.
- Публикувана: 10 септ. 2021, 16:31 ч.
- Последно мнение: 21 септ. 2021, 20:08 ч.
Не мога да се справя с децата си
Едва ли някой ще бърка по раните на децата. 
Ако трябва да готвя за всеки различно, ще се гръмна, честно.. Който и да готви /предимно аз, но понякога и мъжа ми/ готвим едно нещо на ден и толкова. Естествено си знаем кой какво яде и обича и тн. Ако детето случайно реши, че не му харесва вечерята, си яде десерта и си пие млякото /все още пие мляко преди сън/ и толкоз.. да няма да се занимавам специално меню за всеки. Който е гладен, ще яде. Ако не яде, значи не е чак толкова гладен.
Хвърлянето на играчката е също толкова унизително, колкото и шамара. Играчката е собственост. Ако на теб така ти хвърля телефона, защото постоянно не го прибираш и го подмяташ нявсакъде какво ще кажеш?
За вкусовете за яденето - винаги сме се разбирали на кого какво му се яде и ако днес сготвя любимото на един, утре ще сготвя любимото на друг, на третия ден моето любимо и т.н. Но като цяло се знае кой какво обича и какво не обича и винаги има съобразяване. Има и леки компромиси - ако аз не обичам нещо, а другите го обичат, ще го сготвя, но аз ще ям нещо друго, каквото има под ръка.
За вкусовете за яденето - винаги сме се разбирали на кого какво му се яде и ако днес сготвя любимото на един, утре ще сготвя любимото на друг, на третия ден моето любимо и т.н. Но като цяло се знае кой какво обича и какво не обича и винаги има съобразяване. Има и леки компромиси - ако аз не обичам нещо, а другите го обичат, ще го сготвя, но аз ще ям нещо друго, каквото има под ръка.
За яденето съм съгласна. И ние процедираме така. За играчките обаче няма да се разберем. Ако начинът, по който детето се държи със своята собственост, както ти нарече играчките му, уврежда комфорта на останалите обитатели, същата тази собственост ще лети в боклука като стой та гледай. Разбира се, че ще дам 2 шанса да се избегне това. Винаги давам втори шанс. Трети обаче никога.
Всъщност, аз един единствен път съм стигала до там да счупя една кукла на втората ми дъщеря. Изпуснах си нервите, за което и до ден днешен ме е срам и не съм го повторила. Дори не исках да я счупя. Трябваше да се приготвяме за лягане,а тя вече 40 мин къпеше куклата в банята. Ядосах се и я хвърлих на пода, а тя се счупи. Детето изпадна в ступор буквално. Не е това начин на възпитание определено. Тя беше на 3, сега е на 20 и още помни с негативен отпечатък случилото, а аз се разтрепервам при спомена. Унизително е и за двете страни. Даже повече за родителя, който е показал безсилието си.
Никога след това не съм допускала разпилени вещи или захвърлени играчки и съм ги отстранявала за определен период от достъпа на съответното дете, когато не се е погрижил, но никога повече не счупих или хвърлих нещо.
Никога след това не съм допускала разпилени вещи или захвърлени играчки и съм ги отстранявала за определен период от достъпа на съответното дете, когато не се е погрижил, но никога повече не счупих или хвърлих нещо.
Хвърлянето на играчката е също толкова унизително, колкото и шамара. Играчката е собственост. Ако на теб така ти хвърля телефона, защото постоянно не го прибираш и го подмяташ нявсакъде какво ще кажеш?
За вкусовете за яденето - винаги сме се разбирали на кого какво му се яде и ако днес сготвя любимото на един, утре ще сготвя любимото на друг, на третия ден моето любимо и т.н. Но като цяло се знае кой какво обича и какво не обича и винаги има съобразяване. Има и леки компромиси - ако аз не обичам нещо, а другите го обичат, ще го сготвя, но аз ще ям нещо друго, каквото има под ръка.
За вкусовете за яденето - винаги сме се разбирали на кого какво му се яде и ако днес сготвя любимото на един, утре ще сготвя любимото на друг, на третия ден моето любимо и т.н. Но като цяло се знае кой какво обича и какво не обича и винаги има съобразяване. Има и леки компромиси - ако аз не обичам нещо, а другите го обичат, ще го сготвя, но аз ще ям нещо друго, каквото има под ръка.
Става дума, че многократно е казвано и обяснявано на детето, че трябва да си прибира играчките, а не да хвърляш играчка за всяка различна несъвършена работа...
По-скоро ще си глупава, ако приемеш, че някой може да ти вземе телефона и да ти го изхвърли, защото не си му угодила на виждането за ред. Не мога да си представя как ще взема нещо чуждо и ще го хвърля. Дори за счупените играчки, които очевидно са за изхвърляне ги питах дали си ги искат или ще ги хвърляме. И за разни листчета и какво ли не. Всеки има различно виждане за ред, а обикновено фокусирането върху реда е показател за някаква невротичност и желание за контрол върху другите. Със сигурност, ако всеки се замисли и върне лентата назад, ще види, че поне веднъж е бил така невротичен на тема ред заради някакви свои неудовлетворености, а не заради другите.
Анди, аз че съм официално диагностицирана като Лудата Изхвърлячка и Подреждачка е ясно. Но ти със сигурност не си имала дете Плюшкин като дъщеря ми. Страшна работа. Още стои в стаята ѝ една плюшена мечка, обута в нейни отрязани панталонки. Същите тези панталонки бяха с дупки на коленете от едно зверско падане, но гадината като се разрева все едно я колят, а после така жално започна да си взема сбогом с панталонките, че се наложи да им отрежа крачолите и да ги обуя на проклетата мечка, само и само да спре да вие като линейка с ковиден, летяща към Пирогов. На такова чудо се налага да му изхвърлиш поне най-бруталните боклуци, че в противен случай ще затрупат апаратмента като лавина.
По-скоро ще си глупава, ако приемеш, че някой може да ти вземе телефона и да ти го изхвърли, защото не си му угодила на виждането за ред. Не мога да си представя как ще взема нещо чуждо и ще го хвърля. Дори за счупените играчки, които очевидно са за изхвърляне ги питах дали си ги искат или ще ги хвърляме. И за разни листчета и какво ли не. Всеки има различно виждане за ред, а обикновено фокусирането върху реда е показател за някаква невротичност и желание за контрол върху другите. Със сигурност, ако всеки се замисли и върне лентата назад, ще види, че поне веднъж е бил така невротичен на тема ред заради някакви свои неудовлетворености, а не заради другите.
Мисля, че и като възрастни понасяме наказания за определени неща във формата на глоби, например,но това е друга тема.
Пак са си нейни, всеки си има някакви неща, които са му важни. Нейните са повече, отколкото смяташ, че трябва да са. Защо го причиняваш на детето, толкова ли ти е важно да ги изхвърлиш? И какво спечели, по-добре ли стана, че детето се разрева?