Как се решихте на бебе?

  • 3 751
  • 60
  •   1
Отговори
8 окт. 2006, 16:20 ч.
Здравейте всички!
Отдавна ме мъчи един въпрос - как да се реша да имам бебе. Доста мои познати вече си имат бебета и ми е много приятно да си играя с тях, а и мисля, че ми е време. А и искам. От друга страна пък, работя на хубаво място и ми плащат много добре, не искам да си загубя работата поне още известно време - каним се да теглим заем за ремонт на жилището, а ако напусна работа (там не искат да плащат майчинство и директно гонят!), кой ще ми изплаща заема и едновременно да гледаме дете с една заплата? newsm78 Мъжът ми и той споменава за дете, аз все му казвам "Да направим ремонта и после". Ама докога с това "после"? Дайте някакъв съвет. Някоя от вас имала ли е подобна дилема за разрешаване? И как я разреши?

# 1 8 окт. 2006, 17:07 ч.
  • Бургас
  • Мнения: 1 237
Е ами че каква е тази толкова хубава работа където не искат да плащат майчинство, ами че то се плаща от държавата. Те шефовете ти не се бъркат в джоба си, освен да ти намерят заместник за има няма 2 години. newsm78 Пък след 2 години то ще си покаже. Аз съм на принципа: Няма незаменими хора - има неповторими. И при нас има търпимост от към майчинството. Нали сме зрели хора. Като има нужда ще намерим време да си свършим работата и извънредно. Ама хора разни...  bouquet Hug
А поводи за отлагане мнооооого, ама времето си лети....

# 2 8 окт. 2006, 17:14 ч.
  • Мнения: 1 495
Не ми е много подобна дилемата, но напълно те разбирам. При мен настоящата работа е добре платена, с всякакви допълнителни грижи за служителя, редовни премии и страхотна работна атмосфера. Но все пак започва да ми тежи, че работата започва да ми става еднообразна и ми се иска повече развитие. Иска ми се да сменя първо работата, но пък там дали няма да е отношението към бременните, както при теб. Мен такива дилеми ме тормозят. И друго, образованието, но живот и здраве до месец ще съм завършила, а до 2-3 месеца ще сме в собствен дом.
Но си мисля, че особено за нашето поколение е все по-нормално да се двуомим и да обмисляме и премисляме от всички страни.
Някой път си казвам , и какво , искаш всичко да е наред, жилище, добри доходи, ако може и кредитите да са изплатени и т.н., а няма ли пък от друга страна опасност да презадоволяваме децата си, ако са ни изпълнени всички тези високи условия, които поставяме...

# 3 8 окт. 2006, 17:32 ч.
  • Мнения: 6 998
Не може да те изгонят бременна. Освен това не фирмата плаща майчинството.
Иначе то и ние отлагаме, те повечето момичета тук ме познават, аз съм прословута с моето отлагане Laughing Но ми писна  - мине ли тая година половина - две, толкоз, никакво отлагане повече.
Освен това - няма да сте с една заплата, нали от 2007 на майките ще им изплащат 9 месеца 90% от заплатата? Ако наистина ти се иска, много ме съмнява такива въпроси да те спират. Мен ако не ме спираше мъжа ми, досега поне 2 щях да съм родила, така - безработна и незавършила висше Laughing И още нещо - никой, ама никой не ти гарантира, че бебето ще стане първия месец и веднага ще те изгонят и ще виснете ти бременна без работа , с кредит, само на негова заплата. Нещата може да се проточат доста след изплащането на кредита.Нещо,което , разбира се, не ви пожелавам, но е вероятност.
Упех ти пожелавам, дано се решиш! Hug

# 4 8 окт. 2006, 17:58 ч.
  • Мнения: 397
Цитат на: Еовин в нд, 08 окт 2006, 17:32
Не може да те изгонят бременна. Освен това не фирмата плаща майчинството.
Peace Така е!!!
Според мен никога няма да дойде момента, в който да си кажеш: "Ето, сега е момента да си направим бебе, нямаме никакви битови и професионални проблеми, всичко е О.К." Такъв момент никога няма да настане - винаги ще има нещо, за което да се притесняваш, да се чувстваш несигурна или неподготвена! Аз по същия начин все отлагах /а пък ми се искаше бебе!?/, все не бях готова, имах си хубавата работа /и си я имам все още!!!! Praynig/ и си мислех, че трябва да мине година, две, да постигна нещо в професионален аспект, да се развия пък тогава....но ето, че се случи - забременях....и тогава всичко придоби нов смисъл!!!! Вече съм пак на работа /на същата хубава работа!!!/, продължавам да се развивам с нови сили, по-уверена съм в себе си, по-решителна и по-щастлива, че имам такъв прекрасен син!!!! Затова не отлагай повече, а дерзай!!!! Желая ти го от сърце!!!   bouquet 

# 5 8 окт. 2006, 18:15 ч.
  • Мнения: 616
Проблемите  никога няма да свършат а годинките ще отлетят а децата са "наркомания" и първо искаш едно а после още едно а като се мисли много после няма време.Ти и твоята половинка обаче сте хората които трбва да решите. Peace

# 6 8 окт. 2006, 18:16 ч.
  • Мнения: 264
Здравей мила Grinning.Според мен ти не си готова да имаш бебе и просто си намираш оправдания за това  Thinking.Аз лично не разбирам как в един момент ти се иска и си готова и след това не ти се иска или не си готова newsm78 Разбира се в това няма нищо лошо,но знай че най-подходящият момент никога не идва  и винаги ще има първо да направим това и после бебето.
Пожелавам ти успех Grinning

# 7 8 окт. 2006, 18:18 ч.
Цитат на: Еовин в неделя, 08 октомври 2006, 17:32
Не може да те изгонят бременна. Освен това не фирмата плаща майчинството.

