В момента чета ... 71

Rayna13, винаги ми е много приятно да чета мненията ти🤗 Обаче в 9 от 10 случая моето усещане за книгите е точно противоположно на твоето. В "Мама греши" не видях никаква социална тематика, а само плоско криминале с неприятни персонажи.
Всъщност исках да похваля сама себе си, че покрай началото на учебната година влизах в доста книжарници и не си купих нито една книга. Може би има надежда купчината до леглото и скритите в кашончета под дивана петдесетина броя да намалеят.

Аз също харесах Мама греши и изобщо не съм тръгвала с нагласата че това е криминале а по-скоро ми беше интересна темата за детската психика на тригодишните защото и моето дете е на тази възраст.Много е важно човек с каква нагласи тръгва и дали ще успее да извлече информацията между редовете.
Прочетох Две сестри хареса ми, но ми се щеше авторът да се беше заиграл повече с лудостта на главната героиня щеше да се получи още по- напрегнат психотрилър. Темата е много интересно като цяло защото много хора са привидно балансирани но при една  по-тежка криза в живота им не успяват да се справят с нея и стигат дъното.
От няколко дни чета Шестото покварено дете Дано да има интересни обрати за да оправдае очакванията ми.

"Шестото покварено дете" аз много пъти писах, но никой не слуша, не е хубаво да се чете слято с "И пета ще умре". Просто няма да оцените книгата. И аз направих същата грешка.

Приключих "Списъкът" и го слагам в графата "плажна разтуха". Приятно психотрилърче, явно повлияно от "Десет малки негърчета", но стилът определено не ми пасна, а и доста предвидимо ми беше, твърде бързо се сетих кой е извършителят и защо. Все пак бързо се поглъща (и също толкова бързо се забравя, предполагам).
Смятам да подхвана "Ветровете на Нептун" на Фред Варгас, много я харесвам.

Това е една от причините да не чета книги от поредици една след друга. Винаги си давам почивка, понякога и доста дълга. Което ми напомня, че е време да продължа с Несбьо най- после, че се затъжих за Хуле.

Имам пауза м/у двете ,една книга е но пак е нещо. Някой беше писал преди време че трябва една след друга защото "И пета ще умре " свършва внезапно. Не ми е проблем мисля че бих я оценила стига да ме изненада на края. Просто искам да приключа с поредицата.

Мнението ми за"Децата от бхут базар" - още една вълнуваща книга за Индия.
Разказана основно от първо лице от 9 годишно дете и неговите приятели. Чрез светогледа на децата за живота в бастито, бедняшки квартал в покрайнините на града, където се стичат хора, скупчени в едностайни постройки, търсещи прехрана и оцеляване.
Наивността, прямотата, мъдростта по детски е уловена в диалозите от автора и дори звучи забавно.
Акцента е обобщение на причините за статистиката 180 деца на ден да се водят изчезнали и бездействието да не се прави нищо, защото са хора в крайна бедност.
Възрастните в тези общности, живеещи в страх да не бъде бутнат единствения ламаринен покрив над главите им, споделят обща съдба, във всеки момент да станат част от статистиката на близкия по колиба, чието дете е отвлечено.
Няма  изграждане на конкретен персонаж или период, а  събрани елементи от човешките съдби на една цяла общност. Въпреки това, сюжета дава пълнота с описанията си - сметището, димната завеса на смога, мириса на манджа, петнисаните и окъсани дрехи на  любопитни хлапета.
Затваряйки книгата разбрах, че точно това е искал да каже автора,  да опише за трафика и посегателството на живота на децата в Индия случващо се и в момента.


Реших да продължа с "ДНК",  будувах до един през нощта. Досетих  по едно време накъде бие финала, но не я оставих до края.

Отметнах най-накрая " Хиляди сияйни слънца", сякаш "Ловецът на хвърчила" ми беше харесала много повече.

Имам книгата за Полша на изд. Ера, но се чудя още, дали следващата да е тя.

Противоположните мнения също са много полезни при избора на книга, а за размени е направо супер. Предполагам, че в сечението на интересите ни трябва да се намират най-добрите книги.
На мен са ми полезни всички мнения, които казват по нещо повече за прочетеното от харесва ми/не ми харесва.

