ОСМИ клас 2020/2021 - Великденска отмора и морски широти - във ОСМИ КЛАС е време за стоплящи мечти!

Не мога да преценя колко темата е близка до седмокласник,но много добре знам колко говорим с децата у дома точно на тази тема.За съжаление нашите деца страдат от липса на свобода особено последните две години.Всичко,което се случва е чудовищно и вече се чудя защо този вирус беше включен,като основна причина,за отнемане на елементарни свободи.Превръщаме се в индивиди,които трябва безропотно да изпълняват тъпи нареждания./Нямам на ум вируса/.Калинки и всякаква друга фауна се вихри там където трябва да са умните и можещите.Искрено се радвам на постиженията на децата в темата и честно да си кажа малко се страхувам за бъдещето им.Дано имат упоритостта и силата да се борят със статуквото и да постигнат мечтите си.Цял
 месец вече гледаме поредния цирк и се питам как стигнахме до това ниво.

Личното ми мнение е, че малко се изхвърлят с тези теми миналата и тази година и са по-скоро за осмокласници. Но може и това да търсят, една година по-зрели деца.

Аз писах и миналата година за съчинението. На Николета хич не и беше ясна темата, много от нещата, които ние виждаме, тя изобщо не ги беше идентифицирала. Беше писала по нейни думи глупости, но ги беше писала с добър изказ, това поне го умее, както и беше писала по всяка една подточка. На въпроса дайте пример - беше дала пример с измислено от нея момче на име Иван , което еди какво си...
Явно тези две неща ,да пишеш по всичко и да пишеш добре е напълно достатъчно. Там няма правилен или грешен отговор. Беше получила съвсем изненадващо за нас едни от най-високите точки на съчинението от явилите се деца.

Мен конкретно един въпрос ме хвърли в тъча: "– Защо Оруел смята, че има хора, които не искат да чуват определени неща?" Фразата на Оруел е взета от предговора на книгата му Фермата на животните и си има определена предистория. Чудно ми е как може да се отговори смислено на този въпрос без знанието за съответния контекст.

Защото има хора, които не харесват чуждото мнение, чуждото мнение можe да не съвпада със собственото им и това ги дразни, чуждото мнение не е било поискано, не искат да определени неща, които не ги интересуват, тези неща могат да променят собственото мнение, предварително са решили как ще постъпят и нещата нямат значение.
Много варианти има да се отговори. Нямам идея как разсъждават обаче 13 годишните. Съмнявам се да търсят отговор в контекста на книгата.

Някой питаше във темата за пул PCR тестове. Вече и в Писанец в Пловдив не правят. Били забранени и май в момента никъде не може да се направят. Това е инфо от една пловдивска фейсбук група.

Днес Ани беше на онлайн консултация по математика. Госпожата я е включила в групата и ѝ е казала, че ще я мъчи, докато не си изкара 4 за втория срок и 4 за годината. Има желание да работи с децата. Стига и те да искат де.

Тогава не би трябвало да се пита "Защо Оруел смята...". Навярно наистина търсят само адекватен изказ.
Пак казвам - темата много ми хареса, но точно този въпрос ми напомни на вечния "Какво е искал да каже автора?" и ми остави леко кофти чувство.

Мисля, че с мисленето си на възрастни твърде много се вглеждаме и четем неща, които не са имали предвид. "Защо Оруел смята..." е, защото цитираните думи са негови, а не защото търсят контекста на думите в книгата
Всяка година, когато излезе темата, ми е интересно да чета как ние възприемаме задачата, как я четем и как децата го правят. По съвсем различен начин. Ние сме увредени както от нашето учене и постоянното "какво е искал да каже авторът", така и от многото информация, която сме натрупали в живота.

