Как ви предложиха брак вашите мъжовци

Ми при нас аз му предложих
Но ако трябва, ще се разведа и ще го накарам да ми предложи

В друг град, в хубав хотел, на романтична вечеря на свещи, пръстен, камина, на колене...както си му е редът... 

Въх, Блондии, късметлийка такава

Пък моя скъп така и не ми направи предложение. Все викаше "Ние като се оженим...". И един светъл ден вика - Днес нямаме лекции, хайде за медицински Мноооого беше романтичен

На едно корабче  обикалящо един малък карибски остров.Муй романтико....

и аз така

Не ме е изненадал, защото се знаеше, че ще се женим . Но официално с романтична вечеря на свещи с хубав ресторант(и сватбата беше в него), пръстена си го избрах аз (да не се мина) 

Хъх...замисли ме.

Направи ми бебе 3 м. след запознанството ни- и двата пъти знаеше, че съм бременна, преди аз да разбера...
Пита ме какво ще правим и му казах, че ще си го раждам, искам го детето- той както реши да действа. Не очаквах, но на другия ден се яви с годежен пръстен и ми предложи на една беседка пред входа ми (на колене, за което се смях дълго). Естествено, че казах ДА, влюбена бях в него и не виждах кой друг ще ме изтърпи.
Сега съм мнооого по-влюбена в него, много, много повече...мисля, че и той, просто тогава беше доста първосигнално и не се познавахме ама хич добре...

Заведе ме не ресторант, и по едно време извади една кутийка. И там - пръстен. И ме пита - "Няма ли да си го сложиш" и аз му казах да ми го сложи той. И до там. Нахранихме се, тръгнахме си и по пътя аз реших да попитам "Кажи ми все пак за какво ми го даде този пръстен", а той "Ми не е ли ясно - ще се женим". И аз успокоена- млъкнах си.
Романтиката - кучета я яли при нас.

Прати ми линк към интернетска страни4ка, която направил сам - на 4ервен фон с ограни4ените му познания по български си бе6е задал въпроса 4овека

на баща ми много му тежеше "какво е това нашето ходене 4-5-6 години" и само ме тровеше няма ли вече да ставам "порядъчна жена" и стига съм спала по чуждите къщи. След една такава разправия, аз огорчена, Наско - тогавашния любим по настояще съпруг ми казва: "ти `дет` ще се караш само с баща си ........" и така ........ спряхме да се караме /за това /

Хайде сега и аз да споделя:
Аз се връщах от чужбина а той ме посрещна на летището а истината беше като стигнахме в Ст.Загора-какво да ви казвам -влизам в спалнята да си взимам нещо и какво виждам....цялата спалня поръсена с ужасно много листенца от свежи рози,пода с тук -таме цветчета и балони окичени из стаята
Аз седя точно като ПАДНАлА ОТ МАрС а мъжо ми дава чаша за шампанско(естественно-пълна)и ме пита дали ще се омъжа за него аз веднага-"ДА!'И СИ ПИЙВАмЕ ОТ чАШКИТЕ-а аз да се е.... в шматката щях да си глътна пръстена но той веднага го извади от чашата и ми ги сложи на пръста......после какво следваше -няма да казвам
И че така се взехме и ние  

казах му, 4е мен татко няма да ме пусне в Италия
и той веднага ми предложи 

Предложението беше много романтично.. На 20-ти юни излязохме на разходка в Морската градина. Взехме си Кока-Кола и пластмасови чашки и се качихме на една лодка с гребла в езерцето в детския кът. Лодката беше толкова нестабилна, че аз трябваше да стоя на единия край, а той на другия да гребе. Спря под едно дърво надвесено над езерото и ми каза да затворя очи. Когато ги отворих той държеше страхотен пръстен с перла (любимите ми) в ръката си и ме попита: "Мацко, ще се омъжиш ли за мен". Аз се разплаках и се хвърлих на врата му, а лодката така се заклатушка че можеше и да си търся пръстена на дъното на езерцето. Много беше вълнуващо, само дето се чудех бива ли да ми е толкова лошо от возене в лодка и как се справят моряците в открито море. След 5 дни обаче се оказа, че прилошаването било от малкото човече, което сме създали.
Нещата понякога се нареждат като по книга,нали!

Никак, аз му казах че скоро ще се женим.

Предложи ми на Коледа. Каза че отива за закуски (то направо за банички си беше, ама хайде да сме по-обобщителни    ), забави се порядъчно, и се върна с голям букет цветя и пръстен. Даже май коленичи. То голям театър беше, щото вече си знаехме че ще се женим, но пък беше забавно и приятно. 

