Как се родиха насилници и жертви - в. Сега

И училището, и родителите, и витаещите "из държавата" ценности са отговорни. Проблемът е, че училището е "разжалвано" като възпитателна институция - много тоталитарно ни се вижда това, май; а много родители свръхлиберализират възпитанието на децата си, понеже самите те не знаят какво наистина ще им бъде полезно, понеже имат много лични проблеми и понеже подозират, че съблюдаването на правилата ще превърне децата им по-скоро в жертви, отколкото в граждани, които умеят да общуват и да постигат нещо заедно.
Няма какво да прехвърляме топката - след 1989 "колективизъм", "структура", "авторитет", "ценности" и пр. станаха коя мръсна, коя овехтяла, коя съмнителна дума.
Не че разхвалвам предишния период (доста малка съм била, за да преценя, а и през 1989 бях свръхентусиазирана от промяната); просто описвам своите наблюдения за последните години.

Съвсем не скачам без да мисля.
Именно защото съм мислила доста по въпроса продължавам да твърдя, че всеки родител не само може, а е длъжен да намери път към детето си.
И това трябва да му е ясно преди да е решил да има такова.

Пишеш, че твоето дете е същото като теб.
Значи трябва да ти е лесно да го разбереш и да му помогнеш да преодолее тези изблици.
Освен, разбира се ако ти самата все още не си намерила начин да ги превъзмогнеш в себе си.


Странното е, че намират време и нерви за всичко, освен за собственото си дете.
И не е просто странно, а бих го нарекла бягство от отговорност.

Една подслушана реплика на баща норвежец ме впечатли и накара да се замисля-казваше ,че за него не е от значение пътя по който ще поеме детето му ,дори  хомосексуален да е ,важното е да стане добър човек.Помислих си,че ако всички възпитавахме децата си да са добри хора щяхме да си спестим много неща.У нас да си добър е равнозначно на будала,на аутсайдер.Ако преследвайки амбициите си се спираме отвреме на време да чуем не само нашето пораснало ,но и нашето прохождащо дете,ако не спестяваме любовта си може ви няма да създаваме нито насилници нито жертви.

Ако имаше един - единствен отговор на този въпрос, светът щеше да се обърне наопаки...
Виждала съм родителите на убийци в съдебната зала - с нищо не се различаваха от останалите любящи и загрижени родители...
Деца, отгледани от убийци са ставали доблестни личности...
Да, отговорността ни е огромна и като създатели на живот, и като част от обществото, в което живеем. Но, никога не можем да сме сигурни на 100% кое и как ще повлияе на децата ни. Кое ще ги тласне в едната или в другата посока. Понякога изборът им няма нищо общо със закономерностите.

Ами това е парадокса - че не знам как да подходя към човек като мен - разбирам го, но не мога да му помогна. Поне не мога да му се сърдя - наистина не съм успяла и едва ли ще успея някога да променя същността си.
Единствената ми утеха е, че с този упорит характер поне ще успява да си постига целите в живота, защото той просто не се предава. С него никъде не може да се иде - на ресторант реве, че не иска да седи в стола, в църква - аз съм единствената, която си гони детето. Ако го взема пиши и се опъва. Има камара деца - от новородени до .... Всички си кротуват. Нашия иска да ходи навсякъде и пипа. Ако не стане неговото - рев. Единственото спасение е просто да не ходя никъде с него - в къщи ще си тичам след него и така докато се освести или докато не пукна аз.Надявам се като почне да разбира да се улеснят нещата. За сега ни с добро, ни с лошо - никой не може да се разбере с него.
Оня ден ми изкараха акъла. Сина на сестра ми (на 2 и половина), на който много  му се говори, знае кво не трябва да прави и точно него прави намерил ютията, включил я и глади по масата за гладене. Сина ми се разхожда покрай него. Сестра ми в другата стая си проверява майла, а аз бях излязла за 2 мин да пусна прането. Връщам се - мирише на ютия. Като видях и едва не припаднах, като си представих как се гладят един друг, подпалват къщата и т.н. Повярвай ми- има деца при които говоренето или няма ефект или е обратен. На такива не знам кво им помага. Ама и бой не помага. Хвана го онова говедо сестра ми - омете пода с него. Изкарах си акъла, че ще го убие. Оня мълчи като ботур, не реве грам - само мълчи и си навел главата. Такива са винаги реакциите като му се карат или бият или квото и да е. Става по нисък от тревата, чак съжалиш, че си му се скарал. И след малко пак прави точно квото му е забранено.
Е ти кво  направила в такива случаи?

