Може би всички някога, в някаква степен сме имали депресия. Понякога живота ни "дърпа" напред, а понякога човек "потъва". Не всички се самоубиват и не всички търсят помощ.
- Публикувана: 13 май 2021, 17:12 ч.
- Последно мнение: 4 юни 2021, 08:36 ч.
Имам ли право? Суицид.
Изследванията на мозъка се правят с цел да се изследва болестта и да се види какво точно става там, за да се откриват и тестват нови методи на лечение. Ако не знаеш какво лекуваш, как да го лекуваш??? Учените от цял свят се занимават с това. Не е нужно да се изследва всеки пациент, а само тези, които учавстват в проучвания. Показаните снимки са с цел да се разбере, че мозък на един депресивен не работи, както мозък на здрав човек. Той има редица ареали, които не работят.
Съгласна съм с Blackwolfie, че не всеки пациент знае, че има депресия, особено ако постоянно му се внушава, че всичко е наред и трябва само малко да се стегне. Само фактът, че има мисли за суицид вече говори за депресия. Дали е депресивен епизод или е тежка депресия е без значение. Той и по време на един кратък епизод може да се самоубие. Между другото, повечето депресивни пациенти идват с физически оплаквания. Умора, липса на концентрация, проблеми с паметта, болки в гърба, безсъние и т.н. Изобщо не подозират, че имат депресия.
Депресията има толкова лица. Може години да остане незабелязана. Ето това е типичен пример.
Съгласна съм с Blackwolfie, че не всеки пациент знае, че има депресия, особено ако постоянно му се внушава, че всичко е наред и трябва само малко да се стегне. Само фактът, че има мисли за суицид вече говори за депресия. Дали е депресивен епизод или е тежка депресия е без значение. Той и по време на един кратък епизод може да се самоубие. Между другото, повечето депресивни пациенти идват с физически оплаквания. Умора, липса на концентрация, проблеми с паметта, болки в гърба, безсъние и т.н. Изобщо не подозират, че имат депресия.
Депресията има толкова лица. Може години да остане незабелязана. Ето това е типичен пример.
Jenny.BG
Научните проучвания са едно, практиката съвсем друго. Чак когато нещо е доказано, тогава навлиза в практиката за масова употреба.
Все още науката не е доказала образни изследвания за "диагностициране" на психични разстройства, за това не са и навлезли в практиката.
Моето мнение е, че скоро няма и да се случи. Защото психичните разстройства никога не съществуват в изчистен вид, те само условно са разделени на депресия, паническото разстройство, натраплива невроза(ОКР), генерализирана тревожност и т. н.
Реално винаги са в комбиниран вид от две или повече. На субективен принцип се пише това което видимо преобладава според психиатъра. То за това и един и същи човек може да получи различни "диагнози", ако посети няколко психиатъра.
Публикуваните вчера тук образни изследвания първо на депресия и второ на панически атаки са абсурдни и реално невъзможни.
Какво ли би било образното изследване на реален случай, да кажем натраплива невроза(ОКР) с панически атаки!?!?!?
Поне за сега практикуваният метод за "диагностика" е интуицията и прозорливостта на психиатъра, които образованието и опита му са формирали у него.
Научните проучвания са едно, практиката съвсем друго. Чак когато нещо е доказано, тогава навлиза в практиката за масова употреба.
Все още науката не е доказала образни изследвания за "диагностициране" на психични разстройства, за това не са и навлезли в практиката.
Моето мнение е, че скоро няма и да се случи. Защото психичните разстройства никога не съществуват в изчистен вид, те само условно са разделени на депресия, паническото разстройство, натраплива невроза(ОКР), генерализирана тревожност и т. н.
Реално винаги са в комбиниран вид от две или повече. На субективен принцип се пише това което видимо преобладава според психиатъра. То за това и един и същи човек може да получи различни "диагнози", ако посети няколко психиатъра.
Публикуваните вчера тук образни изследвания първо на депресия и второ на панически атаки са абсурдни и реално невъзможни.
Какво ли би било образното изследване на реален случай, да кажем натраплива невроза(ОКР) с панически атаки!?!?!?
