Публикувана: 8 окт. 2006, 10:26 ч.
Последно мнение: 8 окт. 2006, 22:43 ч.

Има ли живот след смъртта...

9 278
40
1

1
2
3
Всички

8 окт. 2006, 10:26 ч.

Мнения: 1 243

Може би има много такива пускани теми,но аз по-скоро пиша под въздействието на емоцията си...Сънувах,че говоря с наскоро починалата ми баба,но не я виждах.Аз осъзнавах,че не е жива и я попитах как се чувства там,дали наистина е спокойна вече,след като не се мъчи.Тя ми отговори,че там,където е,е тъмно и студено и не е срещнала дядо,сама е и се страхува.Естествено се събудих с ужасно чувство,стомахът ми се е свил и всичко ми тежи.....
Изчетох десетки книги по темата,а след като чуеш и Вера Кочовска,сякаш няма начин да не повярваш,че след смъртта си все отиваш някъде,,но този сън ми подейства много зле!
Знам,че не можете да ми отговорите нищо конкретно Embarassed

,просто имах нужда да споделя...
bouquet

# 1 8 окт. 2006, 10:39 ч.

София
Мнения: 4 423

Миличка, успокой се Hug

, това е просто сън, който ти е въздействал психически зле....
Аз също сънувам мама и сънищата ми са много тъжни и тягостни...почти винаги я сънувам как си тръгва от мен, аз знам, че ще умре, но не мога да й помогна Cry

, събуждам се с ридание, обляна в сълзи и не мога да се успокоя дълго време....толкова ми е тежко след всеки сън...
Запали една свещ на гроба й или отиди до църквата и там запали - ще се успокойш ти и може би ще се успокой духа й.. Praynig

# 2 8 окт. 2006, 10:44 ч.

Мнения: 389

Дано не го приемеш като неуважение, но ще ти цитирам един виц.

Две бебета в корема на майка си си говорят.
- Ти как мислиш, дали има живот след раждането?
- Не знам, никой не се е върнал да каже.

На мен лично просто ми напомня, че ние всъщност няма как да знаем какво става с душата и съзнанието след смъртта, но не е невъзможно тя да е едно ново начало за всеки от нас.

# 3 8 окт. 2006, 10:53 ч.

Мнения: 1 258

Цитат на: Bellucci в нд, 08 окт 2006, 10:26

Тя ми отговори,че там,където е,е тъмно и студено и не е срещнала дядо,сама е и се страхува.

Много тъжно е това.
Според мен обаче по-скоро говори за твоето отношение към нея,за твоите страхове.
Не вярвам в живота след смъртта-поне не в тоя му вид,в който го познаваме.

# 4 8 окт. 2006, 11:05 ч.

Мнения: 3 861

Миличка, както сама казваш няма кой да ти отговори на този въпрос. Отиди, запали една свещичка на гроба и, поплачи си ако трябва и успокой духовете и нейния и своя.

# 5 8 окт. 2006, 11:21 ч.

UK/София
Мнения: 7 681

Сънищата са много странни, все си мился, че има тълкувание.Почина мой приятел , който ми беше като брат.В нощта през която се навършваше година от смъртта му го сънувах.Бяхме на огромна зелена поляна и много красиви полски цветя.Влади беше облечен с бели дрехи(почина на 17г), седяхме на пляната до ковчега му и си говорихме.Той изглеждаше много щастлив и ми разказваше колко е хубав живота му там.Предложи ми и аз да отида, но аз отказах.Тогава той каза, че ще вземе баща му.Тогава го попитах защо иска майка му да страда още повече.Като се събудих, усещането беше невероятно.Все едно наистина съм била там.Хем някак бях по-спокойна, хем изпитвах страхотно подтиснато чувство.Точно година след това пак в нощта на годишнината от смъртта му го сънувах пак по същият начин, на същата поляна.Тогава той ми каза да спрем да плачем за него, защото е добре и е на много по-хубаво място.
Тук вече е най-странното.Защо две години под ред го сънувам в един и същи ден, на едно и също място.Защо ми казва тези неща?Някои ще ме помислят за луда, но за мен това има някакво пслание.Аз не си избирам сънищата, нито кой сън на коя дата да сънувам.