Аз съм на мнение, че семейството е в пъти по-важно от училището за възпитанието на което и да е дете! И все пак си е Божа работа в каква компания ще попадне детето в тийнейджърска възраст. Ооох, не ми се мисли

Ох, НикиФин, защо си мислиш, че само твоето дете е палаво.......имаш прекалено високи очаквания от детето си.........само това ще напиша......дай си малко почивка


Статията е много вярна......вина до голяма степен има комунистическия режим, който е внушавал, че мястото на майката трябва да се изземе от институциите, докато жената трябва да ходи на работа....за жалките 100 лв........но тогава не е била важна личността, професионализма, индивидуалността.........всички е трябвало да са взаимозаменими, ако може.......

Като се започне с това, че бих нарекла "говедо" човека, който е оставил ютията на достъпно за деца място и не е обезопасил контакта ... не знам къде ще свърша:)

Насилието поражда насилие.
Това е абсолютна истина.

Ако искаш мога да се опитам наистина да ти дам някакви идеи какво да опиташ с детето си, но би имало смисъл ако ти действително търсиш такива. 

Никифин, наистина не е виновно детето, сестра ти е виновна, какво търси ютията на достъпно място?
А и има предпазители за контакти, няма начин дете на две години да включи нещо там... питай в близката железария за по-евтини, иначе в Билла има на Чико.

NikiFin, наистина имаш високи изисквания към детето. Съвсем нормално поведение за дете на година и два месеца!
А за ютията наистина детето няма никаква вина, то просто подражава, при това на нещо хубаво, и не може да се очаква да разбере защо мама прави това, а никой не я бие.

Ако се стигне до там, да се чудем как да избягаме от децата си, то само ние сме си виновни за това. Всяко дете има своите заложби, своите интереси и е работа на родителя да го насочи  и заинтригува така, че да запълни свободното му време по начин, който ще е приятен и за двете страни.

NikiFin, подкрепям предишните мнения. Децата правят напук само когато срещат неразбиране и агресия.

   Съгласна съм, че семейството има най-голяма роля във възпитанието на детето, но децата не са тесто! В едно и също семейство има деца с коренно различни характери. Разликата между майка ми и леля ми е две години, нямат нищо общо. Аз и сестра ми също. Освен възпитанието вътре в семейството, освен училището, филмите с насилие, компютърните игри, има и още един фактор и той е самия човек.
  И не мога да разбера защо в този форум непрестанно се плюе родителят?! Не виждам нищо самокритично, по-скоро звучи мазохистично.