на мен пък в леглото ... хм ... ми предложи да се оженим 

Той моя официално още не ми се води мъж, но както и да е.
Предложи ми по най-ужасния начин на света - пред куп свидетели, негови приятели, малко от които познавах. Действието се разви на събора на село. Романтика страшна - той чака да кажа нещо, всички ме зяпат, аз червена та чак лилава и ми идва да потъна в земята....но се съгласих де...

  Жоре що ти беше да си сменяш регистрацията, ма ние си те знаем, няма значние може нов фен клуб да намериш.


  По темата, аз съм жена от небракуващ се тип, тъй че отхвърлих предложнието за брак поради нежелание да се женя за когото и да е било, все още сме щастливо семейство с предложитля  .

Бяхме в Сл.бряг, на балкона на хотела, под звездите, изкара кутийката с пръстена и ме попита дали ще се омъжа за него, а аз стоях и гледах втрещена известно време, след което  казах 'Да'.

А бе направо като се сетя за предложението и за сватбата и мнг ми се иска да се върне времето е пак да се бракуваме-чуството е супер готино
На вас не ви ли минават през акъла такива мераци

Много изненадващо ми предложи на нова година (тази) бяхме от 6 месеца гажета
и хич не ми беше на ъкъла. Точно в 12 часа като се свлече на колене пред всичките си приятели и аз изтръпнах ама беше много сладък и притеснен милия, имаше един досаден негов приятел дето застана с една камера между нас двамата и само се въртеше и викаше кажи и кажи и ти кво ще му отговориш и аз направо забих и като извади и един пръстен направо ме разби )
Но сега като си спомням беше сладко.

Миии...аз като се замисля...предложението май дойде от свекър ми!  Той милия не можеше да преглътне как така ще живеем заедно без брак  Е, има и една друга подробност,че бях бременна-абсолютно планирано,но пък ние с мъжо не се бяхме сетили,че евентуално може и да се оженим  , просто не държахме на тази подробност...ама свекърът като рекна да се женим 
Та в общи линии нищо романтично 

И на мен мъж ми не ми предложи брак. Още мрънкам, че нямам годежен пръстен, ма то вече нема значение. Май?

Споко,и аз нямам,ако това те успокоява!  Ми няма значение вече,мисля, загубило е давност! 

Уф и аз нямам. А той само ми се оправдава, че ми бил купил халка. Купил той, друг път. Мама и тати ни ги купиха 

Точно в 12 часа 2000г. /Милениума/ Бяхме в Бургас да празнваме в един ресторант и скъпия ми поднесе коленичил годежния пръстен докато другите тропаха новогодишното хорце.

Ами как, на 15 февруари, преди да тръгне за работа, на колене с един пръстен, беше сладко, ама и той беше притеснен А е на 15, защото аз предната седмица бях мърморила, че 14 си е деня на влюбените и всеки трябва да си има ден, които да помни, а не на празника   

аз цяла тема пуснах по тоя повод.още съм в еуфория

И аз подобно на Ерика. Направи ми бебе първо и така.

И нашите и техните казаха, че е недопустимо в рода им да се раждат деца без брак (както и разводите са недопустими и не са се случвали). Пък и той искаше много, на мен ми беше все едно с брак или без.

Иначе не очаквах годежен пръстен, т.к. щяхме директно на халки да минаваме.
Но ми подари, сложи го на дивана и уж случайно го намери "А, какво е това?  " и ми даде кутииката. Нищо романтично, не сме по тия работи.

Паданки на колене по какъвто и да е повод, романтика, ресторанти и букети са табу в наш'то семейство.
Кварталната кръчма и това е.

Абе нещо сме сбъркани, аз и в друга тема го установих.

Учехме за неговият държавен изпит (аз естествено можех да се явя за 2-ро висше!!!) и така докато си четем за двигателните качества... много спонтанно ме попита дали ще се оженя за него. Романтика с цветя и коленичения нямаше, но пък ще запомня начина. На Коледа ми подари пръстен.

ние не сме женени още, но пък си имам пръстен
тъкмо бях забременяла и незнайно защо непрекъснато мислех как да се докопам до хладилника в къщи, та при прибирането ми от работа една вечер като отворих хладилника и направо се .....върте стоеше кутийка с годежен пръстен...първом много се стреснах....направо докато повярвам 3-4 пъти отварях хладилника да поглеждам вътре

И на мен така , сигурно сме много добри!!!!!

Забравих датата 9 СЕПТЕМВРИ.И да ви разкажа случка.На гости сме след"ГОДЕЖА" у едни приятели и моя казва" НИЕ СЕ СГОДИХМЕ
Те радостни питат-КОГА
Той ме поглежда объркан и ме пита-КОГА БЕШЕ БЕ,МИШЕ?
 