хе хе, Миж, аз съм забравила какво съм яла на обяд, а това, което публикувате няколко страници по напред вече е в забравницата отдавнааааа... Благодаря! Копирам си заглавието.

Добро утро! Завърших "Нежна песен", оценката ми остава все така висока. Изключително ми допада стила на писане на авторката, взела съм от Столична библиотека "В градината на змея" и ще чета и нея.
Вчера набързо прочетох "Донорът" на Клеър Макинтош, след като преди няколко седмици останах доволна от нейната "Игра на лъжи". Ами изненадах се, че е новела, не съм я виждала на хартиен носител и не съм обърнала внимание по сайтовете на броя на страниците. Започнах с идеята, че ще чета роман, изключително много ми хареса и хоп, докато се обърна свърши! Иде ми да пиша на авторката  с оплакване от краткостта! Твърда петица. По тази причина продължих със "Заложниците", почувствах се незадоволена от новела, определено ми е нужен цял роман от авторката!
На аудиокнига завършвам скоро "Зима в рая" на Елин Хилдебранд, лекичка и приятна, идеална за слушане, скоро ще излязат и още две нейни, така че се чувствам запасена за поне месец!

365 дни съм я свалила и чака, искам да я видя от любопитство. Сега ми го разпали!
Определено, точно това описах и по-горе за "Донорът". Очаквания за роман, а то новела и хоп - разочарование. Както и въпрос на вкус заради харесването точно на определен тип трилъри. Аз също като теб обичам да има социален елемент + психология, харесвам и много книги /не само трилъри/ за майчинство, отношения между съпрузите с малки /и не толкова малки/ деца, независимо дали са във формат на трилър или на драма

И последно за четенето на поредици, мога да изчета две една след друга, и то не винаги. Понякога още втората ми се струва плоска. Чакам 3-4 месеца, за да продължа с друга. Може и 6, даже и повече.
Ох, отдавна не съм ви чела и писала и ме хвана логорея, простете!

О, изобщо не се извинявай
Обожавам да чета дълги постове
"Донорът" е чудесна основа за роман, наистина! Много ми беше харесала и на мен. Единственото за което съжалявам, че беше като "заготовка".
Ето ми и мнението, когото я четох навремето: Интересна и четивна книга, със сюжет с много по-голям потенциал и само мога да съжалявам, че е една кратичка новела... Историята би могла да се разгърне и развие и да стане доста добър трилър.

Аз съм на Пиринеите с един чудесен за момента трилър - "Леден гамбит".
Много ми напомня за "Пурпурните реки" по сетинга
Иначе книгата си я бива - дъвка за мозъка със сериен убиец, млада психоложка, хубава полицайка, разведен майор от полицията, напрежение и всичко, както си му е реда

Без някаква явна причина избягвах Клеър Макинтош, но сега ми стана любопитно и ще прочета "Донорът". Радвам се, че Лейла Слимани се харесва, ще ми е интересно да прочета отзив и за "Градината на змея".

Приключих "пътеписът" за Нидерландия. 2/5 с големи уговорки. Нещата, които авторът споделя за впечатленията си от страната са интересни, но са едва 10% от книгата, ако има и толкова. Почти цялата книга е свързана с историята и политиката на страната и категорично това не е пътепис. За пръв път ми се случва да се чувствам излъгана от това, което съм прочела на задната корица. 😃
Продължавам с Все още жив- Питър Джеймс.

Почти приключвам Зима в рая /на аудиокнига/ от Елин Хилдебранд, запази ми вниманието през цялото време /малко четецът преиграваше в началото, но не съжалявам, че го изтръпях /, идеална работа ми върши за разпускане!
На четеца продължавам да съм на Заложници. И нея я бива. Добре пише Клеър Макинтош, някак рязко и категорично, допада ми този стил.
ММ се интересува от пътеписи, започвам да следя какво пишете и по тази тема, а може и аз самата да се заинтересувам

Ако можеш да издържиш тематиката на "След края" на Клеър Макинтош, много ти я препоръчвам!
Силна книга.