Страх от обвързване

  • 11 404
  • 542
  •   1
Отговори
  • Мнения: X
Страх от обвързване- случвало ли ви се е и как го преодоляхте?

Искам да споделя, че при мен е един прецедент - искам връзка, време ми е, но се страхувам да допусна някой до себе си. Това е логично, тъй като не е като да ми липсват разочарования. Преди следвах максимата, че не е редно да се оставям това да ми влияе, че трябва да бъда положителна, да се пазя и изпитвам ситуациите, вместо да се затварям в себе си. Последва, обаче, ново разочарование. Така, че в момента съм в период, в който просто не мога да си представя да допусна мъж до себе си. Не само това, дори най-малкия мил жест на внимание аз виждам като прелюдие към лъжа и се чудя сега този човек, какво ми крои.
Нямам деца, а не искам да оставям сама. Вариантът с психолозите също е изпитан. За съжаление, ми говорят общи приказки от типа на това, че трябва да имам доверие към живота и т.н и т.н. Не ми влияят изобщо такива приказки.
Пиша темата, защото се надявам, че има тук хора, които са били в подобно положение и са го преодоляли.

# 1
  • Мнения: 1 847
като срещнеш подходящия човек никакви страхове няма да имаш...направо ще се впуснеш и сама няма да се познаеш....не си срещнала твоя човек.

# 2
  • Мнения: 12 809
Не мисля, че те е страх да се обвържеш, а нямаш доверие на мъжете. Така се е случило, че си се парила. На жените имаш ли доверие? На приятелки?

# 3
  • Мнения: 650
Това, което е написала Оливия е точно така - не си срещнала подходящия. Обаче действително има периоди, в които нямаш доверие на никого и не ти се занимава изобщо. Спокойно - минава. Опитай се наистина да допуснеш някой по-близо до себе си, имайки едно наум и виж какво ще стане.

# 4
  • Пловдив
  • Мнения: 2 136
Аз тези неща, които е написала авторката не просто ги мисля, а директно ги казвам. Често директно думите са "сега с интерес ще слушам какво имаш да ме излъжеш". В реалния живот съм безжалостно дръпната и отдалечена от всички, а виртуално пиша тези думи.
Мнението ми за психолозите и техните "сладки приказки" е същото, макар че и в момента се опитвам да се консултирам с психолог.
Мнението ми за "ще срещнеш правилния човек" е ...

# 5
  • Мнения: 18 307
Това, Пухи, е тотален отказ да завържеш връзка. Отблъсква дори страничен човек, който те чете. С тая нагласа просто няма смисъл да контактуваш с никого.

Авторке, ако искаш деца без мъж, вече има донори. Не е лоша идея, защото познавам жени, дето така и не откриха подходящия и останаха без деца.

# 6
  • Мнения: 795
Може би средата, в която намираш мъжете, е неподходяща. Помисли за нещо ново, свързано с интересите ти, където може да срещнеш някого с повече допирни точки. Например, ако обичаш да спортуваш, тръгни на фитнес или някакъв друг спорт, или пък ходи повече на разходки с приятелки в природата, запиши някакъв курс, изобщо каквото се сетиш.
Когато срещнеш някой подходящ, просто го карайте бавно, но и се остави поне малко на емоциите. Животът е, за да се живее. Ако седиш и чакаш за чудо или за идеалния мъж, няма да се получи от нищото.

# 7
  • Мнения: 4 419
Vivian Dream,
Бях в подобен период след две жегвания миналата година. При мен това недопускане на мъже продължи 6 месеца.
Сега съм във връзка, но с подозрения и мисля, че няма да се изненадам, ако открия, че съм лъгана. Не мисля, че е така, но въпреки това го очаквам.
Само че в същото време се наслаждавам на вниманието, жестовете, приятното време заедно, красивите емоции, които споделяме..

Успех! Дано скоро излезеш от тази дупка.