Хъмм..
Аз му предложих преди няколко години...И той се съгласи! Не сме си разменяли пръстени... Не сме се и оженили.... само дете си имаме:-))И кроим планове за сватба.... в необозримо бъдеще

Леле какви сте романтични И аз мечтаех за море,луна,романтика... А то след рожден ден на сестра ми ,моят от лакомия се натрови с гъби.Цяла нощ му държах главата над мивката и го наливах с активен въглен А на сутринта просто ми даде пръстена извинявайки се ,че е оповръщал предвиденото романтично предложение а нямаше време за повторение,защото след   нчколко часа  заминаваше за  няколко месеца за чужбина.Казах му,че ще чакам повторение Ама няма и до днес.Може да доживея някой ден

На върха на Айфеловата кула. Мъжът ми беше планирал специално екскурзията. Беше много романтично  . Имаме предложението и на запис, преглеждам си го от време на време 

на 1 април беше ми написал картичка аз искам да се омъжа за теб а ти???? катричката беше в якето ми без да знам заминаваики за провинцията ми каза като излезне да провера в джоба си дали не си е забравил ключовете(предната вечер ми ги беше дал) гледам аз  картичката и седя и го чакам да ми каже това шега ли е или................?????????????????

Ха ха ама ти понеже си патриот и истински мъжествен избра българското...Жорее що си направи друга регистрация?Таман сбра почитателки 

На колене, с пръстен пред нашите и техните На рождения му ден .Някак си смешно ми беше, хем мило, хем тъпо. Де да знам. Но всичко беше театър де, щото първо на Нова година ми каза , сега ще ти направя бебе, че най-сетне да се оженим

Боже, каква романтика - свещи, кораби, паднали на колене мъже...... При нас няма такива "смешни" работи. Първо ми направи бебето, после ми вика: "Глей ся, нямам пари, нямам кола, нямам жилище, но мнооого те обичам! Ще се омъжиш ли за мен?" Е, омъжих се.

Срам ме е да си призная, но бяхме толкова пияни, че голяма част от вечерта, когато сме решили да се женим ми се губи . По някое време като се посвестих се оказах в къщата на родителите ми, отвън гърмяха с някаква пушка, а ние пиехме уиски. Срам,сраааааааам голям! А бе въобще - романтика голяма, няма що!

И при нас така стана... еми така де... 8 години чаках накрая взех нещата в свои ръце...

 По пътя от гинекологичния кабинет,когато разбрахме че съм бременна.
 Еми вика ми:Дими какво ще правиме сега ,май ще трябва да се поожениме

Ами...в леглото. 
Романтика...

Нaшето е с предисловие, от 6 години гаджета, с едни приятели отиваме за 24.05.2005 на почивка в едно китно градче, вечерта "пушим" в един парк -тъмно, вече е към 12.00, той: мии аз неща;  аз: , ... ми добре, аз ще дръпна 1-2ж...слабо не ни хваща.
Е, добре ама ние всички сме се разлигавили, смях, глупости. Отиват с другия младеж да препикаят храстите, връщат се и казват, хайде сега да се разделим, едната двойка на ляво, другата на дясно. Тръгнахме ние из тъмницата, аз като се задърпах, диванета, вие ще ни плашите, аз си тръгвам, ама голямо дърпане падна...Моя сладур, абе няма бе мило, ела само е до оня мост, има пълнолуние да си пробвам камерата, аз неее, вие сте се наговорили да ни плашите, знам ви аз номерата, тръгвам си...като магаре на мост, как да е след 5 минути увещаване и дърпане и влачене, стигнахме до моста. Романтика ви казвам, мост - от дялан камък, река, зеленина, тъмница, пълнолуние... Моето съкровище, ми вика: Я, подръж раницата да си вържа обувките, а аз почти нищо не виждам (пада сянка от перилата на моста), мигам на парцали, чакам да си върже обувките и блея... а той подал пръстен с кутийка и мънка, мии аз не знам така ли се прави точно, амааа...ъъъъ  , ще се омъжиш ли за мен!? Аз:    мълчина, като гръмната, след малко той, е кажи нещо де и аз  даааа!
Много ме изненада, аз се бях отказала вече от идеята, а той хич не е романтичен. Това цветя, свещи, вино, .... само по-филмите съм го гледала...като се прибирахме през парка за капак, 2 коня срещнахме на алеята, допрели си главите, гонихме ги да ги снимаме, ама докато ги намерим, бяха из полягали, като се почна едно дебнене за снимка, нали доказателства трябват, кой ще повярва ако разкажем без снимков материал....
Като се сетя, голям смях...
На другия ден нашите приятели: абе 100 часа ви търсихме из парка, къде ходите, аз гордо подавам ръчичка да видят    , смях....А любимия ми вика, ако беше казала "не", щях да те метна през моста.
Дългичко стана, ама още ми е смешно