Поне за сега практикуваният метод за "диагностика" е интуицията и прозорливостта на психиатъра, които образованието и опита му са формирали у него.
Дани, ако ги беше учила някои работи, а не да си разсъждаваш по принцип, щеше да знаеш, не е толкова лесно да се открие връзката. Трябва едни хора да прекарат десетилетия сред пациенти, изследвания на мозъка и да изхабят пет тира с клавиатури и да проседят милиони часове над учебниците и дебелите книги, които ти толкова ненавиждаш, за да може сега ти да приемаш по подразбиране 90 процента от научните открития. Най-малкото е срамота и грехота да пишеш такива неща. Наистина е срамота.
Как може да се изучава нещо в университет, ако не е доказано? Абсурдно е. Толкова ресурси се влагат за изучаването на депресията, която е от най-често срещаните диагнози. Милиони изследвания. А "картинките" не съм ги рисувала аз, че нищо да не значат. Правени са в болници от специалисти, които това изследват. Където лежат точно тези, които иначе биха се самоубили, ако ги нямаше тези изследвания и лекарства.
Между другото, аз съм си правила труда да почета във форуми за самоубийци, за да ги разбера по-добре. Там нито веднъж не видях въпрос имам ли право да се самоубивам или нямам. Обсъждат се начините, тестват се по няколко пъти, за да е сигурно. Главният въпрос, който се обсъжда, е какво си направил грешно, ако си оцелял, и как да се направи по-добре и безболезнено. Все едно къде да си купиш най-хубавите домати на пазара. Тези хора го планират с месеци и години. Изобщо не е моментно решение. Мисля си, колко трябва да ти е променен мозъкът, че да нямаш никакво чувство за самосъхранение и дори да мечтаеш за края.
Имах и колежка, тогава бяхме студентки и съквартирантки. Тя беше със специалност точно невро науки. Имаше биполярна депресия. Във фаза на депресия направи опит за самоубийство и аз я намерих. За щастие още не беше запозната добре с медикаментите и беше взела грешните хапчета, та оцеля. Знам, че от много отдавна имаше суицидни мисли. Сега е психолог в психиатрията.
Между другото, аз съм си правила труда да почета във форуми за самоубийци, за да ги разбера по-добре. Там нито веднъж не видях въпрос имам ли право да се самоубивам или нямам. Обсъждат се начините, тестват се по няколко пъти, за да е сигурно. Главният въпрос, който се обсъжда, е какво си направил грешно, ако си оцелял, и как да се направи по-добре и безболезнено. Все едно къде да си купиш най-хубавите домати на пазара. Тези хора го планират с месеци и години. Изобщо не е моментно решение. Мисля си, колко трябва да ти е променен мозъкът, че да нямаш никакво чувство за самосъхранение и дори да мечтаеш за края.
Имах и колежка, тогава бяхме студентки и съквартирантки. Тя беше със специалност точно невро науки. Имаше биполярна депресия. Във фаза на депресия направи опит за самоубийство и аз я намерих. За щастие още не беше запозната добре с медикаментите и беше взела грешните хапчета, та оцеля. Знам, че от много отдавна имаше суицидни мисли. Сега е психолог в психиатрията.
Андариел, продължаваш да твърдиш, че си учила нещо което не си!!!
Не си учила нито психиатрия, нито психология, нито си обучена в психотерапевтични модалности, камо ли да имаш собствена психотерапия по професионални причини!
Ако ги беше учила всички гореизброени, щеше да си наясно че психиатрията и психотерапията не са математика.
Психиатрия и неврология не са синоними и т. н.
Моите "разсъждения" се случват реално всеки ден без изключение!
Едни такива тънки неща няма от къде да ги знаеш като това, че не всеки психиатър и психотерапевт може да помогне на клиента си/пациента. Човек ги сменя докато си пасне с подходящия. Защото само с образованието в университета не става,... при тази проблематика ключов момент е личността, чисто човешките и личностни качества на терапевта/психиатъра.
Психологията е наука за душата, а не за числата!
Jenny. BG,
Ти не си лекар!
Твои думи са, че си завършила психология
Нито хапчетата, нито ЯМР са от професионалните ти компетенции.
От къде са снимките които публикуваш, никой не може да знае.
