Как се родиха насилници и жертви - в. Сега

Разбирам родителите, които са уморени от децата си. Сигурна съм, че повечето от тях са се опитвали дълго време безуспешно да правят най-доброто за децата си, чели са книги, старали са се. Ама не се получава. Само накрая се чувстват уморени и безсилни. АМи и родителите са хора, имат нужда от почивка, спокойствие. Работи цяла седмица и иска да си почине уиикенда. Кое му е странното? Има хора, все повече, със слаби нерви. Ми по-добре децата им да ги гледа училището отколкото да се побъркват взаимно в къщи.
Малко встрани от темата. Вчера кръщавахме сина ми. Не спря да реве от самото начало до края. Ама така жално реве, като че ли го измъчват и всички останаха с много лоши впечатления от попа и цялата церемония - било варварство, очаквали всеки момент да го кастрират (понеже ритуалът стана в Руска Църква и датчаните не са в час). Цялостното мнение беше, че православието е варварска религия, която измъчва децата и изобщо всички хора (щото попа беше доста строг и безкомпромисен). Няма да се учудя ако се оплачат в UNICEF, че не съм добра майка и да ме отлъчат от детето. А вие знаете как протича едно кръщане в българска Църква - тук е същото. Само че за моето дете беше голям проблем, че трябва да го държат половин час - той искаше да се разхожда, да пипа, да бута, да се катери, да си играе с вратите, да влиза в олтара и изобщо всичко. И понеже не му се дава и той вече реве като че ли го колят. Обяснявам на ония хора, че не е церемонията виновна, детето ми си е такова, повечето деца не реват (трябва направо да им покажа видеото от кръщането на двете деца на сестра ми, да видят как онези деца гледат с интерес и не издадоха звук и всичко мина много спокойно). Моето дете си е трудно, не е като другите, реве си винаги когато не става неговата. Но кво ли очаквам да ме разберат хора, които не са минали по тоя път. Е честно ти казвам - имам нужда от поне 1 седмица да съм сама - без дете, без хора, даже и без мъжа ми. Толкова съм уморена от детето и от чуждото неразбиране и непрекъснати упреци. 

И аз забелязвам,че все по-вече родители някак си нехаят какво става с децата им,оправданието колко много са заети и изморени не го приемам.И ние сме изморени,и ние сме прекалено даже много ангажирани,защото при нас няма почивни дни и регламентирано работно време.Оставям си работата и отивам в парка до нас да кара колело малкият,играя с него в къщи понякога,на дъщеря си и обяснявам какво и как я дебне по ъглите на неизвестното в живота пред нея,не я пускам след като се е стъмнило на вън,старая се да съм приятелката и майката едновременно за да може да споделя с мене ,а аз да и давам съветите си през погледа на ученичката ,която съм била едно време! Какво забелязвам  майки с колички,които си пият кафето и приказват с приятелки без да обръщат внимание на рожбите си в количките или щъкащи край масите,ревящи деца в опушени заведения,където изобщо не им е мястото и нервни викове стой мирно де,пляяс,ужасен си,човек неможе да си чуе приказката от тебе,поотраснали дечица с изрусени косици,продупчени по няколко дупки за обеци,тинейджъри обикалящи по улиците около 23-24ч ритащи по колите и псуващи,носещи шишета алкохол и пиещи направо от шишето ..ей така вървейки по пътя-къде са техните родители,нима е нормално дете на 12-16г да обикаля до това време,не го ли виждат как се прибира  Добре ,че това са малка част от родителите ,но лошото е,че макар и малка част те не се замислят какво ще стане утре с техните деца
Медиите също имат голяма вина за агресията при децата-дават се предимно и основно филми с  носилие и цинизми,малките деца гледат безпроблемно всичко/нека гледа ,че да мълчи и да има мир в къщи/ попиват видяното на екрана и после го прилагат в детската градина,в училище и на двора.Детските филмчета,съвременните детски филмчета са просто отвратителни-груб език,почти винаги насилието поражда смеха , бой и убиване  Детските видео игри-нова ниша за възпитаване на агресивност и изкривяване на ценностната система
Прехвърлят вината на учителите за лошото възпитание,но как да се даде правилното възпитание в училище,когато го няма домашното Допълнително негативи внасят и новите разпоредби за правата и задълженията на учениците
И аз искам понякога да си почина,да няма никой покрай мене,нямаме баби и дядовци под ръка за тая цел,децата са винаги и неотлъчно с нас,но един излет сред природата,една екскурзия до близка местност също разтоварват

