Публикувана: 6 ян. 2005, 11:43 ч.
Последно мнение: 20 ян. 2005, 10:53 ч.

Страх ме е от нов мисед........ Б

8 706
29
1

1
2
Всички

6 ян. 2005, 11:43 ч.

Мнения: 183

Здравейте,
от време на време се включвам в разговорите, преди да забременея бях жизнерадостна, безгрижна, сега пак мисля за бебе, но и ме е страх от нов мисед, въпреки уверенията на 3ма лекари 4е е много малък шанса да се повтори... Тези които са го приживели, как са го превъзмогнали.... на моменти всичко ми е безмислено....дори празниците не изкарах като хората Cry

а нямям проблеми с овулации и цикли да чукна на дърво.

# 1 6 ян. 2005, 11:48 ч.

Пловдив Белащица
Мнения: 1 447

Защо не погледнеш тук http://www.zachatie.org/modules.php?name=Forums&file=index мисля, че ще има кой да ти даде съвет!

# 2 6 ян. 2005, 11:49 ч.

Мнения: 183

отново ти благодаря, ходя в този сайт но не съм влизала във форума ще го прегледам непременно

# 3 6 ян. 2005, 13:16 ч.

Мнения: 2 556

Аз те разбирам напълно. Изживях мисед през Март миналата година и въпреки уверенията на лекарите, че 2 месеца след това може да опитаме пак, не съм си го и помисляла, само като си представя какъв страх ще бера. Престраших се чак 9 месеца по-късно, сега съм бременна в началото на 7-та седмица и броя дните - поне да мине периода, в който го преживях предишния път, мисля, че ще съм малко по-спокойна тогава. Не съм го превъзмогнала напълно. Но желанието ми да имам бебе явно е по-силно от страха от неуспех, така си го обяснявам.
Стискам палци да ти разминат мрачните мисли и да изчакаш подходящия за теб момент за втори опит, който не се съмнявай, че ще бъде успешен!

# 4 6 ян. 2005, 13:41 ч.

Мнения: 183

Благодаря ти за милите думи, и на мен така казваха след 2 месеца няма проблем и ме натъпкаха с гентамицин и още 1 антибиотик......

на всичкото отгоре ми откриха ентерококи дето сега лекувам и са много упорити, въпреки 4е не били те причината, но за всеки случай......а вече нямам търпение да видя двете 4ертички #Shocked

# 5 6 ян. 2005, 13:56 ч.

Мнения: 2 556

Дано се излекуват скоро тези ентерококи и следващия път всичко да бъде наред:)

# 6 6 ян. 2005, 18:55 ч.

Мнения: 4 068

Здравей!
Разбирам те прекрасно. Аз имам два мисед аборта и сега отново сме на бебеправещия фронт. Не бива да се страхуваш. Човешката психика явно е създадена така, че може да се мобилизира когато е нужно. При мен поне така се получи. Когато разбрах, че и втората ми бременност е неуспешна си помислих, че това ще ме съсипе. Но не стана така. Даже като че ли това ми даде още повече сили. Разбира се и аз се притеснявам, че като забременея пак само за това ще мисля, но притесненията ми са съвсем малко. Просто искам да имам дете и това е най-важното. Не си насаждай черни мисли. Мисли позитивно и гледай напред Ще видиш двете чертички сигурна съм. И всичко ще е наред ще видиш.
Човешкия мозък има невероятната и много удобна способност да забравя.
Стискам ти палци и от сърце ти пожелавам скоро да ни се похвалиш със заветните чертички, а после и с най-сладкото бебче.
Успех!

# 7 6 ян. 2005, 20:35 ч.

Мнения: 1 680

И аз много се страхувах от спонтанен аборт със настоящата ми бременност особено около дните когато се случи аборта.
Засега всичко се развива нормално дай Боже, но ти го казвам, че въпреки, че е нормално да имаш такива страхове, не бива да се отчайваш.
Вярвай, че със следващата ти бременност всичко ще е наред и ще си имате прекрасно детенце.
Желая го на всички ви мили момичета.

