В момента чета ... 71

Снощи завърших книгата на Константина Живова - "Завинаги''. Крайно скучна и глуповата ми се стори. Да си призная в един момент дори се чудих дали да я дочета. Определено НЕ бих препоръчала.

Сега се насочвам към "Удавниците" на Дженифър Макмеън. Имам много високи очаквания за книгата, защото историята звучи много интересна и нетрадиционна. А корицата е наистина завладяваща.

Днес я приключих тъкмо Обаче се оказва част от трилогия, което не ми хареса. Т.е. радвам се, че ще има продължение, но не знаех за трилогията и се изненадах накрая. Втора част излиза утре в Сторител мисля, за третата нямам идея къде ще я търся. Относно четящата, аз увеличих скоростта леко и се търпеше лигавенето й. Книгата е хубава.

По принцип обичам, чета и издържам книги на тежка медицинска тематика. Да видим как ще е с тази. Днес ще я взема от библиотеката, запазила съм я и ми е дошла!
За аудиокнигите, не увеличавам скоростта, т.к. по принцип се разсейвам, чета и слушам бавно, даже често като се заблея връщам назад и прослушвам отново /или като чета се улавям, че се отнасям, като цяло концентрацията ми е лоша не само по отношение на книги/. Някак си й се промени четенето като че ли, в началото за малко да се откажа, даже писах и тук, на толкова лош прочит скоро не бях попадала!

Довършвам "За да живея" от Йонми Парк и мога да кажа, че това е още един щрих към впечатленията ми от книгите, които прочетох напоследък, за Корея. Препоръчвам я на всички, които са прочели "Пачинко" и "Бяла хризантема" и им липсва парченцето от пъзела за Северна Корея.
Историята е впечатляваща с това, че е истинска, авторката разказва собствения си живот от първо лице.
В първата част описва детството си в Северна Корея и нещатата, които четем за обществото, култа към личността на великия водач и промиването на мозъците още от най-ранна възраст, са познати на всички, родени преди '89. За политическите затвори, гоненията и ограниченията, които търпят семействата на осъдените от режима също знаем от разказите на родителите си и по-възрастните си роднини. Страшното е, че тези неща - крайната бедност в страната, умиращите от глад хора по улиците, липсата на добри медицински грижи и човешки условия за живот, кражбите, корупцията и репресиите се случват в 21 век, а информацията за външия свят не може да стигне до хората, които вярват, че водачът им е полубог и американските копелета са виновни за всичко лошо, което се случва. Когато се установява в Южна Корея и прочита книгите на Оруел, сама прави съпоставки между нейния живот и антиутопиите, открива себе си в "новите прасета" от "Фермата на животните", които не знаят нищо и нямат никакви идеи и осъзнава, че трябва да събудии мозъка си, за да развие способност за самостоятелно мислене и анализ чрез четене на много книги, защото в Северна Корея от учениците се иска само повтаряне на единствения верен отговор и въпросът "Какво мислиш" не съществува. Дотам всичко е подчинено от доктрината, че за децата е невъзможно да отговорят дори на въпроси като "кой е любимият ти цвят".
Самата Йонми е борбена жена със силен дух, който в нейното семейство се предава по женска линия. Още на 13 се налага да се прости с детството, бягайки през Китай и Монголия до Южна Корея, като по пътя преживява ужасни премеждия - попада в ръцете на трафиканти, бива продадена, препродадена и отвлечена, но все пак успява да оцелее, да стигне до свободата и не само да се впише в едно съвсем непознато и високотехнологично общество, ами и да напредне и да постигне успех, успех, в който никой не е вярвал, освен самата тя.
Чудесна е книгата, като художествена стойност не е нещо впечатляващо, но съдържанието компенсира. Въпреки че темата е много тежка, разказът увлича и се чете на един дъх.

Ама К. Живова и книга ли има?😂 Тя се изявява май като инста инфлуенсър по-скоро.

Прочетох "Никой не знае за нас" - Симона Спарако и макар засегнатата тема да не е от леките (терапевтичен аборт), нещо не можа да ме грабне. Или пък аз не мога да я оценя?!?
Бутам си книгата за Дания ("Така го правят датчаните"), мудно ми върви - много статистика, цифри и проценти, което ме дразни и размива художествения облик на произведението, но ще си я добутам. Нямам търпение да свърши и да започна нещо, което ще ми е по на сърце. 😉

Зарязах книгата, която четях и на един дъх буквално изчетох Хана. Благодаря на този, който писа за нея. Страхотна е. Така добре написана, че ти се иска историята да не свършва. Тази книга я слагам редом до другите две книги за ВСВ, които не мога да забравя никога - Славея и Люляковите момичета.

Препоръчваш ли "Люляковите момичета"? Защото наскоро се сдобих с нея и се чудя какво да започна. Но може би по-напред ще  релаксирам с "Момичето, което някога познаваше" или "Ваканция от брака".

lechugitka, радвам се, че и на теб "Хана" ти е харесала.
Наистина, така грабва, че не ти се иска да свършва. Живееш с героите и после ти липсват.

За разлика от нея "Люляковите момичета" не ме бяха впечатлили особено.
Ето какво съм написала:
Интересна и четивна книга, макар на моменти да ми се струваше доста по-навътре в розовия литературен спектър, отколкото тематиката предполага. Оценка 3.5, очаквах по-голяма дълбочина на образите.

Харесвам Люляковите момичета. Но повече харесах Хана. Момичетата му беше много тежка на места. Трябваше да я оставям, за да си поема въздух. Хана е друг клас писане, магия, детство, любов..

Чета ви от време на време и си правя списъче с книги. Страхотни сте. Опитвам се да отделям повече време за книгите.
Почти приключвам слушането на Да убиеш присмехулник.
А преди свечр почнах да чета Люляковите момичета, но още съм много в началото и не мога нищо да кажа.

Аз съм спряла за момента книгите за ВСВ. Иначе "Хана" ми е в списъка, както и "Люляковите момичета", но за последната чета разнопосочни мнения и от това стигам до извода, че по-скоро няма да е за мен. Славея, макар и на аудиокнига /по този начин по-лесно ми минават различни произведения/, не успях да дочета, стана ми любовно-блудкава твърде дълго.
Продължавам със "Заложници" на Клеър Макинтош и съм я засилила, т.к. си взех "След края" от Столична и нямам търпение!

" След края" е много хубава книга, но ужасно тежка. Мисля, че съм писала в по- старите теми за нея. Много дълго след като я прочетох ме държаха емоциите от нея.

В момента чета "Всички наши места" на Дженифър Нивън. Прочела съм 1/3 от книгата, но още не мога да я преценя.

Тя има и Ютюб канал, където разказва много изчерпателно за всичко описано.

Чета биография на Джоан Крауфорд.

По тази тема съм чела "Синът на управителя на сиропиталището" до средата някъде, не успях да я издържа. Гледала съм филми и с фактологията съм запозната и при все това в "Синът.." имаше изненадващи за мен моменти. Доста жестокост има и в нея, дойде ми свръх!