех да си представя, че един ден тя ще върви до мен на улицата. Много тежко беше, но тя ми е борец. Ако не бяхме сменили ставите, не знам колко време й оставаше - беше напълно обездвижена, с мъки до тоалетната. Рискът с операциите беше голям, но като видях, колко зле бяха другите в отделението - малко се успоих. Едвам ходи до магазина, сърцето й не е добре, но важното е, че е жива и се справят сами с баща ми. Сега тя е на 81 години.

dina64 браво че сте се справили и че сте се решили! моята майка е с такъв проблем и така се е наплашила от разни истории за неуспешни операции, че на възраст под 70 години не иска и не иска да направи операция. Не мога да направя нищо, освен помощници в къщи, физиотерапии, патерици, бастуни, столове. На сила операция не става.

Баща ми беше така с операцията на перде. Години наред отлагаше, изяде 2 саксии с алое, защото някой му казал, че помага. Накрая стана лошо положението, не виждаше и се реши да оперира едното око. Като прогледна, така се зарадва, че отиде да си запише първата възможна дата, за да си оперира другото око.

Poni69 браво! При нас страха е голям страх. Сега едвам - едвам се навива да вземем апарат заради апнея. Много условности много нещо.

Опитай се да натиснеш. Загубих и двамата си родители от нежелание да се лекуват. Да не говорим, че много по-тежко е за околните, когато не са лекувани. Особено, сега като прочетох, че е под 70 години майка ти, направо е срамота. Ако е по-възрастни, рискуваш деменция от упойката, но под 70 - съвсем безпроблемно ще се оправи, според мен.

Ами тя е насъбрала цяла поредица от случаи и гледала незнам какво и незнам що . Да не говорим, че е пълна и тежи и се плаши и от това . И според мен е срамота, защото ние и прадлагаме да платим операцията . Но тя не ще .
Ще опитаме пак да говорим. Може да се успокои по някое време .

Майка преди това направи операция и на двете очи, заради перде. Всичко мина като хората. Иначе, ние сменихме ставите едва след като напълно се обездвижи. Проблемът с приемането на операцията е голям. Обади ми се октомври - не мога да ходя, искам операция. За една седмица всичко уредих, но първо трябваше да пие антибиотик, защото имаше проблем с урината. След като ги оперират, искат - не искат, прохождат. Като влязох в отделението, за да уговоря операцията, видях такива случаи, че се успокоих. Мама беше по-спокойна от мен, аз не бях на себе си от ужас. Но нямахме никакъв избор, исках мама да живее, защото си отиваше обездвижена. Купихме и стол за тоалетна. Сега вечер си ходи в него, за да не падне. Направихме и дръжки на тоалетната, банята, само да е по-лесно. Бела, разкажете за моята майка. Иначе има скъпи стави, които могат да изкарат доста години. В отделението имаше един 50-годишен мъж, който смени тазобедрена става.

Майка ми четеше листовките на лекарствата и като видеше страничните ефекти, отказваше да ги пие. Накрая, вече беше в доста тежко състояние, отказваше антибиотика и с баща ми й казвахме, че са витамини, за да го изпие.

Говорете за моя случай. Обикновено възрастните се плашат една друга. Но ако не желае, може да стане сложно, защото след операцията болката е силна, Плевенската болница много я хвалят, а в София също хубави възможности. Ние направихме операцията в нашата болница /в провинцията/. Да, сама си я гледах, спях при нея първите вечери, занесох си сгъваем стол за спането, но пък ми беше много удобно като локация.

Благодаря. Аз ще разкажа. На нея първата асоциация е , че ще и отрежат и двата крака, ще набият болтове и после ще ги свържат с изкуствени стави. Следващото е , че при всяко погрешно движение или падане щели да се изместват и тя пак да влиза в болница ... изобщо се е информирала и по този начин и сега има голям стрес . Но няма нужда да ви занимавам толкова с това. Това си е наш проблем.
По въпроса за придвижване имаше стол, това за най-тежкия период , иначе беше с патерици. Обаче след физиотерапия от 10 дена в спец. клиника сега е с 1 бастун и се движи бавно и полека на малки р-я. Т.е. до магазинчето в съседния блок може да стигне да си вземе хляб. Но това и е дневната разходка със спиране на пейки, приказки с хората и пр. Хубавото е , че от етажната собственост се бяха разбрали и още перди няколко години бяха инсталирали здрави метани парапети и една рампа до съпалата. Малко е стръмна рампата, но каквото са могли са направили
Според мен основен проблем и причина за всичко според мен е телото, работа в бюро инженер старо поколение , и също много ходене в свободното време, но никакъв целенасочен спорт за отделните мускулни групи.

Аз май с дистанцията на времето съм по-скоро на мнение, че възрастните трябва да се насилят за операции, които биха подобрили качеството на живот. Ние заехме позицията "Той си решава, негово си е тялото, не можем да го накараме насила да се оперира" и смятам, че сбъркахме.
В момента грижите по него падат на нас и ако поне ситуацията с крака беше нормална сега по-лесно бих го обслужвала - тоест най-вероятно започват дементни проблеми, но поради неподвижността му дори не можем на лекар да отидем...Ние сме млади, с достъп до Интернет, мнения за лекари, лечения и т.н., а оставяме на хора с безумни страхове да взимат решенията... не знам, трябва да се убеждават според мен...

Можеш да убеждаваш, но на сила да накараш не можеш. Опитваме. Колко хора само са изправени пред такива проблеми.

