Всички тук знаем за мълчаливото съгласие и за бездействието. Това е не просто дистанциране, а подкопаване на авторитета на другия родител. Не е нужно единият родител да се противопоставя на другия, а е достатъчно да си замълчи или да се направи, че не вижда и не чува. Това е сигнал за децата, че могат да си избират каква позиция да заемат, а те като всички хора се стараят да заемат най-лесната и печеливша за момента позиция. Става орел, рак и щука, само че без щуката. Децата са много добре ориентирани как да оцеляват и не изпитват никакви морални дилеми, когато имат възможност да направят това, което искат. А най вече се учат от по-големия манипулатор в семейството. Мълчаливото бездействие всъщност е пасивна съпротива, която е като да дръпне ръчната.
- Публикувана: 10 септ. 2021, 16:31 ч.
- Последно мнение: 21 септ. 2021, 20:08 ч.
Не мога да се справя с децата си
Това за бащата съм го изпуснала.
Майката и бащата трябва винаги да са на едно мнение пред децата. На саме да си спорят, колкото искат, но пред децата трябва да има единство и еднакви правила и от двамата. Ето пример от днес - малкото иска сладко, но в 11ч и ако яде ще си развали обяда. Съответно аз казвам не, обяснявам защо и тн. Детето отива при баща си в другата стая. Той не знае за какво става въпрос, не е чул разговора и започва на него да иска сладкото. Ами само с поглед се разбрахме и мъжа ми започна да обяснява същите неща на малкото. Рева, рева, тръшка се пет минути и забрави, но ние бяхме единни. Няма как аз да каже не, а баща му да. Това не е възпитание и се отнася за всякаква ситуация. Разбира се, на саме сме обсъждали някакви неща по възпитанието, но пред детето сме на едно мнение и рано или късно ще го научи и ще свикне. Авторката да говори с мъжа си, ама не знам то като не е станало с първото дете защо ще се надява да стане с третото
Майката и бащата трябва винаги да са на едно мнение пред децата. На саме да си спорят, колкото искат, но пред децата трябва да има единство и еднакви правила и от двамата. Ето пример от днес - малкото иска сладко, но в 11ч и ако яде ще си развали обяда. Съответно аз казвам не, обяснявам защо и тн. Детето отива при баща си в другата стая. Той не знае за какво става въпрос, не е чул разговора и започва на него да иска сладкото. Ами само с поглед се разбрахме и мъжа ми започна да обяснява същите неща на малкото. Рева, рева, тръшка се пет минути и забрави, но ние бяхме единни. Няма как аз да каже не, а баща му да. Това не е възпитание и се отнася за всякаква ситуация. Разбира се, на саме сме обсъждали някакви неща по възпитанието, но пред детето сме на едно мнение и рано или късно ще го научи и ще свикне. Авторката да говори с мъжа си, ама не знам то като не е станало с първото дете защо ще се надява да стане с третото
Много се изкривява представата за свобода и права на децата, затова се качват на главите на родителите. Не случайно има и възрастово ограничение, защото не са способни още да мислят разумно и логично. Децата имат нужда да се учат, малко строгост, например да му пипнеш болното място е добре за тях, учат се, че животът не е толкова розов. Преди мен имаше коментар как за всяко нещо си има последствия - например да не си ядеш яденето - стоиш на маса с другите, докато се нахранят, това е доста добър метод. Онзи ден чаках на опашка пред изипей, едно лапе на 5-6 г. се скъса да реве. Хората предложиха на майката да се пререди и отказа, защото искаше да покаже, че трябва да си чакаш реда. Всички потърпяхме, макар, че беше изнервящо и кънтеше. Разбира се трябва и да умееш да балансираш, не само да навираш на детето колко е несправедлив живота. Никой не казва, че е лесно..
Цялото описание на ситуацията е в двата поста на авторката в началото на темата. Дава доста добра представа как са разпределени ролите. Там спор няма, той се е самоотстранил, а когато не е самоотстранен е добрият татко-другарче.