# 6 8 окт. 2006, 11:33 ч.

Da,ima,no ne vav fizicheski aspekt i s fiz.tialo,a kato duh.Duchata e energia,svetlina i znania/informazia/ ,tia ne moje da umre.I sanstata mogat da se talkuvat,ne vinagi informaziata ot tiah se dava bukvalno.Otidi na zarkva i zapali svest za baba ti.

# 7 8 окт. 2006, 11:41 ч.

Мнения: 1 243

Благодаря на всички за успокоителните думи...Знам,че това е просто сън и може би няма никакво значение,но усещането през целия ден е много тягостно,сякаш наистина съм говорела с нея и сега знам,че не е добре.

Биляна,моята баба преди 3 години сънува датата в която ще почине дядо и ни разказа.Няколко дни след това,на 12.05 той наистина почина-на същата дата! 2 дена преди собствената си смърт,в съня си,баба отново е познала и за себе си и бяхме просто потресени.Не знам какво е това,но наистина те кара да се замислиш.
Преди доста години почина един много близък приятел на приятеля ми..Загина на датата,в която точно една година преди това е умрял и баща му.Бабата на момчето сънува сън,в който бащата вика сина си и той труъгва след него!Уплашена от преживяното,бабата звъни на работата на внука си да го предупреди да внимава,но и съобщават,че току-що е станала злополука в завода и внукът и е починал. Cry

Не знам дали това са просто съвпадения,но определено действат на психиката Praynig

# 8 8 окт. 2006, 11:41 ч.

UK
Мнения: 1 351

И двамата ми дядовци починаха на 9 месеца разлика. Дядо ми на баща ми таткото като почина малко след това майка ми го сънува как си говорят и той и е казал, че е искал да си поговори с някой преди да замине на дългия път, след това повече не го е сънувала. След това като почина на майка ми татко и ( дядо ми) баща ми го сънува пак в такава ситуация. Знам, че умрелите винаги правят връзка с близките си преди да си отидат. Батко ми също сънува дядо ми на баща ми татко му, те бяха скарани преди дядо да почине и така и не можеха да си поговорят до края, батко ми го е сънувал и се събуди със сълзи на очите и каза, че му е поискал прошка. Аз също съм ги сънувала но само за да си кажем сбогом. Другото което сънувах беше кученцето ми което почина на 30 декември мин. год. оперираха я по- спешност и не може да излезе от упойката а аз пътувах за Бургас с влака и не можах да я прегърна и целуна за сбогом. Това беше може би най- тежкия момент в живота ми, израснах с нея и не можах да си го простя докато не я сънувах и в съня си е прегърнах и целунах а тя ме близна и завъртя опашка и аз се събудих. От тогава не съм я сънувала и знам, че е на хубаво място.
Та имах в предвид, че е напълно нормално да сънуваш близки които са починали скоро но ако ти е казала, че не и е хубаво там, имай в предвид, че може пак да я сънуваш е може да не е скоро но ще я сънуваш за да може да се сбогува с теб....

# 9 8 окт. 2006, 11:43 ч.

Балчик
Мнения: 9 220

Аз съм много раздвоена по въпроса. Допускам еднакво възможни да са и двата варианта. От една страна- глупости, няма живот след смъртта. От друга обаче сънувам също починали хора. Съвсем наскоро сънувам много странен и страшен сън. Бяхме в някакво предверие аз, малкият ми син, майка ми и починалата ми баба- майка на майка ми. Беше много истинско, говорихме си,че трябва да излезем от там, но седяхме на една пейка и не мърдахме. Гледах ме как външните и вътрешните врати се отварят и хора излизаха от вътре, минаваха през предверието и излизаха на вън, на светло. Гледахме и как хиора влизат от вън, без да се задържат в предверието , а дирекно отиват вътре. И ние влязохме вътре, но от дясната страна на помещението, там имаше нещо катомагазини, витрини, разгледахме и отново излязохме в предверието. След това незнайно как, не помня аз и малкия ми син се озовахме вътре, отляво на помещението и нямахме достъп до вратата, тя не се отваряше отвътре. НЕ можехме да излезем. Беше много страшно. Само стисках детео за ръка да не се отдели от мен . По цялото помеще ние имаше някакви запалени факли, много хора, щъкащи напред-назад и всъщото време се водеше някаква церемония- не разбрах каква, ние бяхме на втория етаж, а тя се водеше на първия. Но някой приказваше и правеше нещо. Много ми стана страшно. Не можаш да си обясня съня. Дали баба е дошла за мама? Или пък нещо с мен и сина ми трябва да се случи? Но къде изчезнаха баба и майка ми? Сънят беше преди месец, но още ми е много страшно !
Хем си мисля,че "отвъдното" ни праща сънищата. Хем разумно като погледна на нещата- те са плод на действието на мозъка, макар и без да го осъзнаваме, да не го управляваме. Но често каквото ме вълнува през деня, това съмувам през нощта, което показва, че мозъкът продължава да мисли. Странно е всичко определено.