NikiFin , разбирам те много добре. Всички сме минали по този път, а и все още го вървим - и големите деца ни изкарват извън нерви, само дето не пищят и не реват, а отговарят, иронизират, предявяват претенции... 
Тук акцентът според мене е другаде - кой трябва да възпитава децата ни? Училището ли? Защо? Нали пращаме децата си на училище, за да научат нещо, а не да бъдат възпитавани. Подобно е положението и с детските градини и яслите. Там могат да научат много неща, да овладеят разни умения и... дотам. Възпитанието го дават/не дават само и единствено родителите и семейството като цяло.
Мисля, че точно това е проблемът с децата ни днес - отказът (бягството) на родителя от процеса на възпитание на собствените му деца. И прекалената ангажираност не е обяснение, а само оправдание. Възпитава се не само с монолози, но и с пример. А именно възпитателният пример на родителите липсва... 
Как един озлобен родител, сипещ хули, клетви, псувни на де що срещне по пътя си (шофьори, съседи, колеги, роднини...) ще възпита позитивно настроено и уважаващо околните дете? 
А за умората на родителите... И тази топла вода е открита отдавна - детегледачки, гувернантки... Защо не и съседското дете-тийнейджър, което може да заработи някой лев за джобни, играейки си няколко часа със съседското мъниче, докато родителите са на кино например? И не е ли това по-удачният вариант, отколкото да се тръсне детето на начумерена и не по-малко изнервена баба, която облъчва детето със злоба и отрицателна енергия?

NikiFin, разбирам те, но твоето дете е малко и на тази възраст наистина има непрекъсната нужда от някой, не толкова да си поговори с него, колкото да го обслужи и поиграе. Но тук става въпрос за деца, които ходят на училище. Те са наистина по-самостоятелни, но това не означава че нямат нужда от внимание и любов. Ти сериозно ли мислиш, че би могла да оставиш детето си и съботи и недели в училище? Ами това е прехвърляне на отговорността или по-скоро истинска безотговорност! Не може да очакваме, че един учител или възпитател(колкото и добър да е) може да замести родителя! Според мен такова нещо могат да направят родители, които не са гледали детето си от малко(и то не защото не са могли да си го позволят, а просто защото не са го искали)! Нали wеекеnd-а за това да се събере семейството и да го прекара заедно - иначе не може да се говори за семейство!

Как`Сийка е права   Винаги родителите са първите и основни възпитатели на детето! Ами то щом родителите били премного уморени за да се справят с едно, две или най-много 3 деца, тогава какво остава за учителите на които се падат по 20-30 деца?! Как могат те да подходят индивидуално и безпогрешно към всяко едно?!
Но има нещо друго според мен - училището вече съвсем се разврати и вместо една майка да е спокойна, че там то се учи и възпитава, ефекта май е обратен - ти го учиш на едно вкъщи, а после то се "научава" точно на обратното в училище било от по-големите батковци, било от другарчетата в клас, рожби на същите онези родители, дето искат и събота и неделя да се отърват от децата си! Ами май омагьoсан кръг се получава...

Всичко тръгва от семейството.

Племенникът ми беше подложен на същия ритуал без преди това да е заведен дори веднъж в която и да било църква.
Ти подготви ли детето за кръщенето?

За него може наистина да е било мъчение.
Водиш го на непознато място, най-вероятно мрачно и кънтящо, някакъв брадат тип му пее страшни песни, събличат го, замахват му с някакви китки и го пръскат, поливат го с вода, събрали са се разни хора и всички гледат него.

...страшно си е.

И след като си причинила това на детето искаш почивка, вместо да му се извиниш?

На мен ми е странно как хората не се съобразяват грам с децата си.
В момента, в който станат родители забравят че са били деца и става страшно.
Да искаш в уикендите детето ти да е далеч от теб означава, че си загубил всякаква връзка с него много отдавна и детето няма никаква вина за това.