Не може, ама може. Миналата година едно от момичетата там забременя и изведнъж я обвиниха в разпространение на фирмени тайни и я изгониха като мръсно куче. Confused
Освен това още преди да ме викнат на второ интервю, сегашният ми шеф ме попита директно дали възнамеряваме да имаме скоро деца, защото на него му трябвали хора, които да му работят и да влага пари в тях. Така че, очаквам всичко, ама както ми каза една моя приятелка, маминка отскоро: "Като го видиш как те гледа и иска да види света чрез теб, забравяш и работа, и ядове."
Затова ви благодаря на всички за мненията и ще се срещаме по-често из форума занапред. Всички сте много готини! Simple Smile

# 8 8 окт. 2006, 18:20 ч.
А може и да не съм готова, ама защо така тайничко се заглеждам по децата на приятелките ми? Thinking

# 9 8 окт. 2006, 18:25 ч.
  • Мнения: 5 370
Цитат на: justkata в нд, 08 окт 2006, 18:20
А може и да не съм готова, ама защо така тайничко се заглеждам по децата на приятелките ми? Thinking
Щом е такова отношението към тебе в тази фирма и щом очакваш изгонване-то по-добре първо се огледай за нова работа. Отделно докато си бременна и имаш дете до 3 години-трудно могат да те пипнат. Само чрез инспекция по труда.
Няма незаменими хора-има шефове, дето се правят на интересни.
Била съм в болничен за задържане, после си гледах детето до края на юли т.г. Никой нищо не ми направи. После напуснах и отидох в друга фирма.

# 10 8 окт. 2006, 18:35 ч.
  • Ботевград
  • Мнения: 2 289
Здравей, като те чета, все едно чета моята история!
Ние също отлагахме бебето цели 5 години  Tired
Купихме апартамент, изплащахме го, после кола, ремонт, нови мебели .....
Искахме бебе, но все оставаше на заден план!Чудех се как така ще си оставя работата и ще заживея с 160 лв. майчинство?
В началото на тази година - във възможно най-неподходящият момент се решихме и през февруари и Свети Валентин започнахме опитите  Heart Eyes
Целият ни апартамент беше натъпкан с фибрани, цименти, лепила, шпакловки, латекси, дограми и майстори ......
Бебчо стана от първият път!
През март се зарадвахме много на новината! Сега вече се тресем от вълнение, защото след около месец и малко го очакваме~!
Аз продължавам да ходя на работа, но когато носиш живот в себе си и той е комбинация от твоя и от живота на любимият ти човек - повярвай, работата и заплатата не са на първи план!
Работа винаги ще има! Имало я е и преди нас, ще я има и след нас!
А и винаги можеш да обмислиш варианта с бавачка вкъщи и ти да си продължиш работата!
Но не отлагай момента! Ако смяташ, че си готова - не би трябвало да имаш пречки или оправдания!
Бъди силна и смела!
Очакваме скоро радостни вести!
И помни-ако чакаш подходящ момент ... няма да дочакаш скоро!   bouquet

# 11 8 окт. 2006, 19:54 ч.
  • София
  • Мнения: 2 381
Цитат на: zaio в нд, 08 окт 2006, 18:16
Здравей мила Grinning.Според мен ти не си готова да имаш бебе и просто си намираш оправдания за това  Thinking.Аз лично не разбирам как в един момент ти се иска и си готова и след това не ти се иска или не си готова newsm78 Разбира се в това няма нищо лошо,но знай че най-подходящият момент никога не идва  и винаги ще има първо да направим това и после бебето.
Пожелавам ти успех Grinning
Аз пък я разбирам. Просто това не са различни моменти, а може би - периоди. А и зависи какви "по-дребни" неща се случват около нея и какво е моментното й състояние.
Цитат на: ЧЕРВЕНАТА ДЕПEshark-чица!!! в нд, 08 окт 2006, 18:25
Цитат на: justkata в нд, 08 окт 2006, 18:20
А може и да не съм готова, ама защо така тайничко се заглеждам по децата на приятелките ми? Thinking
Щом е такова отношението към тебе в тази фирма и щом очакваш изгонване-то по-добре първо се огледай за нова работа. Отделно докато си бременна и имаш дете до 3 години-трудно могат да те пипнат. Само чрез инспекция по труда.
Няма незаменими хора-има шефове, дето се правят на интересни.
Била съм в болничен за задържане, после си гледах детето до края на юли т.г. Никой нищо не ми направи. После напуснах и отидох в друга фирма.
Доколкото знам бременна могат да уволнят при закриване на фирмата и в други подобни изключително тежки случаи. Ако закрият твоя отдел или нещо подобно, работодателят е длъжен да те прехвърли на друга длъжност. Ако се опитат да те уволнят се оплачи в Главната инспекция по труда или в социалното министерство. Правят проверки по фирмите, като не казват кой им се е обадил или е подал жалба.

