Искам да споделя, че при мен е един прецедент - искам връзка, време ми е, но се страхувам да допусна някой до себе си. Това е логично, тъй като не е като да ми липсват разочарования. Преди следвах максимата, че не е редно да се оставям това да ми влияе, че трябва да бъда положителна, да се пазя и изпитвам ситуациите, вместо да се затварям в себе си. Последва, обаче, ново разочарование. Така, че в момента съм в период, в който просто не мога да си представя да допусна мъж до себе си. Не само това, дори най-малкия мил жест на внимание аз виждам като прелюдие към лъжа и се чудя сега този човек, какво ми крои.
Нямам деца, а не искам да оставям сама. Вариантът с психолозите също е изпитан. За съжаление, ми говорят общи приказки от типа на това, че трябва да имам доверие към живота и т.н и т.н. Не ми влияят изобщо такива приказки.
Пиша темата, защото се надявам, че има тук хора, които са били в подобно положение и са го преодоляли.