За съжаление не е нещо ново, винаги е било така, но едно време се покриваше, а сега излиза веднага на първа страница ...
Имам наблюдения в/у Поправителния дом в Бойчиновци, който е затвора за непълнолетни момчета и да ви кажа, пълен е от както се помня, не само през последните 16-17 години и престъпленията са не по-малко жестоки от днешните  
Хората са жестоки

Никол е права. И преди е имало такива проблеми. Само че тогава ги изпращаха в ТВУ в по-голямата им част, а сега са сред нас.
Не съм за затвряне на деца с девиантно поведение, а за поемане на отговорност от страна на родители, учители и общество. Най-лесно е да кажеш - това не е мой проблем - и да продължиш да живееш.
Вярвам, че има отговорни хора и затова има такива теми, тук във форума.
Въпросът е как отговрността да се поеме от всички.

Не че искам да е детето далеч от мен - ако искам отдавна да съм го направила - има много начини. Просто се опитах да разбера родителите, които го искат, а не да скоча срещу тях без да се замисля. Има родители, които не могат да намерят общ език с децата си, има особени деца, трудни, които са в състояние да побъркат по-чувствителна майка, че дори и такава със здрави нерви по начало. Тези майки имат нужда от разбиране и реална помощ, а не от обвинения и критики.
И не ме разбра за моето дете. Бил е Църква и никога не го е било страх от поп. Той си е ревлив, особен, непонятен. Още не може да свикне да се къпе , въпреки че му се случва всяка седмица - реве като че ли го колят при всяко къпане. Толко свиква и с всичко останало. И всяка седмица да го кръщавам все ще си реве, че даже сигурно все повече и повече както с къпането вече само като види легена и изпада в истерия. Нормалните деца се свикват с нещо като се сблъскат с него няколко пъти и го опознаят. Що тогава моя син не свиква? Ще ти кажа - щото е като мен. И явно Господ си ме е наказал със същото чудо. Само не знам защо и как съм го заслужила - в крайна сметка никой не си избира какъв да се роди. Явно майка ми ме е проклела да видя кво е.  
Много добре си спомням, че бях неконтролируема, правех си квото си исках и нищо не ме интересуваше. Сега имам шанс да разбера какво съм причинявала на хората около мен  

За мен нещата са комплексни - от отговорност бягат и родители, и учители. Един родител може да възпита детето си в чистота, опазване на околната среда, добър речник и още ред други неща, но не може да го възпита как детето да се държи в заобикалящата го среда от хора и хем да бъде това, което е като индивидуалност, хем да е толерантно към останалите. Имам предвид, че всяко дете е уникално за родителите си и докато вкъщи  семейството се наглася да живее по определен начин, съобразявайки се един с друг и най-вече с децата си, в обществото детето е този, който трябва да променя нагласите си. И тук идва ролята на учителя - да научи мъниците на гъвкавост, да им покаже, че освен тях съществуват и други, които са уникални и надарени. В последно време, обаче, учителите се страхуват да използват професията си като възпитателна и наблягат само на преподавателската част. Може би заради родители-насилници, родители-паралии, родители, които втълпяват на децата си, че имат права, но забравят да им обяснят, че имат и задължения ...

Safo, спести ми много писане по въпроса, и моето мнение е такова.
Виждам деца, които в къщи са перфектни, не използват цинизми, не нагрубяват и т.н., а сред връстниците си са други - напълно противополжни на описаното. За децата е важно да са приети в своята среда, където различните се игнорират.
Всички трябва да имаме отношение към възпитанието.

Естествено, че родителите са отговорни за възпитанието на децата си. Училището е за образование, не е възпитателна институция. Не мога да разбера родители, които оставят децата си на самотек и очакват от тях да се самодисциплинират и да станат хора - възможно е и да стане, но е малко вероятно. Родителят трябва да отделя време на детето си, да му дава от своята енергия, да го зарежда с положителни емоции. Родителят трябва да дава насоки на детето, да му обяснява непонятните неща, да го насърчава да се развива и да знае. Родителят трябва да изисква, да поставя граници и да следи за спазването им. Родителят предава от своя светоглед на детето си, изгражда навиците му, помага му да се впише е обществото.
Родителят подпомага изграждането на личността на детето. Той е длъжен да даде насоките и да минимизира негативните външни влияния. Не да ги игнорира, а да обясни мотивирано защо това и това е лошо и защо другото - е хубаво. Ценностана система, принципи, приоритети. Как училището, медиите, обществото като цяло могата да бъдат отговорни за това? Това е персонална отговорност, акой персонифицита училището - директорът, класният, еди-кой си учител ... Тяхната роля е спомагателна и второстепенно възпитателна.