Бела, твоята майка все още се движи. Затова и говори така. Моята също говореше страшни неща, преди да се обездвижи. Тя се движи, но това ще се влошава постепенно и след операцията ще може да възстанови само част от възможностите. Нашата цел беше да може да ходи изобщо, да прави разходки до магазина, които са с два бастуна и много трудно слизане и изкачване. На мой колега майка му отказа, така си и отиде жената, без операция, не се престраши /тя почина от друго/. Трябва да се потърсят случаи, в които хората имат нов живот след такива операции. Много хора го правят, това ми даде сила на мен. Майка ми е бивша медицинска сестра, така че тя си знаеше всичко, което й предстои, даже ме предупреди за реакцията от лекаствата и упойката. Потърсете положителни примери. Те ще вдъхнат кураж, на всички вас.

dina64 благодаря. Да ние така правим. Тя беше абсолютно обездвижена не само заради коленете, а и заради много тежка дископатия и парализа и заради резистентна инфекция за съжаление пак на краката от цялата тази работа. Но за 2г. със страшно много средства и много усилия се стигна до 1 бастун и всекидневна разходка. Като рехабилитацията свърши страшно важна роля - от 2 патерици и не смея нищо , че ми се завива свят и ще падна ... я научиха че няма да падне ако пристъпи, че няма да и се счупят коленете ... за 10 дена в клиника от мъкнене на ръце на 2 патерици излезна с 1 бастун и всекидневни разходки. Малки, бавно и полека, но ... вече може до съседмия блок на кафе и може до другия блок за хляб или за нещо леко Също напоследък се престраши да си взима сама такси до някъде , ако я спира пред вратата и няма стълби
Така че не се отказвайте. И страховете могат голяма беля да направят. Още повече, че на тази възраст имат проблеми с вътрешното ухо и баланса и се плашат да не паднат. Това също играе роля. Но страшно много лекари минахме. ПРосто не е истина колко много.

Naneto, може ли малко по-подробна информация за организирането на видеонаблюдението (може и на лични, ако модераторите счетат,че е реклама). Майка ми от "непослушание" ("в леглото съм вече", което би трябвало да означава "до сутринта няма да ставам") се докара до много тежко състояние след като падна и изкара почти 20 ч на земята. Та бихме искали да организираме видеонаблюдение в реално време на нейната стая. Трябва да можем да я следим на няколко устройства и от голяма дистанция. Интересува ме марка на камери и ФИРМА, която би се заела не само с инсталирането на камерите, но и на софтуера.

pipelot ние не наблюдаваме, но сме назначили помощници. За камери има , според мен трябва ти постоянна връзка с ел. , нет и е добре да гледаш такива, които имат безплатно ъплоуд в клауд в по-голямо количество данни.   За да можеш да преглеждаш назад. Иначе съхранението на записи е скъпо, да гледаш непрестанно камерата не можеш, а  ако се активира само при движение май няма да ви свърши работа. Не знам гледай внимателно. Има всякакви.

Майка е на 88 с Паркинсон. Преди 5 г от едно нищо и никакво неточно сядане счупи бедрена кост. С много упорство от нейна и моя страна (поне 5 пъти седмично около час "гимнастика", показана от кинезитерапевт, плюс 20ина минути "разходки" в апартамента ) стана относително независима т.е. денем стигаше до WC с проходилката. Излизането навън без як придружител е мисия невъзможна.
В тоалетната е монтирана подвижна надстройка на клекалото, която го повдига с около 20 см, а има и дръжки. По-добре би било да се смени клекалото с високо такова за инвалиди. Нощем - памперс-гащи, подсилени с парче за родилки, и, за всеки случай- еднократни чаршафи върху памучните. Доскоро се преобуваше сама и събираше всичко в найлонова торба, докато дойде някой да ги отнесе.
В леглото - едно алпинистко въже с възли, закрепено около отсрещния шкаф, за да може сама да сяда като се издърпва с ръцете. Продават  стълбички за тази цел в специализираните магазини. Стараехме се колкото се може повече да седи - напряко на леглото - откакто се изхлузи от стола се страхуваме да сяда сама, дори и на тоалетния стол.
Храна ѝ доставят от детска кухня "Ян Бибиян"- софиянци могат да ги намерят в интернет. Имат специално меню за възрастни - разнообразно, здравословно, меко и нелошо на вкус. По наше желание оставят храната в един плик, закачен отвън на входната врата на апартамента. Така че с едно ходене на обед се оправяхме с гимнастики, тоалет и топъл обяд, а оставях  вечеря и закуска на стола с колелца до нея, ако нощем брат ми, който живее при нея, отсъства.
Задължително проверка по телефона  в 20 ч, след като си е легнала. Уж с обещанието, че след това няма да става до сутринта. Лампата в коридора остава да свети, за да не е дезориентирана ако се събуди.
Лекарствата за денонощието /пие 6 пъти на ден различни комбинации/ ги реди сама, но проверявам.

След последното падане, обаче, майка въобще не може да се изправя сама. И въпреки това се страхувам, че ще направи някой "успешен" опит и ще се озове пак на земята, а оттам ставане няма. Както се видя и до телефона не е успяла да се добере. Мобилен категорично отказва да носи въпреки калъфчето за врат, което сме приспособили. Та затова разпитвам за видеонаблюдение. Фирми има и камери бол, ама все още съм доста неориентирана.

В момента огромното ми притеснение е от появата на антидекубитални рани. От лежането след падането на затисната ръка излязоха огромни мехури, като от изгорено и кожата около тях е виолетова!  Опитвам се да редувам лежане /лежи само на гръб/и седяне, да се раздвижва колкото може, обтривам с оцетена вода и разтривам кожата - трябвало до почервеняване. Ами, не почервенява. Днеска ѝ сложих антидекубитален дюшек Ricant 200 - не забелязах да прави нещо, утре ще проследя пак - може би не е бил надут напълно.
За момента вечер идва жената, която ме заместваше докато отсъствах през част от лятото. Но май ще ни трябва още помощ. Не знам откъде ще я намерим. Парите определено са фактор.
Стана дълго, но дано съм помогнала на някого с опита.

Пипелот ще питам мъжа ми за камера и ще ти напиша. Той доста ги проучи. При вас нещата са се случили много лошо с тези падания . Тъкмо сте имали напредък. Защо пада ? Няма равновесие?

Bella, ще съм ти благодарна за всякаква информация. Надявам се и Naneto  да се включи.
Нестабилна е - и заради паркинсона, и заради обездвижването след счупването, а и годинките ѝ са много. Освен това е с нестабилно кръвно- хем качва до 180, хем горната граница пада понякога до 75. Затова ходи само с проходилка. И сме се разбрали, когато остава за дълго сама /нощем/ да не става. Да, ама не!

