Не мога да се справя с децата си

  • 12 128
  • 250
  •   1
Отговори
10 септ. 2021, 16:31 ч.
  • София
  • Мнения: 1 370
Това е - просто не мога да се справя. Не ме слушат за нищо. Момче на 8, момиче на 5. Имам и бебе на 2 мес.
Не помня от кога не са си мили зъбите сутрин, неоправени легла, разхвърляни играчки навсякъде, баткото бръкне в шкаф, не се сеща дори да затвори вратичката след себе си, не гаси лампата на баня/ тоалетна след себе си. Миенето на ръцете му е просто  мокрене, не ползва хавлия, а пръска по стената с мокрите ръце, вече има и следи. Почти нищо не прочете от списъка за ваканцията, а иначе обича книгите. По цял ден играят с играчки - куклите, плюшките, бръмчи с колички като тригодишен.
Вечер не можеш да го вкараш в банята да се измие, после не можеш да го изкараш...
С две думи- ВСЯКО едно действие, което се иска от него, ако се случи, то става с многократно повтаряне, караници, обяснения как се прави и как не се прави и на следващия път пак същите глупости прави, все едно никога не сме говорили!
Малката беше по-послушна, но сега и тя, прави каквото си иска, навлича зимния елек посред лято, дънки, чорапи в най-голямата жега и не мога да я убедя да се облече адекватно.
Нямам сили вече, превърнах се в злодейка, която само ходи по тях и мели и пак ми обръщат гръб. Не искам да съм такъв човек, нервозна истеричка.
Прекарваме време заедно, чета им, вчера пускахме хвърчило, ходихме до реката, давам им колкото мога свобода с идеята да "отвърнат" с това да ме чуят от първия втория път.
Не е заради бебето, баткото откакто се е родил е инат и мързел във всяко едно отношение. Девойката я виждам, че все повече става като него и се отчайвам. Едно време обичаше да седнем двете с моливите и занимателна книжка и да "учим", сега върти очи като брат си.
В момента съм ги оставила да правят каквото щат, не мога повече, не се харесвам такъв човек, в какъвто ме превърнаха!
Чувствам се пълен провал като майка, чувствам, че не ме зачитат за нищо.

Ще питате къде е бащата в тази история? Той не се впечатлява толкова от това, за него аз правя от мухата слон и съм едва ли не лоша, че искам да има някаква дисциплина.
Него също не го слушат за нищо.

Къде бъркам, какво да направя, че да спре да се бърше в стената, да не ми отвръща че няма да учи и да не разхвърлят повече завивки и възглавници по пода, защото, видиш ли, правят си къщичка?

# 1 10 септ. 2021, 16:44 ч.
  • Мнения: 1 864
Предполагам, че повечето хора ще ти кажат, че наистина правиш от мухата слон, но аз като човек, който също държи на дисциплината и правилата, те разбирам.

Сега, някои неща наистина звучат като дреболии, но въпроса е принципен.

Без бащата в картинката обаче мисля, че ще ти е много трудно да се справиш, за съжаление.

Как реагираш когато не те слушат? Освен, че повтаряш и викаш, има ли някакви действителни санкции за тях т.е. някакъв вид наказание?

Също така опитай да си подбираш битките т.е. преглътни някои от нещата защото иначе се превръщаш във вечно мърмореща и крещяща особа и на децата си им като фон от един момент нататък.
Хубаво е да държиш на важните неща като учене, хигиена и т.н и да не се хабиш за дреболии. Какво като разхвърлят възглавници и завивки по пода? Не си струва тровенето на нервите за подобни неща, особено както имаш и бебе.

# 2 10 септ. 2021, 16:52 ч.
  • Мнения: 4 019
Трябва им друг пример за подражание и авторитетна фигура - пращате ги на лагер за месец. Дали тренировъчен, дали обучителен по нещо. Предупреждавате педагозите да са строги, там ще ги постегнат с режим. Отделно ги пращате на кръжоци - него на футбол/карате, нея на танци/волейбол. Ще изхабят енергия и ще се научат да слушат ръководител. И вие ще имате по няколко свободни часа на седмица без децата за успокоение на нервите.

# 3 10 септ. 2021, 16:56 ч.
  • Мнения: 2 001
Може да удряш слабите им места. Например ако обичат някаква храна им казваш, че ще получат ако си свършат работата. Или ако гледат филмче, или някакво друго занимание. Наистина е трудно, особено цели 3 деца, малката вероятно имитира баткото.
Ако имаш възможност да ги запишеш на някакво хоби, да са заети?

# 4 10 септ. 2021, 17:02 ч.
  • София
  • Мнения: 38 704
Типично септемврийско изтрещяване. Дишай! Иде 15 септември!

# 5 10 септ. 2021, 17:16 ч.
  • София
  • Мнения: 1 370
Да, това са дребни примери, основният проблем при момчето е, че не е способен да си промени навиците, не възприема от дума. Единственият успех, който успях да постигна е с обувките. Като се прибираме от разходка винаги си захвърляше обувките насред коридора, така че който излиза от хола да се спъне в тях. Откакто се е научил да се събува - до сега. Дори не искам да ги подрежда, просто да са до вратата. Веднъж му казах, че ще ги изкарвам навън на етажа и от тогава не ги захвърля където му падне.
Последствия има - ако не учи, няма излизане - ми, пак не учи, или го прави в последния момент през пръсти, а аз трябва да изведа бебето, малката...
Не може всичко да става със заплахи и подкупи. Стигаме до там да кажа - прибери си дрехите от земята и той да каже "иначе какво ще стане" или "какво ще ми дадеш ако ги прибера".
Караниците ги пиша, защото и през този период минах, сега просто говоря, повтарям - прибери си играчките от масата в кухнята, ок, като си свърша играта в хола. След 1 час пак, и пак и пак и накрая ги смита и захвърля в детската. А междувременно е съборил 20 неща, за които пак трябва да му се каже да ги оправи.
Нервен хамстер, и двамата са за пример в училище и градина. Той ходи на футбол, тя на балет и гимнастика, никой никога не ми се е оплаквал от тях. В детската на времето го хвалеха, че скача пръв да прибира и подрежда.
Стигнах до там да не смея да им кажа нещо, защото знам, че ще ударя на камък.
Да, трябва да си избирам битките, да, без бащата няма да стане, а той не е на моя страна.
Просто ми е мъчно и обидно.
Ужасявам се от мисълта как ще успявам да го накарам да пише домашни всеки ден, миналата година беше ад.

# 6 10 септ. 2021, 17:29 ч.
  • София
  • Мнения: 8 000
Някой от двамата родители трябва да си влезе в ролята и да стане респектиращ. Ако сега не можете да въведете дисциплина, след няколко години нещата ще са изтървани.
Не го пиша с цел назидание, а по-скоро като дружески съвет. Самата аз съм с дете с проблеми с инструкциите, като от години ползваме психолог в работата с него. Въведете задължения, срок за изпълнение, разговори и се постарайте да ограничите дуднянето до по-съществените мменти, за да не се превърне във фонов шум. И не разчитайте, че работата ще се свърши без надзор, прекалено малки са за това.
В нашия случай най-ефективни бяха разговорите на тема кой какво прави и допринася за семейството. Това беше по съвет на психолога, аз бях скептична. Ние бяхме тръгнали по схемата с наградния фонд, но тя бързо ни накара да го променим. Трябва да се смени фокуса - от наградата към ефекта за семейството, семейната обич, съпричастност и помощ. Синът ми е малко под 9, а това го въведохме като метод на работа от миналата година. Всички задължения - прибиране, чистене, помощ се правят, защото някой има нужда от тях или в името на общото благо. Така се създава и усещане за част от екип и отговорност към него. Таткото да си прави мъжки дни и вечери с големия, когато да са само двамата, да правят нещо, което им е кеф и на двамата и детето да получава дозата внимание.

Последна редакция: пт, 10 сеп 2021, 17:37 от милинка

# 7 10 септ. 2021, 17:35 ч.
  • София
  • Мнения: 38 704
Запиши го на занималня. Наистина е ужасяващо да се занимаваш с бебе и второкласник.
Не реагирай с емоции - "мъчно и обидно". Мисли с разума си как можеш даси облекчиш максимално ежедневието.

# 8 10 септ. 2021, 17:41 ч.
  • Мнения: X
Цитат на: горчива в пт, 10 сеп 2021, 17:16
сега просто говоря, повтарям - прибери си играчките от масата в кухнята, ок, като си свърша играта в хола. След 1 час пак, и пак и пак и накрая ги смита и захвърля в детската.
Аз бих изхвърлила играчките в боклука след второто подсещане и окото няма да ми мигне.

# 9 10 септ. 2021, 18:05 ч.
  • София
  • Мнения: 13 477
Първо, трябва майката и бащата да заиграят отборно. Да не се руши авторитета на каращия се.
Второ, в къщата се налагат правила и всички ги спазват.
Примерно, обувките се свалят пред външната врата, дрехите се слагат в коша за пране или на закачалка, играчките са по местата. Същото се показва с личен пример от двамата родители. При нещо не на място - в боклука.
Трето, не се вика. Колкото по-тихо говориш, повече те слушат. Викнеш ли, автоматично "оглушават".
Четвърто, не правиш това, което влиза в задълженията на друг член от семейството, дори да причинява дискомфорт на всички.
Всичко друго е изгубена кауза.

# 10 10 септ. 2021, 18:09 ч.
  • Мнения: 12 865
Най-лошото в ситуацията е как ти я възприемаш. Ако има някакъв начин да си поемеш въздух, да се успокоиш и да спреш да ги гониш като диверсанти...
Наистина, родителят трябва да научи децата на много неща, но за мен най-важното е добрите отношения. Само викове и каране за всяко нещо - губи се ефектът. Ето, момиченцето какво облякло и обуло, това наистина ли ти е важно? Да избира сама какво да облича. Измисли кое е важното. Зъбите са супер важни. Сега, книжките че не прочел - ами да ги е прочел. Не им давай награди, за да си изпълняват задълженията, щом започват вече да се пазарят. Така не става. Пробвай за едно-две важни неща да ги лишаваш от нещо. Зъбите трябва да се мият. Това с мацането на стената, щом те дразни, пиши го и него за важно. Какво обичат? Не им го давай, ако не са си измили зъбите и той маца стената. Например, да си измият вечерта зъбите и тогава ще има филмче.

Сърдиш се на бащата, но може той да е прав и да се справите по-добре, ако не изисквате всяко нещо да е перфектно, а държите на малък брой важни неща.

# 11 10 септ. 2021, 18:18 ч.
  • София
  • Мнения: 1 370
милинка, сама ли посещаваш психолог, или и детето водиш?
Иска ми се да избегна занималнята, тъй като класът е преобладаващо момчешки и обикновено на занималня вършат страашни глупости, госпожата им трудно ги озаптява. Допълнително се притеснявам, че вероятността да ми влачи вируси е по-голяма, ако е цял ден на училище. Но ако видя, че иначе не става, ще взема да го запиша.
Много ви благодаря за съветите, ще покажа темата на ММ, за да обсъдим и изградим стратегия.
Трудно ми е да не подхождам емоционално, всяко тяхно игнориране го приемам лично. После като ми дойдат за редовното гуш (и двамата са много гушливи) някак си не ми идва отвътре да им се порадвам.

Последна редакция: пт, 10 сеп 2021, 18:25 от горчива

# 12 10 септ. 2021, 18:32 ч.
  • София
  • Мнения: 8 000
Миналата година психологът, чийто съвети препредадох, работеше с по-големи деца с проблемно поведение. Та при нея ходехме аз и баща му. Обсъждахме седмичните проблеми и тя даваше насоки как да отреагираме, как да правим корекции в поведението и пр. Смятам, че ни беше доста от полза, за жалост с началото на пандемията прекратихме и работата с нея.

# 13 10 септ. 2021, 18:33 ч.
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
Не знам дали е добър съвет, но може да му делегираш някаква отговорност

Явно все пак харесва правилата в училище и ги спазва, но вкъщи няма авторитети.

Например, може да му кажеш, че излизаш с бебето и трябва да се грижи за сестра си, да ѝ сервира обяд, да ѝ почете и да я сложи да спи
Защото е голям мъж и когато татко е на работа, трябва да помага на мама

# 14 10 септ. 2021, 18:38 ч.
  • София
  • Мнения: 13 477
Не приемам за редно на дете да се делегират грижите за по- малкото, освен ако не е изявило само желание при значително по-голяма възрастова разлика.
Иначе делегирането на задължения е правилно, но за неговите неща. Примерно, тя излиза, а той има час да си подреди вещите. Или някаква помощ в домакинството.

# 15 10 септ. 2021, 19:24 ч.
  • Мнения: 275
Децата нямат уважение към вас, явно ви възприемат като обслужващ персонал. Казвате, че при треньори и в ДГ са изпълнителни-това  понеже тези хора изискват, не молят за дисциплина. Голям проблем е, че с баща им не сте тандем и те са го осъзнали.Значи може да правят каквото си искат.Не знам ако сега е така, в бъдеще как ще се справяте с тях. Някой ви посъветва да ходят на танци и спорт, че да си изразходят енергията. Те ще бъдат внимателни само там, при чуждите хора, но после у вас ще са си пак същите защото проблема си стои-липсата на уважение към родителите и както разбирам няма наказания(поне не работещи). Имам една такава позната и не искам да съм на нейното място. С по-големи деца е. Не знае как да ги накаже. Ако ги спука от бой, ще се оплачат в закрила на детето( в училище имат на всеки вход телефони, където да се оплачат от домашно насилие). Ако ги лиши от компютър или телефон, ще и обърнат къщата с краката нагоре, а и през учебната година не може без интернет заради дистанционното обучение. Обаче вместо да учат, те си играят на телефоните и дори не влизали в час. Лишаване от храна не действа, те са едното злоядо, другото става нощем и нагъва от хладилника. Общото между вас и тях е, че като бяха малки, на таткото му беше смешно и не се намесваше на нейна страна, за да покаже подкрепа. Той удобно се дистанцираше, все едно го няма и все тя трябваше да бъде лошата. Не съм съгласна, че преувеличавате проблема. Когато са малки, изглежда смешно човек да им се ядосва, но после  като праснат на ръст и килограми, става страшно.Аз мисля, че който е родител, трябва да си е на мястото като такъв, а не да им е приятел. Сега тези мои познати са в незавидно положение, ходят по психолози и питат как да се справят, щото не могат, но е късно. Ако още се помайвате, може и за вас да стане. Трябва ви генерална промяна в отношенията, безпощадно налагане на нови железни правила и това в името на психичното ви оцеляване. Желая ви да спасите себе си, само така ще сте полезна за семейството.

# 16 10 септ. 2021, 19:43 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Родителите са за работа с психолог, а не децата. Когато децата се държат добре навън, а вкъщи зле, тогава най-често е отразяване на конфликт или някакви проблеми в семейството. Майката и бащата водят някакви свои битки помежду си, а децата приемат това поведение, което им е по-изгодно. В случая е по-лесно да са на страната на баща си и да бойкотират майка си. Възрастните са проблемът, не децата. Когато възрастните се оправят помежду си, тогава и децата ще започнат да се държат добре вкъщи.
Кажи на мъжа си, че ако продължават така нещата, ще побърка децата и ще има да им купува лекарства и да сърба по-големи попари. Едва ли ще ти повярва, защото и той по някакви свои причини се е вдетенил, но не може да го оставяш да се прави на две и половина. Какво делите двамата? Има нещо между вас.

# 17 10 септ. 2021, 19:44 ч.
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
Така е. Проблемът е в бащата.

Работете със семеен психолог.
Но това едва ли ще проработи, щом бащата не вижда проблемите

# 18 10 септ. 2021, 19:52 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Направо си го представям този баща как се съгласява за психолог, че и семеен! Все едно някой да му каже, че е неспособен интимно - толкова тежко ще реагира. Зарежи я тая работа с психолога, няма да проработи. Само авторката и мъжът й си знаят каква каша са забъркали.
Горчива, трябва да помислиш и да видиш какво се случва между вас, има някаква история, нещо е започнало да се случва около времето, когато са започнали проблемите на голямото дете. Малкото ходи по акъла и подражава на голямото. Нещо има там и само ти можеш да разбереш какво е, защото ти си познаваш семействата и какви случки сте имали, конфликти или някакви други неща.
Какви са отношенията между децата и баща им? Той как и колко общува с тях, как им говори, какъв тип баща е, какво позволява и т.н.? Ако може да опишеш основните неща.

Последна редакция: пт, 10 сеп 2021, 20:00 от Andariel

# 19 10 септ. 2021, 19:55 ч.
  • Мнения: 2 039
Мъж ,дете и куче както ги научиш.Сигурно ще ме изядете с парцалите,но аз съм старомодна.При въпроса ..иначе какво ще стане..,ще му отвъртя такъв шамар,че няма да повтори.
За 8годишното май вече са поизтървани нещата,внимавайте с другите.
И правилно са писали-родителите нямат авторитет.Няма ли начин да се споразумеете с бащата и да работите единно.
С три деца рядко някой може да се справи успешно сам.Записвайте ги на занималня,призовавайте на помощ баби и дядовци дано се подобри положението.

# 20 10 септ. 2021, 20:01 ч.
  • София
  • Мнения: 38 704
Общо взето, разумното разпределение е - на всеки възрастен - по дете. Бащата да се грижи повече за момчето си.

# 21 10 септ. 2021, 20:10 ч.
  • Мнения: 275
И аз също щях така да го шамаросам малкия, че да го залепя на стената за този отговор. Но проблемът ще се реши само ако родителите се съюзят, всеки пази гърба на другия и винаги се подкрепят при спорове с децата. Насаме може да си спорят до безкрай, но пред малките не може всеки с различно мнение и единият забранява, другият разрешава. Когато всеки тегли в различна посока се стига до провал. Изобщо така е то, като махнаха казармата, сега няма точно мъже, има момченца. Дано да успее да порасне, че да се сети  да възпитава и че е глава на семейство.

# 22 10 септ. 2021, 20:39 ч.
  • Мнения: 7 421
Съчувствам ти, не само заради поведението на децата, ами и защото с мъжа ти не сте един отбор. Бих била максимално строга с децата. Иначе е чудесно, че си намерила смелост да родиш трето дете.

# 23 10 септ. 2021, 21:50 ч.
  • София
  • Мнения: 1 370
Мислите, че проблемите между мен и бащата са в основата на това, че нямат респект към нас?
Може би сте прави, имаме проблем, но той е толкова сериозен, че просто не е за приказване.
Andariel, баща им е добър с тях, търпелив е, за него не е от значение дисциплината, или ученето, или в колко си лягат, единственото важно е да са добре нахранени (фикс идея му е) и да имат играчки.
Да, понякога им се кара, но общо взето е на настроения, много рядко изпушва и почва да крещи, после се извинява. Баткото си умира за него, с дъщеря си, мога да кажа, че няма никакви отношения. Може би и никога да не е играл с нея, с баткото - веднъж на няколко месеца да направят нещо заедно като баща и син. Той е много зает с работа, прибира се късно, винаги изморен, не го виня, не на всеки баща му идва отвътре да играе или изобщо да общува с децата си.

По отношение на желязната дисциплина - вкъщи нашите бяха такъв авторитет, че и през ум не ми е минавало да си отворя устата когато ми се карат за нещо, муха не смееше да бръмне когато баща ми е в стаята, възпитаваха ни със студенина и строгост, без бой. Може би затова не смея да скръцна със зъби на моите. Не искам да се страхуват от мен, така както аз се страхувах от моите родители.

# 24 10 септ. 2021, 22:01 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Тоест баща им е запазил за себе си ролята на доброто приятелче и на практика се е самоотстранил от възпитанието, а на теб е отредил ролята на диктатора, срещу когото той може да се бунтува с децата на воля. Трябва да промениш тази конфигурация, защото на практика отказва да поеме отговорност и сочи с пръст теб. А утре, когато вече го притиснат някакви обстоятелства, ако стане някоя беля, веднага ще те посочи с пръст и ще каже, че ти си виновна и че ти не си ги възпитала добре "тези деца", докато той се е трепал да изхранва семейството. Хубаво си помисли какво ще правиш нататък, защото ти е отредена най-неблагодарната роля и децата нямат никаква причина да те слушат, да учат и изобщо да се държат прилично, имат си съюзник и покровител в лицето на баща си.

# 25 10 септ. 2021, 22:13 ч.
  • София
  • Мнения: 8 000
Бащата отсъства от картинката, авторката не иска децата да се страхуват, то излиза, че на практика те диктуват условията. Няма как да се получат нещата. Все някой трябва да го играе възрастен. Няма лошо отношенията да са топли, но дори и на най-близките си приятели не позволяваме да се вихрят по главите ни. Граници трябват.