Научни изследвания се правят и ще продължават да се правят, това не съм го отрекла!
Сама казваш, че самоубийците в еди си какви форуми обмислят дълго време начина, а не е моментно решение.
Обмислят, защото обмислянето е признак на осъзнаване.
Има ли осъзнаване няма болест.
Интересуваш се само от крайното действие самоубийството и по това съдиш тези хора.
А сигурно си има причина, и единствения начин да се разбере е словесния. Не правиш разлика между начин на мислене и изменен мозък.
За колежката и опита за самоубийство. Със случай с който не съм запозната в подробности не мога да го коментирам, но биполярно разстр. в тежката му форма си е болест.
Хората са казали "една птичка пролет не прави"!
Само заради вас няма от утре психиатрите и психотерапевтите да си променят стандартите на работа.
Да поставят "диагнози" и изписват хапчета по образни и биохимични изследвания!
Не си учила нито психиатрия, нито психология, нито си обучена в психотерапевтични модалности, камо ли да имаш собствена психотерапия по професионални причини!
Ако ги беше учила всички гореизброени, щеше да си наясно че психиатрията и психотерапията не са математика.
Психиатрия и неврология не са синоними и т. н.
Моите "разсъждения" се случват реално всеки ден без изключение!
Едни такива тънки неща няма от къде да ги знаеш като това, че не всеки психиатър и психотерапевт може да помогне на клиента си/пациента. Човек ги сменя докато си пасне с подходящия. Защото само с образованието в университета не става,... при тази проблематика ключов момент е личността, чисто човешките и личностни качества на терапевта/психиатъра.
Психологията е наука за душата, а не за числата!
Jenny. BG,
Ти не си лекар!
Твои думи са, че си завършила психология
Нито хапчетата, нито ЯМР са от професионалните ти компетенции.
От къде са снимките които публикуваш, никой не може да знае.
Научни изследвания се правят и ще продължават да се правят, това не съм го отрекла!
Сама казваш, че самоубийците в еди си какви форуми обмислят дълго време начина, а не е моментно решение.
Обмислят, защото обмислянето е признак на осъзнаване.
Има ли осъзнаване няма болест.
Интересуваш се само от крайното действие самоубийството и по това съдиш тези хора.
А сигурно си има причина, и единствения начин да се разбере е словесния. Не правиш разлика между начин на мислене и изменен мозък.
За колежката и опита за самоубийство. Със случай с който не съм запозната в подробности не мога да го коментирам, но биполярно разстр. в тежката му форма си е болест.
Хората са казали "една птичка пролет не прави"!
Само заради вас няма от утре психиатрите и психотерапевтите да си променят стандартите на работа.
Да поставят "диагнози" и изписват хапчета по образни и биохимични изследвания!
Дани, аз те помолих да не ми пишеш. Няма да давам обяснения повече. Учат се всички споменати от теб дисциплини, вкл. фармакология. И аз няма да учавствам в това. Нито темата е за това.
_silence_, във форумите няма нито един съвет да не се самоубиват. Нито се обсъждат причините. Мен това ме потресе. Говорят си както ние тук обсъждаме някакво лечение например. Само че, те обсъждат само начините и как най-безболезнено да стане. Няма да давам примери, за да не дам идея на някого, но някои начини се пробват по няколко пъти, да се види как ще се получи накрая. И когато някой каже, че вече отива, му пожелават успех. Ако оцелее, питат защо. Какво си пишат на лични не знам, там може и да обсъждат причините.
_silence_, във форумите няма нито един съвет да не се самоубиват. Нито се обсъждат причините. Мен това ме потресе. Говорят си както ние тук обсъждаме някакво лечение например. Само че, те обсъждат само начините и как най-безболезнено да стане. Няма да давам примери, за да не дам идея на някого, но някои начини се пробват по няколко пъти, да се види как ще се получи накрая. И когато някой каже, че вече отива, му пожелават успех. Ако оцелее, питат защо. Какво си пишат на лични не знам, там може и да обсъждат причините.
Андариел,
ти не знаеш какво ми е. Но аз знам. Имам тежка непоносимост към лъжи и заблуди свързани с въпроси отнасящи се до физическото и психическо здраве на хората!