Камерите са на Длинк, до преди 2 3 месеца имаха чудесун вариант за около 80 лв, но вече е спрян от производство и има за 116. Купех китайска за 44, пълен боклук, не си давайте парите. Една камеря обхваща доста голямо пространство, ние имаме по 1 в спалнята кухнята и исках към банята, там китайската. Баща ми съща пада и трябва да го видим , за да го вдигнем. Имат нощно виждане, трябва им интернет и са сравнително лесни за инсталиране. Сваляш приложение на телефона и На един профил се виждат и двете и от мен и от брат ми. Трябва ви Интернет и на вас, за да имате връзка. Предават и звук. Смятам че ще е полезно и за гледачката когато я намеря в един мечтан ден. Това че има камери, не го спира да прави неща и после да лъже. Явно или забравят или свикват и не им прави впечатление. Не записваме нищо, има такава възмажност но трябва клауд, гледаме саамо в реално време. Има датчика за движение, който може да се настройва с различна чувствителност и ти праща снимка в реално време. Така на сутринта може да се проследи какво е ставало през нощта. Това беше евтин вариант, има сигурно още по -добри. Иначе съм се замислила и за дистанционно само с 3 копчета виждал ли е някой такова. Само звук и програми.... Ако не иска телефон има гривни за възрастни , кято майкитата за децата, 2 големи бутона и само тях натиска..170лв май ги гледах. Слагат се на ръката. Бащо ми трудно се оправя с телефона вече...В какво ли не му давах да го слага.... не го носи и това е

Антидекубиталния дюшек трябва да му се редуват камерите периодично.Да са  по-твърди и по-меки.Не знам как да го обясня.Но с него не се получават рани и години да се лежи.Пробвайте го.

След операцията, на мама за 2 дни се появиха такива рани, може да са били от залежаването от преди това, но да не сме ги видели. Ползвах цикатридина спрей. Така ми препоръчаха от болницата. Минаха за около седмица.

Златни сте!
Благодарени е на Naneto имам отправна точка за камерите. В Технополис ми излизат 14 на D-link в диапазона 49-319 лв. Остава да си изясня какво точно ни върши работа. Софтуера идва с камерата или го теглите по интернет?

Bubolina, дюшек вчера сложих. Разбирам принципа му на действие. Усещам, че компресорът  бръмчи и на определени интервали излиза въздух /като от спукана топка/. Само че с ръка не мога да усетя разлика в напълването на различните редове. Надявам се да е предвидено разликите да са незабележими, но да върши работа. Майка също казва, че не усеща нищо. Та това ми е притеснението - дали дюшекът работи или е някакво менте.

Dina, оказва се, че раните могат да се появят много бързо - на майка ръката е била затисната със сигурност по-малко от 15 часа. Лекарката от бърза помощ каза, че мехурите сами ще се резорбират, да не обработвам. И наистина - остана само един. Но това е ръка -няма натиск и дразнене.

И аз проявявам интерес към  "лесно" дистанционно. Хем недовижда, а не иска да си сложи очилата, хем треморът затруднява натискането.

За гривната - по едно време обмисляхме идеята, но се отказахме. Опасявахме се, че дори и да се съгласи да я носи, може да я натиска без да иска. Но въпросът май пак излиза на дневен ред. Ако се съчетае с наблюдение случайните "тревоги" ще ни бъдат спестени.

Бъди силна, Рipelot, пиши тук, помага. Аз се почувствах по-добре, когато писах тук в трудни моменти! Успех, миличка!

Въздуха не трябва да излиза,а да се мести от една камера в друга.

Това местене осезаемо ли е? Аз чувам периодично съскане. Има два маркуча, които според мен, алтернативно пълнят различните редове /през ред - четни, нечетни/. Би трябвало напълнените да се изпразват донякъде. Може би има дюшеци с различен принцип на работа. Въпросът е ти усещаше ли нещо?

Съвсем леко като докосване.Дядо ми ползваше и периодично го пробвахме,защото ни казаха,че се пукали и повреждали.За година и половина нямахме проблем.Лепяли се със специални лепенки.

ох, писах и затрих поста, дълъг беше.... освен че мрънках, че ми е трудно , по-важно за дюшека писах, че има и различна твърдост, която може да се регулира, тоест до колко да е надут, компресора пълни и изпразва различните части... баща ми обаче го изключва...

pipelot питах мъжа ми за камерки. Каза че е пробвал много , тези с клауд искат пари за записване. Каза, че харесва tplink и reolink защото си записват на sd карта, но е достъпна през мрежата отвън и може да се скролне назад. Също може да се изключи режима за активиране при движение.

Bella, благодаря - включвам още 2 марки към търсенето за камери. И значи не искам записване в облак. Започвам да се ориентирам . Naneto - уж регулирам твърдостта по килограмите. "Плюсът" на неподвижността е, че майка няма шанс да стигне до компресора. Но и не я дразни - не го чува /зле е със слуха/, а и не го усеща.
Трудно е - от възрастни, самостоятелни, отговорни хора се очаква да започнат "да слушат". Трудно е и за тях, и за нас.

Аз мисля, че достигнах лимита на силите си. Обикновено се хвърлям с търсене на решения и действия, днес направо ми се реве и нямам желание за нищо. От фирмата ми казват, че имат 2 3 жени и ще ми се обадят да изберем най-подходящата... Мисля да променя Телка по процедурата, да кандидатствам за социален асистент и да си помогна бюджета така...

От София ли си? Аз, когато пътувам, на 3 пъти ползвам услугите на Pia mater - сключваш договор минимум за 4 седмици и има пакети  за 1 или 2 посещения дневно 5-7 пъти седмично. Асистентите им са склонни да работят и на частно. Това е нож с две остриета - ако са свестни си спазват работното време и преценяват какво натоварване могат да поемат допълнително. Ако не са - гледат да прехвърчат през къщата и да свършат минималното. В момента ме спасява жена от първия тип - ходи вечер за 1 час.

Майка няма телк и не знам има ли смисъл - ще се радвам да споделиш. Като знам как след счупването, за да й вземем помощни средства безплатно,  от "Пирогов" настояваха да мине лично на комисия при тях, след като беше лежала в тяхно отделение и беше неподвижна, и колко пъти след това се разкарвах нагоре-надолу из града....Пиши все пак какво си проучила.

Мен ме спасява, че вече съм пенсионерка и че стигам до майка за 25 мин пеша. А да, и че внуците са извън БГ - но там пък, когато се налага да пътувам е голяяяма гимнастика.