И училището, и родителите, и витаещите "из държавата" ценности са отговорни. Проблемът е, че училището е "разжалвано" като възпитателна институция - много тоталитарно ни се вижда това, май; а много родители свръхлиберализират възпитанието на децата си, понеже самите те не знаят какво наистина ще им бъде полезно, понеже имат много лични проблеми и понеже подозират, че съблюдаването на правилата ще превърне децата им по-скоро в жертви, отколкото в граждани, които умеят да общуват и да постигат нещо заедно.
Няма какво да прехвърляме топката - след 1989 "колективизъм", "структура", "авторитет", "ценности" и пр. станаха коя мръсна, коя овехтяла, коя съмнителна дума.
Не че разхвалвам предишния период (доста малка съм била, за да преценя, а и през 1989 бях свръхентусиазирана от промяната); просто описвам своите наблюдения за последните години.

Съвсем не скачам без да мисля.
Именно защото съм мислила доста по въпроса продължавам да твърдя, че всеки родител не само може, а е длъжен да намери път към детето си.
И това трябва да му е ясно преди да е решил да има такова.

Пишеш, че твоето дете е същото като теб.
Значи трябва да ти е лесно да го разбереш и да му помогнеш да преодолее тези изблици.
Освен, разбира се ако ти самата все още не си намерила начин да ги превъзмогнеш в себе си.


Странното е, че намират време и нерви за всичко, освен за собственото си дете.
И не е просто странно, а бих го нарекла бягство от отговорност.

Една подслушана реплика на баща норвежец ме впечатли и накара да се замисля-казваше ,че за него не е от значение пътя по който ще поеме детето му ,дори  хомосексуален да е ,важното е да стане добър човек.Помислих си,че ако всички възпитавахме децата си да са добри хора щяхме да си спестим много неща.У нас да си добър е равнозначно на будала,на аутсайдер.Ако преследвайки амбициите си се спираме отвреме на време да чуем не само нашето пораснало ,но и нашето прохождащо дете,ако не спестяваме любовта си може ви няма да създаваме нито насилници нито жертви.

Ако имаше един - единствен отговор на този въпрос, светът щеше да се обърне наопаки...
Виждала съм родителите на убийци в съдебната зала - с нищо не се различаваха от останалите любящи и загрижени родители...
Деца, отгледани от убийци са ставали доблестни личности...
Да, отговорността ни е огромна и като създатели на живот, и като част от обществото, в което живеем. Но, никога не можем да сме сигурни на 100% кое и как ще повлияе на децата ни. Кое ще ги тласне в едната или в другата посока. Понякога изборът им няма нищо общо със закономерностите.

Ами това е парадокса - че не знам как да подходя към човек като мен - разбирам го, но не мога да му помогна. Поне не мога да му се сърдя - наистина не съм успяла и едва ли ще успея някога да променя същността си.
Единствената ми утеха е, че с този упорит характер поне ще успява да си постига целите в живота, защото той просто не се предава. С него никъде не може да се иде - на ресторант реве, че не иска да седи в стола, в църква - аз съм единствената, която си гони детето. Ако го взема пиши и се опъва. Има камара деца - от новородени до .... Всички си кротуват. Нашия иска да ходи навсякъде и пипа. Ако не стане неговото - рев. Единственото спасение е просто да не ходя никъде с него - в къщи ще си тичам след него и така докато се освести или докато не пукна аз.Надявам се като почне да разбира да се улеснят нещата. За сега ни с добро, ни с лошо - никой не може да се разбере с него.
Оня ден ми изкараха акъла. Сина на сестра ми (на 2 и половина), на който много  му се говори, знае кво не трябва да прави и точно него прави намерил ютията, включил я и глади по масата за гладене. Сина ми се разхожда покрай него. Сестра ми в другата стая си проверява майла, а аз бях излязла за 2 мин да пусна прането. Връщам се - мирише на ютия. Като видях и едва не припаднах, като си представих как се гладят един друг, подпалват къщата и т.н. Повярвай ми- има деца при които говоренето или няма ефект или е обратен. На такива не знам кво им помага. Ама и бой не помага. Хвана го онова говедо сестра ми - омете пода с него. Изкарах си акъла, че ще го убие. Оня мълчи като ботур, не реве грам - само мълчи и си навел главата. Такива са винаги реакциите като му се карат или бият или квото и да е. Става по нисък от тревата, чак съжалиш, че си му се скарал. И след малко пак прави точно квото му е забранено.
Е ти кво  направила в такива случаи?