# 8
  • Мнения: X
Направих смяна на средата още преди половин година.

Не е голямо разрешение на въпроса, защото общите интереси ги е имало и с хората, които досега съм допускала до себе си. Не е въпрос в това. Имах случай, при който при връзка от три години, се оказа, че мъжът до мен ми е вадил парите от портмонето, лъгал ме е за пари и ме е мамил от материална гледна точка през цялото време. Предишната ми връзка беше пълна с изневери. За 4-5 години този човек не се спря. Когато реши, че ще ме спре да се разделим с предложение за брак и семейство бях в шок. Естествено се отказах и се разделих с него. Обиждаше ме, че съм к*ва.. , защото “не искам да си седна на ... и да създам семейство”. Ами, съжалявам, но не приемам такова балканско мислене, че мъжа може да изневерява и да си ходи нагоре - надолу, а жената е длъжна да направи компромиси с всичко. Естествено, създаването на семейство и дете е най-голямото ми желание, но не и с цената на такива компромиси.
Оставам с впечатление, че вече няма вариант, при който двама души просто да се обичат и да създадат семейство с любов.

# 9
  • Мнения: 7 956
е то, ако си затваряш очите с години за това, че злоупотребяват с теб, само за да си с мъж...все такива тиквеници ще ти се падат, така е...никакви други поуки ли не си изкара (за твоите грешки например), освен, че "мъжете са лоши" ?!

# 10
  • СИ
  • Мнения: 4 406

... Искам да споделя, че при мен е един прецедент - искам връзка, време ми е, но се страхувам да допусна някой до себе си...


Прецедент? Това означава единичен и изолиран случай. Твоят не е такъв. Става въпрос за нещо съвсем нормално.
Няма как, хем да искаш връзка, хем да се страхуваш да допускаш хора до себе си. Значи не искаш. Или по-скоро не можеш да го признаеш пред себе си?
Какво означава: Време ми е...? Усещаш, че годините минават и възможността да останеш сама със себе си не ти харесва? Тоест вече разбираш, че си имала и добри предложение, но защо си ги отхвърлила и ти самата не знаеш?! Класика...! Сега е моментът да се наденеш на най-неподходящия, само защото гледаш да не изпуснеш влака.
На колко години си?

# 11
# 12
  • SF
  • Мнения: 21 243
Като се влюбиш, то не пита. Ще ти се появи желание да се обвържеш. Даже няма да имаш търпение, да ти се обади и да се видите!

# 13
  • СИ
  • Мнения: 4 406

Хм-м-м-м... На пръв поглед не са много. Но вече си с единия крак в червената зона. След още няколко години минаваш в средната възраст. Тоест имаш още малко отворен прозорец. След това, бавно и неусетно ще се превърнеш в егоистична лелка. Опс-с-с-с...! Думите ми са малко по-директни, но не искам да обиждам или да се заяждам. Казвам какво виждам около себе си.
Ако сега си на 34, нормално е да се виждаш или търсиш мъж на години около твоите или малко по-голям. Тоест, той вече да е минал 35. Е, може и да е по-млад. Но това е по-рядко като вариант.
По мои лични наблюдения, при хора живеещи сами, които за над 30 годишни има някакъв проблем. Какъв е твоят проблем едва ли може да се разбере от няколкото реда, които си разменяме. Може би трябва да се вгледаш малко по-добре в себе си, да претеглиш силните и слабите си страни, да огледаш предложенията и да направиш финалният избор. Какъвто и да е твоят избор, то той няма да е идеален. Просто трябва да намериш човек, с който да правите еднакви компромиси за да живеете заедно.

# 14
  • Мнения: X
Аз мислех, че сега съм в средната възраст. След като се води, че ще е след няколко години, това е добра новина за мен 😄🙏🏻 Но, да, с единия крак вече съм в зоната, в която нещата отиват на зле.

Да, замисляла съм се, кои си моите грешки. Дори съм питала нееднократно и хората около мен.
Разбира се, тези връзки от по няколко години, когато съм търпяла положение, което очевидно не трябва да се търпи са голяма грешка и съм си загубила времето.
Обикновено пората около мен ми казват, че изглеждам неуверена и някак си привличам такива мъже, които описах вече. Заради това изчаквам да опитам ситуацията, но как да ви кажа - никой от самото начало не показва истинската си страна. А може би съм и наивна, не знам...

Въпреки всичко, преди време започнах още от първи срещи, когато все още няма никакви отношения, никаква интимност да забелязвам разни “знаци”, че тук с този човек нещо е възможно да създаде проблеми в последствие и като видя нещо такова бягам. И именно така се породи проблема с недопускането и нежеланието вече да се доверя. В същото време искам семейство, не да си родя дете сама.

Общи условия

Активация на акаунт