# 26 10 септ. 2021, 22:23 ч.
  • Мнения: 4 420
Оставили сте децата да ви водят за носа и сега си правят каквото решат.
Аз, може да изглеждам гадна, но никога не прегръщам детето, когато се е държала лошо и иска да ме омилостиви. Ами редно е да си осъзнае грешката, пък нека е разстроена. В крайна сметка и аз имам чувства и не ми е ок някой да си играе с тях.
Стая не подреждам. За радост ми се е паднала подредена дъщеря, ама нещата са си нейни. Заявила съм, че нямам притеснения да ги хвърля в коша. Ако реши да провери дали е така, ще види, че не се шегувам.
Ако играе, не ми е проблем да има играчки навсякъде. Ама ако са само разхвърляни и зарязани, не търпя.
И общо взето при лошо държание ставам лоша и аз. Нито храна ще сервирам, нито ще обгрижвам, докато виновника не покаже, че осъзнава.
Децата имат нужда от това някой да им поставя граници. Направете го, докато е време.

# 27 10 септ. 2021, 22:41 ч.
  • София
  • Мнения: 38 704
И ти си се съгласила на трето дете при това положение???
Точно си започнала работа и пак си забременяла...
Моите са две, с разлика 6 г и щом почувствах, че нямам подкрепа, казах да забрави за повече деца.

Последна редакция: сб, 11 сеп 2021, 09:13 от Rockstar

# 28 10 септ. 2021, 23:47 ч.
  • Мнения: 738
Опитайте да им спрете захарта, под каквато и да е форма. Ще се учудите на промяната.

# 29 11 септ. 2021, 09:39 ч.
  • Мнения: 2 646
Явно все пак си много търпелива. При така описаната ситуация, която е ежедневие, аз бих станала звяр от към дисциплина и бих се заела да им покажа кой кой е в това семейство. Бащата като го няма никакъв, значи цялата " власт" е в твоите ръце. Няма какво да го чакаш и да разчиташ на съдействие от него. Ти си потърпевша, защото ти си по цял ден в лудницата с 3 деца, не той. Вземай се в ръце и действай категорично със забрани, правила и наказания. Съответно, ако има промяна в поведението и отношението - награди, поощрения и т.н. По дяволите, ти си шефа, ти определяш правилата! На 8 и на 5 г. са твърде малки, за да те игнорират и да не зачитат авторитета на родителя. Малко сте изтървали положението, но все още са малки децата и има шанс да ги преобърнеш към себе си. В къщи аз съм лошото ченге, баща им е ангел с крила, но знаеш ли как ми пука?!? Казала съм им, че докато живеят при мен и аз ги издържам, домакинството ще е по моите изисквания и ще спазват реда, който аз определям. Като се изнесат от къщи,ако искат и насрани гащи да държат в гардеробите си, не ме интересува! Но докато са при мен, ще спазват моите правила. Завивки и възглавници по земята...как пък не! После нали ще спят и ще се завиват с тях. Мокри стени, тръскане на ръцете вместо да се избърше, разхвърляни дрехи - това се стопира още в зародиш. Казваш,че така не се прави и ако продължава нагло и провокативно със същото поведение, просто налагаш санкции. Когато са се държали лошо, не съм имала угризения да изхвърля любима играчка или да ги лиша от нещо, което им е любимо. Нека знаят, че наглото им поведение има последствия. Няма какво да ги жалиш, те ще те подлудят.Направо не знам как издържаш, че и бебе има за гледане. Малко по сериозно, малко по стегнато се дръж с тях. Постави граници и задай правила. Щом слушат други възрастни ( треньори и преподаватели) значи не са толкова подивели и изтървани. Тия номера ги въртят само на тебе, защото усещат, че си слаба психически. Не им позволявай да те манипулират и да се качват на главата ти. Това са твоите деца и си длъжна да намериш подход, с който да изградите здравословни отношения. И последно - не се прави на тяхна приятелка, не слизай до тяхното ниво. Ти си им майка, не другарче, нито обслужващ персонал.

# 30 11 септ. 2021, 10:38 ч.
  • Мнения: 2 039
И аз се очудих,че при тази ситуация авторката се е навила на трето дете,ама да са живи и здрави.
Тази слободия не е здравословна за децата.Шом бащата се държи като дете,снкциите трябва да са и за него.Пробвайте в единия му почивен ден да го оставите сам ама за цял ден с тримата.На всички оплаквания отговаряте...Аз съм така всеки ден....ще помогнеш ли да се промени нещо?

# 31 11 септ. 2021, 10:42 ч.
  • София
  • Мнения: 38 704
Чак пък с тримата... Взима количката и бяга.😉

# 32 11 септ. 2021, 10:45 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Какво да се навива, то като е станало третото да го връща ли? А често хората се надяват, че със следващото дете ще е различно, което пак не е различно.

# 33 11 септ. 2021, 12:10 ч.
  • Мнения: 9 895
И моите в някакъв момент хич не си подреждаха.
Казах им - или подреди моливите, или изхвърчат през прозореца.
Изхвърлих няколко молива, да видиш ред сополи, сълзи и подреждане.

Като се карат за някоя играчка, баща им ги попита - момчета, искате ли аз да ви я разделя? Първия път се съгласиха, и той я раздели. Ама така, счупи я на две, и им даде половината боклуци на единия, половината боклуци на другия.
Това беше преди 7-8 години, още го помнят!!! Ай са почнали да крещят за нещо, което не могат да разделят, и той веднага си предлага услугите. Настъпва мир и любов 🌞🌞🌞

# 34 11 септ. 2021, 12:15 ч.
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
Здравословната среда за гледане на деца е, когато двамата родители споделят всички задължения, което означава, че никой от тях не може да си позволи да развива кариера. Това е факт.

Семейство или кариера е съвременната дилема

Важно е да се работи, но не повече от допустимото.
Необходимо е и двамата да могат да отделят време на партньорските си взаимоотношения, на родителските си задължения, професионалните такива и себе си, като личности и здрави тела.
В такава среда, някак се случва естествено здравословното поведение да изискваш от децата си необходимото уважение, тишина, ред и изпълнение на домакински задължения. 
Значи в съвременния свят никоя жена не трябва да бъде само майка, а бащата само доставчик на ресурси.
Аз ти предлагам, ако мъжът ти продължава упорито да ти отказва помощ, да си намериш работа и да запишеш най- малкото на ясла, а останалите и без това ще са на училище.
И всъщност, колкото е възможно повече време да ги оставяш на него, сам да се оправя, докато ти си някъде.
Така сам ще усети нуждата от ред и дисциплина.

# 35 11 септ. 2021, 13:38 ч.
  • Мнения: 1 228
Ох, аз това го преживях само с един, пък с двама и бебе...
Вечно вървях след него и дуднех, наричаше ме полицайка. Баща му е ангел. щото само гледа да избяга на работа.
Доста наказания и задвратници е отнесъл. И аз съм расла в такова строго семейство, ще шукна в присъствието на баща ми ли...ама друг път.
Имат нужда от авторитети, затова моят много малко е стоял вкъщи, на градина, училище, плуване...навън.
Чак сега на 13г малко се кротна.

# 36 11 септ. 2021, 16:00 ч.
  • Мнения: 7 988
Не съм чела коментарите, сори. Дори целия пост не изчетох. Има една хубава книга - "Трениране на успешни родители." Книгите на Алисън Шейфър също са хубави.

# 37 11 септ. 2021, 16:08 ч.
  • Мнения: 10 998
Аз винаги съм разчитала на авторитета на съпруга ми с децата, иначе и моите грам не слушаха, но пораснаха и сега е доста по-лесно. Според мен те просто са си деца, малко по-разглезени, но все пак деца. Трябва си търпение в тоя живот и по-малко втилясване.

# 38 11 септ. 2021, 16:20 ч.
  • Най-красивата страна
  • Мнения: 12 309
При нас правилата са такива
Детето иска да излезем.Първо прибира играчките в коша ,облича дрехите,които съм приготвила.И тогава излизаме.
Ако каже ,,Не искам,,,отговарям,,ОК.Аз не бързам,,.Не отстъпвам.
Когато прибере играчките и се облече,тогава излизаме.
Веднъж,два пъти протестира.После това се превърна в навик.

За хигиената-миене на зъби,крака и дупе-задължително всяка вечер.Без компромиси.Не може да легне с мръсни крака в чистото легло.Точка.
Дрехите се сменят всеки ден.Задължително.
Настояваш,докато се преоблече.Също се превръща в навик.

Домашни,книги от училищния списък и др.съм обяснила ,че това са задължения,които трябва да се свършат.
Като ги изпълнява -получава това ,което иска.
Обаче с баща и сме единни.
Дъщеря ми вече е на 12.Върши всичко без да протестира.

# 39 11 септ. 2021, 17:05 ч.
  • Мнения: 607
Напълно нормално е с три малки деца, то с едно е късане на нерви та ти с 3. Ще пораснат някога.

# 40 11 септ. 2021, 17:19 ч.
  • Мнения: 1 459
От всичко прочетено дотук най-много съм съгласна със Северно сияние и Пип 2. Вие не сте никакъв авторитет е очите на баткото, а сестрата му подражава. Много е трудно с абдикирал баща. Говорете много сериозно с него и му кажете, че трябва да Ви подкрепя не на 100, а на 200% относно възпитанието и бъдете максимално строги. Ако на 8 отговаря с "иначе какво ще стане", не ми се мисли на 13,15 г. колко ще са изпуснати нещата.  Може да е споменато в темата, аз не видях - имате ли баби, дядовци? Трябва всички да Ви подкрепят относно правилата, иначе става историята с доброто и лошото ченге. Тати винаги усмихнат и благ, позволява всичко, а майка е зла невротичка.

# 41 11 септ. 2021, 17:19 ч.
  • София
  • Мнения: 1 370
Всеки един ваш отговор ми е от значение. Благодаря ви много!
За третото никой не ни попита, просто се случи и нямах куража да го махна.
"Трениране на успешни родители" съм я чела, бях впечатлена, активното слушане съм го приложила по отношение на дрязгите помежду им и гледам да не взимам страна.
Прави сте, прави сте за всичко, като ви чета още повече осъзнавам как съм изтървала работите.
Вчера прочетох на ММ това, което сте писали, мисля че имаше ефект. Обсъдихме, даже си написахме основни изисквания, по които и двамата сме на едно мнение и ще спазваме спрямо децата.

# 42 11 септ. 2021, 17:21 ч.
  • Мнения: 779
Цитат на: горчива в пт, 10 сеп 2021, 17:16
Стигаме до там да кажа - прибери си дрехите от земята и той да каже "иначе какво ще стане" или "какво ще ми дадеш ако ги прибера".

Ето в това изречение е разковничето. Изтървала си работата отдавна и е време за радиални мерки. Не е проблема дори в бащата,които го няма през целия ден, ако пред децата не ти прави напук (т.е да си мълчи, а не да ти противоречи).Проблемът е, че децата наистина не те приемат за авторитет. Аз уча моите, че всяко тяхно действие или решение има своята ответна реакция. Буквално така им го набивам в главите. Не си подрежда играчките - взимам един чувал и ги изхвърлям. Не си вдига възглавницата - тази нощ ще спи без такава. Захвърля си обувките на средата на хола - следващия път излиза бос и го водиш на място с камъни където да му е неприятно. Не си слага якето в гардероба - излиза навън в снега по тениска. Ако не иска да учи - другите вечерят демонстративно пред него, той стои гладен, защото не си е свършил домашните задължения.
Да, супер крайно е всичк, но ти отдавана си загубила контрола и авторитета и не мисля че по-меки мерки ще ти свършат работа. Главното е децата да разберат, че действията и бездействията им имат своите негативни последици, защото в момента те имат усещането за безнаказаност.

# 43 11 септ. 2021, 17:32 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
На практика младежът много добре е усетил, че нищо не може да стане. И всички знаем, че нищо не може да стане. Възпитанието не е война, която родителят трябва да спечели. Аз бих казала на детето - да, нищо няма да стане, но на теб ще ти е мръсно и дрехите ще са ти по  земята и измачкани и мръсни - проблемът е твой. Също и за миенето на зъбите и подобни. На дете, което не можеш да хванеш под мишница и да го изнесеш от стаята, няма какво да му направиш, а трябва с убеждение, не с наказания Условията са  горе-долу със "силови методи" до 2-годишна възраст. Че и до 2 могат спокойно да бойкотират всичко. Лишаването от неща не върши работа, а само озлобява. Всикчи тези глупости в книгите за възпитание не вършат работа в дългосрочен план, ако искаме детето да развие собствено чувство за ред и да прави нещата, за да са му на него добре и от полза, а не за да избегне санкция или за да получи награда.

СъншайнЕли, написала си невероятна рецепта за озлобяване и бойкот. Ако бях дете луди щях да ги направя родителите ми, ако ми поставеха такива условия на въпитание. За мен това е чисто емоционално насилие и се чудя що за родител може да е толкова жесток с детето си. А за демостративното вечеряне дори не искам да го коментирам, че е невероятно гнусно.

Последна редакция: сб, 11 сеп 2021, 17:38 от Andariel

# 44 11 септ. 2021, 17:38 ч.
  • София
  • Мнения: 38 704
Напишете правилата заедно, с цветни маркери и ги окачете на видно място!
За зъбите - и моя малкия не искаше да си ги мие, но всеки пък като го гушкам, му казвах че мирише. Много ги впечатляват електрическите четки...

# 45 11 септ. 2021, 17:54 ч.
  • Мнения: 779
Цитат на: Andariel в сб, 11 сеп 2021, 17:32
На практика младежът много добре е усетил, че нищо не може да стане. И всички знаем, че нищо не може да стане. Възпитанието не е война, която родителят трябва да спечели. Аз бих казала на детето - да, нищо няма да стане, но на теб ще ти е мръсно и дрехите ще са ти по  земята и измачкани и мръсни - проблемът е твой.

Хайде бе, нищо няма да стане. Ако на мен ми отговори така, ще стане и още как. И хич няма да е приятно. Нямам никакво намерение да воювам с който и да е, нито да убеждавам в каквото и да е повече от 1 път. Ако не чува с добро се действа на принципа действие/бездействие - последствие. Теб в работата шефа дали те убеждава с галене с перце, че ако ти се постави задача и не я свършиш нищо съществено няма да се случи? Или ще ти връчи заповедта за уволнение при такива отговори? При децата е същото - докато им се показва, че от поведението им няма преки последствия за тях самите, ще продължават да се държат както им изнася. Аз не наказам, нито поощрявам, нито воювам - мързите да заредиш миялната и си оставяш чинията на масата - вечерта ще ти сипя в същата мръсна чиния. Не си вдигаш дрехите от пода - аз не пера нещо, което не е в коша запране - значи ще ходиш мръсен. Изречения от рода " На теб ще ти е мръсно" не работят защото мама ще мине след него и ще оправи ивсъщност няма да му е мръсно.

# 46 11 септ. 2021, 18:01 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Цитат на: sunlight_eli в сб, 11 сеп 2021, 17:21
Цитат на: горчива в пт, 10 сеп 2021, 17:16
Стигаме до там да кажа - прибери си дрехите от земята и той да каже "иначе какво ще стане" или "какво ще ми дадеш ако ги прибера".

Ето в това изречение е разковничето. Изтървала си работата отдавна и е време за радиални мерки. Не е проблема дори в бащата,които го няма през целия ден, ако пред децата не ти прави напук (т.е да си мълчи, а не да ти противоречи).Проблемът е, че децата наистина не те приемат за авторитет. Аз уча моите, че всяко тяхно действие или решение има своята ответна реакция. Буквално така им го набивам в главите. Не си подрежда играчките - взимам един чувал и ги изхвърлям. Не си вдига възглавницата - тази нощ ще спи без такава. Захвърля си обувките на средата на хола - следващия път излиза бос и го водиш на място с камъни където да му е неприятно. Не си слага якето в гардероба - излиза навън в снега по тениска. Ако не иска да учи - другите вечерят демонстративно пред него, той стои гладен, защото не си е свършил домашните задължения.
Да, супер крайно е всичк, но ти отдавана си загубила контрола и авторитета и не мисля че по-меки мерки ще ти свършат работа. Главното е децата да разберат, че действията и бездействията им имат своите негативни последици, защото в момента те имат усещането за безнаказаност.

Това е тормоз. Жестоко отношение към детето. Физическо малтретиране. Дори само като го чета ми се повдига. Най-лошото е, че ти се гордееш с подхода си, а той е тормоз. Като в концлагер направо. А ти изпитваш удоволствие от това, чувстваш се като Господ. И това е към родното ти дете!

# 47 11 септ. 2021, 18:03 ч.
  • София
  • Мнения: 38 704
Някои хора много се нахъсиха в наказанията...
Тийнейджърката още мрънка за правилото "пера само дрехите в коша". Оставям я да си мрънка...

Последна редакция: сб, 11 сеп 2021, 18:08 от Rockstar

# 48 11 септ. 2021, 18:49 ч.
  • Мнения: 275
Цитат на: горчива в пт, 10 сеп 2021, 21:50

 баща им е добър с тях, търпелив е, за него не е от значение дисциплината, или ученето, или в колко си лягат, единственото важно е да са добре нахранени (фикс идея му е) и да имат играчки.

Това не са прасета, да го е грижа само дали се хранят, наддават и са здрави. Освен физическото им развитие има още много...

Да, понякога им се кара, но общо взето е на настроения, много рядко изпушва и почва да крещи, после се извинява.

Ама вие у вас само мъмрите. Както казва Камен Донев в един скеч "...сега само мъмрят.Не може да мъмриш, брат, все едно хан Аспарух да мъмри."


 муха не смееше да бръмне когато баща ми е в стаята, възпитаваха ни със студенина и строгост, без бой. Може би затова не смея да скръцна със зъби на моите. Не искам да се страхуват от мен, така както аз се страхувах от моите родители.

Никой не казва да бъдеш ледена и безчувствена, да всяваш страх и ужас. Ако проявяваш здравословна строгост за доброто им възпитание, това не те прави като твоите родители, на които те е страх да не заприличаш. За това ли бягаш в другата крайност- за да не си тяхно копие? Твоето безкрайно хипертърпение също е крайност да са невъзпитани, и незачитащи авторитети е пагубно за тях. Това поведение ще се затвърди и апликира и навън, а и не може да оставиш в къщи всички да живеете в ъв война.

# 49 11 септ. 2021, 19:08 ч.
  • Мнения: 1 459
Рискувате детето да почне да гледа на Вас като на слугиня, а на бащата като ходеща касичка. Безкрайно е погрешно за мен това да се купува и разрешава всичко, да няма наказания, щото детето да не се стресирало. Трябва да ги научите, че са зависими от вас. Не си подрежда стаята - няма нова играчка. Държи се лошо и Ви отговаря - няма да получи друго любимо нещо. Мисля, че не е късно все още, навреме сте се усетили.

# 50 11 септ. 2021, 19:11 ч.
  • Мнения: 779
Цитат на: Andariel в сб, 11 сеп 2021, 18:01

Това е тормоз. Жестоко отношение към детето. Физическо малтретиране. Дори само като го чета ми се повдига. Най-лошото е, че ти се гордееш с подхода си, а той е тормоз. Като в концлагер направо. А ти изпитваш удоволствие от това, чувстваш се като Господ. И това е към родното ти дете!

Искаш ли да обясня защо не е тормоз - защото действа толкова бързо и безотказно, че почти не се налага да повтаряш. Пътите, в които се е наложило да пристъпя към толкова крайни мерки се броят на пръстите на едната ми ръка и не е било в близките 3-4 години. Гарантирам ти, че децата ми са изключително щастливи, неизтормозени и обгрижени от всякъде. В същото време думата на мама е закон. И не - къщата  не е перфектно подредена, играчките и в момента са на пода, одеялото е на топка, точно защото не очаквам от никой абсолютна перфектност през цялото време, но като казах на дъщеря ми на  8 години да преди малко да разтовари и натовари миялната това се изпълни моментално и без мрънкане. Не можех да си обясня защо непрекъснато получавах коментари и от странични хора, и от учителите,че децата са изключитено възпитани и лесни за гледане и работа, докато не видях с очите си на една почивка как децата на моя приятелка си позволяват да я удрят, да и обръщат гръб и да я обиждат и тя не реагираше по никакъв начин. Тя самата имаше толкова  изтормозен вид  от безсилието си да наложи авторитета си като родител, че спокойно можеше да е написала тя темата. В същото време корекцията на поведението на децата доколкото подразбрах или отсъства пред публика (явно от страх какво ще кажат хората) или с пердах без никакъв ефект. В нейно отсъствие много бързо строих калпазанките и им дадох тон на поведението (това не остана незабелязано от майката, която после каза, че 'тази ситуация не говорела добре за нея"). Не е важно детето да е робот, важното е да е разбрало, че ти си шефа и ти командваш положението.
П.С. Абсолютно същото важи и за вземането на решения. Давам им пълна свобода да взимат решения за собствения си живот при изричното условие, че после ще си понесат последствията. Последната случка е точно от днес - синът ми поиска да тренира 3-ти подред спорт. Това мен ще ме натовари и физически с водене на тренировки, и финансово. Аз ще дам своя дял в ситуацията, но му казах, че той също много ще се умори от всички занимания и понеже е по негово желание ще ходи без да мрънка колко му тежи и без да се отказва. Освен тов аочаквам от него успоредно да си поддържа нивото в училище безпромяна и ще му се наложи да си смени треньора по плуване с по-нелюбим за него, защото се засичат тренировките. Не му стана приятно, най-вече за плуването, но вече разбира, че всяко решение има своите последици

Последна редакция: сб, 11 сеп 2021, 19:17 от sunlight_eli

# 51 11 септ. 2021, 19:19 ч.
  • Мнения: 2 039
От много лигавщине и сакън да не се изтормозят горките деца,ето до къде се докара положението в много семейства.Това към коментарите на Андариел.Всяко действие трябва да има последствия,така както в живота.Никой не казва да сме жестоки към децата,но те трябва да знаят ,че има правила.
Дай сега за да не ги изтормозим да ги оставим да не си мият зъбите и те да се развалят.