Стискай зъби и гледай да си намериш нещо за разсейване и положителни емоции. Аз някак си се опитвам да се убедя, че правя оптималното възможно и каквото има да става, ще стане.

Това за асистентите е хубаво,но трябва да отговаряш на много условия и да имаш познат в общината да те нагласи.За една бройка има 200 кандидати.

Аз не съм сигурна че правя оптималното възможно. Правиме много и се опитваме също така да не потънем под всички ангажименти. Все пак и децата и ние ... А и с всички здравословни проблеми току някой от нас реагира чувствително на болести и се плаши или изнервя. Гледам да има някакъв баланс. Иначе ще има и други болни и това изобщо не помага/

Нямам познати никъде, за съжаление не живея по този начин, а това е голяма грешка в БГ... както и да е. Ще пробвам за асистент, нищо не губя, ще пиша какво правя и до къде стигам. Пиа матер изглежда добре за закрепване на положението, но не и за дългосрочно решение и получаване на спокойствие. Бяха ги насолили някъде по форума, но аз съм наясно, че не може винаги всички да са доволни. Чакам ТСКА да ми отговорят ще ми пратят ли за 24 часа и ако не ще Пиа матер за 2 дни могат да ме включат в графика. Много ми е неприятно чужд човек да живее вкъщи, съвсем без никаква идея какъв е и от къде е... не знам дали е добър вариант, но нямам избор много...  Не съм пенсионерка, ами съвсем в активна възраст - дъщеря ми е 7 клас, сина ми на 16... имат нужда от мен... а и аз имам нужда от себе си....! )

Щом ще опитваш за асистент,ако не си регистрирана в БТ се регистрирай,едно от условията е да си безработна.Назначенията за асистенти са година за година.Декември трябва да подадеш документи,още от сега питай какво ще искат,за да можеш да си ги подготвиш спокойно.Има ходене до ЛЛ,до социални.ТЕЛКа трябва да е с чужда помощ,пенсията да е малка и др..

Naneto, търсиш човек, който 24 ч да живее при баща ти ли? ТСКА93 предполагам обмисляш? На мен ми се струват по-скъп вариант от Пиа матер. Аз 3 пъти съм ползвала Пиа матер - като  едната жена ставаше, втората беше мнооого зле /въпреки че част от времето минавах и си поставях изискванията/, третата е супер. Преди 5 г  след счупването /не вярвах, че майка  ще се привдигне/ търсех жена да живее при нея. От една фирма ми казаха, че тарифата  е /т.е. е била/ 1200 лв, отделна стая и осигурена храна и за гледачката! Като те си вземаха комисионната и нямаше никаква гаранция ако с жената се разделим след седмица.

За работещи с деца предизвикателството е огромно. Аз имах късмет, че точно тогава се пенсионирах, и че все още "ставам" т.е. съм относително здрава.

Ами, скъпо е да, и аз малко давам на заден ход сега поради тази причина, но това е цената на спокойствието ми и адекватна грижа за баща ми в домашна обставновка. Домът  в Момин проход го проверявах и беше 1500лв. Без свиждания заради Ковид. Не е нормално и човешко да падаш  и да няма кой да те вдигне или аз да се превръщам на линейка и да не мога 2 неща да свърша в работата, защото нон стоп рефрешвам камерата.... Даже може да се каже, че не е скъпо за това, което получаваш, друг е въпроса, че на нас ни е скъпо... Ще се пробвам да наваксам с асистент, като знам, че мога да се надявам на 5% успех. ЛЛ каза да и занеса стария  ТЕЛК, всички нови епикризи и тя започва да подава за нов протокол. После комисията се свързва с мен, така че се започва с ЛЛ. Пък и никой не ме е вързал за тази жена, като видя, че не става, приключвам и готово... Просто при мен с познати не се получи, нямам такива приятели още.. които да са се сбслъсквали с такива проблеми и нямам препоръка от никой.

Докато ЛЛ ти оправя документите за ТЕЛК,отиди в общината да ти кажат какви други документи да подготвиш,то и там е едно разкарване и не става с едно ходене и за един ден.

А ако тези възрастни и болни хора нямат кой да търчи за тях и да им подава документите . Какво става с тях?

Нищо не става.Колкото оцелеят.

Много сме цивилизовани. Нямам думи направо. На върха на цивилизацията сме . По претенции. Иначе всичко е както от хилядолетия си е . Който има възможност и подкрепа оцелява. Останалите ... който оцелле.

За съжаление е точно така.

Наскоро си говорих с една клиентка от Швеция. Там имат цели блокове предназначени за възрастни хора. Не са домове, хосписи и т.н. а нормални жилища но в тях са само възрастни. Пригодени предполагам с рампи и т.н. удобства. Те живеели точно срещу такъв блок... от държавата се осигуряват май... та с две думи помислено е за хоррата на тази възраст и живота е пригоден за специфичните им нужди... Колко по-лесно е някаква структура държавна или частна да обслужи 50 апартамента на едно място.... да занесе храна, да смени памперс... съвсем различно е...Дейности може да организираш за тези които могат... абе мислено е когато е правено ....Тук всеки се спасява и мисленето е непонятна дейност на тия дето взимат решения...

Naneto имам позната , която разчита на подобна грижа един ден ... като се подсигуррява за да може да си я осигури... като си продаде къщата край Париж и пр. Това не са неща без пари и от държавата само. Има част от държавата, но ако искаш самостоятелно жилище в подобен комплекс според което разбрах си го купуваш не много евтино. И да, имат всичко в такъв комплекс от самостоятелни жилища. И храна и грижа и лекар и пр. ...

Да, сигурно не е без пари, но важното е, че има възможност и ако прецениш може да го направиш. Тук манталитета едва ли ще позволи да продадеш собственото жилище и да купиш в такъв блок, но пък защо не, после наследниците ще го продадат и ще се завърти колелото пак... не знам, това е живота и трябва гъвкавост, сигурно аз на 80 няма да мисля така обаче, хаха... Някакси ми се струва много гадно да свършиш така, както обикновено в бг се приключва,  не че ще те боли по-малко или ще ти изчезне деменцията примерно, ама по-достоен край ми се струва когато имаш адекватна грижа около себе си. Ние с брат ми май взехме решение за 24 часа. Ако не можем да се справяме ще откажем, но сега искам глътка въздух.
Момичета , кажете, всеки път като нещо се влоши и си казвам и това ще го оправим и ще се справим и явно в един момент трезвата преценка е избягала и всъщност това моето не е справяне , а рискуване всеки ден - в моя случай да падне и да се потроши отново... Чудя се дали не бъркам и дали не може още да поемем ние... всичко заради парите , че не са малко имам предвид... дали не може още малко да се задържи...  някакси няма градация при нас, веднага на 24 часа взимаме,  тоест нямам период за 2 - 3 часа да е идвал някой. И аз не знам какво точно ви питам... опитвам се да уцеля точния момент за помощ... но опита показва, че те по-добре не стават, ами напротив влошават се....