# 8 6 ян. 2005, 21:08 ч.

Мнения: 4 212

Здравей Маи4енце,
Ето и накратко нещо от мен , дано ти помогне.
Имах няколко спонтанни през годините, и те по4ти винаги бяха в 11 г.с. Лутах се много, защо е така, какво не е наред, мразя да ходя по болници, но се налагаше, а проблем не откриваха, ама никакъв.Винаги ми отговаряха, ами така е трябвало да стане, дори тук в Испания на последният спонтанен ми казаха същото, помислих си, 4е целият свят се е наговорил да ми отговаря едно и също.Доста буксувах психи4ески и не само аз, съпругът ми се самообвиняваше, 4е грешката била в него и отделно, 4е ми при4инявал такава физи4еска болка.Сега съм отново бременна и с поредна голяма надежда.Прокървих отново в 11г.с.Побърках се, мислите ми се блъскаха из главата, 4е не е възможно вси4ко да се повтаря и повтаря, плаках като заклана на леглото и исках да си ударя главата в стената и да приклю4а. Даже споделих на моми4етата във форума. Ве4е дори не си спомням в момент на от4аяние какво съм им написала, но вси4ки бяха с мен и 4акаха затаени и притеснени какво е станало. Върнах се от спешното, вси4ко беше наред с бебето, просто плацентата се е отлепила. Знам, 4е е трудно да се преодолее този страх, но желанието да гушнеш онова малко сладко създанийце е по силно от вси4ки страхове. Тук ще намериш много подкрепа, разбиране и помощ.Моми4етата са страхотни. Heart Eyes

# 9 7 ян. 2005, 12:05 ч.

Мнения: 183

Наистина е приятно да знаеш 4е някой е минал по пътя ти и те подкрепя. Благодаря Ви моми4ета. Приятелят ми също се самообвинява за болката ми, стоеше пред вратата докато ме кюретираха с местна упойка /по мое желание/ и чу всичко. От друга страна 4 години гледах племенницата ми, сега за Коледа сестра ми си я взе при нея за постоянно /живеят на 3 4аса път с кола/....пустота.....домът ни вече не е същия и намирам смисъл само в едно бъдещо бебе... не ме е страх да го гледам страх ме е да го износя и последствията след раждането.......Вчера цял ден 4етях форумите и сякаш ми дадоха кураж. Някой мислил ли е да посети психолог по въпроса? Аз често си го мисля...

# 10 7 ян. 2005, 15:06 ч.

Мнения: 7 716

Страхът няма край.
Майчиното сърце трепери винаги.
Страх дали ще заченеш...
Страх дали е на правилното място...
Страх дали ще минеш 12 г.с...
Страх дали ще го износиш до 9 месец...
Страх да няма увреждания...
Страх дали ще се развива правилно, да проходи, да проговори...
Тук следват няколко спокойни години.
Страх от неподходяща среда, от наркотици, от изнасилвания...
Страх дали човекът, в който ще се влюби ще е подходящ...
Е, аз съм стигнала дотук...

# 11 7 ян. 2005, 15:19 ч.

Мнения: 183

Адски си права, няма спокойствие......
явно жената е създадена да страда......

# 12 7 ян. 2005, 15:22 ч.

Мнения: 7 716

Затова не мисли за психолог.
Не може някой цял живот да те държи за ръка.
Бъди силна, намери си приятели, намери си форум Laughing

# 13 7 ян. 2005, 15:42 ч.

Мнения: 183

за сега психолога не ми е на дневен ред, тук в клуа намирам спокойствие и ми дава сили, но от както ми дойде ме мъчи една болка в дясно, хирургът се произнесе 4е не било апендисит, мисля да мина и през видеозон след обяд, стискайте палци....
благодаря за подкрепата

# 14 7 ян. 2005, 15:56 ч.

София
Мнения: 2 100

Цитат на: Lali

Боже колко си права!
Аз сега съм фаза спокойни години + дали няма увреждания малкото и кога ще го родя!
Не е лесно, но затова толкова ги обичаме и желаем!