# 52 11 септ. 2021, 19:30 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Цитат на: sunlight_eli в сб, 11 сеп 2021, 19:11
Цитат на: Andariel в сб, 11 сеп 2021, 18:01

Това е тормоз. Жестоко отношение към детето. Физическо малтретиране. Дори само като го чета ми се повдига. Най-лошото е, че ти се гордееш с подхода си, а той е тормоз. Като в концлагер направо. А ти изпитваш удоволствие от това, чувстваш се като Господ. И това е към родното ти дете!

Искаш ли да обясня защо не е тормоз - защото действа толкова бързо и безотказно, че почти не се налага да повтаряш. Пътите, в които се е наложило да пристъпя към толкова крайни мерки се броят на пръстите на едната ми ръка и не е било в близките 3-4 години. Гарантирам ти, че децата ми са изключително щастливи, неизтормозени и обгрижени от всякъде. В същото време думата на мама е закон. - започваш да се усещаш, че действията ти са неприемливи, признаваш, че са "толкова крайни мерки" и в следващия момент се оправдаваш, че било само малко, само се броят на пръстите на едната ръка, но от 2-3 години не си го правила. В същото време си горда от ефективността на мерките. Чудно! Но в същото време се смяташ за абсолютно права и за теб вътрешно подобни методи са съвсем ок.
И не - къщата  не е перфектно подредена, играчките и в момента са на пода, одеялото е на топка, точно защото не очаквам от никой абсолютна перфектност през цялото време, но като казах на дъщеря ми на  8 години да преди малко да разтовари и натовари миялната това се изпълни моментално и без мрънкане. Не можех да си обясня защо непрекъснато получавах коментари и от странични хора, и от учителите,че децата са изключитено възпитани и лесни за гледане и работа, докато не видях с очите си на една почивка как децата на моя приятелка си позволяват да я удрят, да и обръщат гръб и да я обиждат и тя не реагираше по никакъв начин. Тя самата имаше толкова  изтормозен вид  от безсилието си да наложи авторитета си като родител, че спокойно можеше да е написала тя темата. В същото време корекцията на поведението на децата доколкото подразбрах или отсъства пред публика (явно от страх какво ще кажат хората) или с пердах без никакъв ефект. - тук много ефектно включваш контраста с приятелката си и опитваш да внушиш колко не я бива като майка, а децата й колко са лоши.
 В нейно отсъствие много бързо строих калпазанките и им дадох тон на поведението (това не остана незабелязано от майката, която после каза, че 'тази ситуация не говорела добре за нея"). Не е важно детето да е робот, важното е да е разбрало, че ти си шефа и ти командваш положението. - на всичко отгоре си позволяваш да възпитаваш чуждото дете, а нямаш никакво право на това.

П.С. Абсолютно същото важи и за вземането на решения. Давам им пълна свобода да взимат решения за собствения си живот при изричното условие, че после ще си понесат последствията. Последната случка е точно от днес - синът ми поиска да тренира 3-ти подред спорт. Това мен ще ме натовари и физически с водене на тренировки, и финансово. Аз ще дам своя дял в ситуацията, но му казах, че той също много ще се умори от всички занимания и понеже е по негово желание ще ходи без да мрънка колко му тежи и без да се отказва. Освен тов аочаквам от него успоредно да си поддържа нивото в училище безпромяна и ще му се наложи да си смени треньора по плуване с по-нелюбим за него, защото се засичат тренировките. Не му стана приятно, най-вече за плуването, но вече разбира, че всяко решение има своите последици - манипулираш сина си, а всъщност ти свидят парите. Внушаваш на момчето чувство за вина.

мен тръпки ме побиват като чета какво пишеш. Или не осъзнаваш или не искаш да осъзнаеш.

Последна редакция: сб, 11 сеп 2021, 19:41 от Andariel

# 53 11 септ. 2021, 19:41 ч.
  • Мнения: 779
Цитат на: Andariel в сб, 11 сеп 2021, 19:30
манипулираш сина си, а всъщност ти свидят парите. Внушаваш на момчето чувство за вина.[/u]

Ти май не разбра. Никой не манипулирам, момчето ЩЕ ходи на 3-ти спорт. Всъщност треньорката ми се обади лично да ме пита дали ще го записвам. Аз първоначално твърдо и отказах, после като се прибрах реших, че все пак е редно той да вземе решението (на 10 години е). Подредихме му програмата за седмицата, описах му натоварването и той твърдо заяви, че разбира всичко, знае че ще му е трудно, но иска да ходи и на този спорт. Знае за какво става въпрос, защото тази ситуация вече сме я играли с шеговитото "Почивният ми ден в в петък вечер", така че решението е напълно съзнателно взето от него. аз ясно му казах, че не мисля че постъпва правилно, но ще се съобразя с него. Обаче после да не чувам мрънкане, че е уморен. За мен това е правилният начин да се възпитава характер - твое решение, ти поемаш последствията и спазване на авторитета на 'началството".

# 54 11 септ. 2021, 19:43 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Много съзнателно го манипулираш. Ако не искаш да плащаш поне му кажи направо, вместо да му вменяваш чувство на вина и отговорност как той трябва да изпълнява твоите условия. Все едно му правиш услуга и той ти е длъжен. Гадост.

# 55 11 септ. 2021, 19:49 ч.
  • Мнения: X
Анди, не съм съгласна. Детето трябва да е наясно, че изборите му имат последици. Избрало е трети спорт и този избор ще доведе до промени в графика, смяна на треньор и натоварване на бюджета. Нормално е да знае за тези последици и да вземе решение, съобразено с тях.

# 56 11 септ. 2021, 19:54 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Тя сама пише, че това ще я натовари финансово и ще й създаде неудобства. И не, не става въпрос за последици от решенията. Тя търгува своето неудобство срещу "ще правиш каквото аз кажа". Това не е помощ на детето. Обикновено родителите всячески подпомагат талантите на децата си, а не им поставят условия.  Помниш ли онази реклама на прах за пране май беше, в която майките се вълнуваха за децата си на състезания, лекуваха им мазолите и подобни? Така обикновено постъпват родителите.

# 57 11 септ. 2021, 19:56 ч.
  • Мнения: X
След като това ще я натовари финансово, редно е детето да знае, че изборът му ще струва финансови неудобства на семейството и затова е добре да помисли дали наистина иска третия спорт. Ако го иска сериозно, семейството ще стегне бюджета и ще плати. Ако обаче е необмислен каприз, не е редно да се плаща за него. Детето трябва да е наясно с това и да направи честен избор.

Ние не сме наясно дали става въпрос за талант на детето или за поредния каприз. Ако е талант, то ще се занимава сериозно, а майката ще спази обещанието си да плаща и да го води на тренировки.

# 58 11 септ. 2021, 20:00 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Да, да има честен избор. Но в случая няма честен избор. Има манипулация. А и авторката не казва "нямаме пари, ще трябва да се лишаваме от важни неща за неговите тренировки", а говори за неудобства за нея самата и за финансово натоварване. Тя мисли за себе си най вече.
Хубаво, щом децата все трябва да осъзнават последствията, в случая потребителката осъзнава ли последствията от своите действия? А ако към нея така се бяха отнасяли нейните родители, по-скоро нейната майка?

# 59 11 септ. 2021, 20:05 ч.
  • Мнения: X
Съвсем нормално е да говори за неудобства за нея и за финансово натоварване. Ако детето има сериозен интерес, тя може да преглътне тези неудобства, но ако е само каприз, защо тя да се мори и да хвърля пари на вятъра? Редно е детето да е наясно с това. Нейното удобство също е важно, не само желанията на златото.

# 60 11 септ. 2021, 20:10 ч.
  • Мнения: 779
Донатъкмяваш си историята. С детето е обсъдено само отразяването на желанието му върху него самия и собствената му програма. Финансовата част и натоварването за нас като родители беше обсъдено на затворени врати само между мен и баща му.
Детето не е талант, добър е в спорта, но ние не го тикаме наникъде. Държим да спортува заради ползите. От едното занимание преди 2 години аз лично го спрях, защото треньорът му залитна твърде много към печеленето на медали, той не се класираше до тях въпреки положените усилия и ползите станаха по-малки от психическото и физическо натоварване. Един спорт е задължителен, два са ОК, третият е излишен за мен и ако много държи на него, трябва да го осъзава и да прояви характер и воля.

# 61 11 септ. 2021, 20:13 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Цитат на: Пип 2 в сб, 11 сеп 2021, 19:19
От много лигавщине и сакън да не се изтормозят горките деца,ето до къде се докара положението в много семейства.Това към коментарите на Андариел.Всяко действие трябва да има последствия,така както в живота.Никой не казва да сме жестоки към децата,но те трябва да знаят ,че има правила.
Дай сега за да не ги изтормозим да ги оставим да не си мият зъбите и те да се развалят.

До кое положение са се докарали много семейства? От такива методи на възпитание като описаните тук с чупене на играчки (за да се раздели между спорещите деца) и всичко друго описано, после се чудим защо се пълни темата с "били ли са ви като деца" с всякакви разкази, описващи "строго възпитание". Има начини децата да бъдат научени на всичко. Най-лошото от описаното тук е, че възрастните смятат методите си за "поемане на последствията от действията на детето". Правят се на Господ и едновременно с това самите те се разграничават от собствената си отговорност - аз иначе няма да го оставя гладен, просто той не иска да си прибира играчките.

Виж, Сънлайт, достатъчно добре описа нещата и тук не е въпросът само в плуването, а в цялостното ти отношение като родител. Оправяйте се както си знаете.

# 62 11 септ. 2021, 20:30 ч.
  • Мнения: 7 988
Цитат на: Пип 2 в сб, 11 сеп 2021, 19:19
От много лигавщине и сакън да не се изтормозят горките деца,ето до къде се докара положението в много семейства.Това към коментарите на Андариел.Всяко действие трябва да има последствия,така както в живота.Никой не казва да сме жестоки към децата,но те трябва да знаят ,че има правила.
Дай сега за да не ги изтормозим да ги оставим да не си мият зъбите и те да се развалят.

По-добрият начин е децата да си поемат последствията от действията. Точно както в живота. Т.е. не си мията зъбите -> развалят се.
Разбира се, с тях трябва да се говори и да им се обяснява защо трябва да си мият зъбите, но не и да се насилват и изнудват да го правят по други начини.
Трябва да има граници, които да не се нарушават и от двете страни.

# 63 11 септ. 2021, 20:30 ч.
  • Мнения: 4 420
Ходенето на спорт си е сериозен разход - не само пари, а и много много време. Вземи, заведи, прибери. 7 години тичам по такъв график между 4 и 6 пъти в седмицата. Вземам я от училище и има 15 Мин до репетицията. Яде и се преоблича в колата. Правя прическа в движение, ходи до тоалетна, ако има време. Ако ми сервира, че иска още един спорт, ще откача.

# 64 11 септ. 2021, 20:35 ч.
  • София
  • Мнения: 8 000
По повод миенето на зъбите наскоро четох една интересна статия за авангарден родителски подход. Родителите бяха стъкмили писмо от името на феята на зъбките, в което тя се оплаква от качеството на оставените зъбчета и предупреждение, че ще ограничи плащанията, ако продължи с тази тенденция. Това го споделям, ако на авторката й свърши работа като довод за по-редовна грижа за зъбите. И ако детето вярва в такива неща, разбира се. Simple Smile

# 65 11 септ. 2021, 20:39 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Децата са също толкова суетни, колкото и възрастните. Когато кажеш на едно дете "хайде да отидем да измием зъбките, виж колко красива усмивка имаш с измити зъбки!" детето се чувства по-добре и мотивирано. А ако не иска да ги мие, винаги може да се говори дали има нещо, което го притеснява - четката може да му е неудобна или да не харесва пастата като вкус и аромат. И така не се говорят някакви фантазии на детето, а то е наясно с причинно-следствената връзка.

# 66 11 септ. 2021, 20:40 ч.
  • Мнения: 865
За зъбите пробвайте да ги миете заедно.
И напиши после дали е подействало, ако пробвате.

# 67 11 септ. 2021, 21:19 ч.
  • Мнения: 779
Ооо, зъбите..смея се през сълзи за тях. То не бяха фей, то не бяха четки с любими герои, електрически четки, специални пасти, личен пример.. няма нещо, което не съм изпробвала. Резултатът от всички 'меки методи' и "нагледно убеждаване" - 7 кариеса между двата профилактични 6 месечни прегледа, които докато намерим зъболекар, които да работи с дете, изпадащо в истерия още на входа на зъболекарския кабинет станаха пулпити.  Резултатът - наплашено и изтормозено дете, безброй часове по зъболекари (3 пъти седмично по 3 часа само за 1 зъб), огромна сума пари за процедури. Ето го резултатът от случая, в който 'не се правих на Господ" и с меко убеждаване си мислех, че ще достигнем до добър резултат. За съжаление детето дълго и болезнено разбираше последиците от немиенето на зъбите. Сега ако чуя 'ох, не ми се мият зъбите" е достатъчно само да попитам тихо "а кариес искаш ли да имаш" и вече чувам как четката стърже по зъбите му в банята. По-добре да съм  'чудовище, което се мисли за Господ" в краткосрочен период, отколкото да гледам как детето се мъчи в дългосрочен.

# 68 11 септ. 2021, 21:52 ч.
  • София
  • Мнения: 1 370
Цитат на: fsyyy в сб, 11 сеп 2021, 20:40
За зъбите пробвайте да ги миете заедно.
И напиши после дали е подействало, ако пробвате.

Да, това действа, с малко настояване, само дето мен бебето ме ококорва в 6 и не ми идва да седя 2 часа неизмита, за да го измием заедно като се събудят те, но ще ги хващам за ръчичка и ще си настоявам.
Причинно-следствената връзка ми се струва най-разумния подход, макар и не винаги и за всичко да действа.
sunlight eli, и моята майка се хвалеше с това колко самостоятелни и оправни сме били. Но аз лично бях такава от страх "да не ми се скарат". Това ми беше основната движеща сила. Резултатът? Не мога да отстоявам позициите си и да кажа НЕ когато трябва. И когато съм трудност, последния човек, с когото бих споделила, е майка ми. Защото знам, че ще "се скара", ще ме отхвърли, няма да разбере. Искам детето ми да знае, че в мое лице има доверен човек, с когото да споделя. Затова ми се иска децата да ме слушат, но не от страх, че ще им счупя/изхвърля нещото, а защото... Защо иначе би послушало едно дете майка си? Защото така трябва? Защото я обичат? Реално ли е това?
До сега търсех златната среда между ролята на приятел и майка, но се провалих.

# 69 11 септ. 2021, 22:02 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Докато са малки, че и големи, в повечето случаи слушат майка си (и баща си), защото им имат доверие. После пак им имат доверие, на не ги слушат, защото искат да се откъснат и да се докажат. Често ги оставяме "да ни се качат на главите", за да могат да се заявят и да се утвърдят като отделни индивиди.

# 70 11 септ. 2021, 22:03 ч.
  • Мнения: 865
Дано поне третото ти дете да се падне различно и да те слуша много.

Скрит текст:
А за зъбите да ходят двете заедно да ги мият

# 71 11 септ. 2021, 22:05 ч.
  • Мнения: 7 421
Много са ти малки децата, за да им бъдеш приятел. Трябва да ги възпитаваш с твърда ръка. Приятели ще станете/ ако станете по- късно и при други обстоятелства. Глезенето на деца никога не съм го разбирала. По друг начин се изразява обичта, не като допускаш да ти се качват на главата.

# 72 11 септ. 2021, 22:11 ч.
  • Мнения: X
Цитат на: fsyyy в сб, 11 сеп 2021, 22:03
Дано поне третото ти дете да се падне различно и да те слуша много.

Не знам дали си чувала, но децата не се падат от лотарията. Начинът, по който ги възпитаваме, все още има значение.

# 73 11 септ. 2021, 22:15 ч.
  • Мнения: 779
Цитат на: горчива в сб, 11 сеп 2021, 21:52
Цитат на: fsyyy в сб, 11 сеп 2021, 20:40
За зъбите пробвайте да ги миете заедно.
И напиши после дали е подействало, ако пробвате.

Да, това действа, с малко настояване, само дето мен бебето ме ококорва в 6 и не ми идва да седя 2 часа неизмита, за да го измием заедно като се събудят те, но ще ги хващам за ръчичка и ще си настоявам.
Причинно-следствената връзка ми се струва най-разумния подход, макар и не винаги и за всичко да действа.
sunlight eli, и моята майка се хвалеше с това колко самостоятелни и оправни сме били. Но аз лично бях такава от страх "да не ми се скарат". Това ми беше основната движеща сила. Резултатът? Не мога да отстоявам позициите си и да кажа НЕ когато трябва. И когато съм трудност, последния човек, с когото бих споделила, е майка ми. Защото знам, че ще "се скара", ще ме отхвърли, няма да разбере. Искам детето ми да знае, че в мое лице има доверен човек, с когото да споделя. Затова ми се иска децата да ме слушат, но не от страх, че ще им счупя/изхвърля нещото, а защото... Защо иначе би послушало едно дете майка си? Защото така трябва? Защото я обичат? Реално ли е това?
До сега търсех златната среда между ролята на приятел и майка, но се провалих.

О, абсолютно те разбирам и си съвсем права в страховете си да не създадеш безволеви деца. Аз също не го искам. Колкото и да се дърлим с Андариел, напълно съзнавам, че това, което съм написала в първия пост е твърде крайно. Както казах, правила съм го няколко пъти когато бяха малки и не е дългосрочен модел на родителство. Но четейки те колко са зле нещата при вас и как децата не те отразяват, не виждам как с 'меки' методи и убеждаване ще се оправите. Имаш нужда от твърда ръка бързо, преди да са станали тинейджъри,защото тогава вече ще стане страшно. За мен децата докато са още малки имат нужда от твърда ръка, която да ги направлява и по този начин да им създаде сигурност. Дори смисъл на на режима на децата - ставане и лягане по едно и също време, хранене, игра и т.н им е нужен с цел изграждане на рутина и чувството за сигурност.  Когато влязат в тинейдърските години започват да се бунтува срещу родителското тяло имено, за да пораснат и да започнат самостиятелно пътя си. По-скоро липсата на бунт е признак за безпокойство, защото тогава не са направили прехода от дете към възрастен. В раздела за "семейни отношения" има една тема за помощ от психолога Людмил Стефанов, които направи много интересни коментари наскоро по тази тема. Можеш да му изложиш проблема си там - аз личо намирам отговорите му за доста адекватни.
По повод на приятелството и доверието - аз го изграждам по други начини, които не смятам че накърняват авторитета ми на родителя. Насърчавам ги сами да взимат решения отсега както казах във всеки удобен момент (но и да си носят последствията), имаме си задушевни разговори насаме когато виждам, че назрява някаквъв проблем (примерно скарали са се с приятел, тормозят ги в училище), понякога дори имаме 5 минутки за разговор в леглото за всичко, което им хрумне докато вече толкова се напъват, че само глупости измислят. Разговаряме свободно за всякакви теми, дори за секс. Често иронизирам себе си през тях,за да видят че и мама е човек (примерно непрекъснато се подиграваме заедно на дебелото коремче на мама). Минутките ми на приятелство с тях не са в противоречие с факта, че мама се слуша и когато мама каже нещо, значи е важно.
П.С.Аз не се хваля с децата си, деца като деца. Нито са кой знае колко прибрани, че да не тичам след тях, нито мога да кажа, че не си помрънкват. Миналата седмица им казах да сгънат и приберат прането - ами един час се чуваха весели боричкания с стаята и накрая прането пак се озова на  купчина несгънато. Ами оставих ги да се наиграят и се правех, че не виждам, че клинчат. Важното е да не си късаме нервите, а при вас май не става така.

Последна редакция: сб, 11 сеп 2021, 22:22 от sunlight_eli

# 74 11 септ. 2021, 22:27 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Не зная дали осъзнавате значението на израза "твърда ръка". Децата като са малки имат нужда да ги пазим и да се грижим за тях, да ги учим. Твърдата ръка някак не се вмества, защото по подразбиране ние сме възрастни хора, по метър и петдесет най-малко, по повече от 50 килограма, а заставаме срещу 2-годишни или срещу 10-годишни, които нито са ни на силата, нито на акъла. Ние съвсем лесно можем да ги надвием физически и интелектуално и психологически. На всичко отгоре ние имаме отговорност към тях, а не те към нас. Към кого точно е насочена твърдата ръка? Към по-слабия, който на всичко отгоре ни вярва?

# 75 11 септ. 2021, 22:34 ч.
  • Мнения: X
Относно значението на израза "твърда ръка", ще дам пример със собствената ми дъщеря. Беше 4-5 годишна и с други деца на площадката си говореха кой от какво се страхува. И в един момент чувам как дребната гадинка се изцепва: "Мен от нищо не ме е страх. Мама е толкова зла, че ако някой се опита да ми направи нещо, тя ще го смачка." Голяма реклама ми направи, няма що.