не съм сигурна, че оства нещо за наследници. по-скоро каквото им се разпредели преди това.
не е евтина тази работа. затова май не е за в бг. доколкото знам за бг е важно да оставим каквото сме направили на децата ...

Поне засега не сме готови да плащаме на някой, който просто да стои край майка 24 ч т.к. реално работата е  за не повече от 5-6 часа. Бихме могли да си го позволим за кратко, но не знаем колко ще се проточи и предпочитам да пестим . А и този човек не е гаранция, че нищо лошо няма да се случи. Майка си счупи бедрото сядайки на стол в мое присъствие - готвехме се за разходка.
Ако тя не се възстанови до предишното си състояние /при необходимост да може да се оправя сама с едно посещение дневно за няколко часа/ не знам какво ще комбинираме, когато пътуваме или когато ни дойде съвсем нанагорно. 3 посещения дневно на наети хора ще го докарат като цена почти до целодневно нает гледач.

Може да поискате социален асистент.Вие нищо няма да плащате,ще идва за 2-3 часа на ден в работните дни.Сутрин като си я оправите,на обед асистента да и помогне за храна и тоалетна и вечер пак вие ще си я оправяте.Много е трудно работещи хора да гледат болен.

Две близки бяха  " наели" жени срещу квартира. Едната жена си работеше някъде, сутрин и вечер обслужваше възрастната жена и спеше през нощта в апартамента с дъщеря си. В другия случай жената беше пенсионерка и не ходеше на работа, освен квартира й даваха и някаква минимална сума. Но, трябва да са читави хора.

Да. И панциента трябва да е търпелив към чужди хора в къщата си и да не се дразни ... защото не всеки го може , колкото и да има нужда

Моята майка капризничеше при мене, а беше внимателна с момичето, което идваше да помага за памперса сутрин и вечер. Даже  й беше приятно да си приказват двете.

Значи са си паснали. Баба ми успя само с 2 жени да се спогоди и когато те напускаха беше някакъв ад.

ох, момичета, не знам, и аз се притеснявам затова споделям тук... Освен таксата трябва да поемам и храната...., сметките за ток ще се вдигнат.... Пенсията му не е малка, но ще се додава от събрани пари. Негови са си в крайна сметка и има нужда от тях в момента, защо да не ги дадем... безумие е да изчисляваш за колко месеца ще стигнат......

Готовите пари свършват много бързо,направо не усещаш как се изпаряват.Може да потрябват и за някакво следващо лечение.Опитайте и за личен или социален асистент.

Темата е ценна, много сме тези, които се грижим за възрастни и болни родители и близки. Двигателен дефицит, сензорен дефицит, ментален дефицит, характеропатия.... Всеки със своята комбинация от проблеми, комбинирани с проблемите на обгрижващите.
След 10 месечно боледуване и отглеждане баща ми почина в края на август на 87г. Започна се от болки в кръста, неповлияващи се от лечение, скенер, на който се оказаха 2 счупени прешлена. Къде и как е падал, не се разбра. Беше изпаднал в делир от болка и вариантът беше операция, на която той склони. След нея се залежа, направи пневмония, сатурация 40% на атмосферен въздух, беше син посинял, извади си катетъра, направи задръжка на урина и в резултат остра бъбречна недостатъчност, излезе от ритъм. Върнах го в болница, започна една мъчителна битка със здравословните му проблеми  и с тежкото му нежелание да се движи. От гроба излезе, може да се каже, беше на монитор, всеки ден пускахме изследвания, всеки ден четене на дълги справки и консултации, назначаване на терапия според резултатите. От антибиотика завъди чревни клостридии, направи диселектролитемия, хипопротеинемия. И всеки ден насила и срещу съпротива хранене, смяна на памперси, опит за изправяне поне до седеж. Отказваше да се храни, да се изправя, при опит да го изправя до седнало положение се опитваше да ме бие, щипе, рита. Имаше халюцинации, после се оказа, че няма спомен от второто лежане във болница, а също и месец вкъщи след това. Постепенно още по време на престоя там го придумахме да започне да се изправя и да пристъпва с проходилка. Възстанови бъбречната функция, дишането се подобри много, остана да лекуваме клостридии с месеци, но и с това се справихме. През цялото време сме се борили с него да става, да не се залежава в леглото, да се храни сам- неща, които можеше, но не искаше. Атмосферата вкъщи стана непоносима. Вечно недоволен, мрънкащ, оплакващ се и не желаещ да прави усилия в посока раздвижване. От май месец отидохме в провинцията, където те живеят постоянно. редувахме се да стоим при тях със седмици, беше се възстановил до степен да ходи сам до магазина с две канадки. пропуши отново, и то сериозно. През юни започна да вдига температура, започнахме венозен антибиотик, но нещата не вървяха, отново започна с дихателни проблеми и на снимка се видя плеврален излив. И обратно в София, в болница. Този път нещата не се получиха, влоши се, дихателната недостатъчност  се задълбочи, беше интубиран и нещата завършиха за близо 2 месеца. Вложих много сили и нерви и накрая пак същото. Спечели 6 месеца сравнително самостоятелен живот в относително добро състояние.
И майка ми. На 89 години. Преди 2 години счупи бедрена кост, оперираха я. Гледала съм я до раздвижване, отначало в болница, после и вкъщи. Тя се опъваше, отказваше да става, да се движи, да се изправя на проходилката. Не трябваше да стъпва на крака с цяла тежест 3 мес, докато се научи с проходилка беше много трудно. Стига до масата, сяда, всичко е пред нея, сервирано. И тя иска да й начупя филийката на залци. Започнах да отказвам да върша неща, които може и сама- какъв е проблемът да си откъсне залък хляб? С ръцете няма никакви проблеми. И тогава получих титлата "зла жена". "Ти си една зла жена, защото не искаш да ми начупиш хляба". Злата жена обаче я изправи на крака и като дойде рехабилитатор на 20-я ден ми каза, че съм я раздвижила като за 2 месец след операция. На тая възраст или-или. Трети вариант няма.
Възстанови се до самостоятелно придвижване и самообслужване в дома. След като баща ми почина, стоя сама там около месец, пазаруваха й съседи. После паднала и беше зле натъртена, но слава на Бога, без счупено. Отидох да я гледам, първоначално отново на легло, впоследствие с проходилка в стаята, но вече без възможност да ходи сама до тоалетната. Купих тоалетен стол. След това без да знам, че съм в инкубационен период я заразих с ковид, изкарахме го и двете там, размина се. по едно време беше с влошено дишане, падаща сатурация. Започнах кортикостероид и антибиотик и се получи добър ефект за 1 ден. И на фона на това ми обясняваше, че се чувства зле от моите лекарства, с които я тровя. Налагаше се да я дебна прием за прием на лекарствата, защото отлагаше и отлагаше с часове с идеята ако може да не ги пие. При пропускане на една доза отново сатурацията й започна да пада, но не го отчете. И започна да изпада в едни истерични състояния. Тя не чува от години, пишем бележки, опитвахме се да я научим да работи с вайбър, ако не сме до нея. Не и не. Досега не е имала прояви на деменция, но и трудно е да бъде проверено при тая глухота и трудна подвижност. 
Вкъщи сме 4 човека на 45 м2, в т.ч. онкоболен, студент и седмокласничка. За момента племенницата й се съгласи да я вземе при себе си, но и там има търкания и предполагам, скоро ще се наложи да търся друг вариант.
Стана дълго, но и  проблемите са дълги. С една дума, нямам полезен ход. Не мога да плащам цитираните по-горе суми за гледач и дом за възрастни, те надвишават заплатата ми.