# 12 9 окт. 2006, 09:08 ч.
  • Мнения: 1 008
Изборът на жената винаги е бил по-труден. Може би не си готова на тази крачка. Когато си готова, повярвай, няма да ти пука нито за работата, нито за ремонта... Трябва да поискаш да станеш родител повече от всичко друго, а не защото ти е дошло времето и всички около теб имат бебета. Тези неща се осъзнават по различно време от различните хора.
Колкото до работата... ще си намериш друга, живот и здраве, всичко да е наред... И аз имам проблеми в работата, на практика се оказва, че ще ми разпределят задълженията и няма да ме замести никой, така че евентуално няма къде да се върна. Не ми е особено приятно, но бебето ми е по-важно от всичко.
Успех с решението Wink

# 13 9 окт. 2006, 09:54 ч.
  • Мнения: 780
Хайде и аз да се разпиша тук
Мила justkata не знам до колко си готова ти или мъжът ти но това момичетата са го обсъдили вече пък и смятам че за това никога не си достатъчно готов то просто става когато трябва да стане и това е но искам накратко да ти разкайа една историйка на моята приятелка с която сме отраснали заедно
значи тя и съпругът и бяха състуденти луда Любов и т.н. много искаха бебче но все отлагаха първо да завършат после да си купят жилище после да го обзаведат после да си намерят хубава работа намери си тя после и той и така си минаха годинки но не и желанието им то стана по силно и ето бебчо стана тя роди едно прекрасно момченце всичко беше на 6 и някъде мисля че малкия беше на около3-4 месеца и започнаха здрави съкращения във техните фирми и познай кой изхвърча те и двамата и какво това ли беше най- подходящия момент??????//
но те си продължиха упорито и се справиха а имаха си разни дългове естествено да плащат но се справиха
та мисълта ми беше че ако има желание има и начин просто си отговори на този въпрос и готово
пожелавам ти скоро да се решиш Peace smile3504

# 14 9 окт. 2006, 10:03 ч.
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Цитат на: cher в пн, 09 окт 2006, 09:08
Изборът на жената винаги е бил по-труден. Може би не си готова на тази крачка. Когато си готова, повярвай, няма да ти пука нито за работата, нито за ремонта... Трябва да поискаш да станеш родител повече от всичко друго, а не защото ти е дошло времето и всички около теб имат бебета. Тези неща се осъзнават по различно време от различните хора.
Колкото до работата... ще си намериш друга, живот и здраве, всичко да е наред...
Точно  Peace Аз когато поисках дете нищо друго не ме интересуваше.
Аз отгледах едно бебе, после още едно. В началото на септември започнах да си търся работа и от 01.10. намерих такава, от която съм много, ама много доволна. Работа се намира и това не е оправдание да не станеш майка.

# 15 9 окт. 2006, 10:18 ч.
  • София
  • Мнения: 3 271
Виждам, че има много отговори по темата, но аз искам да ти кажа нещо - ти какво си мислиш - че хоп - решеваш този месец  и си бременна  Blush (много малко са жените, които могат да си плануват бременността 1/1000, това лекар ми го каза).

Според мен почни да правиш опити за забременяване и да си търсиш друга работа ( най-добре държавна, там трудно могат да те изгонят, заради бременност, а и по-лесно ще вземеш заем) и ще видиш как всичко ще се нареди Hug
Успех!! Peace

# 16 9 окт. 2006, 10:22 ч.
  • Мнения: 11 018
Или искаш, или не, няма какво да се решава. Всичко друго е оправдания.  Ако чакаш идеалния момент - такъв няма  Rolling Eyes

# 17 9 окт. 2006, 11:11 ч.
  • Мнения: 2 825
Ние не сме го 'решавали', един ден просто спряхме да се пазим, но не и да правим бебе на всяка цена. Първия месец като дойде лелката имаше леко разочарование, втория по-голямо и така след няколко месеца осъзнахме, че много го искаме, че не ни пука за работата, за апартамента, за парите. Тогава започнахме наистина да правим бебе - да следим дните, да се съобразяваме с триковете за по-лесно забременяване и тн.

# 18 9 окт. 2006, 11:13 ч.
  • Мнения: 560
Директно отговарям на въпроса ти - трудно. Не заради финансови причини, а по - скоро психологически - имам един спонтанен аборт преди три години. След това ни беше страх да не се повтори и този страх продължи до май тази година. При мен мина по - бързо, но при половинката ми може би и досега го има. Но в момента сме решили твърдо и действаме по въпроса. Желая ти успех и помни, че живота на човек никога не може да бъде идеален. Децата са смисъла на живота и най - често дългото отлагане е грешка. Успех!

# 19 9 окт. 2006, 11:51 ч.
  • София
  • Мнения: 12 554
Колкото и теми да пускаш и колкото и мнения да получиш, истината е една - и смятам, че всички мами тук ще ме подкрепят. В момента, когато видиш детето си и го гушнеш, когато започне да ти се усмихва от креватчето и да гука - изобщо, ама изобщо не ти пука нито за работа, нито за заплати, нито за придобивки. Поне при мен стана така. От 18-та си година работя. Сега съм на 29. И работата ми е супер динамична и интересна. А сега...светът се обърна на 180 градуса. И не ме интересува нищо освен сина ми. Това е. Отдавна съм се убедила в максимата, че няма "не мога" има "не искам". Независимо дали е съзнателно или не. Помисли и успех!  bouquet