По темата е писано много и преди...Аз само ще споделя по-пресни впечатления за две близки семейства.Едното семейство-хора с добро положение в обществото;бащата-професор;майката непрекъснато ходи по курсове и конференции,самоусъвършенства се;доскоро баби им помагаха в гледането;сега са сами,но с детегледачка.Вече няколко пъти майката без притеснения сподели,че едва издържа до понеделник,за да изпрати детето на училище.А момченцето е тихо според моите разбирания.Играе си сам,занимава се сам;има всяка играчка,която пожелае без значение от сумата.Изглежда умно дете, но бих казала,че отсега му личи,че е обладано от голяма доза егоизъм.Не зная,какъв човек ще стане...
Другото семейство са хора работещи.Майката си стои вкъщи и си гледа детето.Пожертвала е кариера и амбиции,и занапред смята да остане вкъщи,поне докато детето завърши 1-ви клас.Малкият е много закачливо,общително и любвеобилно дете.Прегръща и целува,гушка се,въпреки,че рядко ме вижда.И за него мога само да гадая,какъв човек ще стане...
Не виня нито едните,нито другите родители и това,че децата им сега имат определени достойнства или недостатъци,не ми дава право да прогнозирам тяхното бъдеще,но все пак е показателно...
Бих искала да вмъкна нещо и за училището...Презастраховам се,като казвам,че съм бивш учител.Тук училището не е само образователна институция.Дори бих казала,че е повече възпитателна,отколкото образователна,поне до завършване на основното образование или някъде до 5-6 клас.Най-важното,на което учат децата (в градината примерно) е,да уважават близките си,техните празници,хората изобщо и техните разбирания.И в първите класове в училище имат часове,когато говорят за здравословен начин на живот,общуване, хуманитарна дейност и такава в помощ на обществото.Между другото успяват да ги научат и да четат и пишат.Знаят само история и география на своята родина и почти нищо за света,но няма да пропуснат да направят собственоръчно картичка за празника на мама.
В годините на промените и българското училище доста криволичеше и не успяваше да тръгне в точно определена посока и да гони определена цел,която да не поставя пред децата изисквания, непосилни за възрастта им.Дано скоро намери пътя си!
Та в общи линии,мнението ми е,че и семейството и училището носят своята отговорност,надграждат се взаимно и не бива да си прехвърлят вината за провала във възпитанието на децата,защото двете институции са взаимно незаменими.Ако липсва хармония между тях,резултатът ще е същият,както в семейство,където няма единомислие между майката и бащата.
НикиФин,не само твоето дете е такова...От опита си досега бих казала,че нашите дечица като носители на друг манталитет и култура доста се различават от децата в чуждата за нас страна.Постепенно успяват да ги вмъкнат в калъп.Става много бавно и трудно и е спорно,дали това е с положителен знак,но успяват...

Ставаше въпрос за сина на сестра ми който е на 2г и 8м. Моят син не може да влиза в стаята с ютията, камо ли да си включи и глади. На големия му е обяснено, че не трябва да влиза там и каза, че няма и всичко точно. Аз не го познавам добре и се доверих на сестра ми. Ама след случката вече заключваме въпросната врата. Освен това към това дете никой не е агресивен. Говори му се непрекъснато прекалено човешки и той разбира много добре какво не може да се прави и обещава да не го прави. Но когато не го гледат отива и прави точно забраненото. Като му се карат си навежда главата, слуша, обещава да слуша  - изобщо реакция на дете разбрало всичко. И след малко - все едно нищо не е било. При него говорене определено няма очаквания ефект. И човек вече не знае какво да предприеме. Наби го защото вече нямаше какво друго да се направи след като му е казано 1000 пъти да не прави нещо и той 1000 пъти е обещал да не го прави. Сега си мисля, че му е бил малко боя, щом като толкова бързо го забравя, даже и не реве от него 

Нямам много какво конкретно да кажа по темата, понеже съм с много малък родителски опит.
Сред майките, с които общувам, забелязвам следното. Има 2 вида майки - такива, които си гледат децата сами и такива, на които им се помага - баби, лели и тем подобни. Говорим за деца преди възраст за ясла - съвсем малки.
Тези , на които им се помага, са все повече склонни да им се помага , т.е. към помагането се пристрастяват. Дори чух репликата "Кой ще гледа внуците на бабите събота и неделя освен самите баби"  .
Колкото повече им се помага, толкова по-изнервени са от децата, когато са сами с тях... т.е. толкова повече им харесва да не са с децата си.
Другата група - майките, които си гледат децата сами. Ами - честно казано -на тях и през ум не им минава, когато бабата е дошла на гости да види детенцето - да й го тръснат и да ходят да се шляят по заведения. Бабата идва, вижда детенцето, излизат вкупом - майка баба и дете - на разходка - и бабата си отива.
Ноооо - другият вариант - оооо - те само чакат пристигането на бабата за да я изпратят в градинката.
Незнам дали ме разбирате - но майките наистина са 2 типа и е видно с просто око - едните са се срастнали с децата си - и съвсем естествено е тези деца да са къде къде по-спокойни и щастливи и весели - другите обаче - бидейки по-малко време със собствените си деца - съвсем естествено не ги познават толкова добре и не могат да удовлетворят нуждите им, което води до едно по-недоволно и мрънкащо дете.
Това от мен във връзка с това кой ще гледа детето ти събота и неделя.

А относно статията - видяха ми се много тъжни констатации.