# 15 7 ян. 2005, 18:55 ч.

Мнения: 4 212

Лали, направо си ми написала автобиографията. Laughing

Предполагам ,4е и на 95 % от жените де.....

# 16 7 ян. 2005, 21:57 ч.

Мнения: 919

mai4ence,
и аз ще се присъединя към момичетата, стискам ти палци както и на всички нас да няма повече такива лоши работи и всичко да е наред следващия път.
на мен ми се случи миналия януари и още немога да забравя болката, не толкова физическа.. сърцето ми се късаше от мъка, неможех да спра да плача докато накрая не останах без сълзи.. това никога не се забравя и те разбирам напълно, както и нуждата ти да потърсиш помощ.. аз на никого не можах да кажа, беше 6та седмица, неуспях дори на майка ми да се похваля когато разбрах че съм бременна, а бях толкова щастлива и после просто реших че така е било по-добре за да не ги тревожа.. но сега настина не съм сиурна дали е било по-добре, всеки пък когато някой отблизките ми ме попита дали вече не мислим да си имаме бебе очите ми се пълнят със сълзи, какво да им кажа, как да им кажа сега, беше преди толкова много време
не прави моята грешка, гвори с някой за това, не го оставяй да се превърне в твоята страшна тайна защото така раната никога не зараства
тук във форума момичетата са много мили, винаги ще те подкрепят и ще ти помогнат да преодолееш страховете
желая ти всичко да е наред следващия път и никога да не ти се налага да преживяваш този кошмар отново

# 17 8 ян. 2005, 17:02 ч.

с/у ОколоМръсТното
Мнения: 19 148

Цитат на: Lali

Страхът няма край.
...
Тук следват няколко спокойни години.
Е, аз съм стигнала дотук...

Само със спокойните години не съм съгласна Thinking

. Имаш ли вече дете - думата спокойствие не е в речника ти, докрая на дните ти като родител Wink

# 18 8 ян. 2005, 18:53 ч.

Мнения: 7 716

Мила Шани, когато Тя=7г3м стане на Тя=15 г и иска да излиза сама ще си спомниш за мен и спокойните години Laughing

# 19 9 ян. 2005, 10:35 ч.

с/у ОколоМръсТното
Мнения: 19 148

Лали - и макар тя да е на 7г., докато ги достигнахме не беше пътя цветя и рози... Neutral Face

И верни са приказките ти: малки деца - малки грижи, големи деца - големи грижи.
Абе майка да си Wink

# 20 9 ян. 2005, 10:37 ч.

Мнения: 7 716

Съжалявам, разбирам, че ти е било трудно и проблемно. Всяко правило си има изключения. Дано с Той=16м изживееш спокойните години. Laughing

# 21 9 ян. 2005, 10:55 ч.

с/у ОколоМръсТното
Мнения: 19 148

Цитат на: Lali

дано

# 22 10 ян. 2005, 10:00 ч.

Мнения: 183

според мен, по-добре да нямам спокойствие за децата си, отколкото да нямам спокойствие 4е нямам деца, второто е по-убийствено....
за това пак ще пробвам па каквото сабя покаже Wink

прави ми впечатление 4е с който и доктор да говоря ме убеждава да не се впускам в подробни изследвания....исках да си правя за генетична съвместимост с бащата.....защото до 2-3 миседа се смятали за нормални.......а нормално ли е 2-3 пъти да преживявам едно и също нещо.....кюртажи, антибиотици, стрес..... тия доктори бизчувствени ли са или какво, не ги разбирам
вие как смятате, трябва ли да се изчаква

# 23 10 ян. 2005, 13:01 ч.

Мнения: 7 716

Цитат на: mai4ence

според мен, по-добре да нямам спокойствие за децата си, отколкото да нямам спокойствие 4е нямам деца, второто е по-убийствено....