# 20 10 окт. 2006, 09:53 ч.
  • Мнения: 235


  И аз така чаках - първо да оправя работата, после да оправя нещо друго, как ще живеем с една заплата. Извинения - колкото искаш. Е, сега уж всичко ми е наред, но вече година и половина опити, опити, нерви, плач и т.н..Годинките все повече стават, а с тях и отчаянието ми. В същото време докато аз все отлагах, мои приятели си направиха бебенце, изгледаха го с "едната заплата" (и то доста добре), бяха и на квартира.
  Не знам какво да те посъветвам. Ако на мен някой ми беше казал какво ме очаква, въобще нямаше да отлагам. Но, това е животът.
  Помисли и не се оставяй работата да те повлече. Успех

# 21 10 окт. 2006, 23:12 ч.
  • Мнения: 262
И аз съм от тези, които не могат да се решат на бебе  Sick, а и мъжът ми също, де. а сме на 30 вече, той навършени, аз не  Mr. Green При нас същите оправдания: жилищен заем, ремонт, работа, как ще я караме с една заплата и така нат. и ...... След някой и друг месец ще спрем да се пазим, пък дано да стане скоро  Praynig

# 22 12 окт. 2006, 02:20 ч.
  • Мнения: 289
Имах сходна дилема, как я разреших - ами оставих всичко в ръцете на съдбата  Simple Smile бях, както се казва, на етап "иска ми се, ама не ми стиска", спрях да се пазя, но забременях чаааак след една година. Така че, имай предвид, че това решение всъщност не е единствено наше решение - за съжаление,  и когато решиш,че моментът е дошъл, този момент всъщност може да не настъпи още доста време.

От друга страна, едва ли ще има "идеален момент", съдя по себе си - нямах кредити, имам собствено жилище, кола, достатъчно пари на този етап, сериозна връзка - и пак не бях 100% сигурна, че съм готова за дете. Но, постепенно започна да ми се губи смисълът от всичко, което правя, например - защо да ходя на море, като съм била толкова пъти, обаче се разтапях като гледах как дребосъчетата изпадат във възторг от него! И постепенно осъзнавах, че имам нужда да променя нещо, и да открия някакъв нов смисъл във всичко, което правя, така стигнах до идеята за дете. И те уверявам, че няма работа, която да си заслужава повече от усещането да създадеш нов живот, и да гледаш как расте и открива света пред очите ти!

Желая ти скоро да се почувстваш достатъчно готова да промениш живота си коренно - за да се увериш, че си е заслужавало "жертвите"  Peace

# 23 12 окт. 2006, 23:36 ч.
  • СОФИЯ
  • Мнения: 397
Идеален  момент за дете няма , ако го  чакаш - никога няма да имаш деца.А никоя работа, нито апартамент или кола не могат да се сравнят с усещането да станеш майка! Чаках второто си дете дълги години по същите причини - първо дълго го отлагахме : апартамента, кариерата, после то пък не ставаше. И така- цели 10 години. Сега, когато съм щастлива майка на двама дори се питам  да не родя ли още едно дете на 40 ? Работя пак същата страхотна работа , както преди да родя, е трудно ми е , но се справям. Денят ми завършва при разумен вече  пораснал тинейджър и доверчиво и гальовно бебе! Какво повече от това??

# 24 12 окт. 2006, 23:47 ч.
  • Мнения: 7 914
....Реших ме се един ден....ама не стана...чакахме за заветниоте 2 чертички 2 1/2 години... сега остана още амлко , за да си гушнем бебчо...
... трябва да си късметлия за да стане когато решиш.... Peace

# 25 13 окт. 2006, 00:12 ч.
  • Мнения: 337
Ние се решихме преди 3 месеца,но бебето не се е решило още Confused
Мъжа ми се чувства готов вече 2 години,ама на мен до скоро все не ми стискаше.Сега,като виждам,че не става от първия път ме е яд,че не сме пробвали по-рано ooooh!

# 26 13 окт. 2006, 11:52 ч.
  • Мнения: 402
привет и от мен, момичета ! много се радвам да се запозная с вас Simple Smile това настина си е сериозен въпрос- как една двойка се решава да има дете , защото като се замислиш -това зависи от страшно много неща. но в действителност- всичко е съдба  Peaceкогатое писано, тогава ще стане и нищо, абсолютно нищо друго няма значение- не го казвам, защото много искам дете, а просто защото наистина то идва на 1во място пред всички страхове и лоши обстоятелства  Heart Eyes
аз искам бебе от момента, в който по4увствах , че обичам приятеля си с цялото си сърце  Heart Eyes, т.е. от преди 2 години.разбира се тогава беше още рано , но преди 7 месеца забременях без да е планирано #Crazyот нерви ли, незнам от какво, но направих спонтанен аборт  Cryслед това изветсно време изобщо не исках и да си помислям за дете от страх и заради това 4е видях, 4е Той изобщо не е готов .но явно съм се излъгала, защото оттогава той сякаш порасна, постоянно говори за бебоци, намери си нова, много по-добра работа и в близко бъдеще ще се изнасяме да заживеем заедно Simple Smile от 4 месеца пак правим опити , засега безрезултатни Tiredно вярвам 4е когато искаме силно, нещата винаги стават Simple Smile късмет на всички !  Heart Eyes