Единствено за яденето май не съм съгласна. Не винаги се огладнява по график. Не винаги ти се яде това, което ти е сготвила мама. У нас винаги питам какво да готвя. Ако не знаят, готвя си за мен. Като го измислят, готвя и на тях. Аз ям неща, които ММ и детето рядко харесват и си готвя отделно. Ако ММ осигурява вечеря, не ми натрапва тяхната храна, а предвижда и за мен. Понякога някой от нас не обядва/вечеря. Няма драма. Единствено не съм ок да се замести вечеря с чипс или пуканки, ама заради спорта, детето внимава с храната. ММ залита по боклуци, ама е голям човек, не му се меся.
Е, точно затова ние сме възрастните и ние преценяваме кога, къде, с какво може да се направи компромис и кога и с какво не може и трябва да се спазва правилото. Важното е да помним, че ние водим "играта" 
аз ако не мога да изманипулирам едно 1-2-5-8-15 годишно, ще се чувствам доооста глупаво 
Пп. Моето постоянно ми дава предизвикалства
тренирам си ума, психиката, устойчивостта.. иначе как щях да израстна и да се доусъвършенствам Децата са затова и да ни предизвикват понякога, освен всичко останало. Така се развиват и те, и ние. Какво по-хубаво от това. Имаш уникалния шанс да формираш един нов човек. Направи го внимателно и с любов, но и твърдост, устойчивост и постоянство. Баланс трябва да има.
аз ако не мога да изманипулирам едно 1-2-5-8-15 годишно, ще се чувствам доооста глупаво Пп. Моето постоянно ми дава предизвикалства
тренирам си ума, психиката, устойчивостта.. иначе как щях да израстна и да се доусъвършенствам Децата са затова и да ни предизвикват понякога, освен всичко останало. Така се развиват и те, и ние. Какво по-хубаво от това. Имаш уникалния шанс да формираш един нов човек. Направи го внимателно и с любов, но и твърдост, устойчивост и постоянство. Баланс трябва да има. Много се изкривява представата за свобода и права на децата, затова се качват на главите на родителите. Не случайно има и възрастово ограничение, защото не са способни още да мислят разумно и логично. Децата имат нужда да се учат, малко строгост, например да му пипнеш болното място е добре за тях, учат се, че животът не е толкова розов. Преди мен имаше коментар как за всяко нещо си има последствия - например да не си ядеш яденето - стоиш на маса с другите, докато се нахранят, това е доста добър метод. Онзи ден чаках на опашка пред изипей, едно лапе на 5-6 г. се скъса да реве. Хората предложиха на майката да се пререди и отказа, защото искаше да покаже, че трябва да си чакаш реда. Всички потърпяхме, макар, че беше изнервящо и кънтеше. Разбира се трябва и да умееш да балансираш, не само да навираш на детето колко е несправедлив живота. Никой не казва, че е лесно..
Ти имаш ли нужда някой да ти пипне болното място и смяташ ли, че за теб е добре някой да ти пипа болното място, за да се научиш? Ударила си си коляното и аз идвам и ти го пипам по раната, за да се научиш другия път да внимаваш къде вървиш. Как ти звучи? Аз само за да те науча го пипам, иначе утре пак ще паднеш.
А за яденето е сигурен начин да докараш на детето отвращаване от ядене и семейни сбирки. Ти ще искаш ли да седиш на масата, докато другите се нахранят, ако не ти се седи, особено ако другите си имат някаква тяхна тема за разговор или си пият ракията един час, а ти не пиеш? Много хубаво, да ги учим децата колко е несправедлив животът още от малки и още от вкъщи, за да свикват. Нещо като да им перваме по един зад врата, за да се научат, че утре и навън ще ги перва така я учителката, я някой минувач, я началникът.
