Лали, направо си ми написала автобиографията. 
Предполагам ,4е и на 95 % от жените де.....
Предполагам ,4е и на 95 % от жените де..... - Публикувана: 6 ян. 2005, 11:43 ч.
- Последно мнение: 20 ян. 2005, 10:53 ч.
Страх ме е от нов мисед........ *Б*
mai4ence,
и аз ще се присъединя към момичетата, стискам ти палци както и на всички нас да няма повече такива лоши работи и всичко да е наред следващия път.
на мен ми се случи миналия януари и още немога да забравя болката, не толкова физическа.. сърцето ми се късаше от мъка, неможех да спра да плача докато накрая не останах без сълзи.. това никога не се забравя и те разбирам напълно, както и нуждата ти да потърсиш помощ.. аз на никого не можах да кажа, беше 6та седмица, неуспях дори на майка ми да се похваля когато разбрах че съм бременна, а бях толкова щастлива и после просто реших че така е било по-добре за да не ги тревожа.. но сега настина не съм сиурна дали е било по-добре, всеки пък когато някой отблизките ми ме попита дали вече не мислим да си имаме бебе очите ми се пълнят със сълзи, какво да им кажа, как да им кажа сега, беше преди толкова много време
не прави моята грешка, гвори с някой за това, не го оставяй да се превърне в твоята страшна тайна защото така раната никога не зараства
тук във форума момичетата са много мили, винаги ще те подкрепят и ще ти помогнат да преодолееш страховете
желая ти всичко да е наред следващия път и никога да не ти се налага да преживяваш този кошмар отново
и аз ще се присъединя към момичетата, стискам ти палци както и на всички нас да няма повече такива лоши работи и всичко да е наред следващия път.
на мен ми се случи миналия януари и още немога да забравя болката, не толкова физическа.. сърцето ми се късаше от мъка, неможех да спра да плача докато накрая не останах без сълзи.. това никога не се забравя и те разбирам напълно, както и нуждата ти да потърсиш помощ.. аз на никого не можах да кажа, беше 6та седмица, неуспях дори на майка ми да се похваля когато разбрах че съм бременна, а бях толкова щастлива и после просто реших че така е било по-добре за да не ги тревожа.. но сега настина не съм сиурна дали е било по-добре, всеки пък когато някой отблизките ми ме попита дали вече не мислим да си имаме бебе очите ми се пълнят със сълзи, какво да им кажа, как да им кажа сега, беше преди толкова много време
не прави моята грешка, гвори с някой за това, не го оставяй да се превърне в твоята страшна тайна защото така раната никога не зараства
тук във форума момичетата са много мили, винаги ще те подкрепят и ще ти помогнат да преодолееш страховете
желая ти всичко да е наред следващия път и никога да не ти се налага да преживяваш този кошмар отново
. Имаш ли вече дете - думата спокойствие не е в речника ти, докрая на дните ти като родител 
според мен, по-добре да нямам спокойствие за децата си, отколкото да нямам спокойствие 4е нямам деца, второто е по-убийствено....
за това пак ще пробвам па каквото сабя покаже
прави ми впечатление 4е с който и доктор да говоря ме убеждава да не се впускам в подробни изследвания....исках да си правя за генетична съвместимост с бащата.....защото до 2-3 миседа се смятали за нормални.......а нормално ли е 2-3 пъти да преживявам едно и също нещо.....кюртажи, антибиотици, стрес..... тия доктори бизчувствени ли са или какво, не ги разбирам
вие как смятате, трябва ли да се изчаква
за това пак ще пробвам па каквото сабя покаже
прави ми впечатление 4е с който и доктор да говоря ме убеждава да не се впускам в подробни изследвания....исках да си правя за генетична съвместимост с бащата.....защото до 2-3 миседа се смятали за нормални.......а нормално ли е 2-3 пъти да преживявам едно и също нещо.....кюртажи, антибиотици, стрес..... тия доктори бизчувствени ли са или какво, не ги разбирам
вие как смятате, трябва ли да се изчаква
Цитат на: mai4ence
според мен, по-добре да нямам спокойствие за децата си, отколкото да нямам спокойствие 4е нямам деца, второто е по-убийствено....