Но сега сериозно, идеята на твърдата ръка ( не на физическите наказания) е детето да има сигурността, че ще бъде защитено безусловно. Няма как да го играя Мека Марийка и да му внуша сигурност.

# 76 11 септ. 2021, 22:35 ч.
  • Мнения: 779
Ти си като развалена латерна, честно. Авторката е пробвала всички меки методи и е в безпомощно състояние. Съветвайки я да продължи с тях, без да промени нищо в поведението си, как точни и помагаш???
"Твърда ръка" значи като кажеш на едно 8 годишно да вдигне нещо от пода, то да не ти отговори нагло с "иначе какво". Защото да се грижиш за някой означава също да го научиш, че всеки има отговорности в този живот - от най-малките до най-големите. Да се грижиш за някой означава да му предадеш, че той не е центъра на вселената и мама не му е слугиня (иначе после четем за синчето и мама в раздела за лошите свекърви и мамините синчета). Да се грижиш за някой означава, да му обясниш, че е член на определена група (семейство, работен колектив, общество) и като такъв се отнасяме с уважение към членовете на тази група и че тя си има и водач, които се слуша (сега водача е мама и татко, след време когато той има деца - ще е той). Хората не са вълци единаци, за да се поощрява безнаказаност и липса на правила, замаскирани под 'грижа за децата".

# 77 11 септ. 2021, 22:36 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Но твърдата ръка не е към чуждите в защита на своето дете, а към своето дете с цел да прави това, което родителят иска.

При авторката е ясно какъв е проблемът и той не е в меките методи при нея, а в разнобоя между родителите и удобната роля, която играе бащата.
Какво ще ми направиш, ще ме накажеш без вечеря ли или ще ме накараш да ходя по ръбести камъни? Може и направо в трудов лагер да ме изпратиш да ми дойде акълът да се подчинявам.
Като си започнала с този колектив, все едно детето ти е родено в услуга на колектива, вместо като свободен индивид. Чудя се що за човек си.

# 78 11 септ. 2021, 22:37 ч.
  • Мнения: X
Твърдата ръка е И към своето дете с цел то да прави каквото трябва.

# 79 11 септ. 2021, 22:42 ч.
  • Мнения: 1 228
В която тема да вляза, Андариел е все в сблъсък и спор с някого Simple Smile
Не се ли изтощаваш, честно.
Напълно съм съгласна за твърдата ръка, опитвала съм меко, но не става.
Сега с дъщеря ми сме приятелки, на 30г вече. И пак се вслушва в мненията и съветите ми.

# 80 11 септ. 2021, 22:50 ч.
  • Мнения: 779
Андариел, ти разведена ли си? Семейство имаш ли? Ако да хората в това семейство имат ли уважение един към друг, поема ли всеки част от ежедневните задължения? Или ако помолиш мъжа си да ти купи от магазина кофичка мляко за застройка на супата, той ти отговаря с 'купи си я сама, аз съм индивид със собствена воля, не съм част от това семейство и няма да ти правя никакви услуги, щото несъмти длъжен. Ти си жената и ти трябва да се грижиш за мен." Ако ти отговори безброй пъти така, ти ще седиш да се кахъриш, че свекърва ти не те подкрепя пред мъжа ти, ще му се мазниш, надявайки се да му се подобри отношението от самосебе си или ще му кажеш, че или започва да те уважава ид а се съобразява, че сте семейство или му биешбрутално шута.
Не ми отговаряй, безсмислен е диалога с теб

# 81 11 септ. 2021, 22:54 ч.
  • София
  • Мнения: 38 704
Не защитавам Андариел, но е тъпо да се сравняват деца с възрастни.

# 82 11 септ. 2021, 22:54 ч.
  • London
  • Мнения: 6 732
Има бебе казваш на 2 месеца ....+ Още две деца Ами аз и друго не бих очаквала да е в тази конфигурация.

Отделно пишеш, че нещата не били почнали след бебето. Ами като с две деца ти е било трудно защо правиш трето? Недоумявам наистина.....по-лесно ли очакваше да стане?

# 83 11 септ. 2021, 22:57 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Защо да не ти отговоря, не можеш да ми забраниш. Иначе какво ще ми направиш, как ще ме накажеш?

# 84 11 септ. 2021, 23:00 ч.
  • Мнения: 10 998
Вие сте бетер децата в тоя форум.

# 85 11 септ. 2021, 23:04 ч.
  • София
  • Мнения: 38 704
Горчива пита защо едно дете трябва да слуша майка си. Ами защото е права! Аз говоря, често не ме слушат и после като се "опарят" много обичам да натъртвам, че вече съм го казала, но не са ме чули. Но това работи при малко по-големи деца с по-развито логическо мислене.

# 86 11 септ. 2021, 23:10 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
По подразбиране трябва да я слуша - защото му е майка. Какво казват обикновено децата на чужд човек, който се опитва да ги поучава, наказва или да изисква - ти не си ми майка, нямаш право.

# 87 12 септ. 2021, 07:07 ч.
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
Много е трудно това с възпитанието.

На всеки му се иска да е готиният, приятелят, човекът с когото детето споделя всичко.
Родителската роля, обаче е друга и изисква, с риск детето да те "намрази", да си изпълниш задълженията и да го научиш че действията си имат противодействия, също и да си понасят последствията. Да се съобразява с другите, да има авторитети.

Това е трудното, да си строг, когато искаш да гушкаш или да се скараш, когато искаш да се смееш с глас.

Иначе всеки иска да е готин

# 88 12 септ. 2021, 08:18 ч.
  • Мнения: 6 702
Аз също съм привърженик на либералното възпитание, но все пак децата трябва да спазват и някакви елементарни правила у дома, навън, в училище и тн. Т.е. да му се даде свобода, но в някакви рамки. Например, има свободата да избере коя блуза да облече, но има правило, че като е топло е блуза с къс ръкав. Миенето на зъбите сутрин и вечер е правило и не подлежи на обсъждане. Как така няма да си мие зъбите, защото не искало. Няма как да не иска. Зъбите се мият и точка, няма какво да се обсъжда това. А и става въпрос за големи деца. На 8 и 5 вече са достатъчно големи, за да знаят правилата - миене на зъби, подреждане на стаята, къде да си сложат мръсните дрехи, да си отсервират мръсната чиния и тн. Като не спазят някое правило - лишаване от някакво право, например, няма телефон, няма детско филмче, няма площадка, няма нова играчка или там каквото иска. Че то моето двегодишно вече знае правилата, които са му съобразени с възрастта, пък какво останало за пет или осемгодишно. Имаш толкова начини за въздействие, ти си родителя, ти поставяш правилата и последствията. Не говоря за наказания камо ли за физически, но някакво лишаване от някоя привилегия докато не спази правилото, е напълно достатъчно.

# 89 12 септ. 2021, 08:29 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Децата също са хора, не знам защо възрастните гледат на децата като на някакви обекти и дори повече признават характер на кучетата, котките и другите си домашни любимци, но не и на децата. Сигурно заради това, че домашните любимци са любимци, те са изцяло зависими и обикновено са верни на стопанина си. С децата обаче имаме проблем - те често са опърничави и хич не предразполагат към положителните чувства, които възрастните изпитват към кучетата и котките си. Става някаква война кой да надделее - родителят иска той да надделява, иначе какво е това - вчера се появило на бял свят и вече командва! Самолюбие у възрастния му се казва. Същите неща, за които няма да посмее гък да каже на друг възрастен, проявени от детето му са трагедия. А повечето неща са дреболии, а не от жизненоважно значение.

# 90 12 септ. 2021, 08:31 ч.
  • Мнения: X
Не е въпрос кой да надделее. Въпросът е именно родителят да задава правилата и да следи за спазването им, защото децата имат твърде малко опит и не са способни на това. А наличието на ясни правила и спазването им е добре не само за възрастните, но основно за децата, защото им осигурява така необходимите ред, сигурност, стабилност и предсказуемост.

# 91 12 септ. 2021, 08:36 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Да, правилата се задават за безопасността на детето най вече. Правилото да не пипа контакта или да си мие зъбите. Но много често налагането на правилата се превръща в желание за надмощие, особено когато детето не прави това, което възрастният иска. И тогава възрастният започва да го приема като личен провал, предизвикателство към самия него и се настройва негативно, иска да се наложи на всяка цена.

# 92 12 септ. 2021, 08:41 ч.
  • Мнения: X
Това го има, да. В случая с авторката на темата, не мисля, че има такъв проблем. По-скоро нещата са изпуснати до степен да вредят и на децата, и на нея и е наложително намирането на някакъв, макар и минимален, ред. Без съдействието на бащата обаче нищо няма да се получи.

# 93 12 септ. 2021, 08:48 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Авторката я саботира мъжът й. Впрочем това е често срещано - бащата бяга от отговорността на родител и заема инфантилната позиция на водач на съпротивата. Оставя "мръсната работа" на майката и така си запазва хитрата позиция винаги да я изкара виновна нея, че не възпитава децата добре като в същото време подстрекава децата и печели точки като той става обичаният родител. И майката започва да изперква, защото от всички страни е нападната - ти не ги научаваш, ти си изпуснала нещата, ти си некадърна. А си имаме един 30-годишен саботьор. Е, ако ти си дете кое ще предпочетеш - да слушаш майка си или да слушаш баща си? Признавам, че при такава конфигурация аз ще предпочета баща си, защото от него ще получа повече емоционални и материални облаги.

# 94 12 септ. 2021, 09:21 ч.
  • Най-красивата страна
  • Мнения: 12 309
Добре е детето да се научи на ред и дисциплина ,както и да разбере,че в този живот всеки си има някакви задължения.
 Родителите определят правилата и държат  да се спазват.
Но е много важно те да са единни.

За спорта-да,хубаво е детето да спортува.
Но не е нужно да се прекалява.
За нас например училището е по-важно от спорта.
И гледаме спортните занимания да не пречат на училището.
Не е нужно да ходи на 3-4 вида спорт.
И да,всеки родител си прави сметката-дали има финансова възможност,дали има достатъчно време да води детето на тренировки...Дали остава време за домашните...Смятам това за нормално.

# 95 12 септ. 2021, 09:25 ч.
  • Мнения: X
Права си за бащата саботьор, Анди. Точно затова е добре авторката да направи всичко възможно  да се споразумее с него и да стигнат до обща позиция, която да прилагат. Иначе не го виждам. На нея ѝ е достатъчно трудно с 3 деца, едното от които съвсем малко бебе.

# 96 12 септ. 2021, 09:28 ч.
  • София
  • Мнения: 38 704
Аз имам правило - по един спорт и това е.  Въведох го по едно време, когато голямата искаше да ходи на 3 и не издържах.

# 97 12 септ. 2021, 09:41 ч.
  • Мнения: 7 421
В историята на авторката тя има избор и е решила така да живее: да не възпитава децата си, че така е по- лесно, а и играе ролята на добрата майка, да не се справя с две деца и да роди трето, щото ей тъй просто се е случило, и да има мъж, с който не са от един отбор. Когато човек си избира как да живее какви съвети могат да се дадат? Той си знае неговото.

# 98 12 септ. 2021, 10:05 ч.
  • София
  • Мнения: 38 704
Някъде назад каза, че са говорили с мъжа й и са се съгласили на някакви правила.

# 99 12 септ. 2021, 10:20 ч.
  • Мнения: 10 998
Авторке, не знам дали мога да ти помогна, но например аз на моя мъж постоянно казвам, че не мога без него, че тия деца буквално ме побъркват, че ако не е той ще ида в лудница, че единственото важно за мен е да не изпуснем децата.
Това го говоря, донякъде и защото аз изкарвам доста повече пари от него и вероятно по някакъв начин го комплексирам. За това на мен ми е супер важно да разбере, че той наистина е супер ценен за семейството и трябва да е до мен. Не твърдя, че при вас е такава ситуацията, но се опитай да му обясниш, че без неговата ангажираност ще изпуснете децата.

# 100 12 септ. 2021, 11:07 ч.
  • Мнения: 7 988
Аз пък съм на страната на бащата (Нищо драматично не е станало. Ако някой настъпи лего парченце и го заболи, ще се усетят, че трябва да се прибират. И пак казвам - трябва да им се говори.), но ако той не противоречи на майката при възпитанието на децата, тук вероятно са и дали много добри съвети как да се справя с описаните неща.

# 101 12 септ. 2021, 11:08 ч.
  • Мнения: 4 420
Твърдата ръка създава спокойствие у децата. Кой както иска да го разбира, но в никакъв случай не говоря за физическо и психическо насилие. Дъщеря ми беше на 5 и видимо побъркваше баща си. Попитах я защо прави така, отговора беше - защото той трябва да се научи да е по-строг. Т.е. това, че той го играеше доброто ченге й даде сигнал, че нещо не е ок. Разиграваше го, за да го тества до къде са му границите и това, че все не успяваше да прекрачи линията й даваше нови идеи за изява.
След 2 години пък един път залитна в посока да тормози друго дете. Ами отнесе си последствията. Това й беше първото наказание. Нямаше как да оставя нещата така. Майката на другото дете ми каза, че за пръв път й се случва родител да накара детето си да се извини за дебилната постъпка.
Уча я също, че големите често грешат, не винаги разбират децата и децата трябва също да обясняват. Нямам проблем да си призная грешките и да се извиня. Ама и тя като сгреши, трябва да се извини и поправи.
В момента е на 10. Има много по-голяма свобода от повечето си приятели. Имаме си много голямо доверие. Едната й приятелка на няколко пъти ми е казвала, че аз много добре обяснявам на децата нещата от живота, изслушвам ги и давам съвети. Повечето родители само викали и не изслушвали децата. Обичат да се събират у нас и обичат и да си говорят с мен. Знаят, че ако правят нещо нередно, ще ги смъмря, но ще им обясня защо не бива така.

# 102 12 септ. 2021, 11:13 ч.
  • София
  • Мнения: 38 704
Децата винаги тестват граници. Е, не винаги - през 1-2 месеца. Щом усетите такава битка, защитавате докрай. Но, за да не се изтощавате от битки, налагате малко основни правила - към 10 примерно.

# 103 12 септ. 2021, 11:24 ч.
  • Мнения: 2 646
Аз пък прекрасно я разбирам майката, защото лично мен безредието и хаоса в дома ми могат да ме докарат до нервен срив. Мога да си представя какви усилия й коства да се занимава по цял ден сам - сама с 3 деца и колко изтощена и объркана се чувства. Дреболии, битовизми, нищо фундаментални важно наистина, но перманентно разхвърляният дом и въобще бъркотията в ежедневието може неусетно да те подлуди. Трябва твърдо и категорично да се покаже на децата до къде са границите им. Правила и ред, който да се спазва. Майката определя правилата, тя създава реда, от нея зависи хармонията и атмосферата в едно семейството. За мен като жена и майка е немислимо да абдикирам от задълженията си или да делегирам чисто женски отговорности на бащата. Може би защото имам дъщери, но се стремя да давам пример и насоки непрекъснато. Те гледат и попиват, създават си представи за ролите в семейството, възприемат неволно моя начин на правене на нещата, моя светоглед и т.н. Аз, въпреки почти 50 то ми години, съм запаметила някак си в ДНК то примерът на майка и на двете ми баби. Колкото пораствам( остарявам) толкова повече заприличвам на тях. А като млада се кълнях, че никога няма да имам нищо общо с техните възгледи. Затова майката да се стяга и си влиза в ролята. Няма кой освен нея да й възпитава децата.

# 104 12 септ. 2021, 11:29 ч.
  • София
  • Мнения: 38 704
Съгласна съм. Аз обичам да подреждам. Обаче да съм сама. Примерно бащата да изведе големите някъде в събота, бебето на шезлонга и бих се развихрила.

# 105 12 септ. 2021, 12:03 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Всички тук знаем за мълчаливото съгласие и за бездействието. Това е не просто дистанциране, а подкопаване на авторитета на другия родител. Не е нужно единият родител да се противопоставя на другия, а е достатъчно да си замълчи или да се направи, че не вижда и не чува. Това е сигнал за децата, че могат да си избират каква позиция да заемат, а те като всички хора се стараят да заемат най-лесната и печеливша за момента позиция. Става орел, рак и щука, само че без щуката.  Децата са много добре ориентирани как да оцеляват и не изпитват никакви морални дилеми, когато имат възможност да направят това, което искат. А най вече се учат от по-големия манипулатор в семейството. Мълчаливото бездействие всъщност е пасивна съпротива, която е като да дръпне ръчната.

# 106 12 септ. 2021, 12:04 ч.
  • Мнения: 6 702
Това за бащата съм го изпуснала.
Майката и бащата трябва винаги да са на едно мнение пред децата. На саме да си спорят, колкото искат, но пред децата трябва да има единство и еднакви правила и от двамата. Ето пример от днес - малкото иска сладко, но в 11ч и ако яде ще си развали обяда. Съответно аз казвам не, обяснявам защо и тн. Детето отива при баща си в другата стая. Той не знае за какво става въпрос, не е чул разговора и започва на него да иска сладкото. Ами само с поглед се разбрахме и мъжа ми започна да обяснява същите неща на малкото. Рева, рева, тръшка се пет минути и забрави, но ние бяхме единни. Няма как аз да каже не, а баща му да. Това не е възпитание и се отнася за всякаква ситуация. Разбира се, на саме сме обсъждали някакви неща по възпитанието, но пред детето сме на едно мнение и рано или късно ще го научи и ще свикне. Авторката да говори с мъжа си, ама не знам то като не е станало с първото дете защо ще се надява да стане с третото Rolling Eyes

# 107 12 септ. 2021, 12:06 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Цялото описание на ситуацията е в двата поста на авторката в началото на темата. Дава доста добра представа как са разпределени ролите. Там спор няма, той се е самоотстранил, а когато не е самоотстранен е добрият татко-другарче.

# 108 12 септ. 2021, 14:15 ч.
  • Мнения: 2 001
Много се изкривява представата за свобода и права на децата, затова се качват на главите на родителите. Не случайно има и възрастово ограничение, защото не са способни още да мислят разумно и логично. Децата имат нужда да се учат, малко строгост, например да му пипнеш болното място е добре за тях, учат се, че животът не е толкова розов. Преди мен имаше коментар как за всяко нещо си има последствия - например да не си ядеш яденето - стоиш на маса с другите, докато се нахранят, това е доста добър метод. Онзи ден чаках на опашка пред изипей, едно лапе на 5-6 г. се скъса да реве. Хората предложиха на майката да се пререди и отказа, защото искаше да покаже, че трябва да си чакаш реда. Всички потърпяхме, макар, че беше изнервящо и кънтеше. Разбира се трябва и да умееш да балансираш, не само да навираш на детето колко е несправедлив живота. Никой не казва, че е лесно..

# 109 12 септ. 2021, 14:20 ч.
  • Мнения: X
Цитат на: Andariel в нд, 12 сеп 2021, 12:06
Цялото описание на ситуацията е в двата поста на авторката в началото на темата. Дава доста добра представа как са разпределени ролите. Там спор няма, той се е самоотстранил, а когато не е самоотстранен е добрият татко-другарче.
Точно такава е ситуацията и затова първо с бащата трябва да постигне авторката. Ама не на думи, а на действия.

# 110 12 септ. 2021, 14:45 ч.
  • Мнения: 4 420
Единствено за яденето май не съм съгласна. Не винаги се огладнява по график. Не винаги ти се яде това, което ти е сготвила мама. У нас винаги питам какво да готвя. Ако не знаят, готвя си за мен. Като го измислят, готвя и на тях. Аз ям неща, които ММ и детето рядко харесват и си готвя отделно. Ако ММ осигурява вечеря, не ми натрапва тяхната храна, а предвижда и за мен. Понякога някой от нас не обядва/вечеря. Няма драма. Единствено не съм ок да се замести вечеря с чипс или пуканки, ама заради спорта, детето внимава с храната. ММ залита по боклуци, ама е голям човек, не му се меся.

# 111 12 септ. 2021, 15:08 ч.
  • Мнения: 6 702
Е, точно затова ние сме възрастните и ние преценяваме кога, къде, с какво може да се направи компромис и кога и с какво не може и трябва да се спазва правилото. Важното е да помним, че ние водим "играта" Wink аз ако не мога да изманипулирам едно 1-2-5-8-15 годишно, ще се чувствам доооста глупаво Joy
Пп. Моето постоянно ми дава предизвикалства Heart тренирам си ума, психиката, устойчивостта.. иначе как щях да израстна и да се доусъвършенствам Joy Децата са затова и да ни предизвикват понякога, освен всичко останало. Така се развиват и те, и ние. Какво по-хубаво от това. Имаш уникалния шанс да формираш един нов човек. Направи го внимателно и с любов, но и твърдост, устойчивост и постоянство. Баланс трябва да има.