Аз съм на мнение, че семейството е в пъти по-важно от училището за възпитанието на което и да е дете! И все пак си е Божа работа в каква компания ще попадне детето в тийнейджърска възраст. Ооох, не ми се мисли

Ох, НикиФин, защо си мислиш, че само твоето дете е палаво.......имаш прекалено високи очаквания от детето си.........само това ще напиша......дай си малко почивка


Статията е много вярна......вина до голяма степен има комунистическия режим, който е внушавал, че мястото на майката трябва да се изземе от институциите, докато жената трябва да ходи на работа....за жалките 100 лв........но тогава не е била важна личността, професионализма, индивидуалността.........всички е трябвало да са взаимозаменими, ако може.......

Като се започне с това, че бих нарекла "говедо" човека, който е оставил ютията на достъпно за деца място и не е обезопасил контакта ... не знам къде ще свърша:)

Насилието поражда насилие.
Това е абсолютна истина.

Ако искаш мога да се опитам наистина да ти дам някакви идеи какво да опиташ с детето си, но би имало смисъл ако ти действително търсиш такива. 

Никифин, наистина не е виновно детето, сестра ти е виновна, какво търси ютията на достъпно място?
А и има предпазители за контакти, няма начин дете на две години да включи нещо там... питай в близката железария за по-евтини, иначе в Билла има на Чико.

NikiFin, наистина имаш високи изисквания към детето. Съвсем нормално поведение за дете на година и два месеца!
А за ютията наистина детето няма никаква вина, то просто подражава, при това на нещо хубаво, и не може да се очаква да разбере защо мама прави това, а никой не я бие.

Ако се стигне до там, да се чудем как да избягаме от децата си, то само ние сме си виновни за това. Всяко дете има своите заложби, своите интереси и е работа на родителя да го насочи  и заинтригува така, че да запълни свободното му време по начин, който ще е приятен и за двете страни.

NikiFin, подкрепям предишните мнения. Децата правят напук само когато срещат неразбиране и агресия.

   Съгласна съм, че семейството има най-голяма роля във възпитанието на детето, но децата не са тесто! В едно и също семейство има деца с коренно различни характери. Разликата между майка ми и леля ми е две години, нямат нищо общо. Аз и сестра ми също. Освен възпитанието вътре в семейството, освен училището, филмите с насилие, компютърните игри, има и още един фактор и той е самия човек.
  И не мога да разбера защо в този форум непрестанно се плюе родителят?! Не виждам нищо самокритично, по-скоро звучи мазохистично.