# 27 13 окт. 2006, 17:29 ч.
  • Мнения: 3 376
Ми в края на краищата това е най-естественото нещо на света Simple Smile Ако нашите прадеди бяха имали нашите душевни терзания - "дали сега е моментът", "дали това е човекът", "дали няма да ме уволнят от работа", светът нямаше да е 6 милиарда души Laughing По-спокойно и оптимистично гледай на нещата. Първо, прецени дали искаш деца до толкова, че вече да си нетърпелива да усетиш шут в тумбачето  Heart Eyes И от там нататък, живей така, че всичко да се нареди както го искаш. Хубави съвети са ти дали девойките в тази тема. Хващаш живота за ушите и си го нареждаш както те кефи   bouquet

# 28 15 окт. 2006, 13:56 ч.
Ами не сме се решавали! Както четох по-надолу "идеален момент няма".  И честно казано-първо много се притесних от бъдещата промяна. Дори след "закъснението" не си и помислях, че съм бременна-тъкмо си бях сменила работата и не допусках, че може да съм бременна. Просто съм била глупава  CrazyПо-късно обаче разбрах, че нищо не може да се сравни с това да си майка, с момента на раждането и изобщо никакви ядове не си заслужават...независимо от материалната страна на нещата...Тъй че не се колебайте, ами правете любов  Grinning Хайде успех на всички от сърце!  Hug

# 29 15 окт. 2006, 19:56 ч.
  • Мнения: 295
И на мен в началото доста ми пукаше за работата- даже така се притеснявах да не забременея и да изпусна "златната" възможност, която съдбата ми предлага. Но при мен се получи така, че точно съдбата ми отне тази възможност малко по- късно (не получих виза и не можах да започна мечтаната работа). Пак се засипах с работа и почнах да очаквам следващата възможност. Но, освен да се чувствам от нещастна, по- нещастна, друго не получих. Тогава, по Нова година, един приятел ми прати линк с пожелание- то гласеше, че ще ме посети щъркела тази година. Аз така се изплаших... После, един ден след Нова година, приятеля ми си взе парче баница за закуска и късметчето вътре гласеше "имате си вече булка, таз година- люлка". Пак ме присви корема. След два месеца срещнахме едни много близки приятели, които ни съобщиха, че скоро ще си имат бебе. Явно идеята за дете подсъзнателно се е развивала, защото и двамата с приятеля ми много се разчуствахме и започнахме да обсъждаме въпроса. Също трябва да прибавя, че в продължение на една година имаше и много смърт в семейството ми. Някак си естествено се роди желанието в мен за нов живот. Така че месец след срещата с приятелите ни, започнахме с опитите.
Все още искам да се развивам, да имам кариера, но искам да бъда и майка!
В крайна сметка решението си е твое. Успех! Peace

# 30 22 окт. 2006, 22:02 ч.
  • Мнения: 128
Здравейте и от мен! Simple SmileАз съм от момичетата, които по-рядко пишат тук, защото все още си нямам бебче, ето защо тази тема ми направи впечатление. На 24год.съм, не че нямам желание, но партньорът ми мисли, че и двамата още не сме готови!С интерес следя форума, защото съм работила в детско заведение 3год. и освен това искам да знам всичко за бременността, раждането и отглеждането на деца! Още по-любопитно ми е наистина как хората се решават да станат родители и дали мнението на някоя от вас по този въпрос се е разминавало с това на партньора!

# 31 24 окт. 2006, 18:28 ч.
  • София, Манастирски ливади
  • Мнения: 1 194
Здравей миличка!Ние с мъжа ми сме заедно от 6год.Бебка е на 5 мес....???Като я погледнем се чудиме как и за какво сме живяли до сега.Съжаляваме за пропуснатото време.Можехме да имаме детенце на 3-4 год.Но веднага ти казвам защо сме отлагали - поради същите причини които си търсиш и ти.Все нещо не ни беше в ред, залъгвахме се че първо трябва да си подредим живота и в перфектният момент, който, разбира се, не съществува, да си направим бебе.Добре че стана от първия път.Ние сме от късметлийте  Joy .Но за глупостта и нерешителността ми съдбата ме наказа - баща ми, който аз обожавах, неможа да доживее този миг. 3 мес. преди да разбера че съм бременна, той почина.Поне да ме беше завел до олтара.Неговата смърт ме накара да разбера че никога нищо не става както ти го искаш и че никога не можеш да плануваш живота.
Послушай нас мамите, които вече сме познали най-голямото щастие на земята и няма да съжаляваш!!! Успех !!!

# 32 25 окт. 2006, 19:15 ч.
  • Мнения: 128
 Благодаря ти  за съвета  Wink

# 33 26 окт. 2006, 13:47 ч.
  • Мнения: 25
Моят съвет е - АКО СИ РЕШИЛ ДА ИМАШ БЕБЕ НЕ ГО МИСЛИ МНОГО. Дойде ли бебчо всичко се нарежда някак. С пъвия син бях на 21г., втора година студентка, без жилище  и въобще..............., но го  си правихме с мъжа ми  и си го искахме много. Не съм прекъсвала да уча, решихме жилищния проблем/ вярно с помощ от родителското тяло, ама ако можехме сами......../След три години  пазене, една вечер твърде разгорещени с мъжа ми направихме малкото съкровище. То беше рев/макар всъщност да исках да имам второ дете/- аз пред държавни изпити,  мъжа ми с проблеми в работата, на тясно в гарсониера, но........Сега имам двама сина, завърших,  работя и дори си мисля след 4-5 год. да имаме още едно бебче, защото знам че всички проблеми са решими стига да имаш желание и да се понапънеш малко. newsm10