# 10 8 окт. 2006, 11:47 ч.

Мнения: 2 040

Знам, че като сънуваш умрял близък човек, трябва да вземеш нещо и да почерпиш за мир на душата му ... така ми каза баба, защото като почина дядо и 1 месец почти всяка нощ сънувах, че говоря с него, но на сутринта не си спомнях неговите думи, само моите въпроси ... много странно ...
Иначе по въпроса - сигурно има, никой не знае и никой не се е върнал да каже ... Чувала съм историите за 2 жени, които са били дълго време в кома, ама дали, какво, защо, как ... нямам ни най- малка представа ..
И според мен, понякога съня не е просто сън, а показва нещо, иска да каже нещо .. ама какво, само някои го тълкуват ..

# 11 8 окт. 2006, 11:49 ч.

Балчик
Мнения: 9 220

Аз когато сънувам починал близък, който иска нещио или се оплаква, майка ме е учила на другия ден, освен да запаля свещичка, да направя нещо тестяно или сладко, можеш да купиш някоя дрешка и да я подадеш на някой близък , за да и е топло. Да не би да е починала зимата, а вие да сте я облекли тънко, с тънки дрехи имам предвид. Знам, че са бабини деветини, но така знам от майка и баба. И щом и е тъмно, запали свещичка.

# 12 8 окт. 2006, 11:51 ч.

Мнения: 581

Спорен въпрос е това.

Мислех си, че ако приемем че умираме по няколко пъти докато сме живи имам предвид като вътрешно усещане, защо да не сме живи, след като си отидем от тук...

По принцип аз самата не вярвам че има живот след смъртта. Смятам, че човека е имал нужда да повярва, че остава и не изчезва в нищото. Ето защо е измислено това така си мисля.

Инак при сънища с починали добре е да раздадеш - така знам от баба ми.

# 13 8 окт. 2006, 11:51 ч.

UK
Мнения: 1 351

Джемма като каза мозък едно нещо ми мина през акъла. Доказано е, че човек използва много малка част от мозъка си а другата е незнайно с какво пълна. Та мисля, дали докато спим не ни се отключват спомени от преди, дали мозъка не си играе с нес newsm78

Irena80 и аз така съм чувала но не се черпи а се подава Peace

# 14 8 окт. 2006, 11:54 ч.

Linz
Мнения: 11 619

И аз често сънувам починалите ми баби и дядовци, но сънищата ме зареждат положително. С изключение на един, в който баба ми ме сграбчи за ръката и започна да ме дърпа. Аз се събудих ужасена.

Но мисля, че сънищата ни се случват само в нашия мозък и нямат връзка със света около нас. Не вярвам във възкресението или прераждането и си мисля, че май е по-добре да няма нищо след смъртта... Просто лошото около нас е повече от доброто и се плаша до къде може да стигне всичко това... Сигурна съм, че съвършенството и блаженството след смъртта са просто утопия- ще ни се...