Jenny. BG
Голяма психология, няма що!
Молиш човек да не ти пише, а ти му пишеш!?
Аз също съм изучавала психология и в средното и в университета, това не ме прави психолог.
Каквото и да си изучавала в университета не те прави нито невролог, нито фармацевт и т. н., по тези науки си редови потребител като останалите.
В този форум има тема "психолози, психиатри, психотерапевти".
И там една потребителка се възмущава на известния реално и виртуално психиатър д-р Тодор Първанов. Че в разговора си с него, той и казал, че при посттравматично депресивно разстройство няма промени в мозъка.
Психиатрите си знаят работата!
От 14. 04 тази година.
ти не знаеш какво ми е. Но аз знам. Имам тежка непоносимост към лъжи и заблуди свързани с въпроси отнасящи се до физическото и психическо здраве на хората!
Jenny. BG
Голяма психология, няма що!
Молиш човек да не ти пише, а ти му пишеш!?
Аз също съм изучавала психология и в средното и в университета, това не ме прави психолог.
Каквото и да си изучавала в университета не те прави нито невролог, нито фармацевт и т. н., по тези науки си редови потребител като останалите.
В този форум има тема "психолози, психиатри, психотерапевти".
И там една потребителка се възмущава на известния реално и виртуално психиатър д-р Тодор Първанов. Че в разговора си с него, той и казал, че при посттравматично депресивно разстройство няма промени в мозъка.
Психиатрите си знаят работата!
От 14. 04 тази година.
Не съществува такова животно посттравматично депресивно разстройство, хаха. Нарича се посттравматично стресово разстройство. Боже жена, лекувай се. Аз вече го получих това постравматично разстройство заради теб. Скоро ще почна и да те сънувам. И хипертония ще развия заради теб. Разбрахме, че ние нищо не разбираме. Не е нужно да го повтаряш като грамофонна плоча. Айде спри се.
Няма ли някой модератор да се намеси най-накрая. Този спам не е по темата.
Няма ли някой модератор да се намеси най-накрая. Този спам не е по темата.
Имам ли право? Суицид.
Имаш право, да, не се притеснявай за това, действай ...
Имаш право, да, не се притеснявай за това, действай ...
Медикаменти и психотерапия дават най-добър резултат в комбинация, според научните изследвания. Какъв точно антидепресант и дали в комбинация с нещо друго, е различно и се решава от лекуващия психиатър. Като при налични суицидни мисли пациентът се слага в болница за наблюдение, защото лекарствата в началото е възможно да ги засилят и рискът от суицид се увеличава. Особено при млади хора.
Това при депресия, разбира се. Не всеки със суицидни мисли има депресия. Може да е алцхаймер например, шизофрения, биполярно разстройство или нещо друго. Тогава лечението е друго. По-трудно се диагностицират биполярните тип 2 и циклотимиите и там рискът от суицид е по-голям, защото късно ги откриват.
Не знам в БГ какво се прави като кампании за превенция, но тук има предавания по тв, лекции в училище и т.н. Смятам, че е важно. Все повече работодатели въвеждат разчупени модели на работно време и място, за да има по-добър work-life баланс. Така се избягва стрес и прегаряне, което е рисков фактор за суицид. Тук имаме голям проблем със стреса на работа и съответно доста самоубийства. Аз имах прегаряне и работя на 30%, та знам за какво иде реч.
Това при депресия, разбира се. Не всеки със суицидни мисли има депресия. Може да е алцхаймер например, шизофрения, биполярно разстройство или нещо друго. Тогава лечението е друго. По-трудно се диагностицират биполярните тип 2 и циклотимиите и там рискът от суицид е по-голям, защото късно ги откриват.
Не знам в БГ какво се прави като кампании за превенция, но тук има предавания по тв, лекции в училище и т.н. Смятам, че е важно. Все повече работодатели въвеждат разчупени модели на работно време и място, за да има по-добър work-life баланс. Така се избягва стрес и прегаряне, което е рисков фактор за суицид. Тук имаме голям проблем със стреса на работа и съответно доста самоубийства. Аз имах прегаряне и работя на 30%, та знам за какво иде реч.