Мai4ence, БЕЗКРАЙНО СЪЖАЛЯВАМ, безкрайно се извинявам и безкрайно си права!!!
Бях груба и цинична, толкова ми е мъчно, как можах да те огорча така, при положение, че се мъча вече цяла година и знам какво е всичко...
Най-ценното е /създаването на/живота и здравето, всичко останало е суета...
Напълно съм съгласна и ти го пожелавам - деца, за които да се притесняваш!!! В най-скоро време.Честно казано не знам какво е точно изживяването на този кошмар, и се надявам да не знам -ти ще решиш кога да опитате отново. Сигурно страхът е голям, но трябва да се престрашиш!Искрено се надявам никога повече да не преживееш това. Помоли се на Господ от сърце 
може би го правиш, незнам. И аз ще се помоля за теб. А когато се почувстваш готова, надявам се всичко да е наред.
Надали ти помагам много, но искам да знаеш, че имаш и моята подкрепа
може би го правиш, незнам. И аз ще се помоля за теб. А когато се почувстваш готова, надявам се всичко да е наред. Надали ти помагам много, но искам да знаеш, че имаш и моята подкрепа
И аз загубих бебе в 18 седмица и сега изпитвам голям страх при мисълта ,че всичко може да се повтори....Случи ми се през септември, още не мога да го преживея.Просто искам да кажа ,4е те разбирам, а и затова сме тук да се подкрепяме и окуражаваме.Дано някой ден държим в ръце така желаните бебчета!
И аз имам 2 мисед миналата година. Сега чакаме да мине малко повече време и да опитаме пак. Много плаках и бях неадекватна седмици наред. При втория опит напуснах работа дори и нямаше полза. И уж всички е наред. Насълзяват ми се очите все още много често и като чуя, че на някого му се е случило го преживявам като лична болка. Обаче мъката не може да те убие! Може да те направи по-силна! Сега вярвам, че следващия път всичко ще бъде както трябва! Няма да се притеснявам - каквото има да става ще става! Ще опитваме докато можем да имаме деца по естествен път /аз искам 3, макар да не знам как ще се оправим финансово 
/. Ако не успеем, ще си осиновим. Не знам дали ти помагам, Mai4ence?! Поплачи си на воля. Остави всички емоции да излязат навън. Успешно следващо бременеене! Не се отчайвай!!! В името на това неродено дете, можеш да се подготвиш за следваща успешна бременност - мисли за това.
/. Ако не успеем, ще си осиновим. Не знам дали ти помагам, Mai4ence?! Поплачи си на воля. Остави всички емоции да излязат навън. Успешно следващо бременеене! Не се отчайвай!!! В името на това неродено дете, можеш да се подготвиш за следваща успешна бременност - мисли за това.
Колко сте прави, мили момичета. Наистина подкрепата, която дава форума е незаменима....приятелят ми не иска да говори вече за това, защото всеки път преживява кошмара отново и отново... аз си поплаквам, когато съм сама и наивно вярвам 4е невинните души4ки се заселват в нас, когато Те пожелаят и 4е просто не е бил момента. Верно е също 4е болката ни прави по-силни, отново 4ета сайтове за бременни и някак си загърбих страха.....моля се за мен, за Вас всичко де е наред...
Успех на всички!
Успех на всички!
Съжелявам много мила за мъката ти! Аз също имам един спонтанен аборт зад гърба си, но сега всичко е наред! Трябва да имаш сили колкото можеш по - бързо да погледнеш напред и да имаш нови планове, толкова по - добре. За съжаление стреса и нагласата са едни от най - големите пречки. Успех ти желая и дано в най - скоро време живота ти да се промени в хубава посока! 