# 112 12 септ. 2021, 15:08 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Цитат на: Dania1 в нд, 12 сеп 2021, 14:15
Много се изкривява представата за свобода и права на децата, затова се качват на главите на родителите. Не случайно има и възрастово ограничение, защото не са способни още да мислят разумно и логично. Децата имат нужда да се учат, малко строгост, например да му пипнеш болното място е добре за тях, учат се, че животът не е толкова розов. Преди мен имаше коментар как за всяко нещо си има последствия - например да не си ядеш яденето - стоиш на маса с другите, докато се нахранят, това е доста добър метод. Онзи ден чаках на опашка пред изипей, едно лапе на 5-6 г. се скъса да реве. Хората предложиха на майката да се пререди и отказа, защото искаше да покаже, че трябва да си чакаш реда. Всички потърпяхме, макар, че беше изнервящо и кънтеше. Разбира се трябва и да умееш да балансираш, не само да навираш на детето колко е несправедлив живота. Никой не казва, че е лесно..

Ти имаш ли нужда някой да ти пипне болното място и смяташ ли, че за теб е добре някой да ти пипа болното място, за да се научиш? Ударила си си коляното и аз идвам и ти го пипам по раната, за да се научиш другия път да внимаваш къде вървиш. Как ти звучи? Аз само за да те науча го пипам, иначе утре пак ще паднеш.
А за яденето е сигурен начин да докараш на детето отвращаване от ядене и семейни сбирки. Ти ще искаш ли да седиш на масата, докато другите се нахранят, ако не ти се седи, особено ако  другите си имат някаква тяхна тема за разговор или си пият ракията един час, а ти не пиеш? Много хубаво, да ги учим децата колко е несправедлив животът още от малки и още от вкъщи, за да свикват. Нещо като да им перваме по един зад врата, за да се научат, че утре и навън ще ги перва така я учителката, я някой минувач, я началникът.
А майката само е измъчила себе си и детето като е искала да се покаже пред другите колко е принципна. С дете на опашка не се чака, защото му става скучно и започва да мрънка най-малкото. Като има работа с чакане на опашка, да си я свърши без детето и така няма да го изнервя излишно.

# 113 12 септ. 2021, 16:11 ч.
  • Мнения: 7 421
Никога не съм питала какво им се яде и никога не съм готвила различни храни за различните вкусове. За здрави хора това е глезотия, а и като винаги работеща не би ми било възможно да го правя. Това учи на уважение към труда ми.

# 114 12 септ. 2021, 16:16 ч.
  • Мнения: 4 420
Цитат на: FrauDanna в нд, 12 сеп 2021, 16:11
Никога не съм питала какво им се яде и никога не съм готвила различни храни за различните вкусове. За здрави хора това е глезотия, а и като винаги работеща не би ми било възможно да го правя. Това учи на уважение към труда ми.

Ти би ли яла нещо, което не обичаш? Аз не и това няма нищо общо с уважението.

# 115 12 септ. 2021, 16:20 ч.
  • Мнения: 7 421
Една добра майка и съпруга знае какво се яде в семейството. Готви се това, което се яде. Просто е.

# 116 12 септ. 2021, 16:28 ч.
  • София
  • Мнения: 38 704
Ако имам три деца, и работя, и готвя.... ще се разведа 😁
По принцип от около 10 г у нас готви мъжа ми. Когато е на път, аз правя някакво съвсем опростено меню за вечеря с децата - тип месо и салата, пица, паста.

# 117 12 септ. 2021, 16:54 ч.
  • Мнения: 4 420
Цитат на: FrauDanna в нд, 12 сеп 2021, 16:20
Една добра майка и съпруга знае какво се яде в семейството. Готви се това, което се яде. Просто е.
Ама по твоята логика всички ядат едно и също. У нас се яде риба, ама от мен и детето. ММ не яде. Ако не готвя нещо за неговия вкус, той какво ще яде? Или аз и детето се отказваме от рибата, за да минем с обща вечеря примерно? При нас не е приложимо. Трима сме, с три различни вкуса.

# 118 12 септ. 2021, 16:55 ч.
  • Мнения: 2 001
Цитат на: Andariel в нд, 12 сеп 2021, 15:08
Цитат на: Dania1 в нд, 12 сеп 2021, 14:15
Много се изкривява представата за свобода и права на децата, затова се качват на главите на родителите. Не случайно има и възрастово ограничение, защото не са способни още да мислят разумно и логично. Децата имат нужда да се учат, малко строгост, например да му пипнеш болното място е добре за тях, учат се, че животът не е толкова розов. Преди мен имаше коментар как за всяко нещо си има последствия - например да не си ядеш яденето - стоиш на маса с другите, докато се нахранят, това е доста добър метод. Онзи ден чаках на опашка пред изипей, едно лапе на 5-6 г. се скъса да реве. Хората предложиха на майката да се пререди и отказа, защото искаше да покаже, че трябва да си чакаш реда. Всички потърпяхме, макар, че беше изнервящо и кънтеше. Разбира се трябва и да умееш да балансираш, не само да навираш на детето колко е несправедлив живота. Никой не казва, че е лесно..

Ти имаш ли нужда някой да ти пипне болното място и смяташ ли, че за теб е добре някой да ти пипа болното място, за да се научиш? Ударила си си коляното и аз идвам и ти го пипам по раната, за да се научиш другия път да внимаваш къде вървиш. Как ти звучи? Аз само за да те науча го пипам, иначе утре пак ще паднеш.
А за яденето е сигурен начин да докараш на детето отвращаване от ядене и семейни сбирки. Ти ще искаш ли да седиш на масата, докато другите се нахранят, ако не ти се седи, особено ако  другите си имат някаква тяхна тема за разговор или си пият ракията един час, а ти не пиеш? Много хубаво, да ги учим децата колко е несправедлив животът още от малки и още от вкъщи, за да свикват. Нещо като да им перваме по един зад врата, за да се научат, че утре и навън ще ги перва така я учителката, я някой минувач, я началникът.
А майката само е измъчила себе си и детето като е искала да се покаже пред другите колко е принципна. С дете на опашка не се чака, защото му става скучно и започва да мрънка най-малкото. Като има работа с чакане на опашка, да си я свърши без детето и така няма да го изнервя излишно.
Това са крайни методи, за деца, които са неконтролируеми и са решили, че са взели място в йерархията, не казвам, че трябва да се прилага при всички. Сравнението с раната - защо ще  наказват, че си паднал, това вече е физическо насилие? За съжаление мен са ме възпитвали с шамарчета, което е много по-жестоко и унизително от това да ми хвърлят играчката, защото не съм искала да я прибера. Не мисля, че съм била толкова палава, отнасях заради неизмити зъби, изпусната вилица, неоправено легло, ненаписано домашно,общо взето за неща свързани с режим. За яденето беше просто пример, но като се замисля понякога децата ядат преди основното ядене боклуци, например на площадката или ако са на гости. Както отбелязах не е лесно да се възпитава дете.

# 119 12 септ. 2021, 17:11 ч.
  • София
  • Мнения: 13 477
Ние сме с 4 деца. Когато сме били и 6-мата у дома, сме се хранили в един час заедно (вечер и през почивните дни), когато някой няма друг ангажимент, заради който да се нахрани отделно. Готвещият за деня е решавал какво да сготви по своя преценка и по опита си дали биха го яли останалите от семейството. Когато някой яде или не яде конкретно нещо, това нещо се прави според неговия вкус. Ние не сме особено злояди. Има разни неща, които ги съобразяваме. Примерно, моят съпруг не обича грах, а двете малки деца отказват зелен фасул. Грах готвя, когато съпругът ми отсъства,а зелен боб готвя, когато ние с него хапваме салата или нещо друго.
И се яде на масата в дневната. И здравословни храни само влизат у дома.
Когато заживеят сами, както искат да процедират.
Никое от децата не е протестирало за този ни навик. Още повече, че вече големите ни дъщери живеят отделно и виждам, че си спазват вече получените навици за хранене.

Последна редакция: нд, 12 сеп 2021, 17:20 от Fever Ray

# 120 12 септ. 2021, 17:33 ч.
  • Мнения: 685
.

Последна редакция: нд, 12 сеп 2021, 17:42 от djovana2

# 121 12 септ. 2021, 17:38 ч.
  • Мнения: 779
djovana2 постът с болката беше метафоричен Wink Едва ли някой ще бърка по раните на децата.

# 122 12 септ. 2021, 17:40 ч.
  • Мнения: 2 039
Нали темата е за това,авторката да види как другите са се справили в подобна ситуация.Дано сме били полезни с различните мнения .Ако има развитие,да пише.

# 123 12 септ. 2021, 17:43 ч.
  • Мнения: 685
Извинете, обърках темите. Изтрих си епопеята със зъболекаря.

# 124 12 септ. 2021, 18:17 ч.
  • Мнения: 6 702
Ако трябва да готвя за всеки различно, ще се гръмна, честно.. Който и да готви /предимно аз, но понякога и мъжа ми/ готвим едно нещо на ден и толкова. Естествено си знаем кой какво яде и обича и тн. Ако детето случайно реши, че не му харесва вечерята, си яде десерта и си пие млякото /все още пие мляко преди сън/ и толкоз.. да няма да се занимавам специално меню за всеки. Който е гладен, ще яде. Ако не яде, значи не е чак толкова гладен.

# 125 12 септ. 2021, 19:02 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Хвърлянето на играчката е също толкова унизително, колкото и шамара. Играчката е собственост. Ако на теб така ти хвърля телефона, защото постоянно не го прибираш и го подмяташ нявсакъде какво ще кажеш?

За вкусовете за яденето - винаги сме се разбирали на кого какво му се яде и ако днес сготвя любимото на един, утре ще сготвя любимото на друг, на третия ден моето любимо и т.н. Но като цяло се знае кой какво обича и какво не обича и винаги има съобразяване. Има и леки компромиси - ако аз не обичам нещо, а другите го обичат, ще го сготвя, но аз ще ям нещо друго, каквото има под ръка.

# 126 12 септ. 2021, 19:07 ч.
  • Мнения: X
За яденето съм съгласна. И ние процедираме така. За играчките обаче няма да се разберем. Ако начинът, по който детето се държи със своята собственост, както ти нарече играчките му, уврежда комфорта на останалите обитатели, същата тази собственост ще лети в боклука като стой та гледай. Разбира се, че ще дам 2 шанса да се избегне това. Винаги давам втори шанс. Трети обаче никога.

# 127 12 септ. 2021, 19:12 ч.
  • София
  • Мнения: 13 477
Всъщност, аз един единствен път съм стигала до там да счупя една кукла на втората ми дъщеря. Изпуснах си нервите, за което и до ден днешен ме е срам и не съм го повторила. Дори не исках да я счупя. Трябваше да се приготвяме за лягане,а тя вече 40 мин къпеше куклата в банята. Ядосах се и я хвърлих на пода, а тя се счупи. Детето изпадна в ступор буквално. Не е това начин на възпитание определено. Тя беше на 3, сега е на 20 и още помни с негативен отпечатък случилото, а аз се разтрепервам при спомена. Унизително е и за двете страни. Даже повече за родителя, който е показал безсилието си.
Никога след това не съм допускала разпилени вещи или захвърлени играчки и съм ги отстранявала за определен период от достъпа на съответното дете, когато не се е погрижил, но никога повече не счупих или хвърлих нещо.

# 128 12 септ. 2021, 19:13 ч.
  • Мнения: 2 001
Цитат на: Andariel в нд, 12 сеп 2021, 19:02
Хвърлянето на играчката е също толкова унизително, колкото и шамара. Играчката е собственост. Ако на теб така ти хвърля телефона, защото постоянно не го прибираш и го подмяташ нявсакъде какво ще кажеш?

За вкусовете за яденето - винаги сме се разбирали на кого какво му се яде и ако днес сготвя любимото на един, утре ще сготвя любимото на друг, на третия ден моето любимо и т.н. Но като цяло се знае кой какво обича и какво не обича и винаги има съобразяване. Има и леки компромиси - ако аз не обичам нещо, а другите го обичат, ще го сготвя, но аз ще ям нещо друго, каквото има под ръка.
Ами ще се науча да си го прибирам естествено, трябва да съм много глупава ако не разбера каква е причината да ми го хвърлят.
Става дума, че многократно е казвано и обяснявано на детето, че трябва да си прибира играчките, а  не да хвърляш играчка за всяка различна несъвършена работа...

# 129 12 септ. 2021, 19:19 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
По-скоро ще си глупава, ако приемеш, че някой може да ти вземе телефона и да ти го изхвърли, защото не си му угодила на виждането за ред.  Не мога да си представя как ще взема нещо чуждо и ще го хвърля. Дори за счупените играчки, които очевидно са за изхвърляне ги питах дали си ги искат или ще ги хвърляме. И за разни листчета и какво ли не. Всеки има различно виждане за ред, а обикновено фокусирането върху реда е показател за някаква невротичност и желание за контрол върху другите.  Със сигурност, ако всеки се замисли и върне лентата назад, ще види, че поне веднъж е бил така невротичен на тема ред заради някакви свои неудовлетворености, а не заради другите.

# 130 12 септ. 2021, 19:25 ч.
  • Мнения: X
Анди, аз че съм официално диагностицирана като Лудата Изхвърлячка и Подреждачка е ясно. Но ти със сигурност не си имала дете Плюшкин като дъщеря ми. Страшна работа. Още стои в стаята ѝ една плюшена мечка, обута в нейни отрязани панталонки. Същите тези панталонки бяха с дупки на коленете от едно зверско падане, но гадината като се разрева все едно я колят, а после така жално започна да си взема сбогом с панталонките, че се наложи да им отрежа крачолите и да ги обуя на проклетата мечка, само и само да спре да вие като линейка с ковиден, летяща към Пирогов. На такова чудо се налага да му изхвърлиш поне най-бруталните боклуци, че в противен случай ще затрупат апаратмента като лавина.

# 131 12 септ. 2021, 19:38 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Пак са си нейни, всеки си има някакви неща, които са му важни. Нейните са повече, отколкото смяташ, че трябва да са. Защо го причиняваш на детето, толкова ли ти е важно да ги изхвърлиш? И какво спечели, по-добре ли стана, че детето се разрева?

# 132 12 септ. 2021, 19:41 ч.
  • София
  • Мнения: 38 704
Оо, стига драма. Моята сега пък не изхвърля празни опаковки от козметика. Оня ден тихо и кротко разчистих малко, докато беше навън.

# 133 12 септ. 2021, 19:45 ч.
  • Мнения: 2 001
Цитат на: Andariel в нд, 12 сеп 2021, 19:19
По-скоро ще си глупава, ако приемеш, че някой може да ти вземе телефона и да ти го изхвърли, защото не си му угодила на виждането за ред.  Не мога да си представя как ще взема нещо чуждо и ще го хвърля. Дори за счупените играчки, които очевидно са за изхвърляне ги питах дали си ги искат или ще ги хвърляме. И за разни листчета и какво ли не. Всеки има различно виждане за ред, а обикновено фокусирането върху реда е показател за някаква невротичност и желание за контрол върху другите.  Със сигурност, ако всеки се замисли и върне лентата назад, ще види, че поне веднъж е бил така невротичен на тема ред заради някакви свои неудовлетворености, а не заради другите.
Ами тъй като виждането на детето за ред е такова, да живее в хаос тогава. Мислех, че децата трябва да се учат да си подреждат нещата, но очевидно не е важно - нищо, че като порасне няма да зачита за необходимо да поддържа чист дома си... За пореден път казвам, че този метод може да се приложи в краен случай, като при авторката. Преди това си има други начини - да му обясниш защо, да му кажеш, че ще чистиш и да ти помогне, по детски начин разбира се,или да го мотивираш, че след чистене ще има малка наградка.
Мисля, че и като възрастни понасяме наказания за определени неща във формата на глоби, например,но това е друга тема.

# 134 12 септ. 2021, 19:47 ч.
  • Мнения: X
Цитат на: Andariel в нд, 12 сеп 2021, 19:38
Пак са си нейни, всеки си има някакви неща, които са му важни. Нейните са повече, отколкото смяташ, че трябва да са. Защо го причиняваш на детето, толкова ли ти е важно да ги изхвърлиш? И какво спечели, по-добре ли стана, че детето се разрева?
Оф, бе Анди, чети. Нали написах, че не ги изхвърлих, а ги направих на гащи за мечката, за да не реве? Ти наред ли си да се тръшкаш за това, че съм искала да изхвърля стари панталони, скъсани на коленете?

# 135 12 септ. 2021, 19:48 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
При авторката е нарочно поведение, това е като стачка, показва недоволство, протест. Там трябва да се разберат с младежа двамата, да си поговорят, да го успокои.

Да, наред съм, защото всеки има неща, за които ще се тръшне, а за другите хора изглеждат непотребни..

# 136 12 септ. 2021, 19:58 ч.
  • Мнения: 7 421
Играчките били собственост на детето? Друг път. Те са отстъпени на детето да се занимава с тях. Не поощрявам собственическото чувство у едно дете, намирам това за вредно.

# 137 12 септ. 2021, 20:01 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Отстъпени от кого? Чии са? Кой е техният собственик?

# 138 12 септ. 2021, 20:04 ч.
  • Мнения: X
Цитат на: Andariel в нд, 12 сеп 2021, 19:48
Да, наред съм, защото всеки има неща, за които ще се тръшне, а за другите хора изглеждат непотребни..
Анди, нали още не си почнала бирата с чипса? Говорим за скъсани панталони.

# 139 12 септ. 2021, 20:08 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Не, не съм. Да, може да са скъсани, но за нея са ценни. Това, което за нея е ценно за теб може да не е. Важи и обратното - неща, на които ти държиш за нея да са неценни. Едва ли искаш да ти хвърля неща, които тя смята за непотребни, счупени, скъсани, стари, захабени или просто излезли от мода по нейните критерии.

# 140 12 септ. 2021, 20:09 ч.
  • Мнения: 1 459
Офффф, и тая тема стана тъп спам. 🤦‍♀️

# 141 12 септ. 2021, 20:18 ч.
  • Мнения: X
Анди,
1. Ако скъсаните гащи са толкова ценни за някого, че не може да преживее изхвърлянето им, той е за психиатър.
2. Дали случайно не прочете, че предвид крехката възраст на малкия Плюшкин, гащите НЕ бяха изхвърлени?
3. Пийни още бира и си вземи още чипс, за да спреш сега ТИ да се тръшкаш за скъсаните гащи.

# 142 12 септ. 2021, 20:19 ч.
  • London
  • Мнения: 6 732
Цитат на: deskatta в нд, 12 сеп 2021, 16:54
Цитат на: FrauDanna в нд, 12 сеп 2021, 16:20
Една добра майка и съпруга знае какво се яде в семейството. Готви се това, което се яде. Просто е.
Ама по твоята логика всички ядат едно и също. У нас се яде риба, ама от мен и детето. ММ не яде. Ако не готвя нещо за неговия вкус, той какво ще яде? Или аз и детето се отказваме от рибата, за да минем с обща вечеря примерно? При нас не е приложимо. Трима сме, с три различни вкуса.
Да бе как ли няма на Принца.....да му правя нещо отделно. Като аз ям риба, а той не ... Ще си поръча деливъри храна и готово. Аз не знам как имате физическото време да правите по няколко различни яденета за всеки член от семейството. Stuck Out Tongue Winking Eye Винаги може да си изпържи едни яйца или направи тост.

# 143 12 септ. 2021, 20:23 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Цитат на: thewishmaster в нд, 12 сеп 2021, 20:18
Анди,
1. Ако скъсаните гащи са толкова ценни за някого, че не може да преживее изхвърлянето им, той е за психиатър.
2. Дали случайно не прочете, че предвид крехката възраст на малкия Плюшкин, гащите НЕ бяха изхвърлени?
3. Пийни още бира и си вземи още чипс, за да спреш сега ТИ да се тръшкаш за скъсаните гащи.

1. Не е нужно да е за психиатър, просто хората, особено децата, имат по-голяма привързаност към вещите си, защото това им дава някаква сигурност. Най-малките имат преходен обект, който разнасят навсякъде със себе си и изпадат в истерия, когато им се вземе нещо. Дали по характер, дали по незрялост, дали по някакви други причини, те за себе си имат право да си държат на вещите. По-0скоро за психиатър, образно казано, са тези, които не разбират, че за другия друго е ценно и не искат да се поставят на негово място или не могат да се поставят на негово място.

2. Да, разбрах, че гащите не са изхвърлени.

3. Не съм пила бира, все още си допивам кафето. А дори да си сипя, изпивам една чаша, все пак съм пълнолетна.
Но това няма никакво отношение към темата.

# 144 12 септ. 2021, 20:30 ч.
  • Мнения: 1 228
Мале, Анди неуморна си!!!!
Авторката да каже има ли развитие към подобрение, след взетоо решение с мъжа ѝ.
Притеснявам се искрено, защото имах като нейния син (и все още донякъде)

# 145 12 септ. 2021, 20:35 ч.
  • London
  • Мнения: 6 732
Авторката, ако й пратя моя син след три дни ще пита за нейния. Някои хора не съзнават какви глупави проблеми имат честно.Joy

# 146 12 септ. 2021, 20:37 ч.
  • Мнения: X
Постът ти не е коректен, Катрала. Твоят син е от аутистичния спектър. Нали не твърдиш, че на всички родители, чиито деца не са от спектъра, животът е цветя и рози и не трябва да обръщат внимание на проблемите с децата си? Сори, не са глупави проблемите им. Глупави са твоите опити да ги омаловажиш.

