Публикувана: 11 окт. 2006, 12:00 ч.
Последно мнение: 3 ян. 2007, 18:12 ч.

Помощ за една депресарка

7 845
97
1

Гост

Отговори

# 30 11 окт. 2006, 17:16 ч.

София
Мнения: 513

Здравей и от мен Hug

Присъединявам се към казаното от момичетата преди мен и към техните съвети. Искам да разкажа и моя горчив опит от подобна ситуация Sad

Имах подобен приятел и когато бях на 25 точно като теб! Не исках да го оставя въпреки, че виждах че хич не върви между нас. Загубих 3 години с него вместо да събера сила да го оставя и да срещна някой свестен. Моя съвет е да го оставиш, защото времето лети и не е на наша страна. Ако един мъж на 30-35 може да се подмотава и да е далеч от мисълта да нещо сериозно за една жена не е така.
Желая ти късмет от сърце Hug

П.С. Ако искаш ми пиши ще се радвам Simple Smile

# 31 11 окт. 2006, 17:20 ч.

Мнения: 822

Шест години са прекалено много време,страшно много време...Един ден ще се обвиняваш,че си загубила толкова ценни години от живота си.Аз съм За драстичните промени.Радвай се,че имаш възможност да се отървеш от този мъж,защото с едно или две деца,щеше да ти бъде много по-тежко...Приеми го,че си щастливка по тази причина,тоест усетила си се навреме... Laughing

Аз съм почитателка на танците и също не долюбвам много силовите упражнения.В един такъв клуб ще срещнеш много приятни хора...
И не на последно място...Защо трябва да изоставяш мечтите си?Лекар вече може и да не станеш,но защо не опиташ като медицинска сестра,някакъв терапевт,хомеопат...Пак ще бъдеш близко до тази област и ще помагаш на хората,а това изпълва живота ни неимоверно много...Зависи и какво търсиш в професията си де...Успех! Peace

# 32 11 окт. 2006, 22:03 ч.

Мнения: 1 065

за приятеля ти няма да коментирам- момичетата са казали достатъчно. по повод чувствата ти към близките ти (за нещастия, опасност...), мисля, че знам за какво говориш. преди години в невежеството си и аз ходих на психиатър дори, не на психолог. дълго време се "лекувах" медикаментозно, при все че не усещах това да е моята терапия. един ден срещнах "моя" терапевт- хомеопат и съм благодарна за това. понякога за да се вземе човек в ръце, му трябва мъничък тласък. ако не си посещавала хомеопат- опитай. надявам се да ти бъде от полза. успех!

# 33 12 окт. 2006, 03:33 ч.

Здравей, толкова си млада, животът е пред теб, какво му мислиш, кажи "до тук" с гаджето, до тук с излишните тревоги, почни нещо ново, наред с довършване на започнатото образование, не разбрах завърши ли бакалавър, ако си, спокойно можеш да се откажеш от магистратура на този етап, щом специалността не ти харесва много, по-добре си намери работа, и ако промениш мнението си, тогава продължи с магистратура, смени обстановката, запознай се с нови хора, ходи на спорт, фитнес, новата любов ще те споходи, толкова по-бързо, колкото по-малко се тормозиш по въпроса с обвързването, хвърли усилията си в нова дейност, спорт и приятни занимания и всичко ще се оправи. Пожелавам ти го.

# 34 12 окт. 2006, 03:55 ч.

Аз какво да кажа, като не се разбирам с мъжа си и със сина си. Всеки живее сякаш собствен живот, в една къща сме, но не сме такова семейство, за каквото съм мечтала, само дето заедно се храним и то в компанията на новините по Нова или БТВ, след това всеки се прибира в отделна стая и си се занимава с нещо свое. Почти не разговаряме, или когато няма накъде веднага изникват разногласия, последвани от ново прибиране в отделна стая. Никой никого не разбира, все едно не сме се обичали, нямам вече желание за нищо, за разлика от теб моите години са доста повече, и сега все повече се отчайвам, че нещата могат някога да се подобрят.
Затова те посъветвах да се вземеш в ръце, докато си млада, защото след това е все по-трудно и по-трудно.
Аз също имам нужда от съвет какво да правя, омръзна ми да прикривам неудовлетвореността от отношенията в семейството, пред никого не се оплаквам, защото не искам да ме съжаляват, но това таене в себе си съвсем ме съсипва, иска ми се да споделя, но нямам с кого. Какво да правя?

# 35 12 окт. 2006, 09:35 ч.

Мнения: 235

Разведи се

# 36 12 окт. 2006, 10:45 ч.

Мнения: 293

тъкмо мислех да спомена за танци, гледам - вече са ти споменали Simple Smile

защо да не идваш на срещите на форума, най-добре, сигурна съм, ще намериш мн нови приятелки Laughing

и ти не си по-добре и нямаш с кого да споделиш?? Ами споделяй Hug

може би за теб има и друг изход, освен "драстичната промяна" ..