По темата е писано много и преди...Аз само ще споделя по-пресни впечатления за две близки семейства.Едното семейство-хора с добро положение в обществото;бащата-професор;майката непрекъснато ходи по курсове и конференции,самоусъвършенства се;доскоро баби им помагаха в гледането;сега са сами,но с детегледачка.Вече няколко пъти майката без притеснения сподели,че едва издържа до понеделник,за да изпрати детето на училище.А момченцето е тихо според моите разбирания.Играе си сам,занимава се сам;има всяка играчка,която пожелае без значение от сумата.Изглежда умно дете, но бих казала,че отсега му личи,че е обладано от голяма доза егоизъм.Не зная,какъв човек ще стане...
Другото семейство са хора работещи.Майката си стои вкъщи и си гледа детето.Пожертвала е кариера и амбиции,и занапред смята да остане вкъщи,поне докато детето завърши 1-ви клас.Малкият е много закачливо,общително и любвеобилно дете.Прегръща и целува,гушка се,въпреки,че рядко ме вижда.И за него мога само да гадая,какъв човек ще стане...
Не виня нито едните,нито другите родители и това,че децата им сега имат определени достойнства или недостатъци,не ми дава право да прогнозирам тяхното бъдеще,но все пак е показателно...
Бих искала да вмъкна нещо и за училището...Презастраховам се,като казвам,че съм бивш учител.Тук училището не е само образователна институция.Дори бих казала,че е повече възпитателна,отколкото образователна,поне до завършване на основното образование или някъде до 5-6 клас.Най-важното,на което учат децата (в градината примерно) е,да уважават близките си,техните празници,хората изобщо и техните разбирания.И в първите класове в училище имат часове,когато говорят за здравословен начин на живот,общуване, хуманитарна дейност и такава в помощ на обществото.Между другото успяват да ги научат и да четат и пишат.Знаят само история и география на своята родина и почти нищо за света,но няма да пропуснат да направят собственоръчно картичка за празника на мама.
В годините на промените и българското училище доста криволичеше и не успяваше да тръгне в точно определена посока и да гони определена цел,която да не поставя пред децата изисквания, непосилни за възрастта им.Дано скоро намери пътя си!
Та в общи линии,мнението ми е,че и семейството и училището носят своята отговорност,надграждат се взаимно и не бива да си прехвърлят вината за провала във възпитанието на децата,защото двете институции са взаимно незаменими.Ако липсва хармония между тях,резултатът ще е същият,както в семейство,където няма единомислие между майката и бащата.
НикиФин,не само твоето дете е такова...От опита си досега бих казала,че нашите дечица като носители на друг манталитет и култура доста се различават от децата в чуждата за нас страна.Постепенно успяват да ги вмъкнат в калъп.Става много бавно и трудно и е спорно,дали това е с положителен знак,но успяват...

Ставаше въпрос за сина на сестра ми който е на 2г и 8м. Моят син не може да влиза в стаята с ютията, камо ли да си включи и глади. На големия му е обяснено, че не трябва да влиза там и каза, че няма и всичко точно. Аз не го познавам добре и се доверих на сестра ми. Ама след случката вече заключваме въпросната врата. Освен това към това дете никой не е агресивен. Говори му се непрекъснато прекалено човешки и той разбира много добре какво не може да се прави и обещава да не го прави. Но когато не го гледат отива и прави точно забраненото. Като му се карат си навежда главата, слуша, обещава да слуша  - изобщо реакция на дете разбрало всичко. И след малко - все едно нищо не е било. При него говорене определено няма очаквания ефект. И човек вече не знае какво да предприеме. Наби го защото вече нямаше какво друго да се направи след като му е казано 1000 пъти да не прави нещо и той 1000 пъти е обещал да не го прави. Сега си мисля, че му е бил малко боя, щом като толкова бързо го забравя, даже и не реве от него 

Нямам много какво конкретно да кажа по темата, понеже съм с много малък родителски опит.
Сред майките, с които общувам, забелязвам следното. Има 2 вида майки - такива, които си гледат децата сами и такива, на които им се помага - баби, лели и тем подобни. Говорим за деца преди възраст за ясла - съвсем малки.
Тези , на които им се помага, са все повече склонни да им се помага , т.е. към помагането се пристрастяват. Дори чух репликата "Кой ще гледа внуците на бабите събота и неделя освен самите баби"  .
Колкото повече им се помага, толкова по-изнервени са от децата, когато са сами с тях... т.е. толкова повече им харесва да не са с децата си.
Другата група - майките, които си гледат децата сами. Ами - честно казано -на тях и през ум не им минава, когато бабата е дошла на гости да види детенцето - да й го тръснат и да ходят да се шляят по заведения. Бабата идва, вижда детенцето, излизат вкупом - майка баба и дете - на разходка - и бабата си отива.
Ноооо - другият вариант - оооо - те само чакат пристигането на бабата за да я изпратят в градинката.
Незнам дали ме разбирате - но майките наистина са 2 типа и е видно с просто око - едните са се срастнали с децата си - и съвсем естествено е тези деца да са къде къде по-спокойни и щастливи и весели - другите обаче - бидейки по-малко време със собствените си деца - съвсем естествено не ги познават толкова добре и не могат да удовлетворят нуждите им, което води до едно по-недоволно и мрънкащо дете.
Това от мен във връзка с това кой ще гледа детето ти събота и неделя.

А относно статията - видяха ми се много тъжни констатации. 

  Два вида ми се струват твърде малко наистина. И съм виждала не една изнервена майка, която сама си гледа детето. Спокойствието е плод на темперамент, характер, обстоятелства и още сто неща. Освен това пак говорим само за майките