# 147 12 септ. 2021, 20:53 ч.
  • London
  • Мнения: 6 732
Напротив глупави са. Това не са истински проблеми. Проблем има родител на сляпо дете, родител на дете с рак който виси с него в болничното отделение, родител на дете в инвалиден стол и тн. Аз самата си давам всеки път сметка  за това когато реша сама на мен да си се оплача, че нещо не е наред.Някое не яло леща и не си измило зъбите? И тя видиш ли вдигнала ръце......ми лигавщини буквално. И по-лошото е, че такива едно дете не могат да накарат да си измие зъбите , но правят три. Парадокс!

# 148 12 септ. 2021, 20:59 ч.
  • Мнения: 4 420
Цитат на: La Catrala в нд, 12 сеп 2021, 20:19
Цитат на: deskatta в нд, 12 сеп 2021, 16:54
Цитат на: FrauDanna в нд, 12 сеп 2021, 16:20
Една добра майка и съпруга знае какво се яде в семейството. Готви се това, което се яде. Просто е.
Ама по твоята логика всички ядат едно и също. У нас се яде риба, ама от мен и детето. ММ не яде. Ако не готвя нещо за неговия вкус, той какво ще яде? Или аз и детето се отказваме от рибата, за да минем с обща вечеря примерно? При нас не е приложимо. Трима сме, с три различни вкуса.
Да бе как ли няма на Принца.....да му правя нещо отделно. Като аз ям риба, а той не ... Ще си поръча деливъри храна и готово. Аз не знам как имате физическото време да правите по няколко различни яденета за всеки член от семейството. Stuck Out Tongue Winking Eye Винаги може да си изпържи едни яйца или направи тост.

Е това означава, че когато той готви, аз трябва да си поръчам храна. Е, ние не го разбираме така. Всеки се грижи за всеки. Така както дъщеря ми никога няма да изяде всичкия сладолед, защото знае, че и ние обичаме. Ама да не превръщаме темата в спор за готвене, че ще стане мазало.

# 149 12 септ. 2021, 22:38 ч.
  • Мнения: 1 459
Аз не бих изхвърлила играчките, не обичам да разхищавам. Занасям ги в някой шкаф и заключвам. Видя ли прогрес, връщам. Глупавите на пръв поглед правила като подреждане на обувки и играчки, са подготовка за спазване на сериозни правила, от които понякога зависи живота ни. Чакането на опашка си е отново спазване на правило. Ще се нерви и тръшка няколко пъти и после ще се научи, че всеки трябва да си чака реда. На някои хора може да им е банално, но днес ти е нервно да чакаш на опашка, утре взимаш книжка и отнемаш предимство, щото къв е тоя отсреща, че да му даваш предимство. "Иначе какво" на 8-годишна възраст е прелюдия към злощастния манталитет "ти ли шъ ми кажеш на мене". Мисля, че навреме й е светнала червената лампичка на авторката. Всичко е в нейни ръце и тези на мъжа й.

Последна редакция: нд, 12 сеп 2021, 22:47 от Atamagaokashii

# 150 12 септ. 2021, 23:38 ч.
  • София
  • Мнения: 1 370
Мисля, че е още рано да кажа има ли ефект. Промяната в мен и ММ е на лице, само времето ще покаже дали той ще устои наистина. Аз за себе аи разбрах, че не трябва да отстъпвам. Днес бяхме категорични, а те - изпълнителни. Но не бързам да се радвам.
Относно играчките - имам вдни големи кутии над секцията, в които демонстративно качвах неприбрани играчки и стояха там с месеци. Това не ги стимулираше да си ги прибират, но поне намали бъркотията, тъй като кутиите се пръскаха по шевовете. Лошото е, че синът ми порасна и може да ги сваля сам. Още едно доказателство, че не зачита авторитета ми.
Основното, с което ми помогнахте, е да си дам сметка колко далеч съм била от "златната среда" и да, аз наистина смятах, че вината и отговорността са изцяло мои.Angry

# 151 13 септ. 2021, 10:01 ч.
  • Мнения: 7 988
Вината и отговорността за нещата, които искаш ТИ да постигнеш, си е твоя, да.

Последна редакция: пн, 13 сеп 2021, 12:45 от celika

# 152 13 септ. 2021, 10:04 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Много успешно един или повече хора са ти внушили, че са твои. А ако отговорността и вината са твои, значи не са техни.

# 153 13 септ. 2021, 10:47 ч.
  • София
  • Мнения: 38 704
Когато аз искам да направя нещо за себе си, е едно.
Обаче когато има 3 деца в картинката, отговорността определено не е само на майка им.

# 154 13 септ. 2021, 10:49 ч.
  • София
  • Мнения: 19 322
Цитат на: sunlight_eli в сб, 11 сеп 2021, 21:19
Ето го резултатът от случая, в който 'не се правих на Господ" и с меко убеждаване си мислех, че ще достигнем до добър резултат. За съжаление детето дълго и болезнено разбираше последиците от немиенето на зъбите. Сега ако чуя 'ох, не ми се мият зъбите" е достатъчно само да попитам тихо "а кариес искаш ли да имаш" и вече чувам как четката стърже по зъбите му в банята. По-добре да съм  'чудовище, което се мисли за Господ" в краткосрочен период, отколкото да гледам как детето се мъчи в дългосрочен.
В случая имат значение и други фактори. Състоянието на зъбите , поне според мен, в значителна степен се наследява,  влияние има и начинът на хранене.
В първото ми семейство аз и баща ми имаме относително здрави зъби, без някакви големи ремонти, докато брат ми и майка ми са ужас (майка ми беше зъболекарка, та грижа не ни е липсвала). Свеки също беше зъболекарка, което не пречи на ММ вече да няма жив зъб в устата си.
Като малки ни даваха флуорид в у-ще, въпреки че по-късно прочетох, че на Запад вече е бил отречен, поради вредата му за друго, не помня какво. Но за зъбите определено има добро влияние.
Иначе съм напълно съгласна с твоя подход, и аз не смятам, че дете над бебешката възраст е редно да ми се качва на главата и да танцува там - нито мое, нито чуждо

Последна редакция: пн, 13 сеп 2021, 11:06 от Cuckoo

# 155 13 септ. 2021, 10:55 ч.
  • София
  • Мнения: 38 704
На моят син млечните зъби бяха някакъв ужас! Два пъти сме ги правили с пълна упойка. Преди това минахме през 5 зъболекаря и никой не можа да даде определено становище защо се е получило така.
Сега мие редовно постояните и са добре.

# 156 13 септ. 2021, 12:46 ч.
  • Мнения: 7 988
Цитат на: Rockstar в пн, 13 сеп 2021, 10:55
На моят син млечните зъби бяха някакъв ужас! Два пъти сме ги правили с пълна упойка. Преди това минахме през 5 зъболекаря и никой не можа да даде определено становище защо се е получило така.
Сега мие редовно постояните и са добре.

До колкото знам, някои са по-предразположени към образуване на кариеси. Генетично е.


Цитат на: Rockstar в пн, 13 сеп 2021, 10:47
Когато аз искам да направя нещо за себе си, е едно.
Обаче когато има 3 деца в картинката, отговорността определено не е само на майка им.

На майка им е, защото ТЯ иска да ги направи такива, каквито иска да ги направи. Става въпрос за тяхно поведение, което пречи на нея, а не на обществото. Тя няма задължение да ги променя. Тя просто иска да ги промени.

Последна редакция: пн, 13 сеп 2021, 13:21 от celika

# 157 14 септ. 2021, 02:07 ч.
  • Мнения: 1 228
По въпроса за играчките- имаше 2 кашона играчки. След като видях, че няма да ги прибира, колкото и да говорех, започнах да скривам постепенно в един шкаф. Останаха 4-5 броя, което ме улесняваше, ако господинът откаже.
Като му омръзнеха, вадех от шкафа, прибирах от извадените.
Абе правят ни на маймуни Smile

За зъбите като беше още в градината мислех, че ги мие. Оказа се, че само си играе да пръска огледалото.
Почти всички млечни бяха в кариеси. Плачеше от зъболекарите. Обясних му,че ще плаче много, ако продължава така. Започна по-старателно, аз започнах проверки за качество. Ако не бяха добре връщах го по няколко пъти.

Порасна детето и реши да послъгва. Ми ли ги, мих ги. Ляга. Пипам четката-суха. Айде сега стани да ги измиеш.
Голямо следене падна. Един път така се смях, вика така няма да се разберем с тия зъби. Тва не е работа цял живот.Ще взема да ги извадя и да мирясам. Баа..си и мързела и чудото.

Сега като колежката дето писа, само да направи физиономия и казвам: А зъболекар искаш ли?

То не е само до играчки и зъби, знам. Но с бавни крачки и никакво отстъпление! Поне сте млади и здрави, че аз съм голямка и с болежки и ми е още по-трудно.

# 158 14 септ. 2021, 23:57 ч.
  • Мнения: 4 808
Играчки не съм хвърляла, но съм казвала, добре, тогава аз ще ги събера, но в такъв случай вече не са ти нужни и тогава аз ще ги подаря на някое дете, което наистина има нужда, защото си няма нито една играчка и си мечтае за кукли или камиончета като твоите. Но моите деца общо взето не създаваха големи проблеми и имаха респект и към двама ни. Обикновено беше достатъчно само да покажа, че съм обидена и на тях им ставаше кофти и се опитваха да покажат, че вече ще бъдат добри.
Не съм готвила никога за някого отделно, няколко години работих на смени, включително и нощни, изобщо не бих си го причинила да готвя по няколко вида ястия. Съобразявах се кой какво не яде, например синът ми като дете не ядеше гъби. Готвех по моя преценка, ако някой реши, че това не му се яде, си прави сандвич или си пържи яйца.

# 159 15 септ. 2021, 06:39 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
За подаряването също не работи. Все едно ти не си подреждаш къщата, разхвърляно ти е, и идва някой (майка ти или баща ти) и ти казва "като не си подреждаш къщата ще ти я взема и ще я дам на някой друг.  Не може чуждите вещи да се използват така, само защото родителят е по-силен в момента и той командва и си е решил, че точно сега трябва играчките да са подредени.
На малките деца може да се каже, че всички играчки трябва да отидат да си спят вкъщи. На по-големите, че е много красиво като са прибрани играчките или няма място да стоят разхвърляни или ако стоят така някой случайно ще стъпи върху играчката и ще я счупи или тя ще се изцапа. Има поне пет други начини. Иначе е все едно си с бухалката образно казано - като не става на моето ще чупя. Ние сме чуваствителни към собствените вещи, а на децата не даваме, все едно те нямат нищо тяхно.

# 160 15 септ. 2021, 16:35 ч.
  • Мнения: 4 808
    Децата винаги се пробват докъде могат да стигнат, затова е по-добре навреме да се поставят граници. И да разберат, че като живеят в това семейство и в обществото като цяло, имат както права, така и задължения.

    # 161 16 септ. 2021, 10:07 ч.
    • София
    • Мнения: 19 322
    Анди, малко прекаляваш с третирането на детето като равноправен още от раждането. Тибетците са казали, че до 10 се държиш като с работник/слуга, което подкрепям.
    Има деца, които на всякакво убеждаване казват "не" и "няма".

    # 162 16 септ. 2021, 11:39 ч.
    • Мнения: 7 988
    Само че, пропускаш, че са казали още и до 5 - господар.

    # 163 16 септ. 2021, 11:46 ч.
    • София
    • Мнения: 19 322
    Цитат на: celika в чт, 16 сеп 2021, 11:39
    Само че, пропускаш, че са казали още и до 5 - господар.
    Пропускам каквото е излишно за конкретната ситуация. След 10 ще се уважават, но нека минат и втория етап, а не от царуване да се мине направо на равноправие.
    И отсега е ясно, че майка на 3 няма как да обръща на всяко дете толкова внимание, както майка на 1. Това изобщо не е критика, пази Боже, само констатирам.

    # 164 16 септ. 2021, 19:08 ч.
    • София
    • Мнения: 62 595
    Цитат на: Cuckoo в чт, 16 сеп 2021, 10:07
    Анди, малко прекаляваш с третирането на детето като равноправен още от раждането. Тибетците са казали, че до 10 се държиш като с работник/слуга, което подкрепям.
    Има деца, които на всякакво убеждаване казват "не" и "няма".

    Тибетците да си гледат децата както искат - техни са си. Аз се отнасям с децата като към равни, само малко по-неравни заради възрастта и липсата на опит. Децата имат нужда да им се изгради положителна самооценка, че знаят и могат и са нормални хора. Не да ги третират като слуги или работници. Като казва "не" и "няма", ако е нещо, което трябва да се направи съм категорична и много добре го разбират, а ако не е нещо жизненоважно можем да го пропуснем. Досега не ми се е случвало в малката и в ученическата възраст да отговарят контра на всяко нещо, което не им харесва. С децата, с които работя е същото - дори когато съм по-изискваща, пак намираме начин да се споразумеем и нещата потръгват. Ако децата ни не усетят още от малки, че са равноправни човеци, как ще  им го създадем по-късно? Нито са господари, нито са слуги.

    # 165 16 септ. 2021, 19:26 ч.
    • Мнения: 4 808
    Анди, не ти се е случвало да отговарят контра, защото си започнала възпитанието от малки, създала си някакъв респектиращ образ в техните очи, те затова не се и пробват. Докато при децата на авторката работата е изтървана още отначало, те виждат, че няма последствия и си продължават така. Децата прекрасно разбират кога и пред кого им минават номерата и се възползват.

    # 166 16 септ. 2021, 19:32 ч.
    • Мнения: 7 421
    Няма как малкото дете да ми е рано. Имам задължението да го отглеждам и възпитавам и това определя изцяло нашите взаимоотношения. Не могат да бъдат равнопоставени, и не трябва.

    # 167 16 септ. 2021, 19:47 ч.
    • София
    • Мнения: 62 595
    Дори да е изпуснала нещата, пак може да се разбере с тях. Макар и трудно, те ще разберат. Комуникацията не тече само отгоре-надолу. Може да пробва да се допитва до тях - имаме такъв и такъв проблем, какво да направим - така или иначе. Така трябва децата да обмислят варианти и да предложат нещо.

    # 168 16 септ. 2021, 19:50 ч.
    • Мнения: 5 406
    А има ли някаква литература, която бихте препоръчали като цяло върху темата за възпитанието на децата?
    Синът ми още е бебе (1г 3м), но от скоро започна да проявява характер по-сериозно и сякаш не винаги знам как да реагирам правилно.

    # 169 16 септ. 2021, 19:51 ч.
    • София
    • Мнения: 62 595
    Никаква смислена няма, само който не е решил, той не е написал книга за възпитание на чуждите деца.

    # 170 16 септ. 2021, 19:59 ч.
    • Мнения: 5 406
    А какви са тогава вариантите за родителите да се ориентират?
    Аз на този етап чета в интернет конкретно за проблемът, който ме интересува, например "тръшкането". После чета за следващия и тнт.
    Затова се чудех дали няма нещо по систематизирано. Simple Smile

    # 171 16 септ. 2021, 20:01 ч.
    • София
    • Мнения: 62 595
    Децата не идват с указание за потребителя. За тръшкането имат една приказка руснаците - махнете публиката и истерията ще свърши. Но на практика няма верен отговор.  Едно малко дете не можеш да го оставиш да се тръшка, защото ще се захласне, нервната система ще се превъзбуди. Детето е твое, трябва да го успокоиш някак и най вече да успокоиш себе си да не ти гръмнат бушоните.

    # 172 16 септ. 2021, 20:19 ч.
    • Мнения: 4 420
    Аз съм следвала принципа, че ако не ми е приятно дадено поведение, то трябва нещо да се промени. Ако нещо не искам да се позволява, то същото е завинаги забранено. Няма вариант само днес си поиграй с ножа например, ама утре вече не може. Това, че се тръшка и реве, не ме впечатлява. Ножа е опасен и точка.
    Когато реши, че може да бие децата на площадката на момента я прибрах у нас. Втори път нямаше. Това, ама то е дете, не минава при мен. Не давам разнопосочни сигнали. Днес едно, утре друго.
    От друга страна не държа да си спи в леглото. Все ми е тая кой къде е заспал, важното е да се спи. Заради това дъщеря ми е спала в палатката, на земята, на столове, при нас. Имаше период всяка вечер на различно място. Не ми тежи да местя и глася, важното е да спим. Ама на друг това няма да ме у ок и ще го забрани.
    Избирам си битките. Например не ми е било важно как ще излезе облечена и няма да тръгна да си меря силите на тази тема. Оставях я да се цапа и да ходи боса където позволява, да скача в локви.
    Оставяла съм я да протестира за нещата, които не харесва. Нормално е да се сърди, да плаче. Както е нормално да отстъпя за някои неща, а за други да си призная грешката. Извинявам се, когато не съм права. Изслушвам. Децата често имат много добри доводи за дадена ситуация.

    # 173 16 септ. 2021, 20:33 ч.
    • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
    • Мнения: 13 650
    Има едно предаване

    На английски е и се казва "Supernanny"
    Тв шоу, където семейства с непослуши деца, викат на помощ детеглачка, защото са на ръба на силите си.

    Гледам, че има и цели епизоди

    И тя ги учи как да се справят. Преди години си спомням, че когато търсих отговори на някои неща, попаднах на епизоди, които ми помогнаха да се ориентирам дали съм права или не

    Много е интересно и може да помогне на някоя мама да се почувства по- сигурна

    Ето един епизод



    Явно има и по- ново продължение Nanny on tour


    Случайно се сетих за това шоу

    Разбира се, пълно е и с книги за възпитанието на децата. Можете да ги намерите в интернет книжарниците

    # 174 17 септ. 2021, 09:54 ч.
    • Мнения: 7 988
    Цитат на: Rocket в чт, 16 сеп 2021, 19:50
    А има ли някаква литература, която бихте препоръчали като цяло върху темата за възпитанието на децата?
    Синът ми още е бебе (1г 3м), но от скоро започна да проявява характер по-сериозно и сякаш не винаги знам как да реагирам правилно.

    За големи - "Трениране на успешни родители".
    За малко по-малки - Алисън Шейфър - всичките и книги
    За малки - "Тайният език на малките деца"
    За бебета (до 2г.) - "Тайният език на бебетата" и "Умно бебе"

    # 175 17 септ. 2021, 09:59 ч.
    • София
    • Мнения: 62 595
    От тези книги се лъжеш да прочетеш една, за да разбереш, че този, който я е писал знае също толкова, колкото и ти или знае по-малко, но просто умее да пише по-напоително. Не бих си гледала детето по книга ширпотреба.
    За въпросните формати с бавачките, първо е доста нагласено и после, ако някоя така тръгне да се отнася с моето дете, не знам какво ще я направя.

    # 176 17 септ. 2021, 11:57 ч.
    • Мнения: 6 702
    За мен, като човек, работещ с деца и майка, водещ принцип във възпитанието е да се водиш по детето като надграждаш винаги с едно стъпало нагоре. Важно е също да даваш свобода, но в някакви рамки и правила. Да си търпелив, спокоен, уравновесен, постоянен и упорит. Чувството за хумор и лежерното приемане на нещата също помагат.

    # 177 17 септ. 2021, 12:02 ч.
    • London
    • Мнения: 6 732
    Само че всяко дете е различно. При един работи едно, при друг друго. Заради това индивидуален подход е много важен според профила на самото дете. Общи препоръки са ненужни в случая.....

    # 178 17 септ. 2021, 12:06 ч.
    • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
    • Мнения: 13 650
    Общите препоръка са, че трябва да си твърд и да не търпиш безобразия

    Да определиш ясни и прости правила, които трябва да се спазват и това е

    Аз харесвам английския и немския подход възпитание, като тези показани в шоуто
    Както се знае немците имат дисциплинирано и здраво общество,
    не страдат от някакви такива безсмислени желания да нарушават правилата, като повечето хора у нас.
    Това със сигурност се дължи до голяма степен на възпитанието, а у нас подходът е да махнеш с ръка и да не се занимаваш или да омекнеш, че да не става драма или да ги изгониш навън, че да не ти вдигат шум вкъщи. Всичките стратегии са неправилни

    Последна редакция: пт, 17 сеп 2021, 12:14 от Роузи

    # 179 17 септ. 2021, 12:12 ч.
    • София
    • Мнения: 62 595
    Именно, това "да си твърд" ме ужасява. Колко да си твърд? И кои точно са безобразията? Показаните в шоуто са доста спорни, меко казано. Ако към твоето дете започне учителката в детската градина да се отнася така, бас държа, че веднага ще подадеш жалба срещу нея. Като го видя това със затварянето на малки деца да реват сами в стаята вечер, защото трябвало да заспят по точно определено време, и у мен се надига смесица от ужас и възмущение. После се чудим защо децата имат кошмари, нощни изпускания, затварят се или стават агресивни. И доста други подходи, които са от любимите по тези реалити формати. При това става въпрос за малки деца. Я, тази бавачка да пробва същите подходи с някой пубер, да я видя колко е твърда!

    # 180 17 септ. 2021, 12:17 ч.
    • Мнения: 10 998
    Аз моите деца съм си ги носила на ръце до три годишна възраст и двамата. Нито един съвет от форума не съм чула.

