ОСМИ клас 2020/2021 - Великденска отмора и морски широти - във ОСМИ КЛАС е време за стоплящи мечти!

O, vesi1, при нас са такива настроенията от миналата година, ако не и по-миналата.
Затваря се в стаята си, плаче, нищо нямало смисъл, нищо не й доставяло удоволствие. Не харесва съучениците си. Излиза с тях, но всичко бързо й омръзва. През месец е с нови приятелки. Аз много се ядосвам и постоянно й говоря, че това не е хубаво, но тя ми се тросва, казва, че не я разбирам и рони крокодилски сълзи. Според нея всички са глупави, скучни и бебета. Много иска да е голяма, не знам за къде се е забързала толкова. Тя и затова не иска да пътува вече с нас. Няма компания на нейната възраст и интереси. Вчера ни изтърси: вие сте най-задръстените родители на света! Опулихме се с баща й, ама ни го тресна ей така, от нищото. Питам я защо така мисли? Отговор: вашите приятели Х пускат Y, до когато си поиска, а вие мен никъде! Y e на 17 и половина, тя сега ще навърши 15, какви са тези сравнения??!!!
За училището няма как да се оплача. Бях сигурна, че като се върнат присъствено, ще си развали успеха, но отново ме опроверга. Скъсаха ги от устни изпитвания. Особено по АЕ, през ден ми излиза оценка в Школо. Общия й успех дотук (2ри срок) е 5.72. За математическа гимназия няма какво повече да искам.
Но труден и много, много тежък характер, де. Дано да отшумят тези неща.

Пак вчера й казвам: септември мислим да отидем до Лондон за РД на брат ти. Ще си с нас, нали? Тя: МОЛЯЯЯ?! АБСУРД! Но за езикова ваканция няма нищо против. Даже като се замисля само там е ходила с желание и не е искала да се прибира. От 5ти клас пътува в чужбина абсолютно сама. Явно се е калила, но с децата от чужбина определено се разбира и си прекарва много добре.

Горките деца. Хич не им е лесно . И те се ошашвиха.

Ден втори. Тишина в дневника с известия от БГ-мама. Ни двойка, ни шестица. Викам си - нещо има, явно съм изпуснала новата тема. И така, моля госпожата да извини отсъствието ми или поне да ми пише само 1/3 закъснение. А аз пускам една снимка от фестивала и докладвам, че наборът забрави да се прибере с мен, сестра му и Швепса към Пловдив след състезанието. Само му подадоха пръст "а ти защо всъщност не останеш в София" и той им отхапа ръката и взе, че се пресели да учи дистанционно от там.

За мене това са най- естествените въпроси за възрастта. Аз си спомням, че основните ми вълнения на тази възраст бяха около смисъла на живота въобще и на собствения ми живот. Имам ясни изкачвам как изкачвам стълбите в училище и си мисля защо го правя, накъде отивам. В психологията това се наричало криза на идентичността и е характерно за юношеството. Пише го в учебниците за осми клас по философия:)

Аз винаги съм се дразнила от това " първо впечетление", което си създават учителите. Казват, че първите впечетления са най- силни, но дали са най- точни?
Моника имаше подобен случай миналата година по география. Дете със същите точки има 5, а тя 4 . Попита учителката, дали не е станало объркване, но тя отговори, че не е. Така била преценила. Е, за какво е тази скала тогава?
Много са  неприятни  за децата такива ситуации, защото не са малки и виждат различното отношение. Оттам и мотивацията се губи.

Бисе, аз го изтрих, за да не ви занимавам с проблема. Но е дразнещо как с едни и същи точки са с различни оценки. И при скала, от която е видно, че има грешка.
И това е от присъствено контролно, не може да обвини, че някой преписва.

Аманда, дразнещо е и още как! Ако детето все пак направи опит да изясни ситуацията, поне ще знае , че е опитало. Дори не е важен крайния резултат, а да се алармира, че има нередност и тя е забелязана.

"Какво е искал да каже авторът" ужасно ме дразнеше навремето... Каквото е искал да каже, казал го е, не е работа на читателите да гадаят какво бил казал...
Добре, че сега не формулират въпросите така.

Бисе,не само той опита, а и другото ощетено дете. Казала им е, че не разбира за какво говорят:grinning:
Той заключи,че госпожата е голямо дете и никога няма да признае грешка.

Според мен нещата са много комплексни. На първо място играят здрави хормони.
Отделно повече от година са лишени от нормално общуване, каквото дори и погледнато от преди пандемията, не беше като при нас. Едно време под формата на игри и лично общуване, влизахме в различни ситуации и се научавахме да потушаваме или разрешаваме конфликти. Сега общуват през приложения. Не умеят да се скарат качествено, не умеят и да се сдобрят.
Следим ги, искаме подсъзнателно да ги направим по наш модел и подобие и такива неща...
Треперим им като на бебета. Всъщност за себе си говоря, ама да ми олекне.

Днес е голямо вълнение. След малко мрън ще ходи на РС 😂 в старото училище на малката сестра на най-добрата й приятелка и ще видят най-любимата учителка и другата най-добра учителка. Ходиха да купуват цветя.

Като за запис в новата тема ще кажа, че в нашата казарма ние този въпрос сме го изяснили из начало. Човек съществува със съответното предназначение на този свят. Може и да не го разбира точно в този конкретен момент, но това въобще не означава, че такова предназначение няма. Всеки е важен, всеки има своята мисия на този свят. Кога ще я разбере е отделен въпрос.

Онзи ден в разговор сподели, че животът бил твърде монотонен - правиш си едни и същи неща в промеждутъка от раждането до смъртта. Радвам се, че го е осъзнал от рано. Съответно няма да има кой знае какви високи очаквания и ще избегне драматични разочарования.

Към момента мисията му е да си направи проекта по ИТ, който е програмиране на сайт в екип от трима съученика (ауууу, тук съм допуснала грешка, на която той много се дразни, но няма да я поправя, да ми напомни да бъда по-концентрирана като пиша ). Сега се забавлява по проекта. Ентусиазиран е, та даже му е и интересно

Нещо далеч по-прозаично, което преди малко прочетох в друга тема. Видяхте ли новата форумска опция за видими лайкове? 😃

към всичко това добави и факта, че са малко или повече преситени.

много се впечатлих как дъщеря ти не искала да дойде с вас в Лондон, въпреки, че  й било любимо място. и си спомних как аз на нейната възраст (преди 100 години, разбира се), разглеждах с упоение снимките на разни места по света от случайно попаднало "вносно" списание, четях разкази за чужди страни и си представях, мечтаех...
моето и следващите няколко поколения по-късничко успяха да се докоснат до свободата да пътуваш и това за мен си остана винаги привлекателно и вълнуващо...

Точно като си пуснах поста и се чудех какво се бъгна, та ми свети в синьо... По едно време ми светна, че има промяна във функциите