По повод на написаното от ra2 ще кажа какво мисля.Повече от 2 месеца майка ми беше на легло абсолютно неподвижна, без да е хапнала и един залък, само пиеше вода / и то със спринцовка на  глътки/. В този период лежа и 9 дена в болница. След като почина си дадох сметка, че безсмислено удължих живота й. Тя страдаше, въпреки че изпитваше голям страх от смъртта, аз също. Идва един момент, в който дали тялото или друго иска да умре и може би е по-добре да приемем това, вместо да полагаме усилия да удължим живота.

Ra2, наистина ужесен период е било. Човек инстинктивно иска да помогне, въпреки че и аз съм приела, че не мога да подобря ситуацията. Аз като дете съм била в ситуация на това майка ми и баща ми да се грижат за болен човек. Била съм на около 9години. Супер изненадващо за мен излязоха проблеми от този период (наложи ми се да посещавам психолог поради съвсем други проблеми преди 2 години), Та на сесиите се появиха тези сцени , в които като дете съм се чувствала изоставена, защото фокусе беше върху болния човек ... никога не ми е било проблем, забравила го бях, въобще...не ми е било травма или нещо подобно... но ето как подобни житейски проблеми влияят на семействата, децата ни, на нас самите...та в този смисъл и аз мисля, че трябва да приемем какво се случва и да продължим максимално да живеем нашия си живот.
Аз пак съм в изходна позиция, едната жена не дойде на интервюто, другата се отказала... Поне днес му биха втората ваксина, крака му е по-добре след последното падане и става за тоалетна, храна не се сеща да яде или не желае ....

Темата е много полезна! Трудно е, но е хубаво да имаш къде напишеш, какво чувстваш. Това много помага. Кураж, момичета!

ra2, в сравнение с теб си мисля, че не съм чак толкова зле. С изключение на майка, всички останали близки ни напуснаха без продължително залежаване и на възраст - с изключение на баща ми, който си отиде но 73г. Случаят на майка е подобен на този с твоята - усложнен е от паркинсона, но пък майка е упорита, съдейства и относително рядко се стига до "остави ме на мира". Като знам аз как все не мога да се организирам да правя гимнастика вкъщи, ѝ се възхищавам на упорството, когато се правя на кинезитерапевт.  Виждам колко ѝ е трудно. В това ми е и надеждата, че и този път ще си възвърне някаква самостоятелност. Обратната страна на това упорство е неспазването на забраната за нощно ставане.

От друга страна ми минават и мисли като тези на Mimileta. Виждам как едно след друго изостави компютъра, четенето /почти/, а напоследък- и ТВ. Чува се ежедневно за минутка само с една приятелка. Нищо не ѝ е вкусно. Непрекъснато задремва, дори и седнала. Единственото, което я оживява леко е информация за правнуците. Не ми се иска да стигам до там! Същевременно си давам сметка, че има хора, които живеят с месеци и години в болка, което е ад и за тях и за околните.

Не мога да приема мисълта, че в някакъв момент напред аз или някой друг ще мисли, че не съм направила нужното до край и ще бъда упреквана. В случая с баща ми направих всичко, каквото е било по силите ми. И да, това наистина доведе до едностранчиво втренчване в неговите проблеми и пропуснах други, още по-важни здравословни проблеми на друг член от семейството. Нането, наистина това стана-ощетих един за сметка на друг. 
И сега пак се чувствам виновна.
pipelot, чудесно е, че можете да общувате. В нашия случай това е почти невъзможно. Дори и когато се опитвам да пиша дълго, тя просто изчита и не реагира, нито дума, нито жест. Задавала съм въпроси в писмена форма, на които да отговори с просто да или не- отново пълно мълчание и пълен игнор. И не съдейства, а дори наобратно- впряга всичките си сили за съпротива срещу всичко, което е неприятно, но необходимо.
И ние опитвахме да наемем жена за по два до четири часа на ден. Отказа се доста бързо, така и не разбрах защо. Дали защото е било трудно да общува или това и още нещо, не мога да кажа. Със сигурност ни беше предупредила, че зимата няма да се занимава, когато ще трябва и за отопление да се ангажира там. И в същото време ми говореше, че ще си търси друга жена за гледане.

Това е неизбежно според мен - винаги има нещо ощетено - я човек, я работата, я собственото здраве...