# 34 27 окт. 2006, 09:49 ч.
При мен пък е обратното- не знам как да убедя любимия да си направим бебче! Той е невероятно забавен и грижовен с други малки дечица, но когато "отварям" тази тема, казва, че не му било времето сега, имал други нещо, които искал да направи и така....Аз имам хубава работа, но съм готова да прекъсна за определен период, за да си изкарам майчинството. А и любимият е вече на 35 и май е време да става татко, ако не иска като заведе детенце на училище да го питат "дядо ти ли те доведе"  Joy
Как да го убедя?!? Апартаменти, коли и недостиг на пари винаги ще стоят на дневен ред.... newsm78 При вас подобен проблем имало ли е с вашите бъдещи татковци?

# 35 28 окт. 2006, 12:02 ч.
  • София
  • Мнения: 971
Записвам се, с интерес ще следя темата.

# 36 28 окт. 2006, 15:29 ч.
  • Мнения: 674
Как се решихме ли?Ами много се обичкаме Heart Eyesхи-хи
Отначалото и при нас имаше различие в мненията той се дърпаше,че това небило още оредено онова също и така като си говорехме и чух неговото мнение спрях да говоря на тази тема,но само на другия ден без да обсъждаме нищо и като правихме кекс той сам реши,че е времето и че ако найстина чакаме подходящия момент той никога няма да дойде.
Така,че не му мисли а бързо бебе си прави Mr. Green Laughing Blush

# 37 30 окт. 2006, 00:17 ч.
  • Мнения: 1 196
Двамата с татито трябва да си решите кога е дошъл момента.Обикновено татитата са по-бавни в това решение и трудно се навиват,особено ако са по-свободолюбиви.Но вие настоявайте,че искате бебче.Това е най-прекрасното нещо,което може да се случи в живота на двама души,особено ако те наистина много се обичат,а не си го казват ей така по навик!
Понякога изчакваш заради работа или финанси или нещо друго....Но идва един момент,когато просто не можеш повече и твърдо поставяш въпроса на масата и казваш или-или!Избираш кое от всичко е с приоритет!
А в моя случай когато се решихме в крайна сметка да започнем с опитите - успеха дойде след близо година.Няма да ви казвам какво не ми мина през ума и сърцето,и как мислех,че няма да забременея!
Дано да ви обкуража по някакъв начин!
Успех Heart Eyes

# 38 30 окт. 2006, 22:19 ч.
  • София, Манастирски ливади
  • Мнения: 1 194
Цитат на: мелинда в пт, 27 окт 2006, 09:49
При мен пък е обратното- не знам как да убедя любимия да си направим бебче! Той е невероятно забавен и грижовен с други малки дечица, но когато "отварям" тази тема, казва, че не му било времето сега, имал други нещо, които искал да направи и така....Аз имам хубава работа, но съм готова да прекъсна за определен период, за да си изкарам майчинството. А и любимият е вече на 35 и май е време да става татко, ако не иска като заведе детенце на училище да го питат "дядо ти ли те доведе"  Joy
Как да го убедя?!? Апартаменти, коли и недостиг на пари винаги ще стоят на дневен ред.... newsm78 При вас подобен проблем имало ли е с вашите бъдещи татковци?

Ще ти кажа че и при нас беше така, но това не трябва да те упокоява, щом искаш дете не е нужно да си траеш.Мисля че трябва да си поговорите с половинката ти (не че при мен имаше успех).Той трябва да знае за желанията ти и че ти наистина искаш дете.Ние имаме бебе на 5 мес., но това ми костваше почти 4год. (заедно сме от 6 год.).Като му кажех за дете и поскачаше до тавана и дори не даваше дума да издумам, същото беше и за сватба.Един ден изневиделица ми изтърси да си направим бебе.Казах: ок!И така.И до днес незнам как е стигнал до такова решение, но сега постоянно повтаря че съжалява за изгубеното време и как предишния му живот без детето му се струва безцелен.В един от споровете ни че ни е време за бебе му казах че един ден ще съжалява и така стана.
Недей да си подтискаш емоциите, не се въздържай заради реакцията му - говори!!!
Успех!!!Като стане работата - пиши!

# 39 31 окт. 2006, 10:41 ч.
  • Мнения: 9 095
аз да ви кажа честно, от вчера съм във форума и вече искам да имам бебчо Simple Smile, проблема е само че много ме е страх, много съм " плашлива", и като се притесня, мале..., сега не работя, ами съм втори курс студентка, ама май ще почвам скоро работа, че не ми се седи вече вкъщи, иначе с моето коте сме от скоро заедно, но много си се обичаме и той ми е казал, че това ще стане, когато аз реша Grinning, само че като чета тук, не е когато реша, а когато дойде, и вече искам още повече, ама как да не се панирам за най- малкото нещо, че да съм спокойна по време на бременността? newsm78

# 40 31 окт. 2006, 11:39 ч.
  • Варна
  • Мнения: 1 180
Ех, и аз съм на същия кръстопът. Но ако си сигурна, че това е МЪЖЪТ, няма какво да му мислиш. А и двамата като че ли искате бебче. Давайте смело, тя Съдбата си знае работата  ylinfant

