Никак, аз му казах че скоро ще се женим.
И при нас така стана... еми така де... 8 години чаках накрая взех нещата в свои ръце...
- Публикувана: 4 окт. 2006, 22:31 ч.
- Последно мнение: 6 окт. 2006, 19:09 ч.
Как ви предложиха брак вашите мъжовци
И при нас така стана... еми така де... 8 години чаках накрая взех нещата в свои ръце...
По пътя от гинекологичния кабинет,когато разбрахме че съм бременна.
Еми вика ми:Дими какво ще правиме сега ,май ще трябва да се поожениме
Нaшето е с предисловие, от 6 години гаджета, с едни приятели отиваме за 24.05.2005 на почивка в едно китно градче, вечерта "пушим" в един парк -тъмно, вече е към 12.00, той: мии аз неща; аз: 
, ... ми добре, аз ще дръпна 1-2ж...слабо не ни хваща.
Е, добре ама ние всички сме се разлигавили, смях, глупости. Отиват с другия младеж да препикаят храстите, връщат се и казват, хайде сега да се разделим, едната двойка на ляво, другата на дясно. Тръгнахме ние из тъмницата, аз като се задърпах, диванета, вие ще ни плашите, аз си тръгвам, ама голямо дърпане падна...Моя сладур, абе няма бе мило, ела само е до оня мост, има пълнолуние да си пробвам камерата, аз неее, вие сте се наговорили да ни плашите, знам ви аз номерата, тръгвам си...като магаре на мост, как да е след 5 минути увещаване и дърпане и влачене, стигнахме до моста. Романтика ви казвам, мост - от дялан камък, река, зеленина, тъмница, пълнолуние... Моето съкровище, ми вика: Я, подръж раницата да си вържа обувките, а аз почти нищо не виждам (пада сянка от перилата на моста), мигам на парцали, чакам да си върже обувките и блея... а той подал пръстен с кутийка и мънка, мии аз не знам така ли се прави точно, амааа...ъъъъ, ще се омъжиш ли за мен!? Аз: 
мълчина, като гръмната, след малко той, е кажи нещо де и аз 
даааа!
Много ме изненада, аз се бях отказала вече от идеята, а той хич не е романтичен. Това цветя, свещи, вино, .... само по-филмите съм го гледала...като се прибирахме през парка за капак, 2 коня срещнахме на алеята, допрели си главите, гонихме ги да ги снимаме, ама докато ги намерим, бяха из полягали, като се почна едно дебнене за снимка, нали доказателства трябват, кой ще повярва ако разкажем без снимков материал....
Като се сетя, голям смях...
На другия ден нашите приятели: абе 100 часа ви търсихме из парка, къде ходите, аз гордо подавам ръчичка да видят
, смях....А любимия ми вика, ако беше казала "не", щях да те метна през моста.
Дългичко стана, ама още ми е смешно
, ... ми добре, аз ще дръпна 1-2ж...слабо не ни хваща.Е, добре ама ние всички сме се разлигавили, смях, глупости. Отиват с другия младеж да препикаят храстите, връщат се и казват, хайде сега да се разделим, едната двойка на ляво, другата на дясно. Тръгнахме ние из тъмницата, аз като се задърпах, диванета, вие ще ни плашите, аз си тръгвам, ама голямо дърпане падна...Моя сладур, абе няма бе мило, ела само е до оня мост, има пълнолуние да си пробвам камерата, аз неее, вие сте се наговорили да ни плашите, знам ви аз номерата, тръгвам си...като магаре на мост, как да е след 5 минути увещаване и дърпане и влачене, стигнахме до моста. Романтика ви казвам, мост - от дялан камък, река, зеленина, тъмница, пълнолуние... Моето съкровище, ми вика: Я, подръж раницата да си вържа обувките, а аз почти нищо не виждам (пада сянка от перилата на моста), мигам на парцали, чакам да си върже обувките и блея... а той подал пръстен с кутийка и мънка, мии аз не знам така ли се прави точно, амааа...ъъъъ
, ще се омъжиш ли за мен!? Аз: мълчина, като гръмната, след малко той, е кажи нещо де и аз даааа! Много ме изненада, аз се бях отказала вече от идеята, а той хич не е романтичен. Това цветя, свещи, вино, .... само по-филмите съм го гледала...като се прибирахме през парка за капак, 2 коня срещнахме на алеята, допрели си главите, гонихме ги да ги снимаме, ама докато ги намерим, бяха из полягали, като се почна едно дебнене за снимка, нали доказателства трябват, кой ще повярва ако разкажем без снимков материал....
Като се сетя, голям смях...
На другия ден нашите приятели: абе 100 часа ви търсихме из парка, къде ходите, аз гордо подавам ръчичка да видят
, смях....А любимия ми вика, ако беше казала "не", щях да те метна през моста.Дългичко стана, ама още ми е смешно