# 15 8 окт. 2006, 11:55 ч.

Мнения: 2 040

Цитат на: Megita в нд, 08 окт 2006, 11:51

Irena80 и аз така съм чувала но не се черпи а се подава Peace

Може, незнам ... всъщност исках да кажа РАЗДАВА, а не почерпва, че много празнично звучи, а повода не е такъв .. Peace

# 16 8 окт. 2006, 12:02 ч.

UK/София
Мнения: 7 681

Миналата нощ сънувах майка и детето ми, че бяха в метрото.Майка се подхлъзна и падна на релсите.Мина влака и я премаза.Детето седеше само на перона и я гледаше.След това един полицай я взе и я остави до детето.Още гледката е ред очите ми Sad

Опитах да се свържа с майка, но тя е на вилата и там почти няма шанс да я открия поради лош обхват Confused

# 17 8 окт. 2006, 12:11 ч.

Мнения: 334

Биляна,аз също като теб сънувам баща си на датата на,която почина винаги, вече 17 години.
Последните два пъти ми каза,че е добре да не плачем за него и че той винаги ще бъде с нас.Когато поговори с мен,каза,че отива да види и майка ми .
В първите години след смъртта му го сънувах всеки ден,бях емоционално много зле, когато го сънувах не исках да се събуждам,защото знаех,че той няма да е при мен щом отворя очи.
След като се омъжих ,вече почти не го сънувах,помня само след като родих първото си дете /бях много зле/ беше през деня,лежах си в леглото,когато в рамката на вратата ясно видях татко като силует,реших,че е дошъл да види първото си внуче,но честно казано много се изплаших.
Аз вярвам,че не всичко свършва със физическата смърт .

# 18 8 окт. 2006, 12:19 ч.

Мнения: 704

Нещо положително във връзка със сънуването Simple Smile

:

- когато сънуваш и осъзнаваш, че наистина е "на сън" - можеш да правиш страхотни неща Wink

Не знам дали ви се е случвало - "съзнателно сънуване", но преживяванията са абсолютно истински, като в действителност; с малката разлика, че не си ограничен от "материалното"...

# 19 8 окт. 2006, 12:26 ч.

Мнения: 495

според мен няма живот след смъртта
но няма лошо да се надяваме Wink

# 20 8 окт. 2006, 12:53 ч.

Мнения: 27 524

Мисля, че да. Не точно живот, но има нещо Peace

# 21 8 окт. 2006, 13:06 ч.

Linz
Мнения: 11 619

Цитат на: Блонди в нд, 08 окт 2006, 12:53

Мисля, че да. Не точно живот, но има нещо Peace

Бях чела преди време откритие на български физици... установили, че след смъртта на човека оставало нещо като информационно поле, но това не може да се нарече живот- нито можеш да мислиш, нито да чувстваш... т. е. все едно нищо.

# 22 8 окт. 2006, 13:30 ч.

Мнения: 5 468

Аз сънувам преди една седмица, че казвам на някой, че съм бременна и термина ми е на 26 юни. Само че нямам никакви намерения да раждам тогава... Подгониха ме мрачни мисли, че ще умра на тая дата Tired

... и някой от отвъдното са ми го изпратили да ми намекне за това. Ако се сетя - сетя, ако ли не - не.
Е на - сега го казвам на всеослушание. Ако хвърля топа на 26 юни Sad

, да знаете, че има нещо Thinking

# 23 8 окт. 2006, 13:39 ч.

София
Мнения: 4 423

Ню, стига глупости бе жена - тепърва ще живееш, какви са тези мисли? Hug

# 24 8 окт. 2006, 13:43 ч.

Linz
Мнения: 11 619

Абе Ню, гледай по-оптимистично... може да те чака нещо хубаво на тази дата... а ти мислиш най-лошото.

# 25 8 окт. 2006, 13:43 ч.

Балчик
Мнения: 9 220

Ню, много е гадно. Аз веднъж на шега използвах един алгоритъм за изчисляване на датата на собствената смътр- излезе ми 13 септември. Фатално число. Познай как ми отбиваше преди почти месец, на тази дата. Ужас, знам, че са глупости, но ми беше много гадно.