# 41 31 окт. 2006, 11:52 ч.
  • София
  • Мнения: 5 079
Голямата ни любов ни накара да копнеем за оберем този неин най- сладък "плод"... Не мога да кажа, че сме си "оправили" живота на 100%, но пък ако чакахме идеалния момент, това значи той никога да не настъпи и да не се решим никога, животът е достатъчно труден, а времето и нашите репродуктивни способности са взаимосвързани. Отделен е въпросът, че може и да не се получи веднага (ние бебеправихме почти 2 години! Crazy). Няма по - голяма радост от това да имаш дете, лишенията и трудностите са много, но това е смисълът на живота. Не може да се сравни с никоя работа, с никакви пари, жилища и пр. материални придобивки. А и когато цари желание и любов нещата се нареждат от самосебе си. Wink

# 42 31 окт. 2006, 12:08 ч.
  • Мнения: 9 095
Цитат на: Yanina в вт, 31 окт 2006, 11:39
Ех, и аз съм на същия кръстопът. Но ако си сигурна, че това е МЪЖЪТ, няма какво да му мислиш. А и двамата като че ли искате бебче. Давайте смело, тя Съдбата си знае работата  ylinfant
много благодаря, въпреки че май вече решихме проблема- куче или бебе, и ще бъде само бебе Laughing, а относно дали съм сигурна че това е мъжът, незнам точно как се определя, но мисълта, че и двамата не си се представяме разделени май е достатъчен критерий  Peace

# 43 31 окт. 2006, 16:25 ч.
  • София
  • Мнения: 3 524
Цитат на: ol4eto в вт, 31 окт 2006, 11:52
Голямата ни любов ни накара да копнеем за оберем този неин най- сладък "плод"... Не мога да кажа, че сме си "оправили" живота на 100%, но пък ако чакахме идеалния момент, това значи той никога да не настъпи и да не се решим никога, животът е достатъчно труден, а времето и нашите репродуктивни способности са взаимосвързани.
Peace И ние го очакваме с много любов и нетърпение този прекрасен момент!  Simple Smile

# 44 31 окт. 2006, 16:37 ч.
  • Мнения: 2 891
Доколкото разбирам, по новия закон ще ти плащат болнични през първите 10 месеца от майчинството, после можеш да оставиш малкия на баба или гледачка, ако е толкова важно да се върнеш. М/у другото, никой не може да те изгони от работа, защото си бременна, защото закона те пази. Ако все пак се опитат, не подписваш нищо - ВЕДНАГА ти "прилошава" - тръгваш си - отиваш право при АГ-то ти и започваш да теглиш болнични за задържане и това е. Можеш да го правиш 6м., после вече трябва да минеш на комисия. Ако са умни, обаче, твоите работодатели не биха ти правили проблем, защото по схемата, която ти написах те ще плащат заплатата, а няма да има кой да им работи. Помисли и събери смелос.  Wink

Пожелавам ти успех!!!

п.п. Разгледай в търсачката теми за майчинството и кодекса на труда, има много.

# 45 31 окт. 2006, 16:47 ч.
  • Мнения: 9 095
уау, така било значи, аз защото тепърва ще започвам работа и това ми се струва доста интересно...

# 46 1 ноем. 2006, 11:50 ч.
  • Варна
  • Мнения: 1 180
А и имате покрив на главата, които си е ваш. Пари за ремонт ще се намерят Grinning
Ние тепърва ще си купуваме жилище, така че май кученцето ще дойде първо Joy

# 47 1 ноем. 2006, 12:05 ч.
  • Мнения: 9 095
Цитат на: Yanina в ср, 01 ное 2006, 11:50
А и имате покрив на главата, които си е ваш. Пари за ремонт ще се намерят Grinning
Ние тепърва ще си купуваме жилище, така че май кученцето ще дойде първо Joy
аз честно да ти кажа, толкова си го обичам че и без ремонти мога Laughing, пък и за него се отнася, а на вас много успех и да се похвалиш Peace

# 48 1 ноем. 2006, 12:06 ч.
  • Мнения: 454
Ами решихме се-това следваше след едногодишно съжителство, сватбата не е толкова важна за нас, та я отложихме. Бебчо го направихме 1,5 месец след като взехме решението. А иначе и жилище нямаме, живеем на квартира, ама това не ме интересува, важно е да сме живи и здрави, изход се намира винаги.

# 49 1 ноем. 2006, 16:57 ч.
  • Варна
  • Мнения: 1 180
Цитат на: tedy_e в ср, 01 ное 2006, 12:05
Цитат на: Yanina в ср, 01 ное 2006, 11:50
А и имате покрив на главата, които си е ваш. Пари за ремонт ще се намерят Grinning
Ние тепърва ще си купуваме жилище, така че май кученцето ще дойде първо Joy
аз честно да ти кажа, толкова си го обичам че и без ремонти мога Laughing, пък и за него се отнася, а на вас много успех и да се похвалиш Peace
Благодаря ти за пожеланието.  Успех и късмет и на вас balloon

# 50 1 ноем. 2006, 17:07 ч.
  • София
  • Мнения: 7 097
Мъжът ми беше инициаторът да имаме бебе, даже още не бяхме женени. Не съм се колебала, макар че тогава далеч нямахме доходите, които имаме сега.

