В момента чета ... 69

  • 44 264
  • 742
  •   1
Отговори
# 720
  • София
  • Мнения: 6 122
Аз обожавам стилът на Атууд. "Разказът на прислужницата" не ми е една от любимите ми, обаче. За мен най-хубава е трилогията и "Maddaddam", на български засега е издадена само Орикс и Крейг. Друга нейнам която ми хареса е "Слепият убиец".
Иначе в момента чета: 1. "Призрачен град" - обожавам тетралогията на Сафон, но нещо с тази книжка не се разбираме. Сигурно, защото по принцпи не харесвам разкази. Затова започнах: 2. "Почти нормално семейство". В началото съм, но ме заинтригува. Много напомня на "Да защитаваш Джейкъб".

# 721
  • Мнения: 10 718
Изгледах  мини сериала Олив Китридж и определено бих прочела и книгата . Но в Гудрийс видях , че са две и се чудя дали ще издадат и втората или тази е двете заедно. Също и за сериала - дали е по двете или само първата .
 

На мен вчера ми дойде "Олив Китридж". Иначе за сериала, както споменах в другата тема, едва се удържах да не го изгледам целия. Много "мой" сериал! А тази жена - Франсис Макдорманд - само с присъствие и два погледа е в състояние да направи гениална роля. Дано и книгата не ме разочарова!

Иначе в момента съм потънала в тъмните дебри на "Мръсния Юг" на Америка. Джон Конъли е интересен автор, макар стилът му да е доста специфичен. Създава особена мрачна атмосфера, за което допринасят и свръхестествените елементи. В тази точно книга те са само леки нюанси, изцяло криминална е интригата, а действието е ситуирано в малко, забравено от Бога градче в Арканзас по време на президентството на Бил Клинтън. Сериен убиец убива по особено жесток начин чернокожи момичета. На фона на това се преплитат различни интереси от всякакво естество - от икономически до лични.
Много ми харесва книгата!

За Атууд съм абсолютно на едно мнение с Дидка. "Орикс и Крейк" е на светлинни години по стил от Прислужницата.

# 722
  • Mediterraneo
  • Мнения: 38 542
Стилът на Прислужницата( че не съм чела друго от авторката) не е лесен- муден, отнесен, разпилян, задъхан, трудно се следи действието, образите остават щрихирани и заточени в някакво безвремие. Аз много я преживявах тази книга, докато я четях. Сънувах дни наред сънища по темата. Но смятам, че като цяло антиутопия се чете трудно.
Аз прочетох Вечерно кафе в Рим- някаква любовна история, все едно писана от тийнейджър, но в същото време снимах и пратих три страници обяснения в любов на мъжа си Heartpulse- авторът владее добре думите, явно е бил влюбен, пишейки я. Имало първа част, ама не смятам, че много съм пропуснала като съм прочела направо втората.
Започнах Изгубената съпруга.

# 723
  • Mostly in my mind
  • Мнения: 8 774
И аз съм накрая на Прислужницата. Със сигурност не е моята, нито мога да я усетя, нито да я преживея, камо ли ти да я сънувам Simple Smile))) най-вероятно няма да гледам и сериала. но съм казала, че няма да се отказвам и че ще продължа със "Заветите" и "Орикс и Крейк".

# 724
  • Мнения: 8 251
Стилът на Прислужницата( че не съм чела друго от авторката) не е лесен- муден, отнесен, разпилян, задъхан, трудно се следи действието, образите остават щрихирани и заточени в някакво безвремие.
Аз май се не повтарям, а сигурно потретвам, но на мен точно това писане ми допадна много в "Прислужницата". Пасваше на историята, на разказа. Все едно наистина някой разказва своите преживявания, спомени - накъсано, стрелкайки мисълта си в различни посоки, в различни време. Не знам дали е било търсен похват, но приляга на книгата.
Аз довършвам първата книга от "Мълчанието на Белия град". Прекрасна е. Така се потопих в атмосферата на Витория и много ми се прииска да отида и на живо да разгледам градчето и околностите му. Само не знам да продължа ли директно със следващата книга или да си направя почивка с нещо друго. Choccolata, ти какво ще кажеш?

# 725
  • Мнения: 1 621
Може би е търсен ефект, защото в самия край се оповестява, че разказът на прислужницата, откъдето човечеството черпи сведения за историческите времена, когато се случва всичко това, е сглобен от записи на касети, така че обяснение за фрагментираното предаване на историята има.