    # 181 17 септ. 2021, 12:21 ч.
    • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
    • Мнения: 13 650
    Аз имах много от проблемите, които са показани с големия ми син, защото бях много привързана майка.
    И много му отстъпвах и исках да см приятели, вследствие- не бях спала 5 години нормално, заради номера и нерви.
    После се окопитих, разбрах си грешките

    С малкия нямам никакви проблеми- има си правила, спазва ги без каквито и да било драми, супер е така. Цари мир и любов и ред Simple Smile

    И си научих урока, малко на гърба на детето си, но какво да се прави. Някои никога не го научават и децата им им се тръшкат до 20 годишни

    # 182 17 септ. 2021, 12:22 ч.
    • София
    • Мнения: 38 704
    Аз моя син и досега го приспивам. Той ми е голяма загадка - хем е кротък и мил, хем има някои неща, които не иска да прави и това е.

    # 183 17 септ. 2021, 12:29 ч.
    • Най-красивата страна
    • Мнения: 12 309
    Не съм отстъпвала,когато става дума за важни неща-здраве,правила,ред,дисциплина...
    За нещо друго мога да отстъпя,да.
    И детето се научи.
    Сега е на 12г.Навиците са изградени.
    Върши всичко сама ,по инерция,без да подканвам.
    Но това  струваше доста нерви и услилия и на мен и на мъжа ми.

    # 184 17 септ. 2021, 12:30 ч.
    • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
    • Мнения: 13 650
    Между другото, това подхранва и разни едипови такива комплекси

    Ами, Андариел, точно това е трудното в родителството, не само за теб, но е правилния подход, според мен. Само дето зависи и как се прилага, някои си мислят че да си твърд значи строг и крещящ злодей
    Не е о.к да се крещи или да изпускаш нерв- твърд и непоколебим като предмет и това е, опитай да спориш с стената

    # 185 17 септ. 2021, 12:50 ч.
    • София
    • Мнения: 62 595
    Как се прилага? Някои деца просто не могат да заспиват сами, имат неспостоянен ритъм и т.н. поради съвсем прозаични причини - нервната им система е незряла и не може да се саморегулира. С времето узрява, така че е напълно вероятно това твое "поставяне на правила" да е съвпаднало с естественото узряване на нервната система на детето. А второто дете може да е напълно различно от първото и само привидно правилата да работят. Много често от дистанцията на времето родителите осъзнават, че са били излишно твърди и едното е нямало нищо общо с другото. Но това го разбират много, много късно, когато придобият повече житейски опит и станат баби.
    Истерясването и нопоколебимостта се превръщат в един ритуал, в който и двамата играят своята роля - единият крещи, а другият е непоколебим. И така докато единият се предаде. Естествено, че в един момент ще се предаде детето, защото е по-слабо от възрастния.

    # 186 17 септ. 2021, 12:52 ч.
    • Мнения: 6 702
    Точно за немския стил на възпитание има правени редица проучвания как това се е отразило на вече порастналите хора. Те са станали студени, затворени, безчувствени, неспособни на емпатия. Причините за това са именно моделът на възпитание във военна Германия. Наричат ги "хитлерови" деца. Негушкани, неуспокоявани, нецелувани, няма майчина ласка и топлина, а оставяни сами в стаите да реват, за да се научели на дисциплина. Това емоционално ограбване от най-ранна бебешка възраст дава необратими последствия за цял живот. Произвежда емоционални инвалиди, нарцисисти и асоциални възрастни. След това възрастния вече, отгледан с подобен модел, прилага същия и към своите деца. Така се създава нация безчувствени роботи, които не подлагат на съмнение правилата.
    И друго, знаете ли защо децата в домовете не плачат? Ами като са бебета естествено плачат, но те плачат и плачат и никой не идва,мосвен в определения час за хранене и смяна на памперс. Никой не го гушка, не го целува, не го успокоява. И бебето свиква, че няма смисъл да плаче, защото никой няма да дойде и да го гушне. Толкова е тъжно, че има и майки, които подлагат бебетата си на подобна емоционална депривация. После се чудят защо нямат връзка с децата си.

    # 187 17 септ. 2021, 12:53 ч.
    • София
    • Мнения: 38 704
    Моите деца са с голяма разлика, а освен това са различни като черното и бялото - те са така и на цвят де. 😉

    # 188 17 септ. 2021, 12:54 ч.
    • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
    • Мнения: 13 650
    ами да, така и трябва

    Такива са правилата на живота, непоколебими
    и обикновено ти се стоварват като стена

    Ако не възпиташ добре децата си, ще са неподготвени за живота, изнежени, но затова пък влюбени в майка си.

    Никой не печели, освен една невротична майка, която е щастлива, защото не живее с чувство за вина

    Аз говоря за правила, а не за негушкане или липса на емпатия или емоционална близост

    Но някои хора позволяват  бебе да им се качи на главата
    Само, че как детето да се чувства сигурно, ако осъзнава, че то командва

    Никое дете не заслужава това

    # 189 17 септ. 2021, 12:55 ч.
    • София
    • Мнения: 62 595
    Непоколебим е надзирателят в затвора.
    Роузи, къде ги прочете тези неща, които пишеш?

    # 190 17 септ. 2021, 12:55 ч.
    • София
    • Мнения: 38 704
    Уау! Колко страшен бил тоя живот!? Ми моя не е такъв.
    Що се отнася до правилата - децата всъщност обичат правилата и рутината. Обичат да ядат по едно и също време, да спят по едно и също време, да ходят на едни и същи места и да правят едни и същи неща.

    Последна редакция: пт, 17 сеп 2021, 13:01 от Rockstar

    # 191 17 септ. 2021, 12:58 ч.
    • София
    • Мнения: 62 595
    Може ли да обясниш по-подробно за бебето и командването?

    # 192 17 септ. 2021, 12:59 ч.
    • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
    • Мнения: 13 650
    Всеки има право да си възпитава децата, както иска

    но така предавате невротизма поколение след поколение


    Ами да, мога  
    Всяко бебенце си е различно

    Но някои майки стигат до там, да не могат да свършат нищо, защото бебето е свикнало, когато се размърка, да бъде вдигнато, гушкано и т.н...
    в следствие- посиняващи от рев бебета и вечно ревящи и недоспали майки
    които се измъчват от чувство за вина, че не са достатъчно добри родители

    И това пиша от опит

    # 193 17 септ. 2021, 13:05 ч.
    • София
    • Мнения: 62 595
    Само че си объркала причинно-следствените връзки в тази конфигурация. Бебето все още няма съзнанието да командва околните. То реве, защото е бебе, а не защото иска да върти околните на малкия си пръст. Особено ако реве до посиняване, вече е опасно и то реве, защото няма кой да го гушне, не може да спре да реве, защото не може да си регулира усещанията и контрола върху тях. Все едно на теб да ти е зле и да те оставим да ревеш до посиняване. Как ще се чувстваш? Бебето няма функцията да се съобразява с майка си, която иска да свърши нещо. Тя трябва да се съобразява с ритъма му на сън и бодърстване, за да свърши нещо.
    Твоята реакция е такава, че очакваш дете на 2 да чете. Няма как да стане, защото детето на 2 не е развито достатъчно, за да се научи да чете, а ти му поставяй правила колкото си щеш.

    # 194 17 септ. 2021, 13:06 ч.
    • Мнения: 6 702
    И на мен ми стана интересно как бебе "ще ти се качи на главата" То нали това му е работата на бебето - да плаче и да търси внимание. Въпрос на оцеляване е за него.
    А едно малко дете /1-3г/ има нужда да усеща, че то "командва". Така осъзнава Аз-а и се отделя от майката като личност. Но задача на нас възрастните е да програмираме правилно подсъзнанието на детето, за да може да "командва" както всъщност ние искаме. А тънкостта е да го направиш с любов и грижа.

    # 195 17 септ. 2021, 13:07 ч.
    • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
    • Мнения: 13 650
    то се научава,
    търпеливо и полека

    нали затова сме там, да научим децата

    Бебето не иска да командва, но родителите го ставят да го прави

    Маиа, не съм съгласна. Така възпитаваш малки тирани

    Няма да споря повече, аз съм си решила родителските дилеми и драми. Децата ми са щастливи и уверени.
    който си има някакви чуденки, да си ги търси

    # 196 17 септ. 2021, 13:12 ч.
    • София
    • Мнения: 38 704
    Една жена оставила бебето си да плаче осем часа. Малко поумряло, ама какво от това...

    # 197 17 септ. 2021, 13:15 ч.
    • София
    • Мнения: 62 595
    Цитат на: Роузи в пт, 17 сеп 2021, 13:07
    то се научава,
    търпеливо и полека

    нали затова сме там, да научим децата

    Бебето не иска да командва, но родителите го ставят да го прави

    Маиа, не съм съгласна. Така възпитаваш малки тирани

    Няма да споря повече, аз съм си решила родителските дилеми и драми. Децата ми са щастливи и уверени.
    който си има някакви чуденки, да си ги търси

    Брей, де ги тез бебета-гениални-манипулатори? Дай едно насам, че на мен все обикновени ми се падат!
    Именно, да учим децата - и на какво ги учим по твоето описание? На това, че животът и хората са гадняри.

    # 198 17 септ. 2021, 13:29 ч.
    • София
    • Мнения: 38 704
    На мен лично ми трябваше много време да се отуча от това и да приемам възможностите от живота и доброто от хората.

    # 199 17 септ. 2021, 13:30 ч.
    • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
    • Мнения: 13 650
    Цитат на: Rockstar в пт, 17 сеп 2021, 13:12
    Една жена оставила бебето си да плаче осем часа. Малко поумряло, ама какво от това...

    Това е такава майка, която е научила бебето, че когато се размрънка, винаги ще го гушне и в един момент ѝ е дошло до гуша, защото вече не е имала сили да живее

    То вече е научено от майка си така

    Да го оставяш да реве 8 часа не е о.к
    трудно е връщането, когато си изпуснал нещата от контрол

    Това второто го прочетох като  "поумняло" иначе нямаше да коментирам тази трагедия
    там нещата не са били наред в много отношения

    # 200 17 септ. 2021, 13:32 ч.
    • София
    • Мнения: 62 595
    Колко време можеш да издържиш бебето ти да реве? Или детето ти да реве?

    # 201 17 септ. 2021, 13:33 ч.
    • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
    • Мнения: 13 650
    Николко, затова и не го учиш да си иска гушкане с рев

    То е тренирано за това,
    в началото плаче само защото е гладно

    ако го научиш, че като се размрънка ще го гушкаш, то запова да мрънка все повече, после да реве и накрая да се дере до посиняване


    При условие, че мама е в стаята или наблизо, не вижда причина да се създава такъв малък диктатор

    # 202 17 септ. 2021, 13:36 ч.
    • София
    • Мнения: 62 595
    Какво? Кажи, къде ги прочете тези неща? Или са твои размисли и изводи?

    # 203 17 септ. 2021, 13:49 ч.
    • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
    • Мнения: 13 650
    Мои са си Андариел и при първото, което отглеждах като тиранин и при второто, когато се отказах от егото си и реших да бъда добър родител

    Казах ти, че съм си решила проблемите вече, но ще споделя

    С тиранина се мятах от пълно разрешаване на всичко, до изпускане на нервите, както наблюдавам да се случва с тези майки около мен. И после- изяждащи чувства за вина и безсилие.

    Още от бебе, само да мръдне в кошарата и скачах да го видя завит ли е, отвит ли е, яде ли му се, топло ли, студено ли му е. Бях го научила да ми е вечно в ръцете.
    И вследствие и детето беше нервно. Не искаше никъде без мен, както го бях научила самата аз.
    Не можех да спя, защото все искаше да се натриса в нашето легло, научен както от мен, така и от баба си.


    В един момент с мъжа ми казахме, че трябва да оцелеем и всичко си дойде на мястото. Имаше тръшканици и рев, но нещата се решиха.

    Той, в сегашния момент е самостоятелен и много решим, но все още се опитва да командори, да лидерства винаги и затова по- трудно си намира приятели, защото пред други хора не минават тия

    За мен да отричаш вината си като родител и да твърдиш, че от детето зависи, защото е различно е безотговорно. Въпреки, че децата са различни

    С малкия, се събрахме до разумните граници.
    Правила, които и двамата с мъжа ми в екип спазваме и държим да се спазват. Ясни, прости и нетърпящи възражения.
    Спокойно съм го гледала като бебе и не съм скачала на всеки рев да го храня и той си растеше спокоен, защото АЗ не бях нервна, наспивах се и т.н
    Нямам никакви проблеми с него. Най- социалния е в училище, има много приятели и е любимец на госпожите. Мисля, че расте щастливо дете

    И двамата имаме време за себе си вечер. Да четем, да гледаме филми, да си говорим, каквото си искаме. И така, откакто големият се научи да заспива сам

    Малкия го научихме така от бебе. Прочитам книжка и никакво гушкане в моето легло, гушкаме се в техните. После аз си лягам и до там

    Последна редакция: пт, 17 сеп 2021, 13:54 от Роузи

    # 204 17 септ. 2021, 13:54 ч.
    • София
    • Мнения: 62 595
    Тоест ти си прехвърлила своите проблеми върху бебето и си го поставила за главен виновник  за това, че ти си се чувствала зле и си го проверявала и т.н. Важно ви е вашето оцеляване и вие, възрастните, да се чувствате добре. Вие сте по-инфантилни и командорещи от децата си, без извинения!
    Съжалявам, но повечето майки в началото са тревожни и проверяват бебето дали е завито, дали диша и т.н. Не детето е било за възпитание и такива резки мерки.  И сега продължаваш да го смяташ за главен виновник и как той се опитва да командори.

    # 205 17 септ. 2021, 13:55 ч.
    • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
    • Мнения: 13 650
    напротив,  или не разбираш за какво говорим

    # 206 17 септ. 2021, 13:57 ч.
    • София
    • Мнения: 62 595
    Много добре разбирам, за твое съжаление. И хич не ми харесва това, което разбирам. Не са децата тирани, а родителите.

    # 207 17 септ. 2021, 13:58 ч.
    • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
    • Мнения: 13 650
    Цитат на: Andariel в пт, 17 сеп 2021, 13:57
    Много добре разбирам, за твое съжаление. И хич не ми харесва това, което разбирам. Не са децата тирани, а родителите.

    Точно така.
    Родителите учат децата си да бъдат тирани и след това прехвърлят вината за това на тях и казват, че не могат да се справят с такива деца

    # 208 17 септ. 2021, 14:03 ч.
    • София
    • Мнения: 62 595
    Родителите не могата да се справят със собствените си емоции и несигурност, затова нарочват децата за тирани. Родителите си мислят, че като станат твърди, както ти го описваш, изведнъж си решават вътрешните проблеми. Не, не ги решават. Но са по-силни и затова командват. В действителност са инфантилни и искат да е на тяхното, не могат да понесат, че децата също са хора.

    # 209 17 септ. 2021, 14:04 ч.
    • Мнения: 6 702
    А какво по-естесвено от това да гушкаш бебето като се размрънка? Нали за това говорим, че бебето има НУЖДА да бъде гушкано и успокоявано, когато мрънка. Така се поддържа връзката мама-бебе. Д ане забравяме, че децата до около 1г не разграничават собствената си личност. В тяхното съзнание, те са едно цяло с майката. Съвсем нормално е да искат да са залепени за нея. Както казах, това им е начина да оцелеят, инстинкт за самосъхранение. Те оцеляват чрез предизвикване на внимание от страна на мама, защото зависят изцяло от нея. И ако майката е студена и дистанцирана и вярва, че "как така ще го гушкам, само защото мрънка, ама не е гладно" и става точно това, за което говорех при немския стил на възпитание.

    # 210 17 септ. 2021, 14:08 ч.
    • София
    • Мнения: 62 595
    По естествен път и майките се сливат в някаква степен с детето, затова говорят за "ядохме, спахме, акахме, проходихме, казваме нови думички".

    # 211 17 септ. 2021, 14:10 ч.
    • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
    • Мнения: 13 650
    Хубаво е да се гушка, но не е задължително
    Достатъчно е мама да е в стаята, да го погали и така, да му подаде нещо, за да се научи да се заиграва само
    Когато мама е в стаята, бебето е нахранено, на топло и защитено, няма причина за рев

    Едни от най- щастливите хора, до скоро бяха едни племена от Африка, до колкото помня, за които гледах филм как възпитават децата си. Всички вечно нахилени и щастливи. Хич не им се церемонят, да ти кажа и никой не ги пита искат ли нещо или не...

    То като се замислиш, едва ли и дядо ми майка му го е питала- пиле ли искаш или супа топчета Simple Smile ха-ха... твърд хляб, рядка супа, ако ще да яде, ако не- да стои гладен.

    Дядо беше най- стабилния психически човек, когото познавам,
    а майка му го е връзвала като вързоп, като бебе, за едно дърво, докато копае нивата...
    да реве, да прави каквото ще

    Днешните деца изпадат в драми, защото не могат да решат с какво да се облекат и това е по вина на родителите

    и тези съвременни невротизми, дето питаш 1 годишно дете това ли искаш или не, нали разбирате колко са нелепи Simple Smile Детето не може да вземе решение, то чака мама да го поведе и ще започне да се дъжи така, както ти си го научил

    Последна редакция: пт, 17 сеп 2021, 14:21 от Роузи

    # 212 17 септ. 2021, 14:14 ч.
    • София
    • Мнения: 38 704
    Мисля че /Анди са каже/ на към година и половина-две децата са напълно способни да изберат между 2 неща.

    # 213 17 септ. 2021, 14:15 ч.
    • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
    • Мнения: 13 650
    ама няма нужда


    как избират - по цвят? или

    # 214 17 септ. 2021, 14:17 ч.
    • София
    • Мнения: 38 704
    И по признак, и по действие. Затова написах "неща", а не "предмета".
    Уморих се. Излизам.

    # 215 17 септ. 2021, 14:21 ч.
    • София
    • Мнения: 62 595
    Май нещо си пропуснала съществени части от възпитанието в племената в Африка. На африканките бебетата им са на гърба и ги разнасят със себе си постоянно, докато правят обичайната си женска работа. Бебето е в постоянен досег с майка си, а не оставено в креватчето.
    Между другото, точно това ме подсети за нещо, което наблюдавах лятото доста време, по стечение на обстоятелствата. В ГТ се оказваше, че през няколко дни пътувахме с една жена, африканка, която водеше две деца, затова и ми привлече вниманието . Едното дете беше в количка, на възраст около може би 2-годишно, русичко и беличко, очевидно не беше нейно. А на гърба й в нещо като кенгуру, но за по-големи деца, беше нейното дете, и то около две.-годишно момченце. Как детето на гърба й грам не измрънка през половината час пътуване не знам, но за сметка на това момиченцето постоянно се въртеше и протягаше в количката и очевидно не искаше да е там, а да е гушнато от жената.

    Разбира се, че съм питала бебе на годинка какво иска, и сега ги питам малките. Те са достатъчно съзнателни, за да могат да участват в един такъв диалог и да протегнат ръка към едното или към другото нещо, което им показвам. Значи избор могат да правят. Това са техните малки избори, които ги учат да правят избори. Дори го намирам за много полезно за развитието на децата, дори когато са с проблеми. И може би още по-важно е за децата с проблеми, за да наваксат.

    # 216 17 септ. 2021, 14:36 ч.
    • Мнения: 6 702
    Роузи, мисля, че не мога да съм по-несъгласна с твоите виждания Hug
    Задължително е да се гушка. Гушкането и постоянния физически контакт с майката е нужда на бебето както храненето.
    Дете на 1-2 г. вече не е бебе, а е дете, което изгражда своята бъдеща личност. Толкова много действия и бездействия оставят траен отпечатък върху подсъзнанието, а ние дори не ги помним, но те са в нас и са в основата на нашата личност. И е напълно задължително даже, да предоставяш среда, в която детето се чувства сигурно да прави свои малки избори /като дрехите напр/. Нека да греши, нека да се учи, но да се чувства защитено и свободно да опознава света, чрез собствените си преживявания, а не защото "мама така каза". Всемпак искаме да станат рвшителни, уверени, отговорни възрастни.

    # 217 17 септ. 2021, 14:43 ч.
    • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
    • Мнения: 13 650
    Щеше да я готино да беше така, но за съжаление това е абсолютна глупост

    Като идея звучи готино, но е непрактично, не работи както обещава и не прави децата по- уверени, а само по- невротични

    Личност на 2 години, няма.
    Личността се изгражда и не е плод само на инстинкти
    а точно на обратно

    # 218 17 септ. 2021, 14:46 ч.
    • София
    • Мнения: 62 595
    Кое е непрактично? И кое ги прави по-невротични?
    Невротични са, когато се чувстват самотни и несигурни. А тези чувства често са заради усещането за изоставеност.