# 26 8 окт. 2006, 14:10 ч.

Наистина има сънища , които са от значение, но те са много малко.Аз също месеци наред страдах след смъртта на баба ми, защото я обичах най-много на света и не можах да се сбогувам с нея Cry

.А цяла седмица се канех да и се обадя или да я посетя на село.Постоянно сънувах , че стоя до ковчега и и казвам да стане и тя става.Бях убедена , че е трябвало да го направя.Отдавам го на факта , че съм вярваща.Вярвам в Бог, в задгробния живот, в Библията , в чудесата.От 10г. и обяснявах да се покае и да не ходи на църква само за да я опее после попа.Той така или инъче ще я опее като му платим, а не за туй че е била редовна посетителка.
Знам също ,че мъртвите не могат да ни говорят, нито насън , нито наяве.Между нас и тях има огромна бездна, която не може да се премине нито от тук , нито от там.Нито пък може да се премине от ада в рая и обратно.Това са думи на Исус Христос в евангелията.Всъщност много от въпросите зададени из форума на тази тема имат отговор там.Четете Библията, ако щете за обща култура и ще намерите.
Другото ,което знам, пак базирайки се на Библията е че дори не бива да правим опит да се свържем с умрелите.Бог го забранява, но знаете ли защо?Просто с цел да ни предпази от голеееееми проблеми, които можем да си навлечем с любопитство и безразсъдство.А именно какви...
Понеже, мъртвите, както казах не могат да ни говорят, то е ясно, че все пак ни говори някой друг.Отивайки на врачка ,тя наистина прави контакт, но...изненада, не с нашия починал близък.Вярно, казва ни неща, които са верни , познати, истински и ние се хващаме.Това е целта.А всъщност от другата страна е демон, за когото не е тайна нищо от това , което искаме да чуем.Той е духовно същество , неограничено и с голямо познание за нещата, но зло.Бог именно от това ни предпазва , като забранява "да се допитваме до мъртвите".А тези демони влизат в човека и започват едни мъкииии.За жалост познавам много хора пострадали от недоверието си в Бога и доверието си в окултизма.
Това е едната страна, а другата е ,че като се вържеш с окултизма и вече не търсиш Бог , та няма как да получиш спасението, което Той дава на всеки , който приеме жертвата на Христос на Голготския кръст.
Това е в което вярвам аз.Доста съм се постарала да науча за това в което вярвам.Едно знам-има задгробен живот.Засега душата отива в рая или в ада, според собствения си избор още приживе.
После ще има Съд, ново небе и нова земя и огнено езеро.На Съда всички/живите и умрелите/ ще бъдат съдени за делата си и ...едните с БОГ завинаги, другите с дявола и падналите ангели в Огненото езеро пак завинаги.Няма чистилище .Кой каквото е направил приживе, това е.Като умре и 1 тон свещи да му палят, файда няма.То си е за успокоение на живите роднини.
И пак казвам, аз съм християнка и вярвам в това , а друг в друго.Чети и ще откриеш Peace

Съжалявам , много дълго стана Embarassed

# 27 8 окт. 2006, 14:16 ч.

Мнения: 27 524

Цитат на: gerik в нд, 08 окт 2006, 14:10

Нито пък може да се премине от ада в рая и обратно.

Не вярвам изобщо в Рая и Ада - това са спекулации на Църквата с цел манипулиране Peace

Нека не звуча Богохулно, не съм дълбоко вярваща, но уважавам и почитам тези неща, но не си и затварям очите за Църквата като институция Wink

# 28 8 окт. 2006, 14:22 ч.

Linz
Мнения: 11 619

Цитат на: Блонди в нд, 08 окт 2006, 14:16

Не вярвам изобщо в Рая и Ада - това са спекулации на Църквата с цел манипулиране Peace

И аз. Супер елементарно, направо идиотско ми се вижда. Хората не могат да се делят само на добри и лоши, грешници и праведни, вярващи и атеисти... Почти всички сме някъде посредата Peace

# 29 8 окт. 2006, 14:28 ч.

Мнения: 3 164

когато една душа, обитаваща едно физическо тяло, си свърши мисията на Земята, то тя(душата) се отделя от него(тялото) и настъпва физическата смърт (на тялото).но душата се връща от там, където е била и преди. и чака реда си за ново тяло.всяко едно прераждане е мисия, начин да се научи урока от предходния земен живот в който малко или много сме извършвали грехове.а грях е дори и лошата мисъл.
вярвам в прераждането и в "живота" след смърта.сънувам.постоянно сънищата са ми показателни.но това си е тегло Cry