# 37 12 окт. 2006, 10:58 ч.

Мнения: 2 040

Най- първо от всичко ЗАРЕЖИ тоя дето се води твой приятел ... от раз и веднага ... не те заслужава и ти пречи да срещнеш твоя човек ... Peace

Ходи на фитнес поне 2 пъти в седмицата ... Peace

Излизай с приятели и приятелки повече от често ... не се застоявай в къщи, когато си млада и живота е пред теб ... Peace

Не мога да проумея, как един млад , необвързан човек може да падне така духом ... хей момиче, сега ти е времето да живееш и да не ти пука от нищо ... Peace

И още нещо: запиши медицина, щом ти е толкова любима ... не се отказвай от мечтата си и направи всичко възможно като завършиш това дето в момента учиш, да я реализираш Peace

Успех и следв. ти постинг дано е много по- положителен Hug

# 38 12 окт. 2006, 11:12 ч.

С питане до Цариград, стига се, но с ... отзад!
Мнения: 6 406

Здравей! Ха-ха - не си сама! Съвсем до скоро, аз бях и по-зле от тебе. Не знам какво ми беше станало (то един проблем на главата ми да беше), ама така се бях сдухала, че очите ми постоянно бяха пълни със сълзи, никъде не излизах и си мислех някакви ужасни глупости. Още не съм се оправила съвсем, но се лекувам. Прилагам следния метод:
1- зарязах мъжа (по-скоро той си ме заряза, ама аз го зарязвам официално, което ми повдига самочувствието)
2- излязох и на бърза ръка си намерих 2-3 приятели за да има с кого да излизам (то след няколко години затворен живот никой не беше останал, странното е, че сега като живнах и старите приятели взеха да се обаждат- абе нареждат се нещата)
3- започвам да уча (в процес на подготовка за кандидатстване лятото съм, който не е учил когато е трябвало, така става)
4- намерих си гадже (не, че е нещо особено или си падам много по него, но пък ми запълва част от от дупката и ме разнообразява.

Ами горе-долу така се справям аз. И понеже казваш, че си самичка, ако искаш можем да си се лекуваме заедно. Ако не друго поне ще ни е забавно, а и щом пиеш бира ще се разберем! Hug

# 39 12 окт. 2006, 12:30 ч.

София
Мнения: 1 621

След всичко прочетено ми се иска да ти кажа да се вземеш в ръце и да не се отпускаш толкова. Човек свиква така и още по-трудно ще излезеш от положението, в което си сега. То всеки ги има тия моменти, ама ми се струва, че при теб не е само момент. Трябва да намериш нещо, за което да се хванеш и да ти помогне да излезеш от това състояние. Ти си знаеш какво. Безперспективния момък явно още повече усложнява нещата, затова май ще ти е по-добре без него. Много от момичетата преди мен са ти дали хубави предложения, опитай с някои от тях. Успех! Hug

# 40 12 окт. 2006, 14:43 ч.

Мнения: 811

Докато се гледаш и оценяваш през неговите очи все ще си депресирана,вЕрвай ми.
Разкарай го и иди с Чесън и Adara да пиеш биричка cheers

# 41 12 окт. 2006, 16:57 ч.

Ей ма на, тук съм.
прочетох много старателно мненията на всички ви и мноооого ви благодаря smile3525

Наистина е добре да чуеш, че някой те подкрепя, а тук е повече от някой... много сте:)
Тази нощ работих цяла нощ и ми хрумнаха разни неща... докато заспивах над клавиатурата:)
Сложих си един списък на монитора... оказа се, че имам 5 срещи с приятели следващите дни, започвам курс на Норбеков във вторник и отново започвам да уча немски. Знам, че изглежда като "спасяване", но аз винаги съм дейна, а после съм толкова натоварена, че пак съм сдухана... оправия няма. Дано поне да успея да си избия лошите мисли от главата, пък за момъка ще видим... нали първо трябва да гои видя, че да мога да го ритна, където си поискам newsm48

Прочетох предложения за биричка... ами, ако мамите от София, писали тук, не искат да чакат до следващата форумска среща може да измислим нещо. Само не го приемайте като спасяване на удавник, навън гледам да не мрънкам:)
Отново ви благодаря.

# 42 12 окт. 2006, 18:03 ч.

С питане до Цариград, стига се, но с ... отзад!
Мнения: 6 406

Предложението за среща важи, а и нямам нищо против удавниците, сламките и мрънкането. Тамън ще споделим опит и методи за лекуването на мъките си. Аз лично след няколко бири ставам много дружелИУбна и разговорлива, а и весела да ти кажа.
Та, направо да си спретнем една среща на лекуващите се от разни депресии дами (може и кавалери, ако има такива дето да се осмелят де) и да си се повеселим въпреки всичко. (То аз си го правя де, ама друго си е да знаеш, че и другите около теб са на същото дередже.)