Здравейте и от мен! 
Аз съм от момичетата, които по-рядко пишат тук, защото все още си нямам бебче, ето защо тази тема ми направи впечатление. На 24год.съм, не че нямам желание, но партньорът ми мисли, че и двамата още не сме готови!С интерес следя форума, защото съм работила в детско заведение 3год. и освен това искам да знам всичко за бременността, раждането и отглеждането на деца! Още по-любопитно ми е наистина как хората се решават да станат родители и дали мнението на някоя от вас по този въпрос се е разминавало с това на партньора!
Аз съм от момичетата, които по-рядко пишат тук, защото все още си нямам бебче, ето защо тази тема ми направи впечатление. На 24год.съм, не че нямам желание, но партньорът ми мисли, че и двамата още не сме готови!С интерес следя форума, защото съм работила в детско заведение 3год. и освен това искам да знам всичко за бременността, раждането и отглеждането на деца! Още по-любопитно ми е наистина как хората се решават да станат родители и дали мнението на някоя от вас по този въпрос се е разминавало с това на партньора! 
.Но за глупостта и нерешителността ми съдбата ме наказа - баща ми, който аз обожавах, неможа да доживее този миг. 3 мес. преди да разбера че съм бременна, той почина.Поне да ме беше завел до олтара.Неговата смърт ме накара да разбера че никога нищо не става както ти го искаш и че никога не можеш да плануваш живота.
При вас подобен проблем имало ли е с вашите бъдещи татковци? 
хи-хи
, само че като чета тук, не е когато реша, а когато дойде, и вече искам още повече, ама как да не се панирам за най- малкото нещо, че да съм спокойна по време на бременността? 
). Няма по - голяма радост от това да имаш дете, лишенията и трудностите са много, но това е смисълът на живота. Не може да се сравни с никоя работа, с никакви пари, жилища и пр. материални придобивки. А и когато цари желание и любов нещата се нареждат от самосебе си. 