# 30 8 окт. 2006, 14:49 ч.

Мнения: 3 929

Като студентка започнах да чета "Диагностика на кармата" - няколко пъти всичките й томове. След това мирогледът ми се промени из корени. Сега имам съвсем друга философия за живота. Казано на чист човешки език, според мен има живот след смъртта. Но не живот на тялото ти, а на душата. тялото е просто една обвивка, в която се вмъква душата, за да изкара определен период земен живот, когато трябва да научи някои уроци. Така гледам на живота и аз. Що се отнася до съня ти, нищо конкретно не мога да ти кажа. Аз преди често сънувах покойната ми баба, че сме се събрали да й струваме 40 дена от смъртта, а тя седи на масата заедно с нас, но в съня си аз съвсем ясно знаех, че тя е умряла и не трябва да е с нас. Всичко това и на мен ми се струваше много зловещо.

# 31 8 окт. 2006, 16:58 ч.

Мнения: 208

Бимба,

разсъждавам точно като тебе, по-точно вярвам в същите неща.

Вярвам и в сънищата си. Забелязала съм като сънувам нещо, какво идва да ми каже и т.н., особено показателни са сънищата ми преди да се разболеем аз или детето. Например, винаги, когато сънувам цигани, болестта е на лице на другия ден. Зловещо, и както казваш ти, тегло.
За жалост това е само едно предупреждение, но нищо не може да се направи по въпроса, защото нещата на другия ден просто се случват.

Имам починала баба, която много обичах и към която бях много привързана. Изживях много тежко ранната й смърт. Наскоро я сънувах, че подава едни червени щипки на майка ми, а майка ми се смее и казва - защо са ми тия щипки, дръж ги ти. Замислих се на другия ден за съня си, но понеже не открих никакъв смисъл в него, го забравих. След седмица научих, че точно на тая дата (нощта срещу съня), другата ми баба - майка, на майка ми е получила инсулт. Тогава чак се сетих за съня си и за предупреждението. И все се питам - какво от това, че сме предупредени, какво променя това?!?

Относно темата - за жалост не мога да кажа нищо по повод конкретния сън на авторката, но съм съгласна с Джема, че е добре да се подаде някаква дреха и запали свещ. (може това, както казват някои, да са бабини деветинини, но за всеки случай, не е зле да се направи - така мисля аз).

# 32 8 окт. 2006, 17:05 ч.

Мнения: 5 647

Миличка, успокой се. Аз също сънувам починалата ми баба, но странното е, че я сънувам сякаш е жива.

# 33 8 окт. 2006, 17:25 ч.

Мнения: 8 505

Цитат на: Madeline в нд, 08 окт 2006, 17:05

Аз също сънувам починалата ми баба, но странното е, че я сънувам сякаш е жива.

И аз така сънувам баща си.
А най-неприятното ми преживяване по време на сън (това е малко спорно Crazy

) е да искам да се събудя,а да не мога.Определям се в състояние на полусън,искам да се събудя,осъзнавам го,но не мога да помръдна.В съзнанието си разигравам сценарии на събуждане,например,че карам мъжът ми да ме разбуди или че сама успявам някак,но дотам.С отворени очи съм(действително),но не мога да мръдна или да говоря...брррррррр.Споменах го във връзка със сънищата,не търся някакво послание в това.