Мъжа ми така удължаваше живота на родителите си, изкуствено, както сам казваше. Наистина, не можеш и да ги оставиш да си отидат, без да се опиташ да им помогнеш, но това разсипа всички ни. В момента, в който си отидоха неговите родители, моите започнаха да боледуват, накрая и те си отидоха. Резултат - 10 години около тежко болни хора, аз в момента ходя по лекари и ми откриват какво ли не, болести които родителите ни нямаха и на 80 години.

Понеже тоя апартамент е писан на мъжа ми, а на брат му е дадено друго. И аз все съм знаела, че ние (аз) ще ги гледам. Обаче аз взех че се разборях от множествена склероза, пък етървата, взе че счупи тазобедререна става и сега дори сама трудно се обслужва. А свеки има множество разсейки в черния дроб. Преди 20 + годи е преживла мастотомия в дясно. Сега ще мислим какво да я правим сега. Поне още не я боли.

Здравейте, темата е страшно полезна. Моля ви да пишете от коя фирма за гледане на възрастни хора сте доволни. Или да препоръчате хоспис. За град София става въпрос.

В момента ползвам услугите на Пиа матер, идва жена по 1.30ч сутрин и вечер. Детска кухня Ян Бибиян доставят меню на вратата. Жената идва и го взима. Събота поемаме ние, и през седмицата каквото трябва. Аз лично бих желала повече от услугата, но в сравнение с дом е направо приказка, така че си мълча. Минах като организация през още 2 фирми, едните ми искаха пари в брой всеки месец, тоест не може по банка. Аз съм си организирала и плащам всичко онлайн, няма кой да се занимава да разнася пари в брой. Другата пък имах уж интервю с жена в офиса им, тя не дойде... В общи линии по телефона всичко е цветя и рози, имат жени, ще ми предложат, но като избрах пакет се оказа, че нямало за мъж, нямало за този квартал, нямало не знам си какво и така. Пиа матер поне организационно не ме мотаха, маже би просто е било късмет.
Дом около София някой ако е открил свестен нека сподели. Аз гледах един супер лукс във Вакарел, но той е по-скоро за леки случаи, самотници... Прицелили сахсе явно в луксозна и малко по-безгрижна ниша.
Този във Момин проход не ходих да го гледам, човека звучеше доста по-адекватно за грижите, но ... вече разбрах че всички така звучат и после не е емного ясно. Сердика в София не я препоръчват.

----------------

дом Слънце, Горна Баня.
От второ лице го казвам.

Мдаа... Темата е от миналата година, но сега я намерих, понеже ми дойде до главата.  Ем, търсим дом, всички док за дом са придвижени и такааааа.. сега чакаме.. Да, не ми е приятно, but...
Оказа се, че сами не можем да се справяме,най-вече .. Ем.. сорри... С брат ми каквото можахме, направихме, но в тези вълчи времена .. Еми сложно е да гледаш и старец /става въпрос за човек на 83г/

-------------------------
можи ли да ми кажете какква е процедурата, защото ми предстои близките месеци?

Обадете се в соц грижи, ще ви обяснят подробно. И един съвет - започвайте още от сега, доста се чака за дом..

Момичета, как сте, какво става с близките ви? При нас никакво подобрение естествено, мисля, че скоро грижата трябва да е 24ч. В тази връзка придвижих документи за личен асистент и съм пред подписване на договор. Все някаква помощ ще е , не съм видяла какво са одобрили, уж всичко било. Има и балнеолечение... та ако имате телк, действайте, има помощи, но просто трябва да си поискаш.. и да се занимаваш с институциите, но аз съм свикнала и според мен въобще не беше кой знае какво..

Naneto, явно сте първа група с придружител. При нас положението е втора група, човека е с костно-ставно заболяване, хем не може да стане от леглото, хем не увеличават групата, хем трябва да го гледа някой, хем трябва да работим.. веселба

от кога ви е телка, подайте за промяна, баща ми беше 98% без чужда помощ, подадох документи и го променихме.

Поне от 15 години, пожизнен е, но по съвет на Джи Пи-то и на позната, която работи в социални грижи, по-добре да не се занимаваме, мал шанс било да ни вдигнат групата.

Ще съм благодарна на всякакви съвети и помощ. Майка ми е на 79 години, с инсулт отпреди 8 години, с пареза в ляво, но се движеше. Излизаше навън дори. След ковид отключи деменция. Преди 3 дни падна и счупи шийката на бедрената кост. Оперирана на 10 юли, поставен пирон. Едва ли ще има шанс да се раздвижи отново. За да ни е по-лесно да я гледаме се чудя дали да търся болнично легло, нейното е на пружина или да купя обикновено с твърд матрак. Днес ще говоря с рехабилитатор. Тя няма да може нито с проходилка, нито с патерица заради ръката. За тоалетна кое е по-удобно-памперси или подлога. И още много въпроси. Има телк 87 %, подадох месец април за влошено състояние, преди месец октомври няма да минем. От социалните нищо не могат да ми помогнат. От 1 юли помощните средства са към Здравна каса. За да отпуснат антидекубитален дюшек трябвало протокол от ЛКК. Направо сме в ужас

Купи й антидекубитален дюшек. Мисля, че отпускат и по здравна каса. Ние купувахме от едно магазинче зад хотел Плиска. Естествено, че памперсите са по-добре от подлога. Пожелавам ти успех и да излезеш себе си след такова изпитание.

Радвам се,че иматакавс тема. От януари си седя в къщи заради майка ми. То не бяха болници,то не не чудо. Сега очаквам да дойде понеделник да видим дали ще може към телка да се добави да съм придружител.

Не знаех къде да питам, може би тук ще получа отговор. Майка ми, (вдовица) на 79г се грижи за сестра си (на 86), която няма деца и съпруг и е в крайна степен на деменция. Леля ми вече не яде и не може да говори. Аз и брат ми сме на другия край на Европа. Семейната лекарка е казала, че краят и е близо. Има ли нещо, което майка ми може да направи? Да викне бърза помощ, защото леля ми почти не яде? Ако може тя да почине в болница, а не вкъщи при майка ми? Не знам как бих могла да помогна със съвет или действие. Да кажа, че майка ми настояваше да не я праща в хоспис, защото тя може да се грижи, но психически, виждам че й е много трудно. Ако някой може да помогне със съвет, ще съм благодарна.