# 726
  • Мнения: 6 346
ston, аз бих продължила направо или бих прочела най-много една друга книга, преди да продължа със следващата част - така ще са ти пресни нещата от първата, а си има значение.

# 727
  • Мнения: 792
Аз харесах "Мълчанието на Белия Град."  Ще прочета и следващите.

В момента чета "Пентаграма" на Несбьо, но ми върви бавно. В началото съм. Надявам се да стане по-динамична.

Прочетох и "Затворисърце". Благодаря още веднъж за препоръката! Авторът е добър разказвач, макар че не можах да се вживея в самите истории.

Последна редакция: вт, 18 май 2021, 19:31 от Cool_Cat

# 728
  • Мнения: 5 421
Аз да спомена, че "Дяволска звезда" на Несбьо е всъщност "Пентаграма", да не вземе някой да търси това заглавие.

# 729
  • Мнения: 792
Благодаря. На английски е преведено като "Дяволската Звезда": "The Devil's Star."   Редактирах го.

# 730
  • Мнения: 1 621

Прочетох и "Затворисърце". Благодаря още веднъж за препоръката! Авторът е добър разказвач, макар че не можах да се вживея в самите истории.
Има накъде да се развие като стил и сигурно ще го постигне. Ако напише друг роман, бих си го купила. Папи Ханс пише и стихове, не съм ги чела, но има добри отзиви от тези, които са.
"Последната любов на баба Дуня" започва много приятно - стилът е лек и забавен, жизнен. Харесва ми засега, имам нужда от нещо точно такива след премеждията на Фредова.

# 731
  • Mediterraneo
  • Мнения: 38 542
Хубаво книжле е Баба Дуня, на мен ми хареса.

# 732
  • Мнения: X
И аз не се спогодих с "Разказът на прислужницата" засега. Накъсаното не ми пречи, депресарска ми дойде, явно не ми е момента за нея Simple Smile
Продължавам с "Момчето, което последва баща си в Аушвиц". За мен е по-добра от другите две, които наскоро четох - "Нощта" на Ели Визел и "Приспивна песен в Аушвиц".
Скрит текст:
В "Нощта" е описано подробно пътуването, както и гетото в румънския град /вече не помня името на града, четох я отдавна/. За разлика от нея, в "Момчето..." е описан предвоенния живот във Виена, не е указано да е имало гето там, семейството на момчето и бащата си остава до края в къщата, в която са живели през цялото време. "Приспивната песен" пък е за роми и за жена, която не е еврейка, нито ромка, но децата й са такива /бащата е ром/ и тя отива с тях в лагера доброволно. И двете предишни, които съм чела, ми идват кратки и недостатъчно информативни. Не обичам да чета нехудожествена литература по темата и предпочитам художествените произведения, които чета, да са по-подробни и с повече факти, а "Момчето" задоволява тази ми нужда. Още веднъж подчертавам, че списъкът с източниците на края на книгата е около 50 страници, изключително изчерпателен и всяка написана дума е доказана с източник, няма художествена измислица. Причината за този начин на писане е, че е писана от историк. По-нататък ще пиша и още, това е моето мнение за сравнението между изчетените от мен произведения за концентрационните лагери.
Мерси за препоръките, записах си Баба Дуня, Влакът на сираците и един трилър. Списъкът ми с книги за четене не спира да нараства. Колкото прочета, двойно повече добавям. Simple Smile

Последна редакция: чт, 20 май 2021, 10:24 от Анонимен

# 733
  • Пловдив
  • Мнения: 5 959
Два пъти я започвам  "Разказът на прислужницата" и двата пъти я спирам - не успя да ми привлече вниманието.
Преди нея подхванах "Любов в стихове", но и нея оставих - напомня ми на тийн филчетата по Disney Channel.
Снощи започнах "Мозайка от убийства". Надявам се и тук да не ударя греда.

# 734
  • Мнения: 4 021
Аз преди два-три дни приключих с "Четвъртата маймуна" уж я започнах за да се разнообразя от "Мракът в сърцето ми" Но взех че  я прочетох цялата сега продължавам с Мракът... за да я довърша и след нея почвам и " И пета ще умре".

Общи условия

Активация на акаунт