Не е задължително въпросът и отговорът да са свързани със самото произведение на Оруел. Ученикът може изобщо да не познава автора и пак да отговори смислено - стига да е конструирана правилно и подредено мисълта и да е подкрепено ясно изразено становище с добри мотиви. Оценява се не това, което някой критик в задължителен учебник е счел за нужно да посочи като авторови подтици, а мисленето на детето, начина му на изразяване и подредба на изложението.
...
А че светът е пълен с хора, които освен собственото си мнение дори да чуят за друго не щат, че се и сърдят даже, кога друг просто се изразява различно /не случайно е разгледано на фона на животинската ферма.../- това е така и дори децата имат опит с този феномен. Още от детската градина.
...
Бисе, ето такава беше нашата екскурзия:
https://ekvator.bg/hotel-pochivka/egipet-ot-a-do-ya-polet-ot-var … da/470/2871800349
Но вече свършиха, защото стана горещо и през май месец няма да има. Остават чистите почивки в Египет само. Следващите екскурзии са чак края на септември - началото на октомври.
Ние винаги сме искали такава екскурзия да направим, защото виждаш много неща, непозната държава, история, култура, освен това - различни видове транспорт, като почнеш от самолет и автобус, минеш през круизен кораб и нощно пътуване в спални купета във влака, през малки лодки по Нил, с каквато ходихме, например, до ферма за банани и манго, местна кръчма и нубийско село. Екскурзоводите са наш и местен и бяха много подготвени и старателни хора. Разказваха изключително интересно, че и сценки разиграваха из обектите, да си представим нагледно нещата.
Хареса ни и храната.
Организацията е просто на шест, много сме доволни. Върнахме се здрави-прави и заредени с отлично слънчево настроение.
Ако имаш въпроси - питай, с удоволствие ще отговоря.
...
Тази сутрин разглеждах Дубай...

Judy интересно ми е посещението в местен ресторант. Разкажи малко за него.

Judy, благодаря за споделеното!❤
Звучи страхотно! Расвам се, че всичко е било наред и сте си тук живи и здрави!
Разкажи за нубийското село, моля🙂 И за кръчмата, де😀

За набора не знам дали приема он-лайн обучението като ваканция, но мъжа ми се изцепи миналата седмица "айде, избутай до петък и после почивка"... като казах, че почивката е по-следващата седмица каза, че и дистанционното било като почивка.

Вчера наборът изпадна в някаква криза, ревеше неутешимо и не искаше да каже за какво. После сподели с брат си, че се тревожел от безсмислеността на всичко, което правел, от училището нямало смисъл, той с нищо не бил полезен, само пред компа висял, ама и там нищо смислено не правил, никой не го отразявал.... чак се изненадах, че се чувства така. В смисъл, че с нищо не е показал тази тревожност.
Поговорихме си тримата (ММ го нямаше, иначе е добър в подобни разговори), брат му посочи 1-2 краткосрочни цели, аз му дадох някакви примери и се успокои.
Явно на тази възраст хич не са им чужди и далечни размисли по основни екзистенциални теми.

Това беше едно чисто африканска постойка с тръстиков покрив, пясъчен под и варосани стени, с големи вентилатори на таваните, с дървени маси и столове, и без стена към реката, разположена на западния бряг на Нил, до фермата за банани. Във фермата имаше и домашни любимци - маймунки, крокодилчета, пустинна лисица - такива сладки нещица. В кръчмето местни се събират да гледат мач, на лаф, на чай и имаше голям ТВ. Имаше и бая комари.... че беше привечер.
Гостиха ни с фрешове, ние избрахме гуава, защото не бяхме опитвали такъв. Опитахме и самия плод. Имаше местни сирена - прясно и отлежало, като отлежалото беше пресовано с подправки и кафяво на цвят. Аз съм фен на пресните сирена, но го опитах от любопитство. Салати със зеленчуци, маслини, техни питки, плодове от фермата им /аз много харесвам фурмите им - без никаква добавена захар са/, като за бананите бяха ни сервирали и меласа - да си ги топим в нея.
Точно когато се настанихме, "удари" джамията за сбора в 6.20 ч., местното население се събра пред телевизора на килимче за молитва, защото е Рамазан и до тогава не се хранят. Едва след молитвата седнаха да се поналапат и те.