Мai4ence, БЕЗКРАЙНО СЪЖАЛЯВАМ, безкрайно се извинявам и безкрайно си права!!!
Бях груба и цинична, толкова ми е мъчно, как можах да те огорча така, при положение, че се мъча вече цяла година и знам какво е всичко...
Най-ценното е /създаването на/живота и здравето, всичко останало е суета...

# 24 10 ян. 2005, 14:36 ч.

Мнения: 183

Съгласна съм с теб!

# 25 14 ян. 2005, 15:05 ч.

Мнения: 2 494

Напълно съм съгласна и ти го пожелавам - деца, за които да се притесняваш!!! В най-скоро време.Честно казано не знам какво е точно изживяването на този кошмар, и се надявам да не знам -ти ще решиш кога да опитате отново. Сигурно страхът е голям, но трябва да се престрашиш!Искрено се надявам никога повече да не преживееш това. Помоли се на Господ от сърце Praynig

може би го правиш, незнам. И аз ще се помоля за теб. А когато се почувстваш готова, надявам се всичко да е наред.
Надали ти помагам много, но искам да знаеш, че имаш и моята подкрепа action032

# 26 14 ян. 2005, 18:20 ч.

Мнения: 89

И аз загубих бебе в 18 седмица и сега изпитвам голям страх при мисълта ,че всичко може да се повтори....Случи ми се през септември, още не мога да го преживея.Просто искам да кажа ,4е те разбирам, а и затова сме тук да се подкрепяме и окуражаваме.Дано някой ден държим в ръце така желаните бебчета!

# 27 17 ян. 2005, 14:23 ч.

Мнения: 191

И аз имам 2 мисед миналата година. Сега чакаме да мине малко повече време и да опитаме пак. Много плаках и бях неадекватна седмици наред. При втория опит напуснах работа дори и нямаше полза. И уж всички е наред. Насълзяват ми се очите все още много често и като чуя, че на някого му се е случило го преживявам като лична болка. Обаче мъката не може да те убие! Може да те направи по-силна! Сега вярвам, че следващия път всичко ще бъде както трябва! Няма да се притеснявам - каквото има да става ще става! Ще опитваме докато можем да имаме деца по естествен път /аз искам 3, макар да не знам как ще се оправим финансово ooooh!

/. Ако не успеем, ще си осиновим. Не знам дали ти помагам, Mai4ence?! Поплачи си на воля. Остави всички емоции да излязат навън. Успешно следващо бременеене! Не се отчайвай!!! В името на това неродено дете, можеш да се подготвиш за следваща успешна бременност - мисли за това.

# 28 20 ян. 2005, 10:44 ч.

Мнения: 183

Колко сте прави, мили момичета. Наистина подкрепата, която дава форума е незаменима....приятелят ми не иска да говори вече за това, защото всеки път преживява кошмара отново и отново... аз си поплаквам, когато съм сама и наивно вярвам 4е невинните души4ки се заселват в нас, когато Те пожелаят и 4е просто не е бил момента. Верно е също 4е болката ни прави по-силни, отново 4ета сайтове за бременни и някак си загърбих страха.....моля се за мен, за Вас всичко де е наред...
Успех на всички!

# 29 20 ян. 2005, 10:53 ч.

Smolyan
Мнения: 1 400

Съжелявам много мила за мъката ти! Аз също имам един спонтанен аборт зад гърба си, но сега всичко е наред! Трябва да имаш сили колкото можеш по - бързо да погледнеш напред и да имаш нови планове, толкова по - добре. За съжаление стреса и нагласата са едни от най - големите пречки. Успех ти желая и дано в най - скоро време живота ти да се промени в хубава посока! Heart Eyes

Препоръчани теми

Пролет, птички, сбъднати мечти, греят вече две черти ! ~бебеправене 603~

829
Искам бебе

Втора бледа черта на теста за бременност

906
Искам бебе

Аборт. Забременяване и износване след това - Тема 96

748
Искам бебе

Изследване на ХОРМОНИ – 27 (тема за взаимопомощ и мнения върху резултати)

126
Искам бебе

Причина:

Причина: