Като студентка започнах да чета "Диагностика на кармата" - няколко пъти всичките й томове. След това мирогледът ми се промени из корени. Сега имам съвсем друга философия за живота. Казано на чист човешки език, според мен има живот след смъртта. Но не живот на тялото ти, а на душата. тялото е просто една обвивка, в която се вмъква душата, за да изкара определен период земен живот, когато трябва да научи някои уроци. Така гледам на живота и аз. Що се отнася до съня ти, нищо конкретно не мога да ти кажа. Аз преди често сънувах покойната ми баба, че сме се събрали да й струваме 40 дена от смъртта, а тя седи на масата заедно с нас, но в съня си аз съвсем ясно знаех, че тя е умряла и не трябва да е с нас. Всичко това и на мен ми се струваше много зловещо.
- Публикувана: 8 окт. 2006, 10:26 ч.
- Последно мнение: 8 окт. 2006, 22:43 ч.
Има ли живот след смъртта...
Бимба,
разсъждавам точно като тебе, по-точно вярвам в същите неща.
Вярвам и в сънищата си. Забелязала съм като сънувам нещо, какво идва да ми каже и т.н., особено показателни са сънищата ми преди да се разболеем аз или детето. Например, винаги, когато сънувам цигани, болестта е на лице на другия ден. Зловещо, и както казваш ти, тегло.
За жалост това е само едно предупреждение, но нищо не може да се направи по въпроса, защото нещата на другия ден просто се случват.
Имам починала баба, която много обичах и към която бях много привързана. Изживях много тежко ранната й смърт. Наскоро я сънувах, че подава едни червени щипки на майка ми, а майка ми се смее и казва - защо са ми тия щипки, дръж ги ти. Замислих се на другия ден за съня си, но понеже не открих никакъв смисъл в него, го забравих. След седмица научих, че точно на тая дата (нощта срещу съня), другата ми баба - майка, на майка ми е получила инсулт. Тогава чак се сетих за съня си и за предупреждението. И все се питам - какво от това, че сме предупредени, какво променя това?!?
Относно темата - за жалост не мога да кажа нищо по повод конкретния сън на авторката, но съм съгласна с Джема, че е добре да се подаде някаква дреха и запали свещ. (може това, както казват някои, да са бабини деветинини, но за всеки случай, не е зле да се направи - така мисля аз).
разсъждавам точно като тебе, по-точно вярвам в същите неща.
Вярвам и в сънищата си. Забелязала съм като сънувам нещо, какво идва да ми каже и т.н., особено показателни са сънищата ми преди да се разболеем аз или детето. Например, винаги, когато сънувам цигани, болестта е на лице на другия ден. Зловещо, и както казваш ти, тегло.
За жалост това е само едно предупреждение, но нищо не може да се направи по въпроса, защото нещата на другия ден просто се случват.
Имам починала баба, която много обичах и към която бях много привързана. Изживях много тежко ранната й смърт. Наскоро я сънувах, че подава едни червени щипки на майка ми, а майка ми се смее и казва - защо са ми тия щипки, дръж ги ти. Замислих се на другия ден за съня си, но понеже не открих никакъв смисъл в него, го забравих. След седмица научих, че точно на тая дата (нощта срещу съня), другата ми баба - майка, на майка ми е получила инсулт. Тогава чак се сетих за съня си и за предупреждението. И все се питам - какво от това, че сме предупредени, какво променя това?!?
Относно темата - за жалост не мога да кажа нищо по повод конкретния сън на авторката, но съм съгласна с Джема, че е добре да се подаде някаква дреха и запали свещ. (може това, както казват някои, да са бабини деветинини, но за всеки случай, не е зле да се направи - така мисля аз).
Аз също сънувам починалата ми баба, но странното е, че я сънувам сякаш е жива.
И аз така сънувам баща си.
А най-неприятното ми преживяване по време на сън (това е малко спорно
) е да искам да се събудя,а да не мога.Определям се в състояние на полусън,искам да се събудя,осъзнавам го,но не мога да помръдна.В съзнанието си разигравам сценарии на събуждане,например,че карам мъжът ми да ме разбуди или че сама успявам някак,но дотам.С отворени очи съм(действително),но не мога да мръдна или да говоря...брррррррр.Споменах го във връзка със сънищата,не търся някакво послание в това. 
Мой много близък приятел, Милен, с който учихме 10 години заедно, почина на първия учебен ден когато бяхме 12-ти клас. За мен беше ужасен удар и месеци наред след това ходех като премазана, както и всички общи приятели, които го обичаха. Той беше най-милият човек, който познавах. Терзаех се много за него, понеже почина внезапно, неочаквано и нелепо, терзаех се защото не знаех къде е сега, как е.... и т.н. В крайна сметка никой не знае какво става след смъртта.
Но около 6 месеца след смъртта му сънувах нещо невероятно... Градина, пълна с цветя каквито на земята няма, неземни цветове, багри, ухания... Невероятни гледки наоколо, просто райско кътче. Бяхме събрани там всички приятели на една тераса, от която гледахме и се възхищавахме. И по някакъв начин знаехме, че това сега е домът на Милен. Пред нас имаше отворена огромна книга, в която всеки пишеше по нещо за него. Всички написахме по нещо, спомням си, че аз написах че го обичам и ми липсва. После някой ми каза: "А виж какво е написал Миленски на първата страница". Аз отгърнах и прочетох: "Нека животът ви бъде като река, която тече свободно надолу без да докосва скалите" .
Това странно изречение се запечата в ума ми и се събудих с усмивка. Още помня всичко в съня съвсем ясно. Беше ме обзело спокойствие, знаех, че Милен е добре. И сега го знам! Тогава за пръв път се оттърсих от шока от смъртта му и вече можех да говоря за него с усмивка и по-малко болка.
Когато почина прабаба ми пък, дни след това я сънувах .. на двора на село, където бяхме събрани цялата рода. Прабаба ми държеше на ръце две бебета, повити еднакво, с пухкави бузки, белички, сладки. Беше усмихната и ни ги показваше, после всички започнахме да взимаме бебетата, да ги прехвърляме от ръце в ръце, да им се радваме. Събудих се и бях адски озадачена. Като разказах съня на баба ми (дъщеря на същата прабаба) тя се разплака и ми разказа нещо невероятно... Преди да се роди баба прабаба ми е родила близначета... момченце и момиченце.. които са починали няколко часа след раждането си. "Най-после се е събрала с децата си" каза баба тогава. Не издържах и се разплаках и аз. Оттогава вярвам в сънищата и във връзките между хората, които понякога са толкова силни, че дори смъртта не може да ги прекъсне.
Но около 6 месеца след смъртта му сънувах нещо невероятно... Градина, пълна с цветя каквито на земята няма, неземни цветове, багри, ухания... Невероятни гледки наоколо, просто райско кътче. Бяхме събрани там всички приятели на една тераса, от която гледахме и се възхищавахме. И по някакъв начин знаехме, че това сега е домът на Милен. Пред нас имаше отворена огромна книга, в която всеки пишеше по нещо за него. Всички написахме по нещо, спомням си, че аз написах че го обичам и ми липсва. После някой ми каза: "А виж какво е написал Миленски на първата страница". Аз отгърнах и прочетох: "Нека животът ви бъде като река, която тече свободно надолу без да докосва скалите" .
Това странно изречение се запечата в ума ми и се събудих с усмивка. Още помня всичко в съня съвсем ясно. Беше ме обзело спокойствие, знаех, че Милен е добре. И сега го знам! Тогава за пръв път се оттърсих от шока от смъртта му и вече можех да говоря за него с усмивка и по-малко болка.
Когато почина прабаба ми пък, дни след това я сънувах .. на двора на село, където бяхме събрани цялата рода. Прабаба ми държеше на ръце две бебета, повити еднакво, с пухкави бузки, белички, сладки. Беше усмихната и ни ги показваше, после всички започнахме да взимаме бебетата, да ги прехвърляме от ръце в ръце, да им се радваме. Събудих се и бях адски озадачена. Като разказах съня на баба ми (дъщеря на същата прабаба) тя се разплака и ми разказа нещо невероятно... Преди да се роди баба прабаба ми е родила близначета... момченце и момиченце.. които са починали няколко часа след раждането си. "Най-после се е събрала с децата си" каза баба тогава. Не издържах и се разплаках и аз. Оттогава вярвам в сънищата и във връзките между хората, които понякога са толкова силни, че дори смъртта не може да ги прекъсне.