То много ми хареса. Беше също на западния бряг, в Асуан, малко след като се подмине хотела, в който е писала Агата Кристи /но той е от източната страна/. Ходихме с лодка, управлявана от нубийци. Единият изнесе дайре и се разпя, ние пригласяхме, пляскахме и обикаляхме в лодката /има къде, не е малка/. После мъжът ми седна на една черга и нубийчето се завайка, че отдолу имало стока. Когато отместихме теглото от там, то разви чергата и почна да вади всякакви шарении - дървени и костени фигурки, герданчета, гривнички - абе каквото се сетиш. Каза, че ги била правила майка му. Разбира се веднага ни ги предложи за пазарене. Мъжът ми спазари 5 анха от сандалово дърво /според обявлението/, ама още си миришат на такова вкъщи.
В тази посока реката е страхотна, живописна, водата е чиста и има много птици. Там са и красивите вили, вкл. на техния  певец - мисля че беше Амр Диаб.
Видяхме един хотел на западния бряг /ненаселения/, качен върху висока дюна. Нубийчето ми каза, че там почивали туристи, които обичат тишина и до брега ги смъкват и качват обратно с камили. Видяхме туристите как се къпят в реката, и транспортът беше паркиран до тях също.
В селото ни посрещнаха забулени в черно жени с панери на главите. Там жената се облича в черно, когато навърши 30 години /местния гид разказва това/. За разлика от египетските села, които са пълна мизерия, това беше много скопосно - цели къщи /ако сте виждали типичната египетска къща се сещате защо акцентирам на това.../, пъстри, в ярки цветове. Нас ни заведоха на гости в най-синята за моя радост. Приличат малко на къщи в Перу или Чили. Те са на по 2-3 етажа с много интересна архитектура вътре, отворени стаи, затворени стаи, разни стъпала отвред, раздвижени балкончета и... си гледат пак крокодилчета. Синът си взе едно да го види и се снима с него. Интересното е покривът - куполобразен с отвори, направен така, че да става проветрение. Подовете навред са с пясък. И защото е по-удобно, евтино и лесно за поддръжка, и защото ако влезе някоя гад, оставя в пясъка следи и можеш да разбереш, че се е намъкнала и къде е отишла. Полезно решение.
Там, на последния етаж, ние пихме каркаде с лед и ни гостиха пак спитки, сирена, плодове и зеленчуци.
На мен местната храна много ми допада. Но аз не обичам манджи със сос. Обичам точно това - сирене, плодове, зеленчуци, по възможност - най-малко готвени. И всякакви подправки, без сол. Слава Богу, сол не са слагали, освен по сирената. Подправките са все едни такива, с интересен аромат.
Минахме и през пазарчето - сергийки с джунджурийки, подправки, храни, каквото се сетите, като ви кажат "арабски пазар". Местните и в нубийското село повечето са си мюсюлмани.

Много умно дете, правилно разсъждава, Веси.
Моята също се беше размислила за това, че се чувства невидима и анонимна пред компютъра. Но го приема по-философски засега. Говорихме и съм обяснила, че това ще е временно (вътрешно нямам тази огромна увереност, но пред нея давам такъв вид).

Джуди, супер интересно пътуване,

Харесва ми темата на есето на АК. Най-хубавото е, че наистина децата не са поставени в клишето "Какво е искал да каже авторът", а могат сами да разсъждават, без догми за правилно и грешно. Винаги съм смятала, че това е есенцията на писането.
И да, съгласна съм със Звънче, ние имаме изградени коловози от нашето образование, които често не можем да преодолеем. Затова и с такива задачи те май се справят по-добре от нас.

А на моя въобще не му пука полезен ли е, не е ли. Гледа си работата, играе, ако му поръчам нещо - прави го. И не се замисля по тоя екзистенциален въпрос. Много му трябва да си усложнява живота! Той може у нас, може на училище, с работа, без работа, с хора, сам, всякак може и са рядкост нещата, които могат да го изкарат извън релси. То и ние не го ръчкаме особено. Имам там едни прости и ясни изисквания, лесни да се запомнят и това е.
С огромен интерес слуша из храмовете и гробниците, както и в автобуса разказите на екскурзоводите. Него такива неща го вълнуват - история, храна, техника, храна, войни, храна, въоръжение, храна, басейн, животни, интернет, театър.