Ако намериш хоспис много наблизо до майка ти, така че да може всеки ден да я вижда , според мен ще се чувства по-добре на такова решение .

За съжаление идва момент, в който не можеш да се грижиш вкъщи. Дадохме свекър ми в хоспис, на ММ му беше много мъчно, но си изискваше специфични грижи, като поддържане на катетър, които не можехме да му осигурим у дома. Особено, като е с деменция, не се ориентират много много. Тежък момент е, но ако искаш да пощадиш майка си, настоявай за хоспис.

Мисля че става въпрос за дни или седмици, понеже изобщо не се храни. Мислех, че евентуално могат да я сложат на система за хранене или нещо подобно в болница. Благодаря за съветите, ще погледна за хоспис, но предполагам, краят ще е съвсем скоро, за да се оформят и подават документи.

системата нчма да помогне по мое мнение, но на майка ти ще и е много мъчно. затова хосписа.

Колкото и да звучи гадно - хоспис е решението..
В момента съм в подобен "джаз".. На всеки му идва края рано или късно.. Не си късайте вие нервите, просто няма какво друго да направите, не сте Господ..

ierldan,  леля ви пие ли вода? Майка ми не яде нищо 2 месеца преди да почине, но пиеше вода. Тъй като имаше проблем с гълтането , давах й вода със спринцовка. Живеех в постоянен страх да не се задави и да умре в ръцете ми. Вечер сестра ми идваше да спи при нас. Имайте предвид, че работещите в Бърза помощ нямат задължение да пренесат болния до линейката. Това е грижа на близките, т.е. майка ви трябва да осигури хора за това. 

Дами, на всички благодаря за мненията. Хоспис се оказва че най-близко има в София - на 200км. Дали има смисъл, майка ми казва, че със спринцовка й дава вода, но тя повече не приема, от няколко дни. Има жена, която й помага, но не е 24ч. Имам близка от Сардиня, казва че двама яки мъже от бившия Съветски съюз обгрижват баща й, на две смени, който също е така, на легло, защото майка й не може, а и двете дъщери са далече. Това е такава тъжна история, хората над 80 са с 1 към 3 шанс да свършат така…

Ето ме пак тук - леля ми почина преди две седмици, а майка ми в момента е при мен в чужбина. Ние всички сме заети и не мога да й обръщам много внимание, а тя милата, й се занимава с някаква физическа работа - размества, подрежда и т.н. Не знам за колко ще остане. Бих искала поне за зимата, но тя иска да се връща да прави помана - 40 дни или нещо подобно. Тук й е скучно, няма с кого да си говори, не знае език, излиза по малко, разхожда се, но не знам как точно се чувства. Някакви идеи за занимавки за възрастни, загубили близки наскоро?

За там не знам, но като се върне може да се запише в съюз на пенсионера, съюз на инвалидите и други съюзи.Плащат 5-10 лева членски внос годишно и ходят по екскурзии, събират се да се черпят за празници, имат певчески състави и си гостуват с други организации от други градове, имат добър социален живот.

Зимата няма много смисъл да се прибира, освен ако няма много познати и приятелки, които ще наминават. И ние сме в чужбина. Занимавка като дойде някой са децата , настолни игри, домашни и сега започват коелдни празници, базари и пр.

Някакво животно. От опит го знам. Може би някое малко кученце, което да го води лесно и да се разхожда с него, същевременно

Здравейте, моето семейство сега е в процеса на наемане на болногледач за възрастен човек и исках да ви попитам какви са нещата, от които не сте доволни в услугата и има ли някакъв начин тези проблеми да се предвидят по-рано и обсъдят с фирмата и потенциалния гледач при интервютата?

Благодаря!

Няма начин. Ние сменихме няколко жени, най-доволна бяхме от една, която намерихме по обява във вестник. От тези, които наехме от две фирми не бяхме доволни.

а какви бяха проблемите с фирмите? ние гледаме сега от пиа матер оферта и от тска и като цяло ми се стори, че работят добре и се стремят да отсяват между личните асистенти добри кадри

Ами тези от фирмите бяха доста мърляви, и като лична хигиена, и като работа. Готвеха безобразно, а едната крадеше всичко, което й попадне под ръка.

Здравейте, желая светли, топли и споделени празници! Майка е почти на легло, с деменция, но е кротка. Идва жена по 4ч на ден, докато сестра ми е на работа, има грижа само да сложи майка на тоалетния стол, да сервира обяд, приготвен от нас, и да пообиколят веднъж апартамента с майка ми. Тоест около 30 мин работа в тези 4 часа. В останалото време гледачката спи, плете, говори по телефон, гледа телевизия. В момента имаме и Телк 100 % с чужда помощ и ще бъде на 4 часа личен асистент. До момента й заплащаме по 20лв на ден(за 4 часа) Обясних, че не готви, не чисти, не бърше прах, не пере. Всеки месец й давам и 50лв допълнително. Но тя мисли, че парите са малко. Става дума за малък град в провинцията. Да, живота е скъп, но като се замисля, че санитарите в болницата са на 8 ч и минималната заплата. И че от 4те й работни часа двата часа са в сън и 1 в плетене. Какво е нормалното заплащане според вас

Ако има нужда от повече пари няма значение нашето мнение или вашите анализи. Дори и така да са жената няма да се почувства че е достатъчно. Затова или намирате друга за в случай че напусне или друг вариант  - например ако наистина и е толкова лека работата и намерите още 1 такъв случай ги обединете. Жената ще получава двойно и може би ще е по-доволна.
Защото за повече пари сигурно ще е готова да свърши повече работа ?

Като е с чужда помощ поискайте асистент от социалните или общината.Така вие няма да плащате нищо, а на асистента ще му върви и стаж и заплата и ще има човек 8 часа при нея.

https:// Ами тя пожела да стане личен асистент на 4 часа, в случая и стаж ще й върви, а ние ще й доплащаме до уговореното, защото след осигуровки сумата от социалните ще е по ниска от 20лв на ден. Писах тук, защото исках да разбера какво е заплащането в момента за тази дейност. В нета обявите са на фирми и едва ли самият болногледач взема посочената сума, предполагам една част от нея отива за фирмата