Истина е ,че човек много трудно би повярвал в нещо ,което не вижда...вярва само в материалното.Както се казва: Око да види,ръка да пипне! Едва когато загуби някой близък,в желанието си да мисли,че той или тя е на по-добро място и под някаква форма душата му продължава да живее,започва да вярва...
Веднъж сънувах,че имам болен зъб,направо гниещ...Усещането беше много гадно и погледнах в съновника.Пишеше,че означава смърт на близък човек.Скоро след това откриха рака на баба ми и няколко месеца по-късно почина...Понякога нямаме обяснения за тези сънища.
Сега,след поредния тежък сън тази сутрин,започнах да чета една книга за душите след смъртта.Явно имам нужда да ме убеждават,че близките ни по някакъв начин са с нас,дори и да не можем вече реално да ги прегърнем!
Ето сайт от където си издърпах книгата,ако някой проявява интерес:
http://zashto-kak-podkrepata.hit.bg/knigi.htm
"Пътят на душите" на д-р Нютон
И благодаря на всички,които споделиха!
Веднъж сънувах,че имам болен зъб,направо гниещ...Усещането беше много гадно и погледнах в съновника.Пишеше,че означава смърт на близък човек.Скоро след това откриха рака на баба ми и няколко месеца по-късно почина...Понякога нямаме обяснения за тези сънища.
Сега,след поредния тежък сън тази сутрин,започнах да чета една книга за душите след смъртта.Явно имам нужда да ме убеждават,че близките ни по някакъв начин са с нас,дори и да не можем вече реално да ги прегърнем!
Ето сайт от където си издърпах книгата,ако някой проявява интерес:
http://zashto-kak-podkrepata.hit.bg/knigi.htm
"Пътят на душите" на д-р Нютон
И благодаря на всички,които споделиха!
Ето сайт от където си издърпах книгата,ако някой проявява интерес:
http://zashto-kak-podkrepata.hit.bg/knigi.htm
"Пътят на душите" на д-р Нютон
http://zashto-kak-podkrepata.hit.bg/knigi.htm
"Пътят на душите" на д-р Нютон
когато една душа, обитаваща едно физическо тяло, си свърши мисията на Земята, то тя(душата) се отделя от него(тялото) и настъпва физическата смърт (на тялото).но душата се връща от там, където е била и преди. и чака реда си за ново тяло.всяко едно прераждане е мисия, начин да се научи урока от предходния земен живот в който малко или много сме извършвали грехове.а грях е дори и лошата мисъл.
....
....
Никога не мога да твърдя нещо, което не съм видяла, почувствала, усетила, нещо което да ме убеди.
На въпроса - за мен за сега няма. Когато умра, ако има след това живот ще разбера, но ако няма - никога няма да науча. Аз също сънувам кошмари, понякога ги помня цял ден и не мога да се отърся от тях, но в повечето случаи гледам да ги забравя. Не обременявам съзнанието си излишно със страхове за отвъдно, смърт, грехове, ад. Така се живее по-спокойно.
На въпроса - за мен за сега няма. Когато умра, ако има след това живот ще разбера, но ако няма - никога няма да науча.
. Например, винаги, когато сънувам цигани, болестта е на лице на другия ден.
Хмм ...и при мен е така
когато една душа, обитаваща едно физическо тяло, си свърши мисията на Земята, то тя(душата) се отделя от него(тялото) и настъпва физическата смърт (на тялото).но душата се връща от там, където е била и преди. и чака реда си за ново тяло.всяко едно прераждане е мисия, начин да се научи урока от предходния земен живот в който малко или много сме извършвали грехове.а грях е дори и лошата мисъл.
....
....
Никога не мога да твърдя нещо, което не съм видяла, почувствала, усетила, нещо което да ме убеди.
А ти откъде знаеш аз дали не съм била??