    # 219 17 септ. 2021, 14:47 ч.
    • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
    • Мнения: 13 650
    Невротични са, защото родителите им приписват качества, които нямат и се опитват да ги вкарат в тях.
    Днешните родители прехвърлят цялата отговорност по възпитанието на децата си, върху самите деца

    Личност на 2 години, която да взима решения
    ха-ха


    Повярвай ми, аз съм най- либералният родител, който си срещала и пак у нас има правила, които се спазват и всички сме щастливи

    # 220 17 септ. 2021, 14:52 ч.
    • София
    • Мнения: 62 595
    Ха, ха, ама аз това го правя всеки ден с децата на другите хора, при това често деца с проблеми. Зачитам ги за хора. А природата им е дала достатъчно умствен ресурс, за да правят избори.
    Няма как да ти повярвам, че си либерален родител, поне от описаното тук. Щастлива си ти. За другите не знаем.

    # 221 17 септ. 2021, 14:53 ч.
    • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
    • Мнения: 13 650
    Ами жалко, защото мисля, че само вредиш,
    на родители, на които обещаваш да помагаш

    Може да им внушаваш, че още в утробата са личности, които трябва да взимат решения

    А по- невротични мнения от твоите рядко се срещат

    # 222 17 септ. 2021, 14:55 ч.
    • София
    • Мнения: 62 595
    Разбира се, че са личности, които могат да вземат решения! Чак от утробата едва ли, но едно дете е личност от раждането си.
    С какво им вредя? С това, че ги зачитам за личности ли?

    # 223 17 септ. 2021, 15:00 ч.
    • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
    • Мнения: 13 650
    Цитат на: Andariel в пт, 17 сеп 2021, 14:55
    Разбира се, че са личности, които могат да вземат решения! Чак от утробата едва ли, но едно дете е личност от раждането си.
    С какво им вредя? С това, че ги зачитам за личности ли?

    За мен, да внушаваш грешни, нереални и неработещи неща, на хора дошли да търсят помощ
    е нанасяне на вреда

    Провери си понятието за личност

    # 224 17 септ. 2021, 15:02 ч.
    • София
    • Мнения: 62 595
    Хубаво, я да те питам нещо - щом бебето на годинка не е личност, тогава какво е?
    Кои са тези грешни и неработещи неща, които внушавам?

    # 225 17 септ. 2021, 15:07 ч.
    • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
    • Мнения: 13 650
    Цитат на: Andariel в пт, 17 сеп 2021, 15:02
    Хубаво, я да те питам нещо - щом бебето на годинка не е личност, тогава какво е?

    Малко човече, което трябва да научиш как да мине през този живот, така че да се справя по най- успешния начин и с най- малко поражения. А не да му угаждаш и ходиш по свирката. Да го научиш да бъде силен, уверен и най- вече добър човек. И да му помогне да се изгради като личност.

    Идивидуалност е, това не може да се отрече.
    Защото всяко дете е различно само по себе си.
    Но колкото е различно, толкова и повтаря майка си или баща си
    или и двамата

    Но личност не е.
    Мнооого път има да измине, за да стане личност

    Те някои възрастни не стигат до там

    Не съм виждала дете, на което родителите да угаждат, кланят му се и ходят по свирката и да не е невротик

    # 226 17 септ. 2021, 15:12 ч.
    • Мнения: 1 459
    Гледам имам 47 известия по темата. Пак се вихрим на бойното поле и трябва да докажем колко прави и въздесъщи сме.

    # 227 17 септ. 2021, 15:16 ч.
    • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
    • Мнения: 13 650
    Цитат на: Atamagaokashii в пт, 17 сеп 2021, 15:12
    Гледам имам 47 известия по темата. Пак се вихрим на бойното поле и трябва да докажем колко прави и въздесъщи сме.

    Права си!
    Повече няма да пиша, защото не виждам смисъл

    # 228 17 септ. 2021, 18:22 ч.
    • София
    • Мнения: 19 322
    Не мога да преценя кое от двете течения е правилното. Вероятно и двете, всяка майка да избира съобразно своята психика.
    Освен това, някои родители живеят заради децата си. Други - не чак толкова. Сега се сещам за Краси/Amour. Ако не бъркам, на нея отношенията с мъжа й бях първостепенни.

    # 229 17 септ. 2021, 18:43 ч.
    • София
    • Мнения: 62 595
    Течения, ако изобщо може да се говори за такива, са по-скоро някакви възгледи, а не почиващи на факти изводи. Ако разгледаме етапите и особеностите на развитието на децата, то децата на всяка възраст могат да правят или да не правят и имат зрялост за едни неща и нямат зрялост и възможности за други сеща.
    За избора, дори бебетата могат да правят избор и има техники, които се използват в експериментална обстановка, основаващи се на избора на бебетата. Най0малкото бебето има избор да стисне устата, ако една храна не му харесва - поне това може да го контролира изцяло. Ще се загледа в една играчка повече, отколкото в друга.

    Мен много ме възмущава това, че в двайсет и първи век възрастни хора не приемат бебето за личност. Какво е бебето, нещо-си? Обект?

    # 230 17 септ. 2021, 18:53 ч.
    • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
    • Мнения: 13 650
    Хората се раждат с вродени инстинкти и заложби,
    но само ние родителите
    имаме ролята да ги канализираме,
    да насърчаваме едни от тях и да подтискаме други,
    за да израстне детето нормален културен човек,
    според нормите на нашата култура и цивилизация

    Дето се казва да го култивираме.
    Да го възпитаме,
    а не да го оставим на инстинкти
    като някои хора в джунглите или гетата

    и да го превърнем в културна личност

    Но личности, които се раждат такива- няма
    Личността  се формира от  възпитанието, културата, образованието и светогледа

    Това е нашата цивилизация, селективно подтискане на едни нагони и инстинкти и насърчаване на други

    Не можеш да възпиташ толерантни хора, ако те не са научени да се съобразяват с другите


    А да слушаш детето да ти диктува и тропа с крак е тъпо,
    и особено вредно, да превръщаш едно дете в разглзен тиранин, ако то е и с увреждане

    Така го правиш неадаптивно към света и средата и го ограбваш

    # 231 17 септ. 2021, 18:57 ч.
    • София
    • Мнения: 62 595
    В гетата и в джунглата хората също имат култура, никой не е само на инстинкти. На практика никое дете не израства без култура и без възпитание, освен ако не е държано в пълна изолация и само някой да му подава храна и вода. И пак е личност, защото е човек.

    Роузи, теб ужасно те е страх от това децата ти да се окажат разглезени, нали? Неистов страх, че ще ти се качат на главата. А качат ли ти се на главата, значи нямаш никаква власт. А колко е хубаво да имаш власт, нали?

    # 232 17 септ. 2021, 19:01 ч.
    • Мнения: X
    Бебето е отделен индивид, не личност. Все още дори мозъкът му не е развит достатъчно. Има време този индивид да се превърне в личност.

    # 233 17 септ. 2021, 19:01 ч.
    • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
    • Мнения: 13 650
    Аз предпочитам да възпитам детето си така че да израстне личност, подчинена на правилата на съвременната култура и цивилизация

    Децата трябва да стъпват на раменете на родителите си, а не обратното

    Лично аз не съм властолюбив човек, нито човек на контрола

    затова минах през целия този път, на лашкане в крайности

    иначе щях да си го спестя

    Вече зная как става

    Цитат на: thewishmaster в пт, 17 сеп 2021, 19:01
    Бебето е отделен индивид, не личност. Все още дори мозъкът му не е развит достатъчно. Има време този индивид да се превърне в личност.

    Да и за да израстне здрава личност има нужда от две неща- любов и ред

    Последна редакция: пт, 17 сеп 2021, 19:13 от Роузи

    # 234 17 септ. 2021, 19:04 ч.
    • Мнения: 6 702
    Нали уж нямаше да пишем повече по темата Rolling Eyes

    За каква култура говорим? За културата д асе подчиняваш безропотно на авторитета, на този с кинтите, на този с властта?! Ако е за тази култура, аз искам детето ми да усвои критично мислене и да предизвиква авторитетите, да се противопостави ако нещо не му харесва, да има смелостта да си каже мнението и пред "шефа" си. Сега този "шеф" са мама и тати, но утре ще е някой трътлю с основно и фирма от мама и тати. Ами искам д ане се подчинява на такива "авторитети", да им тегли майните ако трябва, ама да е свободен. И да , това включва да не се подчинява и на учителите, ако нещо е против възгледите и личността му, ако някой се държи лошо и неуважително с него да си защитава правата. Мерси, от такава "култура и цивилизация"...

    # 235 17 септ. 2021, 19:08 ч.
    • София
    • Мнения: 62 595
    Цитат на: thewishmaster в пт, 17 сеп 2021, 19:01
    Бебето е отделен индивид, не личност. Все още дори мозъкът му не е развит достатъчно. Има време този индивид да се превърне в личност.

    Каква е разликата между едното и другото на практика? Колко точно не му е развит мозъкът и колко трябва да му се развие? Щом боравити с тези думи, значи трябва да можеш да обясниш. Как да позная аз, че вече не е просто индивид, а личност?

    Роузи, ти през цялото време си искала да контролираш, но пусто, детето не ти е давало, не се е подчинявало и затова е била цялата драма. В момента, в който си намерила начин да го подчиниш, си се почувствала идеално. А за възпитанието е колкото да звучи благовидно.

    # 236 17 септ. 2021, 19:12 ч.
    • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
    • Мнения: 13 650
    Аз не мисля, че немското дете има проблем с властта,
    въпреки, че е научено да спазва правилата

    Ние имаме проблеми тук на Балканите, големите бунтовници Simple Smile
    Дето не смеем да наложим правила нито пред децата, нито да се опълчим на шефа и се свиваме като мишки на родителската среща

    Нали затова хората пращат децата си на възпитателни лагери- спортни и от казармен тип, за да ги направят силни личности.
    Възпитанието прави точно това

    Човек, който се тръшка, защото не му харесва с какви чорапи е едва ли ще израстне силна личност, ако това поведение не се пресече и се насърчава


    А ти, Андариел, се чудиш как да оправдаеш неадекватността си

    Последна редакция: пт, 17 сеп 2021, 20:00 от Роузи

    # 237 17 септ. 2021, 19:14 ч.
    • Мнения: X
    Цитат на: Andariel в пт, 17 сеп 2021, 19:08
    Колко точно не му е развит мозъкът и колко трябва да му се развие? Щом боравити с тези думи, значи трябва да можеш да обясниш. Как да позная аз, че вече не е просто индивид, а личност?
    Е, би следвало да си наясно, че мозъкът на бебето удвоява своя размер през първата година от живота, а малкият мозък (церебелум), който има отношение за развитието на координацията и равновесието, утроява размера си. То има да извърви дълъг път докато проговори, започне да осъзнава себе си като отделна личност. Ииндивидът е първата стъпка по пътя към личността. Индивидът е отделно човешко същество. Личността има съзнание за своята автономност и е в състояние да го вербализира.

    # 238 17 септ. 2021, 19:15 ч.
    • София
    • Мнения: 62 595
    А ти не се ли тръшкаш за маникюра си или за дрехите си? Все има нещо, за което се тръшкаш, ама на ум, защото не върви да легнеш на земята като дете да се тръшкаш и да ревеш. Всеки си има неща, които са му изключително важни и не иска да отстъпва. Спортистите също - те са особено чувствителни, защото са тревожни.

    Уиш, и как описаното от теб има пряко отношение към това кога детето става личност? Ами, не, не е задължително да може да вербализира. Има невербални хора колкото щеш, те не са личности ли? Май стигаме до философския въпрос за това дали аз като си мисля, че имам съзнание, познавам дали другият има съзнание или няма съзнание. Хората често приписват съзнание на домашните си любимци. От момента, в който бебето може да протегне ръка към нещо, вече има контрол над автономността си, защото е напълно съзнателно действие. И като си лапа нарочно ръката пак е съзнателно действие.

    Ех, Рози, не ти се подчинявам, нали? Затова изведнъж за теб ставам неадекватна. Виж, че потвърждаваш това, което написах - обичаш да имаш власт над другите и не можеш да търпиш да ти противоречат.

    Последна редакция: пт, 17 сеп 2021, 19:21 от Andariel

    # 239 17 септ. 2021, 19:34 ч.
    • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
    • Мнения: 13 650
    Просто си неадекватна

    Дай адекватен съвет на жената, пуснала темата, която до сега
    е слушала децата си и се е съобразявала с тях като "личности"

    Защото от такива съвети като твоите, хората стигат до такива състояния, да не могат да се справят с децата си

    Когато прочета този адекватен съвет, ще призная, че имаш право

    # 240 17 септ. 2021, 19:36 ч.
    • Мнения: 7 988
    Цитат на: Роузи в пт, 17 сеп 2021, 19:12
    Аз не мисля, че немското дете има проблем с властта,
    въпреки, че е научено да спазва правилата

    Ние имаме проблеми тук на балканите, големите бунтовници Simple Smile
    Дето не смеем да наложим правила нито пред децата, нито да се опълчим на шефа и се свиваме като мишки на родителската среща

    Нали затова хората пращат децата си на възпитателни лагери- спортни и от казармен тип, за да ги направят силни личности.
    Възпитанието прави точно това

    Човек, който се тръшка, защото не му харесва с какви чорапи е едва ли ще израстне силна личност, ако това поведение не се пресече и се насърчава


    Ама вие тук сте големи философи! Grinning

    Защо трябва да се опълчвам на шефа? С опълчване нищо не става. Става с разговори. Ако с един шеф не може да се говори, то за какво ти е? На родителска среща се свиваме като мишки, защото ни е страх, че учителят после ще създаде проблем на дедето ни, който после ще се отрази и на нас, естествено.

    Какво значи това, да ги правят силни личности?

    Всеки има право да не харесва чорапите си. Дори и две годишно дете. Ако не му дадеш това право, как ще се научи да отстоява желанията си?

    # 241 17 септ. 2021, 19:36 ч.
    • София
    • Мнения: 62 595
    Леле, Роузи, и от висотата на кое се изказваш?

    Никога не съм се свивала като мишка на РС. И на шеф не се свивам, щом сметна, че съм в правото си. Само майка ми и баща ми имат право да ми държат сметка и само на тях позволявам да ми се скарат, и то защото са ми родители. За шефа и учителката сме равни - възрастни хора.

    # 242 17 септ. 2021, 20:26 ч.
    • Мнения: 2 039
    Спрете да философствате и дайте адекватни съвети ,по възможност от опит,на жената.

    # 243 17 септ. 2021, 20:34 ч.
    • Мнения: 7 988
    Съветите как да се справи не могат да бъдат универсални, затова и дадох съвет какво да чете.

    # 244 17 септ. 2021, 20:46 ч.
    • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
    • Мнения: 13 650
    Аз дадох от опит

    # 245 17 септ. 2021, 22:18 ч.
    • Мнения: 779
    Цитат на: maiathebee в пт, 17 сеп 2021, 19:04
    Нали уж нямаше да пишем повече по темата Rolling Eyes

    За каква култура говорим? За културата д асе подчиняваш безропотно на авторитета, на този с кинтите, на този с властта?! Ако е за тази култура, аз искам детето ми да усвои критично мислене и да предизвиква авторитетите, да се противопостави ако нещо не му харесва, да има смелостта да си каже мнението и пред "шефа" си. Сега този "шеф" са мама и тати, но утре ще е някой трътлю с основно и фирма от мама и тати. Ами искам д ане се подчинява на такива "авторитети", да им тегли майните ако трябва, ама да е свободен. И да , това включва да не се подчинява и на учителите, ако нещо е против възгледите и личността му, ако някой се държи лошо и неуважително с него да си защитава правата. Мерси, от такава "култура и цивилизация"...

    Има съществена разлика между безропотно подчинение и спазване на правила и авторитети и мисля че 99,99% от пишещите ясно го разбират. Ето две реални случки от училище:
    - назначават нова учителка по занималня на едното ми дете миналата година. Още от първияден детето, което до сега не е имало никакъв пробем с дисциплината дори и с най-строгите учителки, започва да се оплаква с огромно възмущение. С разразстването на ковид проблема държането на тази жена става все по неадекватно - непрекъснато крещи на децата, барикадира се с бюра и столове да не я доближават и държи през ноември прозорците на стаята отворени по цял ден с цел проветрение, а децата излизат от училище  буквално замръзнали и плачещи. Който успя се реорганизира и престава да пуска децата на занималня и  се започват индивидуални и групови жалби към изтрещялата учителка, класната и директорката. След поредната подписана от мен жалба срещу въпросната ненормалница тя привиква сина ми на излизане от училище и му изчита конско как бил злословил зад гърба и и какво си бил позволявал (той вече отдавна е спрян от занималня, засичат се на вратата при размяната на смените). Казвам му, че грам не трябва да му пука от глупостите на учителката и ако още веднъж си позволи да му говори по този начин, да и каже че оплаквания от този характер се обсъждат с родителите, а не с децата. Умишлено му вменявам пълен и тотален игнор и пренебрежение към тази особа. С края на учебната година договорът на учителката явно е прекратен. На 15 септември буквално първите думи на класната, която беше активно замесена в караниците с въпросната особа са "Здравейте деца, госпожа Х е уволнена и вече няма да ви преподава"
    - другото ми дете е в клас с проблем с дисциплината. Редовно се връща с наполовина научени уроци, защото учителите през повечето време се  опитват да усмирят класа. Имат едно особено буйно дете, което има навика да излиза без позволение да излиза в коридора по време на час и да тича, а в междучасието бие другите. На моете дете дори не се наложи да обяснявам защо незачитането на  правилата, реда в клас и авторитета на учителите е от изключителна важност - тя самата прекрасно осъзнава проблема и се възмущава от държането на съучениците си.

    Ето ти две коренно различни ситуации - в едната аз лично съм обяснила, че учителя е неадекватен и не трябва да се съобразяваме с него, в другата - че учителя трябва да се слуша винаги и на 100% и да се спазва реда без оплаквания.
    Ясно е, че никой не прилага крайни ситуации постоянно в ежедневието си и възпитанието на децата, но когато ситуацията го изисква крайностите са решение.

    # 246 17 септ. 2021, 22:54 ч.
    • Мнения: 1 228
    Цитат на: Andariel в пт, 17 сеп 2021, 15:02
    Хубаво, я да те питам нещо - щом бебето на годинка не е личност, тогава какво е?
    Кои са тези грешни и неработещи неща, които внушавам?
    Детето до 3 годишна възраст се отъждествява като една личност с майката.
    Пише го в дебелите книги, в статии и т.н
    Така, че бебето няма съзнание за отделна личност.

    # 247 17 септ. 2021, 23:01 ч.
    • София
    • Мнения: 62 595
    Всъщност не се отъждествява чак до 3-годишна възраст. Тези деца ги изкарахте зеленчуци направо!

    # 248 20 септ. 2021, 15:47 ч.
    • София
    • Мнения: 19 322
    И като не са зеленчуци, какво? Да търпим безпомощно и под сурдинка да се оплакваме на други родители? Нали все пак не сме изгубили самоличността си, след като сме родили деца? Да, би трябвало да сме по-отстъпчиви, но ще живеем с тях 16-18 години, трябва да има баланс.

    # 249 20 септ. 2021, 20:19 ч.
    • София
    • Мнения: 1 370
    Рецепта няма, баланс трябва да има. От тази ъема разбрах, че трябва да скръцна малко със зъби, да не отстъпвам като взема решение за нещо и да не ми е гадно от това.
    Редуцирах играчките, изискваме да се прибира всичко извадено в края на деня, отказвам нови покупки без причина и постоянно си повтарям, че съм родител, а не обслужващ персонал.
    Не отстъпвам и като почне да ми върти очи за това, че го карам да си поправи домашното, му обяснявам, че не съм го обидила, ударила, не  крещя, не го карам да върши моя работа, че да отвръща с пренебрежение.
    Най-важното е - не очаквам, че ще е лесно. Преди най-много ме отчайваше това, че не разбират от първия път и трябва да настоявам и изисквам. Това ме отказваше и затова отстъпвах. Сега настоявам докато не стане.

    # 250 21 септ. 2021, 20:08 ч.
    • Мнения: 25 724
    Когато обясняваш правила или забрани, не изпадай в логорея. По войнишки – кратко и ясно.
    Увлечеш ли се в обясненията, цялата тирада звучи на детето като „Бла-бла-бла... а-а-а... бла-бла-бла...“. Нито те чува, нито ще запомни нещо от високопедагогичната ти реч.
    Кратко, ясно, с минимален шанс за погрешно тълкуване. При оглушки – санкции. Също предварително озвучени, максимално ясно и кратко.
    Също така не го удряй на чувства – няма нужда от емоционални манипулации и изнудване.
    Семейните правила трябва да са като законите в държавата – имаш право на това и това, задължен си за това и това, забранено ти е това и това, при нарушение санкциите са такива и такива. Оттам нататък е въпрос на личен избор ще се спазват ли правилата, или не. И ако не се спазват, санкциите се понасят без мрънкане и тръшкане.
    Детето само да си преценява дали нарушаването на правилата си заслужава наказанието, или не.

    Препоръчани теми

    Започнете да пишете...

    0 резултати за

    Добави филтри

    Групи

    Теми

    Автори

    Период

    -

        Facebook login функцията е временно ограничена.

        Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

        Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

        Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

        Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

        Молим да ни извините за неудобството!

        Забравена парола? Вход

        Общи условия

        Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


        НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


        НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


        НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


        НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


        Затвори

        Активация на акаунт

        Здравейте,

        Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
        Благодарим ви предварително!

        Към анкетата

        Здравейте,
        Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

        Към анкетата