# 51 1 ноем. 2006, 19:35 ч.
  • Мнения: 62
И ние се решихме на бебе, чак след изпълнението на някои "условия"- първо жилище, после решихме да правим сватба и за да ние по-спокойно за сватбата и медения месец решихме да изчакаме с бебеправенето (да не се притесняваме за бебо, де), добре поне, че не чакахме и ремонта на апартамента.!!! Чакаме вече 5 месеца бебо да дойде и ако знаех че ще е толкова трудно, щяхме да започнем по-рано... Twisted EvilУспех на всички, които като нас чакат с нетърпение двете чертички....
Те бебета май стават от първия път само когато не са планирани Simple Smile newsm78

# 52 1 ноем. 2006, 22:31 ч.
  • Мнения: 1 460
Според мен времето когато си готов да имаш бебе е много относително. Преди си мислех, че трябва всичко да е наред откъм материална гледна точка. След това срещнах мъжа си и от този момент вече исках бебе. Единствено не исках на сватбата си да съм бременна, но ако беше станало щях да бъда много щастлива.
Ако чакаш всичко да се подреди както си искала никога няма да се решиш. То в нашия динамичен живот винаги има по някой проблем.
Давай смело и не се притеснявмай за такива неща. Детенцето е най- хубавото което може да се случи на един човек. А пък и много семейства живеят на квартира и с незадоволителни средства, но щом имаш подкрепа до себе си всичко се решава   bouquet

# 53 1 ноем. 2006, 22:59 ч.
  • Мнения: 1 608
Аз пък мисля, че щом се чудиш значи не си готова. НО проблемът с работата ти е сериозен, него реши първо, като се оттърсиш от тези негативи ще можеш да си пълноценна и да вземеш правилно решение. Колкото до материалната страна - деца се гледат с малко и с много средства, за щастие обаче любовта, с която се гледат е над тези неща. Успех!!

# 54 3 ноем. 2006, 12:00 ч.
  • Мнения: 287
Цитат на: drebo в ср, 01 ное 2006, 19:35
И ние се решихме на бебе, чак след изпълнението на някои "условия"- първо жилище, после решихме да правим сватба и за да ние по-спокойно за сватбата и медения месец решихме да изчакаме с бебеправенето (да не се притесняваме за бебо, де), добре поне, че не чакахме и ремонта на апартамента.!!! Чакаме вече 5 месеца бебо да дойде и ако знаех че ще е толкова трудно, щяхме да започнем по-рано... Twisted EvilУспех на всички, които като нас чакат с нетърпение двете чертички....
Те бебета май стават от първия път само когато не са планирани Simple Smile newsm78
Peace
При нас е същото!Само дето още нямаме апартамент! Sad Ние отлагахме по професионални причини и заради сватбата около 1 година.А толкова много го искахме!И сега какво?Вече четвърти месец не се получава!От работата ни казаха ,че имаме много отговорна командировка догодина ( в средата на септември)и трябва отново да се пазим (поне до юни-юли) newsm45 Толкова сме нещастни! Около нас всички забременяват ....Решихме да си дадем последен шанс-да не се пазим и този месец ,пък после ще му мислим! Но вече ще ни е много трудно smile3518

Последна редакция: пт, 03 ное 2006, 12:24 от крокодил

# 55 3 ноем. 2006, 12:17 ч.
  • Мнения: 9 095
явно са прави мамите, които казват че не става, когато искаш, успех с бебеправенето:)

# 56 3 ноем. 2006, 15:10 ч.
  • Мнения: 3 376
Цитат на: tedy_e в пт, 03 ное 2006, 12:17
явно са прави мамите, които казват че не става, когато искаш, успех с бебеправенето:)

От това може да се заключи, че толкова много сме чакали бебчо, защото адски много сме го искали Heart Eyes Heart Eyes Heart Eyes Аз още продължавам да го чакам и вече нямам търпение.

# 57 4 ноем. 2006, 19:18 ч.
  • Мнения: 966
Бяхме вече женени,всичко ни беше Ок и времето за бебе настъпи Grinning

# 58 7 ноем. 2006, 17:02 ч.
  • Мнения: 45
Ами,сънувах два пъти,че съм бременна,явно бях готова.Приятелят ми(тогава,после съпруг)беше готов  Grinning и хоп...стана от 2ри път.Само едно те съветвам,първо направи ремонт,за да не се видиш в чудо.Правим ремонт откакто бях в трети месец,а сега Бо е на 6м. и продължаваме  Shocked Вярно,че беше на етапи,но многоооо,бе newsm34

# 59 8 ноем. 2006, 12:10 ч.
  • Мнения: 1 104
Според мен много трудно човек може да избере най-подходящия момент за дете. Винаги има едно АКО... но ако човек наистина го желае ще преодолее всякакви трудности. Бъди сигурна. Аз също дълго време не се решавах на тази стъпка. При нас таткото е по-голям куражлия и винаги ми повтаря, че ще се справим. Аз бях по-изплашена от него,особено в началото на бременността, но сега все повече обичам малкото същество в мен. 

# 60 8 ноем. 2006, 12:53 ч.
  • Мнения: 183
За бебе не бяхме говорили с моя приятел / сега мъж / то просто си дойде , не бяхме се пазили няколко месеца , но не винаги и как забременях и аз не знам.Както и да е загубих бебето и сега още повече искам бебе.От работа знам , че няма да ме изгонят даже много добре се грижат за бъдещите майки , сега имаме 3 колежки които са бременни и за 3 се грижат.Сега като мине месечния ми цикъл с мъжо започваме опитите,много се страхувам , но искам бебче , повече от всичко. Laughing

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,

      Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата