Помощ за една депресарка

разхилих се -  

 
КРАВА-ПРАВА:)

Благодаря за предложението, "Мама М", когато си на линия пиши на лични и ще се радвам да се видим. С Чесъна също, защото пропуснах срещата.

Здравей и от мен! Радвам се на вече бодрите ти постове!
Момичетата са ти дали чудесни съвети и е добре, че веднага си ги последвала! Само едно, което пак ще повтори някои тези, но държа да те подкрепя в най-трудната част. Казвала съм го на много дружки, колебаещи се дали да прекратят (или започнат) някоя скапана връзка: "По-добре цял живот сама, отколкото с МЪЖ НА ВСЯКА ЦЕНА!"
Курсът по език е чудесна идея - там срещаш хора с твоите интереси. Ако си музикална, запиши е на курс по танци - там ще срещнеш много нови ВЕСЕЛИ хора с твоето хоби.
Животинка или цветя също много помагат. Аз лично залагам на второто и като изпадна в дупка, ги поливам, опощвам, подстригвам и много се разсейвам и успокоявам
И най-важното: успех с медицината!!!

На първо място отърви се от момъка.Какви са тези криеници и така нататъка.След това нещата сами ще се подредят.Казвам ти го от опит.Трябва да се стегнеш и да продължиш напред.

Еййййй, виждаш ли, лека полека нещата се нареждат! Браво на теб, знаех си аз, че си борбено момиче готово не само да признае и сподели проблемите си, но и да се справи с тях! Ако продължаваш в същия дух скоро ще намериш някой който наистина те заслужава и тогава просто ще забравиш за тъй-наречения момък.  

Ей туй то 

 

Браво на теб!!!!! Продължавай в същия дух!!!
Кога ще се видим?       

МНого ви благодаря, момичета.
Да ви кажа, освен това, че изкуствено се зареждам с добро настроение и полагам гооолеееми усилия да променя нещата вие сте ми много необходими, и от помощ, защото се чувствам длъжна всеки път да пиша все по-ведри постове:)
 
Днес отивам да си купя карта на "кардио комбо" и "каланетика" във "Васил Левски".
А да ви кажа как ми се запали главата да ходя къде ли не... на катерене, на йга, на копоейра, на... каквото ви хрумне. Едва ли ще направя всичко, но поне имам желание, има някакъв хъс в мен.
Момъка не ме ядосва по-малко, но на мен сякаш по-малко ми дреме на пуловера.
Може да ви се струва, че съм се оправила ей така, и не е имало нужда да пиша и да рева тук, но... явно е имало полза, а
Видях се с две мамаи от орума, и съм им много благодарна, че се занимаваха с мен.
Ама, хайде стига с благодарностите, че ще се възгордеете.
Дано постовете ми послужат за благоденствието:) и на други.

ПС: "Темерутче", "Мъни"... хайде де, хайде да се видим. През седмицата, а?

Ааа, и аз искам  и без това с Мъни не сме се виждали от сто години... 

Само напишете кога и къде:)

Мрън, пак съм тук... и пак сдрухана. Дали има повод за това, или причина не знам, но важното е, че не ми е готино настроението от няколко дни.
каквото имахд а се оплаквам се оплаках в началото на темата, сега само мога да повтарям, а това не ми се прави.
Напоследък, тъй като работя у дома, съвсем не излизам, или ако стане то е с някоя приятелкап о индивидуално, а аз искам хора... ама няма. Само работа, неспане заради работата, на следващия ден /дни/ съм като сушена слива и се мразя за режима си.
Момъкът... прасе , ама това е защото аз съм  , та му позволявам. Не се държи лошо, напротив, просто не каквото искам от живота, за момент добре, но този момент е вече 6 г., а друг на хоризонта няма. Как така на някои им се лепват по 3-4 едновременно, та могат да си избират, не ми е ясно. А, може би причината е, че вече съм... 83 кг Кофти, а?
Опитах и понаправих част от нещата, които ме бяхте посъвевали, но чвно неврозата, и страховете няма да се махнат така, а с лекарска помощ... дали? Как мислите? Или може би един от страховете ми е да не остана сама, или този момък да ме зареже? Възможно, възможно. Успокоявам се, че не съм се побъркала, с това, че още осъзнавам положението, което съгласна съм, не е най-лошото на света, но нали на мен ми е гадно... другото няма значение.

Знам, че никоя от вас не може да ми каже кое е най-добре да наравя, но да ви питам за мнението ви по ощще един въпрос.

Имам 7 изпита в двата университета реди завършване. Какво ще кажете, да прекъсна ли работа, докато ги взема /те ще са различни сесии/, да прекъсвам само по време на сесиите, или да се опитам да се справя с двете едновременно. Въпроът с отпуската не е актуален,. защото е достатъчно да кажа на шефовете "имам изпити, искам малко почивка" и да я получа, и да мога да се върна, когато съм готова... Какво е мнението ви?

ПС: Съжалявам за дългия пост, ама пиша като ми дойде музата, и явно съм станала многословна.

Хайде, по живо, по здраво.

Първо, ако мислиш, че може да ти помогне иди на доХтор (ама не знам какъв точно ти трябва - психиатър, психоаналитик или психолог, а може и на психар ) Аз лично мисля в близко бъдеще да се заведа, че уж се държа ма и аз избушвам на моменти, а това не говори добре за психясалата ми тиква.

За изпитите си вземи почивка. Не мисля, че сега е момента да се претрупваш с ангажименти. Да сигурно за известно време покрай задълженията ще игнорираш проблемите, но после ще се сдухаш двойно. Давай лека полека.

И преди да решаваш каквото и да било изчакай и други мнения. Щото аз не съм наред, ма да се направя и аз на сведуща.

Много       

"Не съм", ти си съкровище, дали си наясно с това?