# 34 8 окт. 2006, 17:48 ч.

Be realistic - plan for a miracle.
Мнения: 844

Мой много близък приятел, Милен, с който учихме 10 години заедно, почина на първия учебен ден когато бяхме 12-ти клас. За мен беше ужасен удар и месеци наред след това ходех като премазана, както и всички общи приятели, които го обичаха. Той беше най-милият човек, който познавах. Терзаех се много за него, понеже почина внезапно, неочаквано и нелепо, терзаех се защото не знаех къде е сега, как е.... и т.н. В крайна сметка никой не знае какво става след смъртта.
Но около 6 месеца след смъртта му сънувах нещо невероятно... Градина, пълна с цветя каквито на земята няма, неземни цветове, багри, ухания... Невероятни гледки наоколо, просто райско кътче. Бяхме събрани там всички приятели на една тераса, от която гледахме и се възхищавахме. И по някакъв начин знаехме, че това сега е домът на Милен. Пред нас имаше отворена огромна книга, в която всеки пишеше по нещо за него. Всички написахме по нещо, спомням си, че аз написах че го обичам и ми липсва. После някой ми каза: "А виж какво е написал Миленски на първата страница". Аз отгърнах и прочетох: "Нека животът ви бъде като река, която тече свободно надолу без да докосва скалите" .
Това странно изречение се запечата в ума ми и се събудих с усмивка. Още помня всичко в съня съвсем ясно. Беше ме обзело спокойствие, знаех, че Милен е добре. И сега го знам! Тогава за пръв път се оттърсих от шока от смъртта му и вече можех да говоря за него с усмивка и по-малко болка.

Когато почина прабаба ми пък, дни след това я сънувах .. на двора на село, където бяхме събрани цялата рода. Прабаба ми държеше на ръце две бебета, повити еднакво, с пухкави бузки, белички, сладки. Беше усмихната и ни ги показваше, после всички започнахме да взимаме бебетата, да ги прехвърляме от ръце в ръце, да им се радваме. Събудих се и бях адски озадачена. Като разказах съня на баба ми (дъщеря на същата прабаба) тя се разплака и ми разказа нещо невероятно... Преди да се роди баба прабаба ми е родила близначета... момченце и момиченце.. които са починали няколко часа след раждането си. "Най-после се е събрала с децата си" каза баба тогава. Не издържах и се разплаках и аз. Оттогава вярвам в сънищата и във връзките между хората, които понякога са толкова силни, че дори смъртта не може да ги прекъсне.

# 35 8 окт. 2006, 18:08 ч.

Мнения: 1 243

Истина е ,че човек много трудно би повярвал в нещо ,което не вижда...вярва само в материалното.Както се казва: Око да види,ръка да пипне! Едва когато загуби някой близък,в желанието си да мисли,че той или тя е на по-добро място и под някаква форма душата му продължава да живее,започва да вярва...
Веднъж сънувах,че имам болен зъб,направо гниещ...Усещането беше много гадно и погледнах в съновника.Пишеше,че означава смърт на близък човек.Скоро след това откриха рака на баба ми и няколко месеца по-късно почина...Понякога нямаме обяснения за тези сънища.
Сега,след поредния тежък сън тази сутрин,започнах да чета една книга за душите след смъртта.Явно имам нужда да ме убеждават,че близките ни по някакъв начин са с нас,дори и да не можем вече реално да ги прегърнем!
Ето сайт от където си издърпах книгата,ако някой проявява интерес:

http://zashto-kak-podkrepata.hit.bg/knigi.htm
"Пътят на душите" на д-р Нютон

И благодаря на всички,които споделиха! Hug

# 36 8 окт. 2006, 18:46 ч.

Linz
Мнения: 11 619

Цитат на: Bellucci в нд, 08 окт 2006, 18:08

Ето сайт от където си издърпах книгата,ако някой проявява интерес:

http://zashto-kak-podkrepata.hit.bg/knigi.htm
"Пътят на душите" на д-р Нютон

Скоро я обсъждахме тази книга в отделна тема.

# 37 8 окт. 2006, 19:09 ч.

Ямбол
Мнения: 28 236

Цитат на: Бимба в нд, 08 окт 2006, 14:28

И аз бях там, и аз ... Crazy

Никога не мога да твърдя нещо, което не съм видяла, почувствала, усетила, нещо което да ме убеди.

На въпроса - за мен за сега няма. Когато умра, ако има след това живот ще разбера, но ако няма - никога няма да науча. Аз също сънувам кошмари, понякога ги помня цял ден и не мога да се отърся от тях, но в повечето случаи гледам да ги забравя. Не обременявам съзнанието си излишно със страхове за отвъдно, смърт, грехове, ад. Така се живее по-спокойно.