А майката само е измъчила себе си и детето като е искала да се покаже пред другите колко е принципна. С дете на опашка не се чака, защото му става скучно и започва да мрънка най-малкото. Като има работа с чакане на опашка, да си я свърши без детето и така няма да го изнервя излишно.
Никога не съм питала какво им се яде и никога не съм готвила различни храни за различните вкусове. За здрави хора това е глезотия, а и като винаги работеща не би ми било възможно да го правя. Това учи на уважение към труда ми.
Ти би ли яла нещо, което не обичаш? Аз не и това няма нищо общо с уважението.
Една добра майка и съпруга знае какво се яде в семейството. Готви се това, което се яде. Просто е.
Много се изкривява представата за свобода и права на децата, затова се качват на главите на родителите. Не случайно има и възрастово ограничение, защото не са способни още да мислят разумно и логично. Децата имат нужда да се учат, малко строгост, например да му пипнеш болното място е добре за тях, учат се, че животът не е толкова розов. Преди мен имаше коментар как за всяко нещо си има последствия - например да не си ядеш яденето - стоиш на маса с другите, докато се нахранят, това е доста добър метод. Онзи ден чаках на опашка пред изипей, едно лапе на 5-6 г. се скъса да реве. Хората предложиха на майката да се пререди и отказа, защото искаше да покаже, че трябва да си чакаш реда. Всички потърпяхме, макар, че беше изнервящо и кънтеше. Разбира се трябва и да умееш да балансираш, не само да навираш на детето колко е несправедлив живота. Никой не казва, че е лесно..
Ти имаш ли нужда някой да ти пипне болното място и смяташ ли, че за теб е добре някой да ти пипа болното място, за да се научиш? Ударила си си коляното и аз идвам и ти го пипам по раната, за да се научиш другия път да внимаваш къде вървиш. Как ти звучи? Аз само за да те науча го пипам, иначе утре пак ще паднеш.
А за яденето е сигурен начин да докараш на детето отвращаване от ядене и семейни сбирки. Ти ще искаш ли да седиш на масата, докато другите се нахранят, ако не ти се седи, особено ако другите си имат някаква тяхна тема за разговор или си пият ракията един час, а ти не пиеш? Много хубаво, да ги учим децата колко е несправедлив животът още от малки и още от вкъщи, за да свикват. Нещо като да им перваме по един зад врата, за да се научат, че утре и навън ще ги перва така я учителката, я някой минувач, я началникът.
А майката само е измъчила себе си и детето като е искала да се покаже пред другите колко е принципна. С дете на опашка не се чака, защото му става скучно и започва да мрънка най-малкото. Като има работа с чакане на опашка, да си я свърши без детето и така няма да го изнервя излишно.
Ние сме с 4 деца. Когато сме били и 6-мата у дома, сме се хранили в един час заедно (вечер и през почивните дни), когато някой няма друг ангажимент, заради който да се нахрани отделно. Готвещият за деня е решавал какво да сготви по своя преценка и по опита си дали биха го яли останалите от семейството. Когато някой яде или не яде конкретно нещо, това нещо се прави според неговия вкус. Ние не сме особено злояди. Има разни неща, които ги съобразяваме. Примерно, моят съпруг не обича грах, а двете малки деца отказват зелен фасул. Грах готвя, когато съпругът ми отсъства,а зелен боб готвя, когато ние с него хапваме салата или нещо друго.
И се яде на масата в дневната. И здравословни храни само влизат у дома.
Когато заживеят сами, както искат да процедират.
Никое от децата не е протестирало за този ни навик. Още повече, че вече големите ни дъщери живеят отделно и виждам, че си спазват вече получените навици за хранене.
И се яде на масата в дневната. И здравословни храни само влизат у дома.
Когато заживеят сами, както искат да процедират.
Никое от децата не е протестирало за този ни навик. Още повече, че вече големите ни дъщери живеят отделно и виждам, че си спазват вече получените навици за хранене.