В един брак влагаш отношение, внимание, грижи, помощ..... Не казвам, че не се случва на някой партньор да не му липсват и той да изневери.
- Публикувана: 13 апр. 2021, 15:50 ч.
- Последно мнение: 16 апр. 2021, 01:23 ч.
Фиктивни връзки
Извинявай, ама така не е ли още по-вярно?...
vяsko, разбрах ти мнението, но ме накара да развия друга гледна точка просто като подсещане:
Скрит текст:
Моралните рамки не са за красота измъдрени, не и за осъждане, а като указание за по-добър живот в рамките на възможните условия и ограничености за всеки отделен индивид. Те не служат за осъждане,, въпреки че най-честата им злоупотреба от нас, хората, е точно такава. А по същността си те са ориентир за подобряване качеството на живот на сам, човека. Защо? Защото, без значение дали хората си дават сметка, всички сфери на живота им са в тясна взаимовръзка една с друга, понеже произлизат от една същност, от една личност и когато започне човек да вреди, да нанася вреда някому, да лъже, да мами, /да не изброявам всички/ в една сфера, в друга качеството се понижава, даже преминава в минус.
Оправданията какво са? Защо трябва да се оправдава човек? Защо един доволен от себе си човек ще се оправдава и ще се налага да обяснява себе си?
Оправданията какво са? Защо трябва да се оправдава човек? Защо един доволен от себе си човек ще се оправдава и ще се налага да обяснява себе си?
Скрит текст:
Тоест, моралът и произтичащите от него правни закони, норми на поведение и т.н. са в помощ на способността на някаква група хора да съжителства с най-малко триене върху дадено парче земя. Моралът, който се обезсмисля ако не е в комплект с осъждане, е в услуга на това да имаме някакво общество и ред и няма общо с проявата на разбиране към отделния човек, който е това което е не по свой избор. Колкото повече разбираш, толкова по-няма за какво да съдиш и наказваш. Оттук и цялата основа на повечето религии заминава по дяволите, но няма да отиваме там. Оправданията - те са лесни, конформизъм, стремеж да се впишеш обратно в обществените норми за правилно и грешно, да станеш пак част от стадото си, да се реабилитираш в нечии очи. Един доволен човек би се оправдавал, когато това, от което е доволен е застрашено заради негово действие. Или просто когато одобрението на друг/и му е съставна част от доволството, тъй като всички сме малко или много социални животинки и виждаме себе си и през очите на околните.
Е да де, ама "добро" е толкова относително и различно в различните общества. Не бих искал да му задавам аз стойностите, то и геноцид може да е "добро" според локалните особености на средата и не е като да не е било.
Аз, да кажем съм ок. Въпреки че ми се въртят някакви мисли и чувства.
Обаче от къде на къде ще съдя аз за мислите и чувствата на съседната двойка? Какво знам аз за тях? Може да ги познавам 10 г и какво? Дето вика майка ми: Гледаш наглед като тиква на плет. Нищо не знаем за другите, всъщност. Съответно въобще не мога са съдя и да раздавам морал защо Х изневерил на У.
Обаче от къде на къде ще съдя аз за мислите и чувствата на съседната двойка? Какво знам аз за тях? Може да ги познавам 10 г и какво? Дето вика майка ми: Гледаш наглед като тиква на плет. Нищо не знаем за другите, всъщност. Съответно въобще не мога са съдя и да раздавам морал защо Х изневерил на У.
Примерът с геноцида и обиколните му локуми е достатъчен. Не ми се влиза в ненужна игра на думи.
Аз във фиктивна връзка не мога да съществувам. Много ми е важно да съм себе си с човека до мен и да срещам откликване и разбиране.
Защото отвръщам със същото. Лъжи - абсурд.
Да се разминаваме в къщи без допир, без да коментираме ежедневието ей така , било и за 30мин вечерта не ми се е случвало.
То затова не се борих и за тази фиктивност и уж сигурност, когато настъпи.
Избора на другите го приемам. Близки и приятелки..Имам такива с "куци отношения" , които сме коментирали. Казвала съм си мнението, но съм приемала избора им.
Защото отвръщам със същото. Лъжи - абсурд.
Да се разминаваме в къщи без допир, без да коментираме ежедневието ей така , било и за 30мин вечерта не ми се е случвало.
То затова не се борих и за тази фиктивност и уж сигурност, когато настъпи.
Избора на другите го приемам. Близки и приятелки..Имам такива с "куци отношения" , които сме коментирали. Казвала съм си мнението, но съм приемала избора им.
Споделяте ли всички свои емоции, желания и намерения с партньора си?
Какво не бихте простили?
Изневярата е следствие от емоционални или сексуални липси?
Как бихте реагирали, ако се влюбите в друг(а), но сте с партньор?
Авантюристите склонни ли са към сериозно обвързване и промяна?
Какво не бихте простили?
Изневярата е следствие от емоционални или сексуални липси?
Как бихте реагирали, ако се влюбите в друг(а), но сте с партньор?
Авантюристите склонни ли са към сериозно обвързване и промяна?
2. Да не оправдаят доверието ми.
3. Предполагам, че обикновено да, но сигурно има и други случаи. Не знам от личен опит.
4. По принцип не действам импулсивно, така че и за тази ситуация бих взела решение след обмисляне. Ще зависи доколко сериозно съм обвързана с партньора, имаме ли брак и дете и т. н.
5. Не знам, нямам личен опит.
Отношенията не винаги са по калъп. Даже и изневярата..
След 30-40г брак, когато сте си вече само другарчета ..
Ако единия не иска или не може, а ти му даваш всичко. Грешно ли е тайно да си вземаш твоето?
От уважение към партньора да лишваш себе си от нещо, което ти е желание? Трябва ли да правиш компромис със себе си?
След 30-40г брак, когато сте си вече само другарчета ..
Ако единия не иска или не може, а ти му даваш всичко. Грешно ли е тайно да си вземаш твоето?
От уважение към партньора да лишваш себе си от нещо, което ти е желание? Трябва ли да правиш компромис със себе си?
Чакай сега, аз съм станала на 50-60-70 години, дотук всичко е било прекрасно, но сега той не може? Еми, няма да търся други мъже, да. С него ще си бъда и ще правим само каквото можем, каквото не можем - здраве да е. 
Е да де, но си жена..:Мъжката логика и нагони действат различно
А... ми то, жената... как да не може? 
Остава да не иска. Това на всяка възраст е... кофти към партньора. Т. е. вече й е омръзнал, не го обича, неговите нужди не я касаят.
Има право да се чувства предаден. Но честният вариант е да прекрати връзката. Не поради липсата на секс, а поради липсата на любов в нея.
Остава да не иска. Това на всяка възраст е... кофти към партньора. Т. е. вече й е омръзнал, не го обича, неговите нужди не я касаят.
Има право да се чувства предаден. Но честният вариант е да прекрати връзката. Не поради липсата на секс, а поради липсата на любов в нея.